Р Е Ш Е Н И Е №
260020
гр. Пловдив, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2153 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
евентуални отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК за
несъществуване на вземане.
Ищецът А.Н.М., ЕГН *********** ***,
със съд. адрес:***, чрез адв. Т.И., е предявил срещу ответниците М.Х.М., ЕГН **********,
и „Билд“ ЕООД, ЕИК *********, евентуално съединени отрицателни установителни
искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците,
че вземането на М.М. към „Билд“ ЕООД, което е предмет на принудително
изпълнение по изп.д.№ 20199070400075 на ЧСИ И.К., образувано въз основа на ИЛ от
04.12.2018 г., издаден по гр.д.№ 1205/2018 г., ПОС, не съществува, тъй като е
погасено по давност. Вземането е в размер на общо 92 658,39 лв., от които 44 000 USD (76 884,28 лв.
към 16.09.2019 г.) – главница, и 15 774,11 лв. - лихви за периода 23.05.2013 г.
- 23.05.2018 г., и произтича от Договор за заем от 31.12.2004 г. и Анекс от 21.04.2005 г., според който М. е
предоставил в заем на „Строителна компания ЕВРИ“ ООД (сега „Билд“ ЕООД) сумата
от 44 000 USD със
задължение да ги върне в срок до 31.01.2009 г. ведно с договорна лихва в размер
на 5%.
При условията на евентуалност предявява
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, че посоченото вземане
не съществува за разликата над сумата от 29 924,02 USD до общо
дължимите 44 000 USD, тъй като сумата от 29 924,02 USD е била погасена чрез плащане към 11.05.2005 г., както и че не
съществува и акцесорното вземане за лихви за периода от 23.05.2013 г. до
23.05.2018 г. (подаване на ИМ) в размер на 12 000 лв.
Ищецът твърди, че с влязло в сила
решение по гр.д.№ 760/2013 г., ПОС, е обявена за относително недействителна
спрямо М.М. сделката, извършена с нот.акт за покупко-продажба от 2008 г., с
която „Билд“ ЕООД е продало на П. Л. Ч. , която е един от праводателите на ищеца,
на 3 недв. имота – ателиета в гр. ********, подробно описани в ИМ. В мотивите си
съдът е приел, че е налице валидно възникнало задължение по договор за заем,
което е съществувало към момента на сключване на прехвърлителната сделка, като
е прието от ССЕ, че през 2005 г. са извършени само частични погасявания по
заема в размер на 29 924,02 USD от общо дължимите 44 000 USD.
Твърди също, че М.М. е предявил иск срещу „Билд“ ЕООД по гр.д.№ 1205/2018
г., ПОС, по което е постановено неприсъствено решение, с което е осъдил
дружеството да заплати на М. сумата от 44 000 USD - главница
по договор за заем, ведно с лихва в размер на 15 774,11 лв. за периода
23.05.2013 г.-23.05.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от
23.05.2018 г. до окончателното плащане, както и направените разноски. Въз
основа на това решение е издаден ИЛ и е образувано изп.д.№ 75/2019 г. на ЧСИ И.К.,
като изпълнението е насочено върху 3 недв. имота, като е насрочена публична
продан.
Счита, че при воденето на гр.д.№ 1205/2018 г., ПОС, ответниците са
злоупотребили с процесуалните си права, тъй като М. е предявил иск в размер
44 000 USD, ведно с лихви, въпреки че
е върната сумата 29 924,02 USD, което обстоятелство е установено по гр.д.№
760/2013 г.,ПОС. С процесуалното си поведение дружеството е допринесло за
постановяване на съдебно решение, с което на ищеца са били присъдени суми,
погасени по давност към момента на постановяването му и издаване на ИЛ, като
частично вече са били заплатени и 29 924,02 USD.
Правният си интерес от предявените отрицателни установителни искове ищецът
обосновава с правото си да брани своето право на собственост от неправомерно посегателство, основано на недобросъвестно воден процес, до
степен симулативен и насочен изцяло като резултат към увреждане на лицето –
собственик на имуществото, към което е насочено принудителното изпълнение.
Твърди, че не е бил страна по гр.д.№ 1205/2018 г., ПОС, но последиците от съдебния
акт рефлектират директно върху неговата имуществена сфера и затова той притежава
собствено право на иск да брани имуществото си от недобросъвестното поведение
на взискателя и на длъжника по изпълнителното производство.
Твърди, че с уважаване
на предявените отрицателни установителни искове ще бъде отречено наличието на
действително вземане, което ще бъде основание за отричане правото на кредитора
да претендира неправомерно относителна недействителност на прехвърлителната
сделка.
Ето защо, моли съда да
постанови решение, с което да уважи предявения отрицателен установителен иск,
че вземането на ответника М. е погасено по давност, евентуално – че то не
съществува в претендирания размер, ведно с присъждане на разноски.
Подробни съображения в
тези насоки излага в исковата молба, в уточняващите молби и в писмена защита по
съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени
доказателства и експертиза.
Ответникът „Билд“ ЕООД - гр. Пловдив, бул. Княгиня Мария – Луиза
55, ет. 1, ап. 3, ЕИК *********, не е подал отговор и не е ангажирал
доказателства.
Ответникът М.Х.М., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, ****чрез адв. Х.М.,
е подал отговор, с който заявява, че
предявените искове са недопустими и неоснователни.
Счита исковете за недопустими, тъй като ищецът твърди, че е налице симулативен
процес, но не е предявен иск по чл. 3 от ГПК за обезщетяване на вреди, а
отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане, признато с влязло в
сила съдебно решение.
Освен това, правото на възражения за изтекла давност и относно размера на
вземането са чужди права, принадлежащи на длъжника „Билд“ ООД, а не на трети
лица.
Оспорва исковете и по основание и по размер, както и твърденията на ищеца
за недобросъвестно воден от М. симулативен процес по гр.д.№ 1205/2018 г., ПОС.
Производството по чл. 135 от ЗЗД е водено от М.М. против „Билд“ ЕООД, П. Л. Ч. и А. Р. Ч. , като последните двама са баба и
дядо на ищеца. Те като приобретатели на имотите са знаели, че по отношение на тях
има вписана ИМ и решение по гр.д.№ 760/2013 г., ПОС. М. А. Ч. - М. е майка на
ищеца, на която е прехвърлено право на ползване върху същите имоти с нот. акт №
**/2019 г. по описа на СВ – Пловдив. Същата като пълномощник на „Билд“ ЕООД е
продала през 2008 г. същите обекти на своите родители – П. и А.Ч.. На свой ред Р.М.
продава на ищеца А.М. правото на собственост върху същите недв. имоти само 1
седмица след вписване на възбрана от ЧСИ И.К., като множеството сделки са
сключени с единствена цел да се затрудни изпълнението.
Неоснователни и превратни са твърденията в ИМ, че ответникът М. е
претендирал плащане, само за да навреди на ищеца М.. В подкрепа на обратното е
обстоятелството, че осъдителната искова претенция е предявена пред съда през
2018 г., т.е. преди М. да стане собственик на имотите през 2019 г., и не е
имало как М. да знае, че ще има и друга прехвърлителна сделка, за да
„злоупотреби“ с правата си спрямо ищеца.
Ето защо, ответникът моли съда да остави исковите претенции без разглеждане
като недопустими или да ги отхвърли като недоказани и неоснователни, ведно с
присъждане на разноски. Подробни съображения за това излага в отговора и в
писмени бележки по съществото на спора.
В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Така предявените главен и евентуален отрицателни установителни искове по
чл. 124, ал. 1 от ГПК са ДОПУСТИМИ, съгласно Определение № 357/04.10.2022 г. по
в.ч.гр.д.№ 449/2022 г., ПАС, което е задължително за първоинстанционния съд,
макар изложените в него изводи да не се споделят от настоящата инстанция, тъй
като в случая не е налице даване „като
обезпечение на своя вещ за чужд дълг“, а последващо придобиване на вече
обременена вещ, което е съвсем различна хипотеза.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, съгласно съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
В конкретния казус няма спор за факти, като от събраните писмени
доказателства, в т.ч. и приложеното гр.д.№ 760/2013 г., ПОС, 15 гр.с., се
установява, че между „Строителна компания Еври“
ООД, сега „Билд“ ЕООД, като заемополучател, и М.Х.М., като заемодател, е
сключен на 31.12.2004 г. Договор за заем и Анекс към него от 21.04.2005 г., според
който М. М. е предоставил в заем на дружеството сумата от 44 000 USD със задължение на заемополучателя да ги върне в
срок до 31.01.2009 г. по посочената в анекса банкова сметка, *** % годишно
върху заемната сума.
С нот. акт № **, том *, рег.№ ****, нот. дело № 246/31.07.2008 г. на
нотариус Д.А. , рег.№ *** на НК, „Билд“ ЕООД с управител Р. А. Ч. , чрез
пълномощника си М.А.Ч.-М.(негова сестра),
продава на П. Л. Ч. (тяхна майка) правото на собственост на 3
недв. имота в гр. ***********************************, подробно описани в приложения
нот. акт.
С нот. акт № **, том *, рег.№ ***, дело № **/18.02.2013 г. на нотариус Т. Д.,
рег.№ ***на НК, съпрузите П. Л. Ч. и А.
Р. Ч. (баба и дядо на ищеца по майчина линия) продават на Р. Н.М. същите
недв. имоти.
С нот. акт № ***, том *, рег.№ ****, дело № ***/19.02.2019 г. на нотариус Т.
Д., рег.№ *** на НК, съпрузите Р. Н.М. и Н. П. М. учредяват право на ползване
върху същите имоти в полза на Н. В.М. и на М.А.Ч.-М.(родители на ищеца), и ги продават на ищеца А.Н.М..
С влязло в сила на
15.07.2015 г. Решение № 1303/04.07.2014 г. по гр.д.№ 760/2013 г., ПОС, 15
гр.с., е обявена на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за относително
недействителна спрямо М.Х.М., ЕГН **********, сделката, извършена
с нот. акт за покупко-продажба на недв. имот № **, т. ІІ, рег.№****, дело № ***/31.07.2008
г. на нотариус Д.А. , рег.№ *** на НК, с която “Билд“ ЕООД, ЕИК *********, с
управител Р. А. Ч. , е продало на родителите на последния - П. Л. Ч. , ЕГН **********,
по време на брака й с А. Р. Ч. , следните недв. имоти:
- ателие № 17, находящо
се на седми /мансарден/ етаж, кота +16.10 м, с площ от 23.63 кв.м, състоящо се
от работно помещение – кухненски бокс, баня-тоалетна и балкон, при граници:
отгоре – покрив, отдолу – ап. 14, отляво – стълбище, отдясно – ап. **, който
имот съгласно КККР на гр. Пловдив представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.530.1572.1.17, с адм. адрес: гр. ************ който обект
се намира в сграда № *, разположена в ПИ с идентификатор 56784.530.1572;
- ателие № **, находящо
се на седми /мансарден/ етаж, кота +16.10 м, с площ от 44.47 кв.м, състоящо се
от работно помещение – кухненски бокс, баня-тоалетна, при граници: отгоре –
покрив, отдолу – ап. ** и ап. **, отляво – ателие № **, отдясно – ателие № ** и
асансьор, който имот съгласно КККР на гр. Пловдив представлява СОС с
идентификатор 56784.530.1572.1.18, с адм. адрес: гр. ******************, който
обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 56784.530.1572;
- ателие № **, находящо
се на седми /мансарден/ етаж, кота +16.10 м, с площ от 28.23 кв.м, състоящо се
от работно помещение – кухненски бокс, баня-тоалетна и балкон, при граници:
отгоре – покрив, отдолу – ап. **, отляво – ателие № **и асансьор, отдясно –
стълбище, който имот съгласно КККР на гр. Пловдив представлява СОС с
идентификатор 56784.530.1572.1.19, с адм. адрес: гр. ************ който обект
се намира в сграда № *, разположена в ПИ с идентификатор 56784.530.1572,
ведно с присъждане на
разноски в полза на М. Х. М..
С влязло в сила неприсъствено решение от 22.11.2018 г. по гр.д.№ 1205/2018
г., ПОС, 1 гр.с., „Билд“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Р. А. Ч. , е осъдено да заплати на М.Х.М., ЕГН **********, сумата 44 000 щатски долара, представляваща неизпълнено парично задължение по Договор
за заем от 31.12.2004 г.; сумата 15 774,11 лв. - обезщетение за забава за периода от 23.05.2013 г. до 23.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.05.2018 г. до окончателното й изплащане, като и разноски в размер на 3571,06 лв.
Въз основа на съдебното решение е издаден на 04.12.2018 г. ИЛ и е
образувано изп.д.№ 75/2019 г. на ЧСИ И.К., рег.№ *** на КЧСИ, като изпълнението
е насочено върху описаните по-горе 3 недв. имота.
Видно от приложената справка от СВ – Пловдив се установява, че след
вписване от ЧСИ на възбраната върху процесните 3 недв. имота на 11.02.2019 г., същите
имоти са придобити от ищеца А.М. чрез покупко-продажба, изповядана с нот. акт №
***/19.02.2019 г. на нотариус Т. Д., рег.№ *** на НК.
По делото е прието заключението на ССЕ с вещо лице Й.П.П., което съдът
възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от страните,
но само частично, като съдът не възприема изчисленията, направени от вещото
лице единствено въз основа на счетоводните записвания на самото дружество.
От ССЕ се установява, че „Строителна
компания Еври“ ООД, сега „Билд“ ЕООД, е превело чрез „******“ АД по посочената
от М. в Анекса от 21.04.2005 г. банкова сметка, ***: на 20.04.2005 г. –
9 974,70 щ.д. с левова равностойност 14 950,48 лв. и на 11.05.2005 г.
– 9 974,62 щ.д. с левова равностойност 15 144,17 лв.
Обезщетението за забава върху сумата
32 849,60 лв. за периода 23.05.2013 г. – 23.05.2018 г. е в размер на общо
16 690 лв., но сумата на главницата от 32 849,60 лв. е посочена
единствено в счетоводството на „Билд“ ЕООД и не кореспондира с левовата
равностойност на заема и на извършените банкови преводи.
Разгледани по същество исковете са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Според разпоредбите на чл. 124, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, всеки може да предяви
иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това, като иск за пораждане, изменение или прекратяване
на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените от закон
случаи.
В конкретния казус ищецът А.М. моли съда да признае за установено по
отношение на ответниците М.М. и „Билд“ ЕООД, съответно взискател и длъжник по изп.д.№ 20199070400075 на ЧСИ И.К., рег.№ ***, че
вземането, заради което принудителното изпълнение е насочено върху 3 недв. имота,
придобити от него през 2019 г., не съществува, тъй като е погасено по давност.
В случая се касае за договор за заем по смисъла на чл. 240 и сл. от ЗЗД, като
вземането за главницата се погасява с общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД от настъпване на изискуемостта на вземането на 31.01.2009 г., като
давността изтича на 31.01.2014 г.
На 07.03.2013 г., т.е. преди изтичане на давността, обаче М.М. е предявил
срещу „Билд“ ЕООД иск за относителна недействителност по чл. 135 от ЗЗД на
прехвърлителната сделка, изповядана с нот. акт № **/31.07.2008 г. на нотариус
рег.№ *** на НК, като с влязло в сила на 15.07.2015 г. съдебно решение по
гр.д.№ 760/2013 г., ПОС, съдът е уважил иска, като е приел, че съществува
валидно заемно правоотношение между страните, т.е. вземането не е погасено по
давност, по което вземане дружеството е длъжник. Макар предмет на иска по чл.
135 от ЗЗД да е недействителността на прехвърлителната сделка, наличието на
валидно и изискуемо вземане на ищеца, като кредитор, срещу ответника, като
длъжник, е необходима предпоставка за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД. Ето
защо от 07.03.2013 г. до 15.07.2015 г. давност между страните по гр.д.№
760/2013 г., ПОС, не тече, докато трае съдебният процес относно вземането, съгласно
чл. 115, ал. 1, б.“ж“ от ЗЗД.
Давността също така се прекъсва както с предявяването на иск, който е
уважен, съгласно чл. 116, б.“б“ от ЗЗД, така и с признаване на вземането от
длъжника, съгласно чл. 116, б.“а“ от ЗЗД, като от приетата ССЕ се установява,
че длъжникът „Билд“ ЕООД е правил доброволни частични плащания на 20.04.2005 г. и на 11.05.2005 г., с които фактически е признал вземането. От прекъсването на давността почва
да тече нова давност, която всякога е 5 г., ако вземането е установено със съдебно
решение, както е в случая с приложените гр.д.№ 760/2013 г., ПОС, 15 гр.с., и
гр.д.№ 1205/2018 г., ПОС, 1
гр.с.
Ето защо, съдът намира, че предявеният главен отрицателен установителен иск
по чл. 124, ал. 1 от ГПК за несъществуване на вземането по изп.д.№ 75/2019 г. на ЧСИ И.К., рег.№ 907 на
КЧСИ, поради погасяването му по давност, е недоказан и неоснователен и следва
да се отхвърли.
Относно предявеният евентуален установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК,
че вземането на взискателя не съществува в претендирания размер, тъй като са
извършени частични плащания, съдът намира, че размерът на вземането на взискателя е установен с влязло в сила съдебно
решение, което независимо дали е присъствено или неприсъствено, се ползва със
стабилитет, съгласно чл. 299, ал. 1 от ГПК – спор, разрешен с влязло в сила
решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда
друго, какъвто в конкретния казус не е налице. Ето защо, е недопустимо да се
пререшава спор, по който е постановено влязло в сила съдебно решение, при това
по инициатива на лице, което не е страна по спорното правоотношение.
Наред с това, ищецът А.М. не е материалноправно легитимиран да оспорва вземането на взискателя М.М.,
тъй като безспорно М. не е страна
в изпълнителното производство, а трето лице, което може да брани свое защитимо
от закона право по реда на чл. 440 от ГПК и по чл. 435, ал. 4 и
ал. 5 от ГПК, но в случая тези хипотези не са налице, тъй като няма изложени
твърдения и искания от ищеца в тези насоки, а няма и доказателства.
Ищецът не е страна и по Договора за заем от 31.12.2004 г. и Анекса от 21.04.2005 г. към него, поради
което не може от свое име да упражнява чуждо право - правото на заемополучателя
да направи възражение за изтекла в негова полза погасителна давност. Не е
налице и суброгация по смисъла на чл. 134 от ЗЗД, тъй като ищецът не е кредитор
на длъжника по изпълнението. Освен това, според чл. 118 от ЗЗД, ако длъжникът
изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска
обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е
изтекла, тъй като дори вземането да е погасено по давност, то пак е дължимо и
може да се плати доброволно, като се погасява само възможността за принудителното
му удовлетворяване.
Ето защо, ищецът като трето за изпълнителното
производство лице не може да упражнява правото на длъжника на възражение за
изтекла в полза на последния погасителна давност, тъй като ищецът няма активна
материалноправна легитимация в това производство.
Същите съображения се отнасят и за евентуалният
иск, като следва да се отбележи, че размерът на вземането на взискателя е
установен с влязло в сила съдебно решение, което независимо дали е присъствено
или неприсъствено, се ползва със стабилитет, съгласно чл. 299, ал. 1 от ГПК –
спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в
случаите, когато законът разпорежда друго, какъвто в конкретния казус не е
налице. Ето защо, е недопустимо да се пререшава спор, по който е постановено
влязло в сила съдебно решение, при това по инициатива на лице, което не е
страна по спорното правоотношение
Предвид гореизложеното съдът намира, че така
предявените отрицателни установителни искове за недължимост на вземането по изп.д.№
75/2019 г. на ЧСИ И.К., рег.№ *** на КЧСИ, поради погасяването му по давност,
евентуално – за недължимост в пълен размер на същото вземане, ведно с лихви, следва
да се отхвърлят като недоказани и неоснователни.
Освен това, ищецът признава, че към момента на придобиване на собствеността
от негова страна върху процесните недв. имоти е била налице вписана ИМ по иск
по чл. 135 от ЗЗД за относителна недействителност на покупко-продажба на същите
имоти, поради което той е знаел, че тези имоти са обременени със задължения на
други лица, но въпреки това се е съгласил с последиците от съдебното решение да
търпи изпълнение върху придобитите от него в хода на изпълнителното
производство недв. имоти. Законът е дал достатъчна защита на третите лица, като
е въвел изискване за защитно и оповестително действие на вписването на ИМ и на
съд. решение по иска по чл. 135 от ЗЗД, а в случая е вписана и възбрана от ЧСИ,
като ищецът не е бил длъжен да придобива така обременените недв. имоти, а
възраженията му са непротивопоставими на влезлите в сила съдебни решения, с
които е установено вземането на длъжника и е призната относителна
недействителност на разпоредителната сделка, с която длъжника е увредил
кредитора.
В случай, че ищецът желае да осуети насочване на принудителното изпълнение
върху придобитите от него недв. имоти, може да плати на кредитора дължимото,
според съдебното решение, след което да встъпи в правата му по отношение на
длъжника.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника М.М.
направените от последния съдебни разноски за адвокатска защита в размер на
3 230 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Н.М.,
ЕГН *********** ***, със съд. адрес:***, чрез адв. Т.И., срещу М.Х.М., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:***, ****чрез адв. Х.М.,*** ************, ЕИК *********,
евентуално съединени отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК
за признаване за установено по отношение на ответниците, че вземането на М.М.
към „Билд“ ЕООД, което е предмет на принудително изпълнение по изп.д.№
20199070400075 на ЧСИ И.К., образувано въз основа на ИЛ от 04.12.2018 г.,
издаден по гр.д.№ 1205/2018 г., ПОС, не съществува, тъй като е погасено по
давност, и евентуално, че посоченото вземане не съществува за разликата над
сумата от 29 924,02 USD до общо дължимите 44 000 USD, както и че не
съществува и акцесорното вземане за лихви за периода от 23.05.2013 г. до
23.05.2018 г. в размер на 12 000 лв., като НЕДОКАЗАНИ и НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А.Н.М., ЕГН *********** ***,
със съд. адрес:***, чрез адв. Т.И., да заплати на М.Х.М., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:***, ****чрез адв. Х.М., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата 3 230 лв. (три хиляди двеста и тридесет лева) – съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/