Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,25.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет
и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 14671 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 -
273 от ГПК.
С решение № ІІ-55-456766 от 24.07.2018 г. по гр.д.№ 24658/2017 г. по описа на
СРС, ІІ ГO, 55 състав, съдът е отхвърлил
изцяло предявените от "Т.С."
ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, установителни
искове по чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл. 150 ЗЕ, срещу Т.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, за установяване съществуване на вземане за
сумата 591.84 лева за доставена
топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден
имот - апартамент, находящ се в
гр.София, бул. „*******, за периода 01.11.2013 г. - 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от
13.12.2016 г. до окончателното изплащане, както и по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ЕПК вр.чл.86,
ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 47.98 лева - лихва за забава, изтекла в периода 31.12.2013 г. -
05.12.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
72672/2016г. по описа на СРС, 55 състав, като недоказани. С решението на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* е осъден да
заплати на ответницата Т.Д.П., ЕЕН **********, сумата 950.00 лева - разноски по делото от
които 350 лева заплатено адвокатско възнаграждение по ч.гр.дело № 72672/2016г.
на СРС, 55 състав, и 600 лева по настоящото дело - 200.00 лева депозит за вещо
лице и 400.00 лева адвокатско възнаграждение.
Недоволен от решението е останал ищецът в
производството "Т.С."
ЕАД, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва при твърдения, че
решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния
закон. По-конкретно поддържа, че ответникът не е оспорил, че е собственик на процесния топлоснабдения имот. Искането
към въззивната инстанция е да отмени обжалваното
решение в цялост и уважи предявените установителни
искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Т.Д.П., чрез пълномощника си адв.З., депозира писмен отговор по реда на чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба по изложените в
него съображения. Искането й към въззивната инстанция
е да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Третото лице помагач „П.И.“ ООД, ЕИК *******
не взема
становище по жалбата и не ангажира доказателства.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само
в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял
(решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от
16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д.
№ 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV
г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите
и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното първоинстанционно
решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в
рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност,
поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът
счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо и правилно.
Предявеният пред
първоинстанционният съд иск е установителен, при правна квалификация чл. 415, вр. чл. 422 ГПК, за дължимост на
суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него
топлинна енергия на процесния адрес.
Производството се развива след постъпване на
възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.” ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца
е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява
процесуално допустимо.
Решаващият въззивен състав
приема, че в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната сума, заявена в ИМ по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по предявените установителни
искове.
От приетият като доказателство пред първоинстанционния съд нотариален акт № 18,
том XXXIV, дело № 6145/25.12.1972г. на I нотариус при Софийския районен съд, се установява,че И.Х.К.е прехвърлила в собственост на Т.Д. М. недвижими имот -
апартамент, находящ се на втори етаж в жилищната
сграда в гр.София, бул. „*******, срещу насрещното задължение на приобретателя да издържа и да полага грижи за прехвърлителя, запазил
за себе си вещно право на ползване по отношение на процесния
имот. Съдът прие за доказано, че имотът, находящ
се в гр.София, бул. „*******, и този на бул. „*******, са един и същи обект, за
което е представен удостоверителен документ от ищеца, но подписан от домоуправителя
на кооперацията. Настоящият въззивен
състав споделя извода на СРС, че не би могъл да приеме по предположение, че лицето, в
чиято полза е налице учредено вещно право на ползване, е починало, което има за
ефект
погасяване на правото
му, а като последица от това - възникване на задължение за собственика да
заплащане стойността на продадената топлинна енергия, ако имотът е топлоснабден. В нотариалния акт няма посочена година на
раждане на прехвърлителя. Отразено е само, че лицето
е пенсионер към 1972 г. Въпреки това, съдът не може да обоснове извод, че
евентуално прехвърлителят е починал преди процесния период, доколкото събития от такъв характер се удостоверяват с надлежно съставени актове от
компетентната общинска администрация и
установяването на този факт е в тежест на ищеца. Следователно обоснован е
извода на първостепенния съд, че по делото няма данни правото на ползване
да е било погасено за периода,
за който се претендират вземанията. Ето защо за настоящият съдебен състав се налага
изводът, че ответницата Т.Д.П. няма качеството на потребител на
енергия за битови нужди по смисъла на §1, т. 42 от ЗЕ /отм./. Действително с
изменението на посочената дефиниция на § 1, т. 42 ЗЕ /отм./ през 2006 г. е
изменена първоначалната дефиниция от приемането на закона, която гласи, че
потребителят на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице, което е
собственик или титуляр на вещното право на ползване за топлоснабдения
имот. Замяната на изискването лицето да е титуляр на вещно право на ползване с
по-широкото понятие ползвател, не променя смисъла, който следва да се влага в
понятието ползвател, т.е. само лице, което е титуляр на вещно право на
ползване, именно поради липсата на промяна в дефиницията, дадена в чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Тази разпоредба е променена едва през 2012 г. и то само с оглед промяната
на използвания в закона термин от потребител на клиент. При все това и досега
под клиент на топлопреносното предприятие по
отношение на имотите в сграда в режим на етажна собственост се разбира собственикът
на имота или лицето, притежаващо вещно право на ползване. Следователно от
приемането на ЗЕЕЕ /отм./ през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на
топлинна енергия за битови нужди се разбират само собствениците и лицата с
вещно право на ползване (ползватели в този смисъл) на топлоснабдените
имоти в сградите в режим на етажна собственост. Наличието на валидно учредено в
предписаната от закона форма вещно право на ползване изключва възможността да
се претендират вземания за доставена до имота топлинна енергия от собственика,
тъй като при конкуренция на права, потребител, по смисъла на закона се явява
лицето – вещен ползвател.
Следва да бъде допълнено, че по делото ищецът не ангажира като доказателство и
съответна декларация, изходяща от собственика за откриването на партида при
ищеца.
В упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното
решение.
С оглед изхода на спора на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата въззивна
инстанция разноски в размер на 400.00 лв., платено адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение решение № ІІ-55-456766
от 24.07.2018 г. по гр.д.№ 24658/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГO, 55 състав, вкл.в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Т.Д.П., ЕЕН **********, сторените пред настоящата въззивна инстанция разноски в размер на 400.00 лв.,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на ТЛП
на ищеца „П.И.“ ООД, ЕИК *******.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.