О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
578
гр.
Плевен,30.03.2022
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори
касационен състав, в закрито съдебно
заседание на тридесети март две хиляди и двадесет и втора година
в състав:
Председател:Даниела
Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Венелин Николаев
като разгледа
докладваното от съдия Николаев частно касационно административно-наказателно
дело №248 по описа за 2022 г. на
Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
жалба, с характер на частна такава директора
на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ Плевен гр. Плевен против определение
№94 от 17.02.2022г., с което на основание чл.306 ал. 1, т.4 от НПК, във вр. с чл. 63 ал. 3 от ЗАНН, РД „АА“ гр. Плевен е осъдена да заплати на М.М.М.
е ЕГН **********, направени разноски в размер на сумата от 600.00 /шест стотин/
лева за адвокатско възнаграждение.
Счита, че определение
№94 от 17.02.2022г., за допълване на
Решение №592/16.12.2021г. постановено по
а.н.д.№1710/2021г. по описа на Районен съд Плевен , в частта за разноските е незаконосъобразно и неправилно.
Излага съображения, че искането за допълване на съдебното Решение е
следвало да бъде за присъждане на
разноски - сумата от 300.00 /триста/ лева, представляващо възнаграждение за
един адвокат, с оглед на фактическата и правна сложност на делото. Присъждане
на разноски в двоен размер е във всеки случай прекомерно и в противоречие с
материалния закон.
На
следващо място, се твърди, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.З ЗАНН, в
съдебните производства по оспорване на наказателните постановления, страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според чл. 144 АПК, за
неуредените въпроси се прилага ГПК. От своя страна, чл. 248 от ГПК урежда процедурата
по допълване на постановеното решение в частта за разноските. Съобразявайки посочените текстове, както и с фактическата
сложност на разглеждания казус, който е бил предмет на делото пред Районен съд
Плевен, счита, че определението, предмет на текущата жалба в частта с която РД
„АА“ Плевен е осъдена да заплати разноски - сумата от 600 лева не е съобразено
с материалния закон. В чл. 8 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ
РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ издадена от Висшия адвокатски съвет е
посочено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела с определен материален интерес възнаграждението е при
интерес до 1000 лв. - 300 лв. По АНД № 1710/2021 г. по описа на Районен съд
Плевен е постановено Решение №592/06.12.2021 г., с което съдът е отменил НП №
35- 0000970/05.08.2021 г. на Директора на РД „АА“ Плевен, с което на М.М.М. на
осн. чл. 105 ал. 1 от ЗАвПр е наложено административно наказание глоба в размер
на 200.00 /двеста/ лева. Посоченото по-горе АНД, по което са присъдените
разноски, не се отличава по нищо с правната си сложност, типична за посочената
категория дела, като разглеждането е протекло в едно съдебно заседание и пред
една съдебна инстанция. В заключение се
прави искане да бъде отменено изцяло или
да бъде изменено досежно размера на присъденото адвокатско възнаграждение/
Определение № 94 от 17.02.2022 г. на Районен съд - Плевен, XIV наказателен
състав, с което на основание чл. 306 ал. 1 т.4 във вр. с чл. 63 ал .3 от ЗАНН
-РД „АА“ Плевен е осъдена да заплати разноски - сумата от 600 /шест стотин/
Препис от жалбата е връчена на М.М.М. на 15.03.2022г. Постъпил е писмен
отговор по частната касационната жалба
от адв. П.П., пълномощник на М.М.М., в
който се излагат доводи, че същата е допустима, но разгледана по същество е
неоснователна и незаконосъобразна. Твърди,
че атакуваното с жалбата съдебно определение
не страда от пороците посочени в жалбата, а напротив - първоинстанционният съд
е постановил Определението си в съответствие с процесуалния закон и с
доказателствата по делото. Сочи, че
от приложенията към Жалбата на доверителя му е представен Договор за
правна защита и съдействие № 972294 от 27.10.2021г., в който е вписано, че при
сключването му, доверителят му М.М. изцяло и в брой е заплатил адвокатско
възнаграждение, в размер на 600.00 лева.
Сочи, че съгласно
чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя пред
съда Списък с разноските най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция, в противен случай тя няма право да иска изменение на
решението в частта му за разноските.
Твърди, че съгласно изискванията на закона преди приключване на
последното съдебно заседание по делото е
депозиран Доклад по чл. 80 ГПК, като за ответника не е съществувала
пречка своевременно да направи възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, но такова не е направено, поради което и правилно същото е
присъдено в пълен размер.
Сочи, че претенцията на
доверителят му за присъждане на направените от него разноски касаят само
извършените такива за адвокатско възнаграждение, като Договора за правна защита
и съдействие през цялото време се е намирал в кориците на делото и ответната
страна е имала достъп и възможности да се запознае със съдържанието му.
Сочи, че съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо в едномесечен срок от постановяването
му, съдът по искане на страните, може да допълни или да измени постановеното
решение в частта му за разноските. Счита, че в случая искането му е допустимо и
основателно, тъй като договореното и платено адвокатско възнаграждение е в
размер на 600.00 лева по Договор за защита и правно съдействие от № 972294 от
27.10.2021г., а в диспозитива на постановеното от съда Решение № 592 от
06.12.2021г. по анд № 20214430201710, по описа на Районен съд Плевен, XIV
наказателен с-в, заплатеното от доверителят му адвокатско възнаграждение не е
присъдено. Счита, за неоснователно изнесеното
в Жалба на ответника, че делото по което
са присъдени разноски, не се отличава по нищо с правната си сложност, типична
за посочената категория дела, като делото е протекло в едно съдебно заседание и
пред една съдебна инстанция. Счита, че за
изготвяне на искова молба без процесуално представителство, възнаграждението е
не по-малко от 300 лв., съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твръди, че в случая
упълномощеният адвокат е изготвил Жалба, въз основа на която е образувано
настоящото дело. Освен това е представлявал жалбоподателя в процеса, като е
изразил становище по съществото на правния спор и е представил писмени бележки,
в защита на тезата си.
Счита, че правилно първоинстанционния съд е признал предявения иск
и е присъдил в полза на доверителя му сторените по делото разноски. В заключение счита, че обжалваното Определение № 94 от
17.02.2022г. постановено по анд № 20214430201710, по описа на Районен съд
Плевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а Жалбата,
като неоснователна и незаконосъобразна, следва да бъде оставена без уважение.
Административен
съд Плевен, втори касационен състав,
след като прецени данните по делото, намира, че частната жалба е подадена в срок, от легитимна
страна и е процесуално допустима. а разгледана по същество е основателна.
С решение
№592/06.12.2021г., постановено по анд. №20214430201710 по описа на 2021г. на РС-Плевен, е отменено наказателно
постановление № 35-0000970/05.08.2021 г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Плевен, с
което на М.М.М. с ЕГН: ********** на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози е наложено административно наказание „глоба „ в размер на
200 лв. за извършено нарушение на чл. 89, т. 7 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на
МТ.
Със същото
решение РС- Плевен е пропуснал да се
произнесе по своевременното направено искане от жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски. Решението не е обжалвано от страните по делото
и влязло в законна сила на 04.01.2022г.
В срокът за
обжалване на решението не е постъпила молба от жалбоподателя, с която да е направено искане да бъде допълнено постановеното решение, в частта му за разноските.
С определение №94/17.02.2022г. по анд. №20214430201710 по описа на 2021г. на РС-Плевен, без да е сезиран с искане по реда
на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, вр. с чл.63, ал.3 от ЗАНН
съдът е осъдил РД“АА“ Плевен да
заплати на М.М.М. сумата от 600, 00
лева, представляващи направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съгласно чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН,
в производствата пред районния и административен съд, както и в касационното
производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс
и такива се присъждат по реда на АПК. Т. е. в производствата пред районния
съд и пред административния съд, както и в касационното производство страните
имат право на разноски по реда на АПК. В чл. 144 от АПК от своя страна изрично
е разписано, че за неуредените въпроси се прилага ГПК. Именно към правилата в
АПК по въпросите свързани с разноските в съдебните производства по ЗАНН
препраща и влезлия в сила и действащ нов чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, обнар. ДВ бр. 109 от
2020 г. При наличието на такива изрични разпоредби в ЗАНН за разноските в
съдебните производства по оспорване на НП, неправилно с обжалваното определение РС- Плевен се е
произнесъл по реда на 306, ал.1 т.4 от НПК.
Производството по чл. 248 ГПК е част от
съдебното производство, инициира се в определен от закона срок за допълване на
вече постановен съдебен акт, относно разноските или за изменение на постановен
съдебен акт, в частта относно присъдените разноски. Целта на съдебното
производство е да се отстранят пропуски или грешки на съда, с оглед на което в
това съдебно производство не се присъждат разноски на страните. Произнасянето на
съда за изменение или допълнение на постановения вече съдебен акт за
съответната инстанция, е
допустимо само при направено искане от
надлежна страна и в срока по чл.248 от ГПК.
Срокът по чл.248, ал.1 ГПК е преклузивен
и с неговото изтичане се преклудира правото на страните да искат изменение или
допълване на решението в частта за разноските. Ако в срока по чл.248, ал.1 ГПК страните
поискат от съда да измени или допълни решението си в частта за разноските,
процедурата по чл.248 ГПК пред сезирания с искането съд се
изчерпва с постановяване на определението по чл.248, ал.3 ГПК, което по изрично
разпореждане на закона подлежи на инстанционен контрол.
В случая в срока по чл.248, ал.1 от ГПК жалбоподателят не е направил искане за допълване на съдебното
решение, в частта на разноските, поради
което, съдът като се е произнесъл по свой почин с определение, с което е осъдил РД“АА“
Плевен да
заплати на М.М.М. сумата от 600, 00
лева, представляващи направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, е постановил
един недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили.
Водим от горното и на осн.чл. 236, вр. с
чл.221, ал.3 от АПК,
Административен съд- Плевен, втори касационен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА
определение №94/17.02.2022г.,
постановено по анд.
№20214430201710 по описа на 2021г. на РС-Плевен,
с което РД“АА“
Плевен е осъдена да заплати на М.М.М. сумата от 600, 00 лева, представляващи направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ:1./П/ 2./П/