Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Кърджали 16.09.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Кърджалийският районен съд в ………………публично заседание

на 10 септември ………………………

през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:Валентин Спасов

                       

               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

   при секретаря Диана Георгиева…….…….……….и в присъствието на

    прокурора…………………………….…като разгледа докладваното от

   съдията…………………………АН дело № 698………………по описа

   за 2020 година,

                  

 

                                                Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1947-000255 /21.05.2020г., издадено от Началник РУ към ОДМВР- Кърджали, с което на Е.М.Х. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл.103 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Кърджали в четиринадесетдневен срок, считано от датата на получаване на обявлението.

                                                       

 

                                                                      Съдия:

 

МОТИВИ:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Б.В.А. от с. Чобанка, обл. Кърджали, ЕГН **********.  

В жалбата се сочи, че атакуваното НП било незаконосъобразно, поради допуснати закононарушения, с оглед на което иска отмяна на атакуваното НП, без да се излагат конкретни съображения за това. Единствено твърди, че не е видял подадения му от контролните органи сигнал.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. В депозирано писмено становище оспорва жалбата, като счита издаденото НП за правилно и законосъобразно.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

На 14.05.2020г. на жалбодателя бил съставен АУАН за това, че на същата дата, в около 15:50ч. в гр. Кърджали, на ул. „Булаир”, пред РС-Кърджали, управлявайки личния си мотоциклет „Ямаха” с рег. № К 0733 В, не спира при ясно подаден сигнал с ръка от униформен полицейски служител от обозначен автомобил, като продължава движението си..

Съобразявайки констатираното в АУАН, наказващият орган преценил, че деянието извършено от жалбоподателя следва да бъде административно санкционирано, тъй като поведението му е в нарушение правилата за движение по пътищата- чл. 103 от ЗДвП. Издал НП № 20-1947-000255/ 21.05.2020г., предмет на настояща проверка. В обстоятелствената част описал фактическа обстановка, идентична с тази в АУАН и преценил от правна страна, че Е.Х. е нарушил чл.103 от ЗДвП, за което му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 100 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП.

Свидетелите Л.М. и Б. ***, разпитани в хода на съдебното следствие, поддържат констатираните в АУАН обстоятелства. Обясняват, че св. Д. е подал сигнал за спиране със стоп палка на мотоциклетист още на бул. „България” до пицария „Ню Йорк”, но той не спрял. Последвали го с патрулния автомобил по ул. „Булаир”, където водачът на мотоциклета спрял на червен светофар на кръстовището до сградата на съда. Патрулният автомобил спрял в непосредствена близост до мотоциклета. Тогава св. М., който стоял на предната седалка до шофьора, от около 50 см. направил знак на моториста да спре, като с думи му казал като премине кръстовището да спре в дясно, на което моториста кимнал. След като светофара светнал зелено, моториста завил надясно и ускорил по посока на автогарата. Патрулният автомобил го последвал с включени звуков и светлинен сигнал, но мотоциклетиста не спрял. Преследвали го до завод „Орфей, където го изгубили. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като ги намери за обективни, ясни, логични и последователни, кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства

Тази фактическа обстановка, съдът прие за установена от гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите Л.М. и Б. Д. и писмените доказателства, приобщени по делото, прочетени и приети от съда по реда на чл. 283 от НПК, които са взаимно допълващи се и непротиворечиви относно релевантните за нарушението факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган - началник РУ към ОД МВР Кърджали, съгласно приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., като АУАН също е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя - имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено.

Според сочената за нарушена разпоредба на  чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Посочената като нарушена разпоредба на  чл. 103 от ЗДвП се намира в раздел ХХ от ЗДвП - "Задължения на водачите", а съдържанието на нормата е следното: При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Следователно, тя предвижда правило за поведение ( създава задължение) за лице, което управлява ППС. Т.е., тя е материалноправната норма, неизпълнението на която се санкционира. В посочената като санкционна разпоредба на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП е предвидено административно наказание за нарушение, представляващо неизпълнение нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. От събраните доказателства е установено, че жалбодателят не е изпълнил нареждане, дадено по предвидения в чл.170 ал.3 предл. последно от ЗДвП, да спре. От словесното описание на нарушението се установява, че то съответства на посочената разпоредба на  чл. 103 от ЗДвП. Тя от своя страна попада в обхвата на приложение на санкционната разпоредба на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Неподчинението на жалбоподателя се установява от събраните гласни доказателства - показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, които са непротиворечиви. Сигналът за спиране е подаден с ръка от униформен служител на МВР и при включени светлинни сигнали на патрулния автомобил, поради което негласното разпореждане на полицейския орган е било ясно доловимо от водача на мотоциклета още повече, че св. М. му е указал с думи да спре след кръстовището, на което водачът е отговорил с кимване. Не са налице доказателства за съществуването на друго конкретно обстоятелство, което да е довело до объркване или невъзприемане на подадения знак от полицейския служител. Тъкмо обратното: автомобилът е с отличителни знаци, с включени светлинни сигнали, които задължават водачите да спрат, сигналът е подаден от униформен служител, а словесните указания са дадени от непосредствена близост- от около 50 см.разстояние, като каската на водача е била без визьор.

Поради изложеното съдът намира, че от обективна страна нарушителят Х. е осъществил състава на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като при подаден ясен сигнал с ръка от полицейски униформен служител не е спрял плавно в най-дясна пътна лента за движение или на посочено място от контролния орган в нарушение на  чл. 103 от ЗДвП, още повече, че патрулния автомобил е бил с включени светлинни сигнали.

От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл, като деецът е съзнавал обществената му опасност, свързана с нарушаване на реда за управление на моторно превозно средство с оглед контролните функции на органите на МВР и е целял извършването му. Субективната страна на деянието се доказва от ясното възприемане на подадения сигнал за спиране и упоритото неподчинение, след като мотоциклета е бил последван от полицейския автомобил.

Настоящият съдебен състав намира, че наложените от АНО наказания са правилни и законосъобразни по вид и размер. Този извод на съда се налага от по- високата степен на обществена опасност на деянието и дееца: пренебрегнал спиране със стоп палка, не се подчинил на подаден знак с ръка, придружени с устни указания, не реагирал на движещия се след него патрулен автомобил с включени светлинни сигнали, като неподчинението му е довело до преследването  му от патрулен автомобил с включен светлинен и звуков сигнал, почти из целия град, с което е демонстрирал пред обществото явното си неподчинение и пренебрежение към закона и органите, отговарящи за спазването му.

Действително, в НП е допусната техническа грешка при изписване на мястото на нарушението, но съдът счита, че същата не води до нарушаване правото на защита на нарушителя, като волята на АНО е достатъчно ясна предвид точното изписване на мястото в обстоятелствената част на НП, което отговаря на т.5 на чл. 57 ал.1 от ЗАНН, и още при предявяване и връчване на АУАН нарушителят е знаел къде точно е извършил нарушението.

Предвид изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

   С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на електронния фиш е Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

 

 

 

 

 

                                                               Съдия: