Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260087
Ботевград, 28.07.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и осми юни
през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ****
при секретаря-****,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА ****
гражданско дело № 39
по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.135,
ал.1 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/.
Е.Р.З. ***,
с ЕГН: ********** моли да бъде обявена за недействителна спрямо него прехвърлителната
сделка на недвижими имоти, находящи се в село Трудовец, община Ботевград, Софийска
област, отразена в
договор за
продажба, сключен на
15.01.2015г. между С.И.М. ***,
с ЕГН: **********
като продавач и ответника
М.Д.М. ***, с ЕГН:********** като купувач, обективиран в нотариален акт № ****, с район
на действие РС-Ботевград,
тъй като с него
С.И.М. уврежда ищеца,
който е негов кредитор
за причинените му от С.И.М. имуществени и неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане на
04.07.2014г. в гр.София, при което на ищеца е причинена средна телесна повреда, за което ответникът
С.И.М. е осъден с влязла в сила на 26.04.2017г.
присъда по НОХД № 2292/2015г. по описа на СРС и Решение № 1035 от 13.10.2017г. по ВНОХД № 2988/2017г.
по описа на СГС, като ответниците са знаели за увреждането,
тъй като ответникът М.Д.М. е била съпруга на С.И.М. към момента на извършване на
престъплението и към момента на привличането му като обвиняем по проведеното
срещу него наказателно производство, както и имуществото е прехвърлено на цена, която е
по-ниска от действителната пазарна стойност.
В
съдебно заседание ищецът лично и чрез пълномощник адв.
**** от АК-гр.Хасково/пълномощно от 11.05.2021г.-л.146/ поддържа иска, моли да
бъде уважен и се присъдят направените по делото разноски, за които представя
списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.191/. Ищецът, чрез пълномощник адв. **** от ХАК представя писмени бележки с вх.№ 263358 от
05.07.2021г.
ОТВЕТНИКЪТ-С.И.М. *** е направил възражение по иска и е представил писмен отговор с № 3082 от 18.06.2020г., в предвидения законов срок.
В писмения отговор ответникът М. оспорва иска по основание и размер.
Твърди, че няма доказателства, че по заведеното от ищеца изпълнително дело
срещу него не са събрани суми, както и че ответникът М. няма имущество, от
което да се удовлетвори вземането на ищеца.
В с.з. ответникът С.И.М., чрез пълномощник адв. ****от САК/пълномощно на
л.147/ оспорва иска, поддържа направените възражения в писмения отговор и моли
да се отхвърли иска. Представя писмени бележки с вх.№ 263436 от 09.07.2021г.,
изпратени по пощата с п.кл. от 08.07.2021г.
ОТВЕТНИКЪТ-М.Д.М. ***, чрез пълномощник
адв. Г.Д. от САК/пълномощно от 13.03.2020г.-л.114/ е направил възражение по иска и е представил
писмен отговор с № 1940 от 01.04.2020г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът М.М. оспорва
иска. Излага съображения за нередовност на исковата молба относно неяснота в
твърденията на ищеца за момента на възникване на вземането на ищеца срещу
ответника М. и сключване на договора за продажба между ответниците.
Прави възражение, че вземането на ищеца срещу ответника е възникнало на
13.10.2017г. с влизане в сила на присъдата, с която е осъден С.М., а договорът
за продажба е сключен преди това на 15.01.2015г. Ответникът М. заявява, че в
случая е неприложима презумцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД и ищецът следва да докаже, че тя е знаела за увреждането, за задължението
на ответника М. към ищеца. Заявява, че тя не е знаела към момента на извършване
на деликта, както и към момента на привличане на
ответника М. за обвиняем за съществуване на вземането на ищеца, тъй като от
есента на 2013 година е във фактическа раздяла с ответника М.. Същата е
уведомена за водените срещу ответника дела през 2017 година, тъй като С.М.
поискал тя да свидетелства по наказателното дело пред съда. Сключеният между ответниците договор за продажба на 15.01.2015г. не е
свързан с ищеца, а е последица от прекратяване на брака между ответниците. След фактическата раздяла между страните
ответникът М. е променил местоживеенето си, за което и ответниците
продали недвижими имоти на 13.11.2013г. и на 04.06.2014г. Договорът за продажба
от 15.01.2015г. е да запази семейното жилище в с.Трудовец, за да си подсигури
дом за ответника М. и за непълнолетната й дъщеря. Процесната
сделка не е извършена със знание от
страна на ответника М. за увреждане на ищеца, както и със знание от нея и
ответника М. с намерение да увредят ищеца.
В с.з. ответникът М.М. лично и чрез пълномощник адв.Г.Д.
от САК оспорва иска, поддържа направените възражения в писмения отговор и моли
да се отхвърли иска и се присъдят направените по делото разноски, за които не
представя списък за разноските по чл.80 от ГПК. Представя писмени бележки с
вх.№ 263459 от 13.07.2021г.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата
на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от
приложените писмени доказателства- копия от присъда от 26.04.2017г. по НОХД №
2292/2015г. по описа на СРС заедно с мотиви и решение № 1053 от 13.10.2017г. по
ВОХД № 2988/2017г. по описа на СГС, която е в сила от 13.10.2017г.,
постановление за привличане на обвиняем от 23.07.2014г. по ДП № 1957/2014г. по
описа на 07 РУП-СДВР, пр. пр. № 27905/2014г. по описа на СРП и обвинителен акт
от 10.02.2015г., се установява, че ответникът С.И.М. е признат за виновен за
умишлено причиняване на средна телесна повреда на ищеца Е.Р.З. ***-престъпление
по чл.129, ал.2, пр.5 във вр. с ал. 1 от НК и му е
наложено наказание-лишаване от свобода от 2 години като изпълнението е отложено
за изпитателен срок от 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК. По същото
наказателно дело е издаден изпълнителен лист на 16.11.2017г., от който се
установява, че ответникът С.М. е осъден да заплати на ищеца сумата от 400лв. за
направени по делото разноски. От решение
от 05.02.2020г. по гр.дело № 35818/2019г. по описа на СРС, влязло в сила
на 05.03.2021г. с Решение № 261512 от 05.03.2021г. по в.гр.д.№ 5433/2020г. по
описа на СГС, се установява, че ответникът С.М. е осъден да заплати на ищеца и
сумата от 15000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и
сумата от 628.36лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени
вследствие на извършено престъпление на 04.07.2014г., ведно със законната лихва
от датата на увреждането-04.07.2014г. до окончателното заплащане, както и
сумата от 985лв. за направени разноски
по гр.дело № 35818/2019г. по описа на СРС, както и сумата от 980лв. за
направени разноски по в.гр.д.№ 5433/2020г. по описа на СГС. За описаните
по-горе суми, дължими от ответника С.М. на ищеца, е издаден и изпълнителен лист
на 17.06.2021г. по гр.дело № 35818/2019г. по описа на СРС, приложен в препис
като писмено доказателство по делото.
От горните писмени доказателства се установява, че ищецът е кредитор на
ответника С.М. за парични вземания, възникнали на основание причинено от него
непозволено увреждане на 04.07.2014г.
Към 04.07.2014г. ответниците С. и М. **** са
съпрузи, тъй като имат сключен граждански брак на 20.07.1991г., който е
прекратен със съдебно решение за развод по взаимно съгласие по гр.д.№
1188/2014г. по описа на РС-Ботевград, което е в сила на 09.01.2015г. От приложеното копие от решение по описаното
по-горе гражданско дело, се установява, че брачният съд е утвърдил сключеното
между ответниците споразумение, с което двамата са се
съгласили, че семейното им жилище, находящо се в ****,
собственост на двамата съпрузи, ще се полза от съпругата и детето. След
прекратяване на брака съпругът С.М. се задължава да прехвърли своята ½
идеална част от семейното жилище на съпругата М.М..
От показанията на разпитаните по
делото свидетели ****, дъщеря на ответниците и ****,
зет на ответниците, се установява, че ответниците са били във фактическа раздяла от 2013г. като ответникът С.М. ***, а ответникът
М.М. *** като са започнали да разпродават
имуществото-ранчо, ловна хижа, фирма и е останала само къщата в с.Трудовец и автомобили.
През 2014г. са подали молба за развод и през 2015 година са се развели.
Адресната регистрация на ответника С.М. *** и след развода всички писма и призовки
са получавани от ответника М.М., някой от които тя е
приемала и му ги е предавала. Същата е била наясно с инцидента станал през
2014г. и е била свидетел по наказателното дело в гр.София.
Видно от приложените писмени
доказателства- молба от 04.08.2014г. и вносна бележка от 24.07.2014г., се установява,
че ответникът М.М. е внесла парична гаранция от
300лв. за ответника С.М. по ДП №
1957/2014г. по описа на №7 РУП СДВР. Освен това от приложеното копие от
протокол от съдебно заседание, проведено на 27.06.2016г. по НОХД № 2292/2015г.
по описа на СРС, се установява, че ответникът М.М. е
разпитана като свидетел по делото във връзка със състоянието на ответника М.
след инцидента на 04.07.2014г.
От описаните по-горе доказателства
се установява, че към момента на извършване на непозволеното увреждане на
04.07.2014г. в гр.София от ответника М. по отношение на ищеца, двамата ответници са били съпрузи, видели се същия ден и ответникът
М. е била наясно със случилото се и че срещу С.М. има образувано досъдебно
производство за причинена средна телесна повреда на ищеца, по което тя е внесла
определената парична гаранция. Установява се, че ответниците
от 09.01.2015г. са разведени.
Видно от приложеното копие от нотариален ****, с район на действие РС-Ботевград, се установява, че на 15.01.2015г.
ответникът С.И.М. е продал на
ответника М.Д.М. ½ идеална част от следните недвижими имоти, а именно: ****
по плана на с.Трудовец, община Ботевград, Соф. обл., урегулиран от 745кв.м., с уредени регулационни
сметки, при съседи: от две страни улици, ****заедно с построените в него
двуетажна масивна жилищна сграда с разгърната застроена площ от 150кв.м.,
масивен гараж със застроена площ от 28кв.м. и стопанска постройка със застроена
площ от 56 кв.м. за сумата от 4000лв., при данъчна оценка на целия имот от
7950.10лв., подробно описани в нотариалния акт.
От горното се установява, че договорът
за продажба на застроения недвижим имот в с.Трудовец е сключен между страните
след извършване на непозволеното увреждане на 04.07.2014г. от ответника М. и по
време, когато той и ответникът М. са разведени, т.е. се познават като бивши съпрузи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че
от изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени и гласни доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират
съда да приеме, че така предявеният иск е с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, който съдът приема за допустим, тъй
като е предявен между надлежни страни.
Съдът не споделя възраженията на ответника М.М.,
отразени в писмения отговор, че исковата молба е нередовна, тъй като не е ясно
в коя хипотеза на чл.135 от ЗЗД е предявен иска, а именно: по чл.135, ал.1 от ЗЗД или по чл.135, ал.3 от ЗЗД или са предявени два обективно съединени иска,
тъй като ясно и точно в исковата молба ищецът е посочил, че вземането му срещу
ответника М. е възникнало на 04.07.2014г., т.е. в деня на увреждането, а
договора за продажба е сключен след това, а именно на 15.01.2015г. и от тези
наведени факти и обстоятелства се установява, че е предявен иск по чл.135, ал.1
от ЗЗД.
Разгледан по същество, искът е изцяло основателен като доказан, по
следните правни съображения:
Съдът е сезиран с конститутивен иск с правно основание
чл. 135, ал.
1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 135, ал. 1 от
ЗЗД, кредиторът може да иска да
бъдат обявени за недействителни спрямо него действията,
с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да
е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили
възмездно преди вписване на исковата
молба за обявяване на недействителността.
А съгласно ал.
2 на чл.
135 от ЗЗД, знанието
се предполага до доказване на
противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника.
Следователно, за
да се уважи
иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки
от фактическия му състав: 1. ищецът
да има качеството
кредитор по отношение на един
от ответниците, като вземането му по отношение
на ответника е достатъчно да бъде
действително, като не е необходимо да е ликвидно или
изискуемо (Решение № 4/26.01.2011
г. по гр. д. № 551/2010 г. на IIIг. о., Определение № 838 от 11.11.2013
г. на ВКС по т. д. №
1913/2013 г., I т. о., ТК, Постановление № 1/1965 г. на ОСГК на ВС); 2. кредиторът да е увреден чрез намаляване
имуществото на длъжника (Решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г.
о., ГК, Определение № 57 от
14.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4476/2014 г., III г. о., ГК); 3. длъжникът и лицето, с което той е договарял
да са знаели
за увреждането (Решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. 754/2009 г. на IV г. о., Определение № 838 от 11.11.2013
г. на ВКС по т. д. №
1913/2013 г., I т. о., ТК).
В случая са налице всички
предпоставки на закона за уважаване
на иска по
чл. 135, ал.
1 от ЗЗД.
Установи се от
представените писмени доказателства, че ищецът е кредитор на ответника С.М.
относно парични вземания, произтичащи от причинено непозволено увреждане на
04.07.2014г. или обезщетения за имуществени и неимуществени вреди и присъдени
разноски с влезли в сила съдебни решения по гр.д. № 35818/2019г. по описа на
РС-София, което е в сила от 05.03.2021г.
като потвърдено с Решение от 05.03.2021г. по в.гр.д.№ 5433/2020г. по
описа на СГС и издаден изпълнителен лист на 17.06.2021г. от СРС за присъдените
с решенията парични суми.
Съдът не споделя възражението на ответниците, че ищецът е придобил качеството на кредитор на
ответника М. едва след установяването на деликтната
отговорност по съдебен ред, а именно с влизане в сила на присъда по НОХД №
2292/2015г. по описа на СРС на 13.10.2017г., тъй като вземането на ищеца произтича
от непозволено увреждане и същият придобива качеството кредитор
на ответника М. от момента на извършване
на деликта,
а именно от 04.07.2014г. В този смисъл е и практиката на ВКС, отразена в Определение №12/08.01.2020 по дело
№4094/2018 на ВКС, ГК, IV г.о. В Решение № 423 от 29.11.2012г. по гр.д.№ 1623/2011г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че субективното материално право на вземане за
обезщетение от непозволено увреждане възниква от момента
на извършване на деликта и настъпването
на вредите като елемент от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Съдебното предявяване
на това субективно
гражданско право на вземане за
обезщетение няма отношение към неговото
възникване.
Транслативната сделка или договорът за
продажба, с който длъжникът М. се е разпоредил с притежаваните от него идеални
части от процесния имот в полза на ответника М. е сключена
на 15.01.2015г., след като ищецът е придобил качеството на кредитор
по вземане от непозволено увреждане (04.07.2014г.), поради
което съдът приема за установена
първата материална предпоставка, обуславяща възникването на потестативното право по чл.135, ал.1 от ЗЗД.
Увреждането
на интересите на кредитора от извършеното правно действие, в случая сключването
на договор за продажба на 15.01.2014г., е налице, тъй като длъжникът М.
намалява имуществото си. Съдът приема, че при всяка прехвърлителна сделка с вещ, собственост
на задълженото лице се застрашават
интересите на кредитора, тъй като се препятства
възможността да се насочи принудително
изпълнение върху нея. Поради това намира за неоснователно
възражението на ответниците, че сделката е осъществена само
във връзка с уреждане на имуществените отношения между ответниците, който са бивши съпрузи след развода. Съдът счита, че кредиторът няма задължение да доказва
конкретни факти с оглед твърдяното увреждане- липса на друго имущество,
цялостното финансово състояние на длъжника,
налице ли е разлика между действителната
и продажната цена на прехвърления имот. Оспорената сделка страда само от относителна
недействителност, която може да бъде
преодоляна, ако длъжникът изпълни задължението си. Не е нужно намерение да се вреди,
а само длъжникът да съзнава увреждането,
като увеличава неплатежоспособността си във вреда на
кредитора.
Процесната разпоредителна сделка,
с която ответникът М. се е разпоредил с
идеални части от свой недвижим имот в полза на
бившата си съпруга представлява увреждащо кредитора действие, тъй като по
този начин той е затруднил евентуалното удовлетворяване на ищеца-кредитор от имуществото му.
Налице
е и последната предпоставка за уважаване на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД, а
именно, че с договора за продажба от 15.01.2015г. длъжникът М. е увредил
ищеца-кредитор, като е знаел за увреждането, като е налице и знание от страна
на ответника М., с която е договарял, тъй като същите се познават като бивши
съпрузи и ответникът М. е запозната с извършеното от ответника М. непозволено
увреждане на 04.07.2014г., тъй като е внесла определената парична гаранция по
воденото срещу него наказателно производство, била е свидетел по наказателното
дело, както и е получавала съобщения и призовки за ответника М., който е
регистриран на адреса, на който тя живее. В този смисъл са и показанията на
разпитаните по делото свидетели Стела Дилова и Иван Дилов, дъщеря и зет на ответниците.
Възражението на ответниците,
че същите са били във фактическа раздяла от 2013г. като се живеели в различни
населени места по никакъв начин не се отразява на знанието на ответника М., че
съпругът й М. на 04.07.2014г. е извършил непозволено увреждане срещу ищеца, за
което е признат за виновен и осъден да заплати обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди и разноски, тъй като въпреки фактическата раздяла между тях
като съпрузи, същите са поддържали добри взаимоотношения, тъй като ответникът М.
е получавала съобщения, призовки за ответника М. и му ги давала, тя е платила
паричната гаранция и е била свидетел по наказателното дело. В този смисъл са
неоснователни и възраженията, че процесния договор за
продажба от 15.01.2015г. е резултат само на окончателното уреждане на
имуществените отношения между бивши съпрузи, започнал години преди това с
разпродажба на имуществото им, тъй като ответникът М. е знаела за увреждането,
сключвайки процесния договор за продажба, тъй като е
била наясно, че бившият й съпруг, ответникът М. е извършил непозволено
увреждане, чрез нанасяне на средна телесна повреда на ищеца на 04.07.2014г.
Съдът намира, че с оглед на факта, че ответниците към
момента на сключване на договора за продажба се познават много добре като бивши
съпрузи, ответникът М. е наясно в детайли с извършеното непозволено увреждане,
съдът приема, че се установи наличие на знание за
увреждането у ответника М.
поради събрани по делото
доказателства, установяващи
този факт. Според Решение №13 от 19.02.2015г. по гр.д.№4606/2014г., ІV г.о., за да е налице
знание за увреждане не е необходимо третото лице да познава
кредитора и длъжника, да са представени
доказателства кога и при какви обстоятелства
му е съобщено съдържанието на техните насрещни права и задължения, за да може
той да е наясно как те
се накърняват от сключения договор.
Достатъчно
е на третото лице да са
известни обстоятелствата, от които произтича
вземането на кредитора. В
случая е налице знание у ответника М., че длъжникът е извършил непозволено увреждане на 04.07.2014г. и е съден за това,
като е без значение кой е пострадалият и какви са вредите.
По
изложените съображения съдът намира, че искът следва да бъде уважен изцяло,
така, както е предявен, а именно до размера на правата на собственост на
ответника М. или за 1/2 идеална част от прехвърлените недвижими имоти с нотариален акт № ****, с район на действие РС-Ботевград.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед
уважаване на иска, съдът след като взе предвид приложените писмени
доказателства за направените разноски от ищеца по делото и съгласно чл.78, ал.1
от ГПК намира, че ответниците ще следва да заплатят
на ищеца сумата от 745лв. за направени разноски по делото, включващи платени
такси от общо 145лв. и заплатено адвокатско възнаграждение от 600лв. съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие /л.146/.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
На основание чл.135 от ЗЗД
ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на Е.Р.З. ***, с ЕГН: **********
сключения между ответника С.И.М. ***, с ЕГН: ********** като
продавач и ответника М.Д.М. ***,
с ЕГН:********** като купувач договор за покупко-продажба от 15.01.2015г.
на 1/2 идеална част от следните
недвижими имоти, а именно: **** по регулационния план на с.Трудовец, община
Ботевград, Соф. обл.,
урегулиран от 745кв.м., с уредени регулационни сметки, при съседи: от две
страни улици, ****заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда
с разгърната застроена площ от 150кв.м., масивен гараж със застроена площ от
28кв.м. и стопанска постройка със застроена площ от 56 кв.м., подробно описани
в нотариален акт
№ ****, с район на
действие РС-Ботевград.
ОСЪЖДА
С.И.М. ***, с ЕГН: ********** и М.Д.М. ***, с ЕГН:********** да заплатят на Е.Р.З. ***, с ЕГН: ********** сумата от 745лв./
седемстотин и четиридесет и пет лева/ за направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/****/