О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер854/17.10.2019г.Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно
отделение
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
като
разгледа докладваното от съдия Димо Димов
ВЧНД
№ 995 по описа на съда за 2019г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243 ал.8 от НПК и е образувано въз основа на жалба от Д.И.З,
срещу Определение № 1304/10.07.2019г. по ЧНД №2186/2019 г. на Районен съд - Варна,
с което е потвърдено Постановление на Районна прокуратура - Варна от 19.04.2019
г. за прекратяване на наказателното производство по ДП№573/2017 г. по описа на Пето
РУ при ОД на МВР-Варна.
В жалбата се посочва, че доколкото постановлението
на ВРП е незаконосъобразно и необосновано, то следва и първоинстанционният
съдебен акт, с който същото е потвърдено да бъде отменен. Като аргументи за
соченото се изтъкват: липсата на приети за установени от страна на прокурора
фактически обстоятелства, налична неяснота относно съществуването на
изготвената СПЕ на жалбоподателката, на
която се позовава прокурора и посочената
такава от страна на първоинстанционния съд, кредитирана от същия, с дата на
изготвяне след постановлението за прекратяване на ВРП, необсъждане на събраните
по делото доказателства – в частност приложената КСППЕ от 06.08.2018 г. и направените
в същата изводи на изготвилите я вещи лица, необсъждане на обстоятелствата от
значение за разследването, относими към осъществени от страна на И действия
спрямо тъжителката. Сочи се, че в конкретния случай проведеното разследване не
е пълно и всеобхватно, а направеният от страна на прокурора анализ при който е
игнорирал голяма част от писмените и гласните доказателства не е изчерпателен.
Предвид това се иска отмяна на Определението на Районен съд – Варна, с което е
потвърдено Постановлението за прекратяване на досъдебното производство от ВРП.
Настоящата
инстанция, след като се запозна с доводите в жалбата, както и с материалите по делото и
след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира подадената
жалба за основателна по следните съображения:
Досъдебно
производство ДП№1092/2016 г. по описа на РУ Монтана е образувано на 16.12.2016
г. с Постановление на прокурор при РП-Монтана срещу С.М.И, за престъпление по
чл.144, ал.3, пр.1, вр.ал.1, пр.1 от НК и по чл.143, ал.1, пр.1 от НК.
С
Постановление от 31.07.2017 г. , делото е било частично прекратено на осн.чл.24,ал.1,т.1 от НПК срещу С.М.И
за извършено престъпление по чл.144, ал.3, пр.1, вр.ал.1, пр.1 от НК, като наказателното производство е изпратено
на РП-Варна по компетентност, доколкото извършеното от И престъпление по чл.143, ал.1, пр.1 от НК е осъществено
на територията на гр.Варна.
С
Постановление от 07.09.2017 г. на прокурор при ВРП, материалите по делото са
приети за наблюдение за извършено от И престъпление – за това, че в периода от
12.08.2016 г. до 17.08.2016 г. принудил Д. *** да извърши противно на волята
си - да го посети в гр.Левски, да му
даде пари и да му даде автомобила си, като я заплашил, че няма да й позволи да
види детето си – престъпление по чл.143, ал.1 от НК.
Видно от
потвърдения от ВРС прокурорски акт, след като в същия са описани времевата
последователност и основанията за образуване, частично прекратяване и изпращане
делото по компетентност на РП-Варна от РП-Мантана е посочено, че след
проведените разпити на свидетели и изготвените психиатрични експретизи, от
заключенията на същите е видно, че Зе в състояние да фантазира и преекспонира
определени ситуации, а са възможни и евентуално налудни идеи, от което следва и
че не са събрани годни да подкрепят тезата доказателства за извършено
престъпление по чл.144 от НК, което предпоставя и необходимостта от
прекратяване на наказателното производство на основание
чл.243,ал.1,т.1,вр.чл.24,ал.1,т.1 от НПК.
С атакуваното
пред настоящия съд определение, първоинстанционният съд се се солидаризирал с
така направеният извод на прокурора, който е мотивирал с липсата на
доказателства от събрания в досъдебното прозводство и анализиран от прокурора
материал, за извършено престъпление против личността.
След
запознаване с всички материали по делото, съставът на ВОС счита, че обжалваните
прекратителни актове съдържат изводи по фактите, които предвид
доказателствената основа на делото са необосновани. Постановеният първоинстанционен
съдебен акт /както и прокурорският такъв/ страда от липсата на анализ на
съдържащите се в делото доказателства, като в него събраните такива са
единствено декларативно изброени. В мотивите на атакуваното определение е
проследена хронологията на делото, след което директно са последвали правни
изводи. Поради липса на мотиви, обосноваващи вътрешното убеждение на контролиращата
инстанция относно фактическата установеност, съдът е лишен от възможността да
провери доколко то е изградено въз основа на събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и дали е законосъобразно, още повече, че е налично и
несъответствие между мотиви и диспозитив на обжалвания акт, доколкото последният
визира престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК, което не е предмет на
обстоятелствената част на същия.
В
конкретния случай, за настоящият съд не е ясно защо и как е направен извод за
липсата на доказателства, които да подкрепят /оборват обвинение, като от друга
страна липсва и анализ на събраните
налични такива. В съдебния акт единствено е посочено, че във връзка с предмета
на прекратеното от РП-Монтана разследване по досъдебното производство са
проведени разпити на свидетелите – М.И.М, А.М.МД.И.З, П.Ц.П, А.И.Ци С.М.И, а по това, водено за престъпление
по чл.143, ал.1 от НК – св.И и св.З, след което е отделено място на част от заключението
на изготвената по писмени данни КСППЕ на тъжителката, според която изводите на
изготвилите я вещи лица са категорични относно способността на същата да дава
свидетелски показания, но съобразено с посочените от експертите личностнови
особености.
Въз
основа на така изложеното, съдът е направил краен извод за липсата на годни
доказателства, които да подкрепят теза за извършено престъпление по чл.143 от НК – извод, изцяло идентичен на прокурорския такъв, без обаче да бъде посочено
кои конкретно доказателства съдът счита за негодни и какви са му конкретните
аргументи за това.
В
този смисъл и настоящата контролна инстанция счита, че крайният извод на прокурора,
изцяло споделен и от първоинстанционния съд, относим към наличието на законови
предпоставки за прекратяване на досъдебното производство се явява неправилен и
необоснован, направен при липсата на нужното изследване на всички
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на случая и е изведен
без да се вземе предвид от една страна –проведените разпити на всички свидетели
по делото, изготвената в нейната цялост на КСППЕ, а от друга страна и при
наличен доказателствен дефицит по отношение на основения предмет на
разследване, причина за който според настоящия състав е не невъзможността за
събиране на такъв, а липсата на действия от страна на разследващите органи за
това.
Настоящата
въззивна инстанция приема, че така изложените от ВРС правни съображения за
недоказаност на осъществено деяние по
чл.143, ал.1, от НК са неправилни, доколкото същите не се основават на
внимателна проверка и анализ на наличните по досъдебното производство
доказателства, като по настоящето дело не са били събрани и проверени всички
необходими доказателствени източници за установяване на фактите, включени в
предмета на доказване по чл. 102, ал. 1 НПК .
Събраните
по делото доказателствата, не са обсъдени поотделно и в съвкупност и
фактическите положения относно приетото за установено не намират опора в тях. В
обжалваното пред настоящия съд определение, изцяло са споделени правните изводи
на прокурора, чийто единствени довод, с който се аргументират предпоставките за
прекратяване на производство е свързан с изведеният въз основа на изготвената
по делото КСППЕ на пострадалата извод за свидетелската годност на същата и
съответно невъзможност на останалите събрани по делото доказателства да
обосноват несъмненост на обвинителната теза.
В посочената експертиза е установено, че пострадалата „по
принцип е способна да възприема правилно фактите, които имат значение за делото
и да дава годни/достоверни свидетелски показания, като при преценка на тяхната
достоверност, следва да се имат предвид, че е прекомерно чувствителна и
злопаметна, “като същата „е в състояние да фантазира или преекспонира
определени ситуации“, а са възможни и „евентуално налудни идеи“, което според прокурора,
респ.контролиращият го съд, води до негодност на събраните по делото
доказателства, извод – относим както към дадените от тъжителката свидетелски
показания, така и неясно по какви причини и по отношение на останалите.
Така посоченото от прокурора и съда не може да бъде
кредитирано от настоящата инстанция. В конкретният случай, воденото
продължително разследване, от една страна не е попълнило в цялост
доказателствената съвкупност, а от друга - наличната такава не е била, видно от
обжалвания акт, анализирана по начин, който да отговаря на процесуалните
изисквания за разкриване на обективната истина и вземане на решение по вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото. Въззивният съд констатира, че прокурорът,
респ.разследващите органи на са положили максимални усилия за да установят, при
продължилото няколко години разследване, своевременно вярно, точно и прецизно фактическата
обстановка по делото, като от своя страна събраните доказателства не са били
изследвани обстойно и в своята взаимовръзка. В хода на образуваното през 2016
г. досъдебното производство, св.Зе била разпитвана многократно, като във връзка
с наведените от същата твърдения показания са дали и св.И, както и роднини на
двамата. Показанията на пострадалата, видно от приложените по делото протоколи
от проведените разпити на същата, са последователни, относно фактите - предмет
на доказване. Задължението на прокурора по чл.107, ал.5 от НПК за внимателна
преценка на всички доказателства не е обективирано чрез проверка на посочените
показания на пострадалата при съпоставянето им с другите събрани по делото
гласни и писмени доказателства, установяващи твърдените от свидетелката
обстоятелства, свързани с осъществено спрямо нея въздействие от страна на И за
извършването на принудителни действия относно посещението й в гр.Левски,
предоставянето на парична сума, на личния й автомобил, заплашвайки я, че в
противен случай няма да види детето им. Доказателствен анализ, който да
отговяря на нужните процесуални стандарти не е направен, както в контролирания
съдебен акт, така и в прокурорския такъв.
По
изложените съображения, ВОС счита, че е необходимо да бъдат изчерпани всички доказателствени възможности за
максимално изясняване на нужните за правилното решаване на делото съответни и релевантни
въпроси, останали извън обхвата на проведеното разследване и едва след това
същите да бъдат обсъдени и то след съпоставяне с целия попълнен доказателствен
материал. В тази връзка следва да бъдат изяснени всички факти относими към
предмета на разследване и свързани с
твърдените от страна на пострадалата
Обстоятелства, т.напр - за случилото се в хотел „Перла“ в гр.Варна,
като се установи и проведе разпит на лицето
(собственик/служител
на хотела), което е отворило заключената врата на банята в хотелската стая и
последващите му възприятията; за събитията свързани с посещението на св.И на работното място на св.Зкъм този
момент – „БМС Българска кухня“, до х-л „Черно море“, свидетел на който според
същата е станала нейна колежка „Катя“, която следва да бъде установена и
разпитана; във връзка с посоченато да се проведат разпити и на полицейските
служители, които след подаден сигнал на тел.112 са намерили автомобила на св.З;
чрез извършване на съответните действия по разследването да се изяснят
твърдените от пострадалата обстоятелства свързани с нанесен й от св.И побой в
гр.Варна, във връзка с който е представила „талон за прием“ от 27.09.2016
г./копие/; да бъде извършена проверка относно заявеното от св.Зпосещение на
същата в Пето РУ-Варна, където е входирала жалба срещу св.И във връзка с
нанесен и побой и щети по личния автомобил „Фиат Пунто“. Следва да бъде
изискано и приложено заверено копие от решението на Окръжен съд – Варна по гражданското
дело 681/2014 г с което упражняването на родителските права по отношение на М.С.Мса
предоставени на бащата СМ.И.
Предвид
гореизложеното, въззивната инстанция намира, че постановлението на ВРП за
прекратяване на наказателното производство
се явява преждевременно и изготвено при неизясняване на обективната
истина във връзка с предмета по чл.102 от НПК.
Потвърждавайки
изцяло същото, районният съд е приложил неправилно закона, като е потвърдил
прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство по ДП№573/2017
г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР-Варна.
Съобразявайки изложеното, въззивната
инстанция намира, че Постановлението на прокурор от ВРП и определението на ВРС,
с което това Постановление е потвърдено са необосновани и незаконосъобразни,
поради което следва да бъдат отменени, а делото върнато на прокурора с указания
за правилно приложение на материалния закон.
Поради гореизложеното
и на основание чл. 243, ал.8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 1304/10.07.2019 г. по
ЧНД №2186/2019 г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Постановление на
Районна прокуратура - Варна от 19.04.2019 г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП№573/2017 г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР-Варна.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура-Варна с дадени задължителни указания по
приложение на материалния закон.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.