Р Е Ш Е Н И
Е
гр.Кърджали, 01.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският
районен съд в публичното заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Невена Калинова
при секретаря Елеонора Г. като разгледа докладваното от съдията
гр.д. N 2 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, гр.София, срещу А.З.М. ***, по искове по чл.422,
ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.2 от ГПК, установителни по характера си, за парични
вземания за главница, договорна лихва, такса разходи, неустойка и обезщетение
за забава, произхождащи от договор за паричен заем N 2253104/23.02.2015г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД като заемодател и ответника А.З.М. като заемател съгласно Закона
за потребителския кредит, със срок на връщане на заема до 22.08.2015г., до
който срок плащания по договора не са правени, като на 01.09.2015г. по силата
на подписано Приложение N 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания/цесия/ от 16.11.2010г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД прехвърля
вземанията си към ответника на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
гр.София, за което по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД ответникът е уведомен, след
което ищецът се снабдява за произтичащите от договора за паричен заем парични
вземания със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
връчена на ответника като длъжник при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.В съдебно заседание ищецът не се представлява, но поддържа исковете с
писмена молба чрез упълномощен юрисконсулт, с искане за разноски по приложен
списък по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
чрез назначения му от съда особен представител оспорва исковете при възражения за недействителност на сключения договор
поради неспазване изискванията на чл.10, ал.1 и
чл.11, ал.1, т.8-12 от ЗПК. Сочи конкретно, че клаузите за определяне на
ГЛП и ГПР нарушават принципите на справедливост и създават условия за
неоснователно обогатяване на ищеца. Възразява, че към договора не е представен
погасителен план съгласно чл.5 от същия, и съгласно чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК договорът е недействителен при
непосочване в него на размер на главница и лихви за всяка една погасителна
вноска, което е от значение и за възможността за предсрочно връщане на
заема.Счита, че при основателност на тези възражения, приложение намира
разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, без лихва и други разходи. Наред с това възразява за
погасяваме на задължението по давност по чл.111 от ЗЗД, в т.ч. с лихвата за
забава за периода от 26.03.2015г. до 02.10.2018г. в размер на 155.14лв., и претендира за отхвърляне на иска.
Районният съд като прецени събраните по
делото писмени доказателства, неоспорени от страните, приема за установено
следното:
Искът е по чл.422, ал.1 от ГПК за парични вземания за главница, договорна
лихва, такса разходи, неустойка и обезщетение за забава, произхождащи от
договор за паричен заем, по който първоначалният кредитор прехвърля вземанията
на ищеца, който в качеството си на цесионер претендира изпълнението им от
ответника като заемател по договора.
По заявление на ищеца, подадено на 02.10.2018г., със Заповед N 654/03.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 1447/2018г. Районен съд-Кърджали разпорежда ответникът като длъжник да заплати на ищеца като кредитор процесните суми, представляващи задължения по
договор за паричен заем N 2253104/23.02.2015г. и направените по делото
разноски от 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Твърденията на ищеца за правоотношение между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и ответника А.З.М.
като заемател по договор за паричен заем N 2253104/23.02.2015г., се установяват от договора, с
който на ответника е предоставен паричен заем от 400 лв., при задължение за
връщане на сумата на шест равни месечни погасителни вноски от по 74.66 лв., на следните
падежни дати: 25.03.2015г., 24.04.2015г., 24.05.2015г., 23.06.2015г.,
23.07.2015г. и 22.08.2015г., при фискиран годишен лихвен процент по заема 40 %
и лихвен общ размер на плащанията 447.96 лв., с ГПР 49.05 %, и уговорка при
неизпълнение на задължението на заемателя да предостави обезпечение в срок от
три дни от сключване на договора, чрез поръчителство от две физически лица или
банкова гаранция, да дължи на заемодателя неустойка от 282.72 лв., която се
заплаща заедно с месечните погасителни вноски, по равно на вноски от 47.12 лв.
всяка/чл.4, ал.2/, а при забава на плащанията с повече от 30 календарни
дни и разходи от 9 лв. за всеки
30-дневен период в периода на забавата, но не повече от 45 лв., които разходи
обезщетяват заемодателя за необходимостта да изпраща на заемателя напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, а при забава в
плащанията с повече от 90 календарни дни и допълнително 100 лв. за разходи за
събиране на просрочените вземания.
На 16.11.2010г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ООД, гр.София, е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, с
който е постигнато съгласие първото дружество
цедент регулярно да прехвърля на второто дружество цесионер свои
ликвидни и изискуеми вземания от неизправни длъжници по договори за
потребителски кредити, срещу заплащане на покупна цена от цесионера, при
условия и срокове, определени в договора, които вземания ще се индивидуализират
във вид на Приложение N 1, неразделна част от
договора.Цесията е надлежно потвърдена по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, и с
Приложение от 01.09.2015г. е прехвърлено вземането срещу ответника по договора
от 23.02.2015г. за отпусната главница от
400 лв. и остатъчна дължима сума от 784.54 лв., както и лихви за просрочие от
8.86 лв., за което ответникът е успешно уведомен на 12.12.2018г. За цедираните срещу ответника вземания с договора за цесия, сключен с
кредитора на ответника, за което последният е уведомен след потвърждаване на
цесията от предишния кредитор съгласно чл.99, ал.1-3 от ЗЗД, легитимацията на
ищеца да търси като кредитор изпълнение на вземанията от ответника като длъжник
е установена.
Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК от 2010г., предвижда, че договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора.Така изискването договорът да е съставен на ясен и разбираем език
установява забрана договорът да съдържа неравноправни клаузи по арг. от чл.145,
ал.2, вр. чл.147 от ЗЗП. Това изрично е предвидено в чл.24 от ЗПК, че за
договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 от ЗПК.
Съгласно чл.240 от ЗЗД договорът за паричен заем е договор, при който
реално се предоставя за ползване парична сума при постигнато съгласие за
връщането й и лихва се дължи само ако е уговорено. Когато кредитополучателят е
физическо лице, което ползва кредита извън рамките на своята търговска или
професионална дейност, то е потребител по смисъла на чл.2 б „б“ на Директива
93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори и §13 т.1
от ЗЗП и се ползва от потребителската защита по тях, относно всички клаузи в
договора, които не са били предмет на индивидуално уговаряне и са в предмета на
договора, тъй като не е бил в състояние да влияе върху съдържанието им като
изготвени предварително, особено в случаите на договор при общи условия/чл.3 на
Директива 93/13/ЕИО и чл.146, ал.2 от ЗЗП/.Клаузи, които са индивидуално
уговорени, са изключени от потребителската защита-чл.146, ал.3 от ЗЗП.Клаузи относно основния предмет на
договора, съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и
стоката или услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга
страна, при условие, че тези клаузи са ясни
и разбираеми, също са извън предметния обхват на потребителската защита–
чл. 145, ал. 2 ЗЗП /съответстващ на чл. 4, § 2 от Директива
93/13/ЕИО/.Неравноправна е клауза, която не отговаря на изискването за добросъвестност, създава значително
неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, и е във вреда на потребителя-чл.3,
пар.1 на Директива 93/13/ЕИО и чл.143, чл.146, ал.1 от
ЗЗП.Неравноправните клаузи са посочени в чл.143 т.1-19 от ЗЗП и списъкът е
неизчерпателен, в съответствие с Директивата.За порочност на клаузата се
преценя видът
/характерът/ на стоката или услугата – предмет на договора, всички
обстоятелства, свързани със сключване на договора, към момента на сключването,
всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който зависи,
основен предмет на договора, съответствие между цената/възнаграждението и стоката/услугата – ако не са ясни и
разбираеми, и дали клаузите са ясни и разбираеми/ чл. 4, § 1 и § 2 на Директивата и чл.145, ал.1 и ал.2 от ЗЗП/.Клаузите с акцесорен характер не
попадат в обхвата на чл. 4, § 2 на Директивата, като например тези за
едностранно изменение на лихвения процент, механизъм за промяна на разходите,
комисионна за риск, освен ако те не са ясни и разбираеми/арг. и от чл.145,
ал.2 от ЗЗП/.Твърдението на кредитора, че клаузите в договора са индивидуално
договорени, без за това да са представени доказателства, изходящи от длъжника,
предвид доказателствената тежест за това на кредитора, води до извод, че
клаузите не са индивидуално уговорени.
Така, с оглед възраженията на особения представител на ответника за
несъответствие на договора за паричен заем от 23.02.2015г. с чл.10, ал.1 от ЗПК, клаузите относно
основния предмет на договора, съответствието между цената или възнаграждението,
от една страна, и стоката или услугата, която ще бъде доставена или извършена в
замяна, от друга страна, са ясни и разбираеми,
и са извън предметния обхват на потребителската защита– чл. 145, ал. 2
ЗЗП.Недвусмислено е, че е постигната уговорка за даване на заем на сумата от
400 лв. при оскъпяване от ГЛП от 40%, възлизащ за срока на действие на договора общо на сумата 47.96
лв. възнаградителна лихва, както и ясна е уговорката, че главницата и
възнаградителната лихва подлежат на връщане на равни месечни погасителни
вноски, за всяка от която е посочен размер и падежна дата.Т.е. договорът
материализира погасителен план и възражението на особения представител на
ответника за противното е несъответно на доказателствата.
Клаузата за неустойка поради
непредставяне на обезпечение по договора е неравноправна по смисъла на чл.143
т.5 от ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца
и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение, което се формира по
усмотрение на кредитора и е прекомерно с оглед цената на предоставената услуга,
съизмерима с уговорения размер на заема и уговорената възнаградителна лихва, както
и с размера на законната лихва, арг. и от чл.92, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.86, ал.1
изр.1 и 2 от ЗЗД, вр. чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, тъй като при неизпълнение на
парично задължение се дължи обезщетение в размер на законната лихва, а за по-големи
по размер вреди е необходимо настъпването им да се докаже от кредитора, при
което уговорката да се дължи парична неустойка поради непредставяне на
обезпечение предвид и размера на заетата сума, размера на възнаградителната
лихва и размера на законната лихва за срока на действие на договора за заем е
несъответна на изискването за добросъвестност на кредитора и не дава ясна
представа какви са икономическите последици както при надлежно изпълнение на
основното задължение за връщане на заетата сума, така и при ненадлежно
такова.Т.е. дори, когато заемодателят изпълнява задължението си в срок, дори и
да го изпълни предсрочно, то той пак ще дължи неустойка за непредставено
обезпечение по договора, в размер на 7/10 от заетата сума, и в размер
надхвърлящ шесткратния размер на дължимата възнаградителна лихва, както и в
размер, надхвърлящ шестнадесет пъти законната лихва върху размера на заема за
срока на действието му. Поради това
клаузата е нищожна-чл.146, ал.1 от ЗЗП.Наред с това уговорената неустойка не е
в обхвата на нито едно от дефинираните понятия за дължими суми по договор за
потребителски кредит в §1-3 от ДР на ЗПК.
Претенцията за такса разходи е
недоказана, тъй като не са представени каквито и да са доказателства
заемодателят да прави разходи с цел напомняне и канене на заемодателя да погасява
дълга.Не са представени доказателства такива разходи да прави и цедентът.Противното-разходите
да се дължат без да се извършват каквито и да е действия от заемодателя/респ.
от цедента, е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП.В случая е доказано,
че изпълнение на договора се търси едва след изтичане на неговия срок на
действие, при което и разходи по смисъла на договора не са правени от кредитора
заемодател/респ. от кредитора цесионер.
По въпроса коя давност е приложима за кредитната главница и налице ли е
периодично плащане по смисъла на чл.111 б „в“ от ЗЗД при договор за заем, с
Решение N 103 от 16.09.2013г. по т.д. N 1200/2011г., ТК, I т.о., се приема, че задължението като парично е делимо и
допустимото съгласно чл.66 от ЗЗД уговаряне да се погаси с отделни вноски не
превръща тези вноски в периодични плащания, и съгласно ТР 3/2011 на ОСГТК на
ВКС съдържанието на понятието
“периодични плащания“ по смисъла на чл.111 б „в“ от ЗЗД е за плащане,
което не е еднократно, а е за задължение за трайно изпълнение, като
изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй
като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ
факт.Разсрочването на плащането на кредита на отделни вноски не променя
самостоятелността на задължението за връщането му и приложим към
правоотношението по кредита е общият давностен срок по чл.110 от ЗЗД.
Трайно
е прието в практиката, че максималният размер на договорната лихва,
възнаградителна или за забава, е ограничен винаги от чл.9 от ЗЗД, и за противоречащи на добрите
нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект
за облагодетелстване на друг субект, и лихва, надвишаваща значително
установената от закона, формирана от основния лихвен % на БНБ плюс 10 пункта, е
несъответна на добрите нрави, за което съдът е длъжен да извърши преценка по
възможност и в заповедното производство, тъй като когато същите са накърнени, е
налице нищожност на договореното съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД, като съдът следи
служебно за спазване на императивния закон/Определение N 974/07.12.2011г. по ч.т.д.N 797/2010 г.,
ІІ т.о.,
ВКС, Определение N 901/10.07.2015г. по ч.т.д.N 6295/2014 г., ІV г.о., ВКС/. В подкрепа на така посочената практика са и разпоредбите на
чл.19, ал.4-6 от действащия Закон за потребителския кредит от 2010г., въведени
с изменението му от ДВ, бр.35/2014г., в сила от 23.07.2014г., съгласно които
годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута,
определена с Постановление на Министерския съвет на Република България/чл.19,
ал.4/, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, са нищожни/чл.19,
ал.5/ и надвзети вземания по нищожни клаузи се приспадат от последващи
вземания /чл.19, ал.6/, които норми в случая са приложими,
тъй като са приети след сключване на процесния договор, но са критерий при
преценка накърняване на добрите нрави.
Съгласно чл.86, ал.1 изр. 1-во от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, което е предвидено и в чл.33, ал.1, вр.
ал.2 от ЗПК, че при забава на потребителя кредиторът има право на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забава, като обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва.
Като съобрази изложеното, при липса на представен по делото договор за
паричен заем от 23.02.2015г. в оригинал, който да бъде изследван за размера на
шрифта, изискуем от чл.10, ал.1 от ЗПК, съдът приема, че искът е основателен за
паричните вземания за главница и частично за обезщетение за забавата й в размер
на законната лихва, за периода, за който то не е погасено по давност.С договора за паричен заем от 23.02.2015г. е постигнато е съгласие за размера на заема и
за връщането му на погасителни вноски, при оскъпяване с лихвен процент и ГПР в
размери, които не противоречат на правилата в ЗПК и на добрите нрави, и с
клаузи, които са ясни и разбираеми.Крайният срок на договора за заем е изтекъл
на 22.08.2015г., от когато и до подаване на заявление по чл.410 от ГПК на
02.10.2018г. не е изтекла общата погасителна давност за вземането за главница,
тъй като то се погасява с 5-годишна такава по чл.110 от ЗЗД.Погасителна давност
е изтекла по отношение на вземането за възнаградителна лихва и за вземането за
неустойка по неравноправната клауза, които се погасяват с тригодишна давност
съгласно чл.111 б “в“ и б“б“ от ЗЗД.Претенцията за такса разходи е недоказана
както бе посочено по-горе. Заетата сума подлежи на връщане на заемодателя с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, но само за период от три
години преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, т.е. за периода от
02.10.2015г. до 01.10.2018г. включ., както и от датата на подаване на
заявлението на 02.10.2018г. в съда и до окончателното й изплащане.За периода от
02.10.2015г. до 01.10.2018г. включ. законната лихва върху сумата 400 лв.
съгласно Калкулатор НАП/сайт/ възлиза на 121.83 лв., до който размер искът за
същата се уважи и се отхвърли за разликата от 121.83 лв. до пълния й предявен
размер от 155.14 лв. и за периода от 26.03.2015г. до 01.10.2015г. включ. като
погасен по давност.
Предвид горното, следва в отношенията между страните, по иска по чл.422, ал.1 от ГПК,
да се приеме за установено дължмост на претендираната главница от 400 лв. и
съответното й непогасено обезщетение за забава в размер на законната лихва,
посочено по-горе, и в останалата му част-за неустойка, възнаградителна лихва, такса
разходи, както и законна лихва за разликата над 121.83 лв. до сумата от 155.14
лв. и за периода от 26.03.2015г. до 01.10.2015г. включ., се отхвърли.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът
има право на разноски по делото в съразмерно с уважената част от иска. В настоящото производство ищецът прави
разноски от 225 лв. за държавна такса, 300 лв. за възнаграждение на особен
представител на ответника и има право съгласно чл.78, ал.8, вр. чл.37 от ЗПП,
вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правна помощ на възнаграждение за
юрисконсулт от 100 до 300 лв., което съдът с оглед защитавания материален
интерес определя на 100 лв.В заповедното производство ищецът прави разноски от 25
лв. за държавна такса с присъдено от заповедния съд възнаграждение за
юрисконсулт от 50 лв.От така посочените разноски дължими от ответника са 350.38 лв. за
настоящото производство и 42.05 лв. за заповедното производство.
Мотивиран
от изложеното, Районният съд
РЕШИ
:
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на А.З.М. с ЕГН **********,***, съществуване на
вземане на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, в размер на 400 лв.
изцяло неплатена главница по договор
за паричен заем N 2253104/23.02.2015г., ведно със законната лихва от 02.10.2018г.-дата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, и в размер на
121.83 лв. обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 02.10.2015г. до 01.10.2018г.
върху сумата 400 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
му част, за сумите 47.96 лв. договорна/възнаградителна/ лихва за периода от
25.03.2015г. до 22.08.2015г., 282.72 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 25.03.2015г. до 22.08.2015г., 45 лв. такса разходи, и
за разликата над сумата 121.83 лв. до пълния размер на претендираното
обезщетение за забава в размер на законната лихва от 155.14 лв. и за периода от
26.03.2015г. до 01.10.2015г. включ., за което вземане е издадена Заповед N 654/03.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 1447/2018г. на Районен съд-Кърджали.
ОСЪЖДА А.З.М. с ЕГН **********,***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата 350.38 лв., представляваща разноски по настоящото дело, и сумата
42.05 лв., представляваща разноски по заповедното ч.гр.д. N 1447/2018г. на
РС-Кърджали.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия: