Р Е Ш
Е Н И Е № 260026
Гр.
Пещера, 08.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав, в публично съдебно заседание на девети декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАСКА
ПАВЛОВА
при секретаря Евгения Млячкова, като разгледа
докладваното от съдията Павлова гр.д. № 561 по описа на съда за 2020 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от М.Г.М., ЕГН: **********,
л.к. № *********, издадена на 11.09.2014г. от МВР Велико Търново, с постоянен
адрес ***, лично и като майка и законен
представител на С.Д.Н., ЕГН: **********,***, съдебен адрес: адвокат Г. Д.Г.,
вписана във ВТАК, с адрес на кантората в град Велико Търново, ***, с л.№
**********, ЕИК: **********, против М.С.Г. с ЕГН: **********,***, основание:
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 21 от СК.
Твърди ищцата, че на 11.06.2006г. сключила граждански брак с Д.С.Н.
с ЕГН: ********** от гр. Батак. От брака им се родило дете С.Д.Н. с ЕГН: **********.
След като се оженили нямало къде да живеят, тъй като съпругът й живеел заедно с
майка си и сестра си и нейното семейство в семейна къща в гр. Батак.
Първоначално решили ищцата да остане при майка си в гр. Велико Търново, която
да й помага за отглеждане на детето, а съпругът да започне да строи къща, в
която някой ден да се преместят и да заживеят заедно като семейство. Въпросната
къща трябвало да бъде построена в непосредствена близост до семейният имот на
съпруга й. През 2007г. започнало строителството на жилищна сграда с гаражи в
гр. Батак, ***. Били разпределили задълженията си, като ищцата полагала грижи и
издръжка за детето им, а той влагал пари в строежа на къщата. Към онзи момент,
имотът, върху който е строена къщата, бил съсобствен на съпруга й Д., неговата сестра - М.С.Г./ответницата/ и майка му - С. Т. Н.(Нотариален акт за право
на собственост върху недвижим имот, признато по обстоятелствена проверка № 103,
том 1, дело № 252 от 10.06.1986г.)
Съпругът й Д.построил къщата, но двамата
със синът й така и не заживели там, защото през 2013г. се развели, като
родителските права били предоставени на ищцата. В делото за развод не били
делили придобитото по време на брака общо имущество. Твърди ищцата, че съпругът
й винаги е казвал, че има едно дете и всичко, което притежава след смъртта му
ще остане за детето. Няколко години след като се развели, Д.се разболял и
починал 25.02.2019г. Когато Д.разбрал за диагнозата си написал завещание на 21.05.2018г., с което завещавал
на ищцата - М.М. цялото си движимо имущество - пари, влогове и ценности, които
оставя след смъртта си, завещавал и на
сина си - С. цялото недвижимо имущество, което оставя след смъртта си. С
Протокол за обявяване на завещание от 28.03.2019г. на Нотариус Дочка Тютюнджиева,
peг. №582 на НК е обявено саморъчното завещание на покойния Д.С.Н..
Твърдят, че Д.споделил с ищцата, че през
2016г. е прехвърлил на сестра си ответницата - М.Г. притежаваната от него
идеална част от поземления имот, целият с площ 332 кв.м. в гр. Батак, ***,
заедно с построената в имота къща (семейния имот, който до този момент е собственост
на Д., сестра му и майка му),
за да може да уреди отношенията си с роднините си и те да нямат никакви
претенции към новопостроената къща, която той желае да остави на сина си.
След като завещанието било обявено, започнала да се интересува какво имущество е
оставил след смъртта си бившият й съпруг, тъй като сега то принадлежало на сина
й. Майката на Д.- С. вече била починала, а сестра му - М. отказвала да даде
каквито и да било документи и информация. Снабдила със строителните книжа за
къщата, издадени и подписани от Главния архитект на Община Батак, като в
разрешението за строеж № 46 от 06.06.2007г. на първо място бил посочен Д.с
неговото ЕГН, на второ място майка му - С.
Н. без ЕГН, на трето място сестра му - М.Г. и тя без ЕГН. Името на ищцата не
фигурирало никъде в разрешението за строеж. В протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа като
възложители са посочени Д., С. и М.. В титулът, най-отгоре, като строител е
посочен Д.С.Н.. На всички проверки и констатации се е подписвал единствено и
само Д.Н.. В констативен акт за установяване съответствието на строежа от
09.07.2007г. като строител е посочен единствено Д.С.Н.. В акт за приемане на
конструкцията от 02.10.2007г. като строител фигурира отново единствено Д.С.Н..
В констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от
25.02.2008г. като възложител и строител е посочен само Д.С.Н.. В Технически
паспорт, peг. № 11 от 17.03.2008г. на построената вече жилищна сграда, в раздел
5 - „Данни за собственика" е посочен единствено Д.С.Н.. В удостоверение №
11 от 17.03.2008г. за въвеждане в експлоатация на строеж жилищна сграда с
гаражи като възложители са посочени Д., С. и М. (последните две без посочено
ЕГН). Счита, че погрешно в някои документи фигурират имената на М.Г. и С. Н., а
нейното име, като негова съпруга, не фигурирало никъде.
При декларирането на имота в СГКК гр.
Пазарджик за собственици на новопостроената къща са посочени Д.С.Н., С. Т. Н.и М.С.Г..
(В Скица на сграда № 15-978435/28.10.2019г. с идентификатор 02837.502.1404.2 -
няма данни за идеалните части и няма документ за собственост); за собственици
на селскостопанска сграда, която на практика представлява гараж отново са
посочени Д.С.Н., С. Т. Н.и М.С.Г. (Скица на сграда № 15-255476/13.03.2020г. с
идентификатор 02837.502.1404.3); за собственици на селскостопанска сграда,
представляваща другия гараж няма нанесени данни за собственици (Скица на сграда
№ 15-255491/13.03.2020г. с идентификатор 02837.502.1404.4 - няма данни за собственици).
Имайки предвид тази строителна
документация и последващото нанасяне на информацията в кадастъра се правел
погрешния извод, че ищцата нямала никаква собственост върху въпросната жилищна
сграда с гараж. Твърди че Жилищната
сграда с гаражи, находяща се в гр. Батак, ул. „Вела Пеева" № 11 е строена
по време на сключения между ищцата и Д.Н. граждански брак и е резултат от
съвместния принос на двамата. Сочи практика.
Твърди че притежава ½ идеална
част. Синът им С. е наследник на другата половина от дела на съпруга й в тази
къща, а действителната воля на Д., била синът му да получи всичко за себе си.
Счита претенциите на М.Г. върху ½
ид.част от новопостроената къща не само за неправилни и незаконосъобразни, но и
за морално укорими. През всички години,
грижи за общото дете е полагала ищцата, като детето не е било лишавано
от нищо. Осигурявала необходимите средства както за неговото отглеждане,
обучение, възпитание, така и за ежедневните битови нужди, които има едно дете,
а именно то да е нахранено, да е на топло и да има всичко необходимо от което
се нуждае според възрастта си. За отглеждането на детето ни Д.е давал месечна
издръжка и то след развода през 2013 година. Преди развода, той почти не й
помагал финансово, тъй като устно се били договорили тя да отглеждам детето, а
той да строи къщата. Ето затова претендира за съвместен принос от нейна страна
при построяването на къщата от Д.. Въпросният имот е деклариран в Местни данъци
и такси при Община Батак само на името на Д.Н.. Узнала това, когато отишла да
плаща данъци за имота, като представя писмени доказателства в тази връзка.
Молят да ги призове съда и да постанови
решение, с което да се признае за установено по отношение на ищците -М.Г.М. и
сина й С.Д.Н., че М.С.Г. не е собственик на ½ ид.ч. от следния недвижим
имот, построен по време на брака й с Д.Н., а именно: сграда с идентификатор 02837.502.1404.2 с адрес в гр. Батак, п.к. 4580. ул. „Вела
Пеева" № 11, построена в поземлен имот 02837.502.1404. със застроена площ
65 кв.м. на 2 етажа, с предназначение жилищна сграда - еднофамилна, сграда с
идентификатор 02837.502.1404.3 с адрес в
гр. Батак, п.к. 4580, ул. „Вела Пеева" № 11, построена в поземлен имот
02837.502.1404. застроена площ 21 кв.м.. на 1 етаж, с предназначение
--селскостопанска сграда, сграда с идентификатор 02837.502.1404.4 с адрес в гр. Батак, п.к.
4580, ***, построена в поземлен имот 02837.502.1404, застроена площ 12 кв.м. на
1 етаж, с предназначение селскостопанска сграда.
Правят доказателствени искания и
претендират разноски.
Уточнява преди съдебно заседание, че
процесните имоти са собственост изцяло на двамата ищци – за С. по наследство от
баща му – ½ и за М. също ½
като съсобствен в резултата на съвместен принос за придобиването им през време
на брака им.
В срока за отговор такъв е постъпил от
ответника. Оспорва иска като
недопустим.Твърди, че макар и да е завършен строежът на къщата по време на
брака на ищцата с Д.Н., иска е процесуално недопустим, тъй като поземленият
имот в който е построена процесната сграда е наследствен, а 1/3 ид.ч. от него е
била собственост на Д.Н. / н.а. №103, том 1, дело 252 от 10.06.1986г/, но не е
построена при общ принос на съпрузите. Издадено е от Главен архитект при Община
Батак Удостоверение №11/17.03.2008г. за въвеждане в експлоатация на строеж, в
което е отразено, че възложители са Д.Н., С. Н. и М.Г. -собственици на
поземления имот по н.а. №103/1986г. и строежът е изпълнен в съответствие с
одобрените проекти от 04.05.2006г. по издадена скица-виза от главен архитект на
Община Батак №73/23.02.2006г., т.е. още преди брака им предприели съвместното
изграждане на жилищната сграда, а не
след брака им както твърди ищцата.
С н.а. №44, том 2, дело №213/2016г. на
Нотариус Софка Тумбева и Акт №10, том 11, дело 1182 от 22.11.2016г. по описа на
СВ при PC Пещера, Д.Н. и С. Н. са прехвърлили притежаваните от тях по равно -
по 1/3 ид.ч. от поземления имот с идентификатор 02837.502.1404 , в който имот е
построена и процесната жилищна сграда. Твърди приложението на чл.99 от ЗС всичко останало което е построено
в имота е нейна собственост, тъй като не е уговорено друго , поради което ищцата
не може да претендира и за другите две постройки.
Неоснователно било твърдението на
ищцата, че нейното име липсвало във всички документи за построяването на
къщата, тъй като тя не била собственик на поземления имот и проекта за жилищната
сграда е одобрен преди сключване на брака им.
Ищцата нямала качеството на наследник на
съпруга си /Удостоверение за наследници изх№106-АО-248 от 12.11.2019г./. До
смъртта на майка им С. Н., брат й е имал 1/3 ид.ч. от построената в поземления
имот къща по време на фактическата му раздяла, без да е налице съвместен принос
от страна на ищцата, поради което същата е негова индивидуална собственост, а
до 1/2 ид.ч. от цялата къща е собственик в качеството си на наследник на тяхната
майка, каквато част наследява и сина му С. след неговата смърт на 25.02.2019г.
, а останалата 1/2 ид.част е собственост на ответницата Г..
Ищцата никога не е живяла в гр.Батак.
Брака си сключили във Велико Търново .Дори след сключването на брака им, те
заживели разделено. Той си работел в Пловдив и в гр.Батак. След раждането на
детето си, ищцата не пожелала да дойде да живее с тях в родната им къща. Останала
с детето да живее в гр.Велико Търново, като никога не е идвала с детето в
гр.Батак, живеели във фактическа раздяла / факт който тя не отричала , а
потвърждава, че дори и след построяване на къщата , тя не е живяла с него,
защото били в лоши отношения и се развели през 2013 г./, като и след развода до
смъртта си останал сам. Тази фактическа раздяла изключва приноса на ищцата като
съпруга към момента на построяване на къщата, и е основание за
оборване презумпцията на чл. 21 ал.1 СК. Съпругата няма принос, изразяващ се
както в пряко материално съдействие за изграждане на процесния имот, така и в
грижи по домакинството. Не е вярно, че те са имали уговорката той да строи
къща, а тя да гледа във Велико Търново детето, тъй като съвместното им решение
за изграждане на къщата било още преди да сключат граждански брак. Твърди че
ищцата не е работила никога, а съпругът й я издържал изцяло , както и детето си,
включително и след развода. Много често ищцата не давала на бившия си съпруг да
вижда детето, за което е сигнализирал през 2013г. Отдел „Социално подпомагане“-
гр.Велико Търново за условията и начина на отглеждане на детето. Завел дори
изпълнително дело пред ЧСИ за нарушаване условията по съдебното решения за
контакти и свиждане с детето. Не е вярно ,че е плащал единствено и само
задълженията си по издръжката след развода. Давал й наема от магазина му в гр.
Пловдив. Превеждал й редовно немалки суми пари, за да бъдат задоволени със сина
му. След смъртта му тя получила л.а. Опел Астра, който продала, и
40000/четиридесет хиляди/ лева от банковата му сметка. Дори самата ищца предложила на ответницата да изкупи частта на
детето, тъй като никога нямало да дойде да живее в гр.Батак, детето не
познавало никого. Сочи практика на ВКС.
Твърди, че при наличието на пълна липса
на съвместен принос, съпружеска имуществена общност не може да възникне.
При построяването на къщата участвали на
равни начала и тримата съсобственици на поземления имот - Д.Н., М. Гъргова и С.
Н.. Сградата не била самостоятелен обект на право на собственост и не била построена в недвижим имот индивидуална
собственост на съпруга, а в съсобственост с ответницата и майка им.
Твърди ответницата, че по отношение на С.Д.Н.
по отношение на жилищната сграда, то той е неоснователен. Като наследник на Д.Н.,
ищеца наследява изцяло собствеността на баща си, а тя е 1/2 ид.част от
построената жилищна сграда, а по отношение на селскостопанските сгради, тези
сгради не са построени от брата на ответницата и наследодател на ищеца С.Н..
По отношение на М.Г.М., твърди иска за
изцяло неоснователен по същите съображения – липса на принос, а по отношение на
селскостопанските сгради те не били построени от бившия й съпруг.
Ищците, чрез адв. Гр. Г., се явява в
съдебно заседание и поддържа исковете си.
Ответницата се явява в съдебно заседание
чрез адв. Г. Д. и оспорва претенциите.
По делото се събраха следните писмени и
гласни доказателства :
Видно от приетия по делото Нотариален
акт за право на собственост върху недвижим имот, признато по обстоятелствена
проверка № 103/10.06.1986г. Д.Н., С. Н. и М.Г. са признати за собственици по
наследство и давностно владение на имот
пл.№2049, за който е отреден парцел XI-2049 в кв. 55 по плана на гр. Батак с площ от
330,00 кв.м., ведно с построените в него
жилищна сграда и стопанска
сграда, пир съседи Никола Т.Н., н-ци Г. А.Н. и улици.
С н.а. №44, том 2, дело №213/2016г. на
Нотариус Софка Тумбева, Д.Н. и С. Н. са прехвърлили с продажба притежаваните от
тях по равно - по 1/3 ид.ч. от поземления имот с идентификатор 02837.502.1404
на М.Г. ведно със сграда с идентификатор 02837.502.1404.1 ./ приложена извадка
от СВп/.
Прието е по делото удостоверение за
раждане, от което е видно че С.Д.Н. роден на ***г. е с родители М.Г.М. и Д.С.Н..
Видно от приетото по делото удостоверение за сключен граждански
брак М.Г.М. и Д.С.Н.,са сключили граждански брак на 11.06.2006г. в град Велико
Търново, като съпругата е приела да носи брачното фамилно име – Н..
Видно от решение на Пловдивски районен
съд №4769/02.12.2013г. е прекратен брака между М.Г.М. и Д.С.Н., в сила от
18.01.2014г.
Видно от приетото препис извлечение от Акт
за смърт и Удостоверение за наследници, Д.С.Н. е починал на 25.02.2019г. и е оставил за свои наследници М.С.Г. –
сестра и С.Д.Н.- син.
Прието е по делото Протокол за обявяване
на завещание и саморъчно написано завещание от
21.05.2018г., от което е видно,
че Д.С.Н. завещава на М.М. цялото си движимо имущество, пари, влогове и
ценности , които оставя след смъртта си. На С.Н. завещава цялото негово недвижимо имущество, което
оставя след смъртта си. Завещанието не е оспорено.
Прието е по делото Разрешение за строеж
№ 46/06.06.2007г. за жилищна сграда с гаражи и Протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа с
възложители Д.Н., С. Н. и М.Г..
Приет е по делото Акт за приемане на
конструкция от 02.10.2007г. със
заключение, че сградата е в съответствие с НПССЗР от 1987 година.
Приет е Констативен акт за установяване
на годността за приемане на строежа от 25.02.2008г., технически паспорт на
същата и удостоверение от 17.03.2008г.
за въвеждане в експлоатация.
Приет е по делото Проект за план за
застройка на град Батак от март на 2006 година.
Приети са по делото вносни бележки към М.М.
наредени от Д.Н. в периода от 28.09.2009г. -2018г., както и разписки от
23.10.2007-28.08.2009г.
Приета е по делото жалба от 31.05.2013г. от Д.Н. до Дирекция „Социално
подпомагане“ Отдел Закрила на детето – гр. Велико Търново относно режима на лични контакти с бащата. Излага
твърдения , че от началото на брака си с ответницата са имали пререкания и
конфликти по повод местоживеенето , трудовата заетост на ответницата и
финансовото й осигуряване. Иска да се извърши проверка за условията и начина на
отглеждане на детето, да се проведе разговор с психолог във връзка с
отношението на детето към бащата.
Прието е по делото и заявление от 26.04.2016г. от Д.Н. *** относно спазване
режима на лични отношения.
Прието е по делото писмо от община
Батак, от което е видно,че за сграда с идентификатор 02837.502.1404.2 с адрес град Батак, ул.“Вела Пеева“11, е
подадена данъчна декларация от Д.Н. с вх. № от 18.06.2008г. като са посочени за
собственици –С. Н. Д.Н. и М.Г., като имота е предеклариран впоследствие на С.Н.
и М.Г.. За сгради с ид. 02837.502.1404.3
и ид.02837.502.1404.4 не са декларирани. М.Г. няма данъчни задължения.
Приета е по делото преписка от община Батак,
от която е видно , че на 14.09.2005г. е подадена молба от Д.Н. за разглеждане и
одобряване на проект за обект гаражни
клетки и жилищна сграда в УПИ Х -1404 в
кв. 41, със собственици С. Н., Д.Н. и М.Г., с приложни нотариален акт и скица
виза.
Приложена е декларация от С. Т. Н.и М.С.Г., с която декларират
съгласието си Д.С.Н. да извърши застояване в УПИ Х -1404 в кв. 41, съгласно скица-виза.
Заверена е на 13.09.2005г. от общински
служител и вписана в регистър на община Батак.
От приетото писмо от Община Батак изх.
№11-00-7821/19.11.2020г. е видно че декларацията от 13.09.2005г е
заверена от надлежно упълномощен служител но не се пази в оригинал, както и
регистъра за вписване, тъй като са
унищожени.
От приетото по делото Удостоверение от
ВиК Батак ООД се установява че в имота на адрес град Батак, ул.“Вела Пеева“11
има един монтиран водомер на името на М.Г. и партидата е единствена.
Приети са по делото извлечение от
банкова сметка, *** М.Г. е правила четири превода в полза на Д.Н. в периода
2017г.-2018г.
За изясняване на спора от фактическа
страна беше допусната и съдебно -техническа експертиза, която даде заключение,
че имот пл.№2049, за който е отреден парцел XI-2049 в кв. 55 по плана на гр.
Батак с площ от 330,00 кв.м., жилищна сграда
и стопанска сграда по Нотариален акт № 103/10.06.1986г, при съседи
Никола Т.Н., н-ци Г. А.Н. и улици, са идентични с поземлен имот с ид.
02837.502.1404 на адрес град Батак, ул.“Вела Пеева“11, сграда с ид. 02837.502.1404.1
и първи надземен етаж на сграда с 02837.502.1404.2.
Вещото лице поясни и в съдебно
заседание, че сграда под № 4 на скицата в кадастралната карта е записана като
селскостопанска сграда , но на место представлява навес от дървена конструкция
без ограждащи стени. Заключението е прието в съдебно заседание.
По делото бяха разпитани свидетелите Ц. Козалъкова, Ст. Пейчинов, Ив. Янев, Ст.
Върбов и обяснения даде ищцата М.М. .
Ищцата
М.М., даде сведения, че оставените
средствата са били за обучение на сина й, като също е получила лек автомобил
„Опел Астра“ който е продала. Твърди, че не е получавала сума от 40 000 лева.
В показанията на св. Ц. Й. К., майка на
ищцата, твърди че от 2005 година било запознанството на дъщеря й с Д.Н.. След
което сключили брак, тъй като ищцата била бременна. Д.решил да заживеят в
Батак, но жилището не било отделено от това на близките му. Докато строял тяхно жилище, ищцата и детето
живеели във Велико Търново. Твърди че пред нея Д.казал, че преди това е строил гаражите. Д.отначало идвал по-често, но
после дошъл един момент, в който минали няколко години. Ищцата М. не искала да живее в Батак, защото трябвало друг да й помага за отглеждането на детето. След
като Д.се разболял, дошъл да ги види и казал на ищцата, че я подсигурил , били
се оправили с М./ сестра му – бел.м./ Не
е споменавал, че сестра му е участвала в строежа на къщата. Не е споменавал, че
тя е помагала финансово за строежа на къщата.Твърди че откакто са се оженили
той си живеел тук/ в Батак-бел.м./ , а тя/ищцата-бел.м./ при тях във Велико Търново. Твърди че ходили
заедно по почивки, на Коледа или на Нова година. Като идвал в Търново у тях
преспивал.
Показания даде свидетеля св. С.Д.
Пейчинов, зет на ответницата. Твърди, че живее в Батак от 2003 г. Д.Н. бил вуйчо на съпругата му. През 2003 г. се оженил за съпругата си Дафинка Пейчинова и
се преместили да живеят в Батак при съпругата си. Тя живеела с майка си и от
време на време с нейния брат, който е починал – Д.Н., имало и възрастна баба – С.
Н., тяхната майка. През 2004 година се взело решение да се направи тази
постройка, на мястото на плевня на един
етаж с един гараж и една стая за дърва. 2004 г. взели това решение да се
направят два гаража за брата и сестрата.Бутнали покрива на тази плевня, избили
втори гараж, Д.Н. се занимавал с недвижими имоти, оправял документалната част,
а ответницата М.Г. чрез свидетеля наели
майстори, бригада, поръчали тухли, започнали строежа на къщата. Всичко е
плащано от Д.и М., като последната участвала физически. Тази постройка нямала
отделна ВиК партида, вързали я към построената вече стара къща, няма водомер,
само има направили ел.партида. Това е
било 2005 г. Построили въпросната къща, св. П.ползвал десния гараж, Д.Н. -
левия. Д.Н. се оженил 2006 г. за М.М.. Свидетеля каза, че ищцата е идвала през целия брак не повече от 2 пъти в
гр. Батак. Даже втория път било вече след смъртта му, когато се наложи да вземе
някои вещи. Твърди, че къщата се състои от две стаички – едната е хол и кухня,
другата спалня. Спалнята я ползвала М., а в хола сложили вместо диван легло за Д..
Той живеел и в Пловдив и в Батак. Твърди, че Д.и М. винаги са били разделени след брака. Основно се чували
по телефона. Като ходел в Търново отсядал на хотел, изпращал им пари , имал
проблеми с виждането на детето и се обърнал към „Закрила на детето“ .твърди ,
че в този имот има стара къща, в която живеят, два гаража и отгоре две стаички,
навес от ритловици и там си слага пелетите,а отзад има нещо като стая за инструменти.
Навеса и стаята за инструменти си били налични, още като отишъл да живее там.
До тази стая има тоалетна, която също била там, стара тоалетна, на която
направил лек козметичен ремонт. Старите сгради са били тези-навеса, до него
стая за инструменти, с плоча е тази стая и до нея има тоалетна. Плевнята е
направена много отдавна. Тя била налична.
Показания даде и св. Иван Петров Янев,
съсед. Депозира показания че М. и Д.си
построили нова къща, като и той участвал в строежа, помагал. Тя била едно като
плевня, те я съборили, основите останали и след това надстроили. Имало 14 години от тогава, покрили я преди 7-8 може
и 10 години. Не знае дали Д.е бил женен
тогава. Твърди, че М. и М. строяли. От Д.знаел, че е лично негова и на сестра
му евентуално. Твърди че в този двор има
една постройка с два гаража и две стаи отгоре, това е една сграда, има и стара къща, М. живеела там. В имота имало още едно като сайвантче, където
слагат пелети. От отдавна са направени.
Показания депозира и св. С.Д. Върбов, съсед. Твърди, че сградата, която се построила била
плевня за животни. Оставили основата и
построили къща. М. в Пловдив си живеел. М. организирал, М. помагала, носила
тухли. Не си спомня коя година е било, приблизително между 2001-2005 година.
Знае, че Д.имал брак, не е виждал съпругата му. Не е виждал никога нито нея,
нито детето. Две стаи е къщата. Твърди че в двора има една изба, където слагат
дърва, навеса за дърва си е от едно време. Новата къща е построена върху плевнята, отдолу
има два гаража и отгоре са двете стаи.
Съдът кредитира показанията на св.
Пейчинов, и св. Козалъкова, през
призмата на чл. 172 от ГПК предвид близката родствена връзка със страните по
делото. Незаинтересовани свидетели съдът намира св. Янев и св.Върбов, които не
можаха също да посочат коя година се е строила новата сграда, кога се е покрила
– дали преди 10 или 15 години. В тази връзка съдът кредитира писмените
доказателства в тази връзка доколкото всички писмени документи за започване на
строеж датират от м. октомври на 2006 година . Съдът кредитира показанията на
св. Козалъкова дотолкова доколкото същата изложи сведения относно личните
взаимоотношения между съпрузите, но и данни относно периода кога са се строили
гаражите, което се потвърждава и от останалите свидетели.
Въз основа на събраните по делото
доказателства се направиха следните правни изводи :
Предявени са два субективно съединени
установителни искове по реда на чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. чл. 21 от СК.
На първо място от събраните по делото
доказателства се установява, че поземленият имот / понастоящем с идентификатор
02837.502.1404/ , ведно с жилищна сграда и стопанска сграда са били собственост
на С. Н., М.Г. и Д.Н. съгласно констативен нотариален акт от 1986 година по 1/3
ид.ч. за всеки.
Приета е по делото декларация от 13.09.2005
година, от която е видно, че С. Н. и М.Г.
са се съгласили Д.Н. да извърши застрояване в имота. Тази декларация е заверена единствено от
служител при община Батак, няма данни да е вписана в районния съд преди
представянето й в общинската администрация.
Действащи
към момента на извършване на строежа са разпоредбите на ЗУТ ДВ бр. 1/02.01.2001г. в сила от
31.03.2001г. Съгласно чл. 183 ал. 1 (изм. - ДВ, бр. 65 от от 22.07.2003 г.) е
предвидено , че „в съсобствен урегулиран поземлен имот може да
се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече
съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите
собственици.“
Съгласно
чл. 18 от ЗЗД действащ към този момент е
предвидено „Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други
вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.“.
Разпоредбата
на §5,т.46 от ДР ЗУТ и практиката определя значението на понятието "груб
строеж" като сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени
и покривът, без или с различна степен на изпълнени довършителни работи, законът
не поставя изискване за вида на покривната конструкция.Оттук нататък е предмет
на прехвърлителна сделка, тъй като е възникнало правото на собственост върху
построеното.
Следва да се има предвид и че по отношение на сграда,
построена в съсобствено дворно място, приложение намира чл. 92 от ЗС освен ако
не е установено друго, а именно, че в
полза на единия от съсобствениците по предвидения от закона ред е учредено
право на строеж за тази сграда или има договор в нотариална форма. В настоящия
случай ищците твърдят и обосновават извода, че презумпцията на чл. 92 от ЗС е
преодоляна, което не се споделя от настоящия съдебен състав. Безспорно сградата-
жилищна с идентификатор № 2 от скицата е довършена след сключване на брака на
ищцата М. и покойния Д.Н.. До този извод съдът достигна след анализ на
свидетелските показания в тази връзка, както и приетите по делото писмени
доказателства- а именно одобрения проект е от 2006 година, както и разрешението
за строеж и приемането на конструкцията.
В случая обаче е без значение това обстоятелство , тъй като в полза на Д.Н.
не е било учредено надлежно нито право
на строеж, нито страните са сключили писмен договор в нотариална форма – форма
за действителност.
Оригинерният способ за придобиване на право на
собственост – по приращение съгласно
нормата на чл. 92 от ЗС, не е преодолян
и имотът не може да се счита съпружеска имуществена общност.
Презумпцията на приращението не би могла да бъде преодоляна, тъй като
разпоредбата на чл. 92 от ЗС не губи действието си дори и ако сградата е била
довършена през време на сключения граждански брак, т.е. законовата презумпция
на разпоредбата на чл. 92 ЗС, когато имота е съсобствен с трето лице на
съпруга, не може да се елиминира и
преодолее чрез превръщане на имота в съпружеска имуществена общност, ако не е
било учредено надлежно право на строеж в полза на съпруга- в този смисъл е Решение № 115/01.03.2006г. на ВКС по гр. д.№
696/2005г. I г.о.
Имайки предвид гореизложеното, настоящият
състав намира, презумпцията на приращението по реда на чл. 92 от ЗС, не е
преодоляна и собствениците на земята са станали и съсобственици на построеното
в нея. Дори издадено на името на един от
съсобствениците строително разрешение установява единствено, че е спазена
административната процедура по разрешаване на строителството, но не и надлежно
учредяване на право на строеж, тъй като право на строеж в полза на един от
съсобствениците може да бъде учредено само чрез волеизявления, изходящи от
останалите съсобственици, извършени в предвидената от закона форма. В този
смисъл е и практиката, като Решение
№270/18.10.2011г. на ВКС по гр.д.№ 1232/2010,IIг.о.ГК, постановено по чл. 290 от ГПК /както и Решение №205/6.10.2014г.
на ВКС по гр.д.№2399/2014г. I г.о.
ГК, Решение №517/2.06.2009 г. на ВКС
по гр.д.№2340/2008г.,IIIг.о.,ГК, и др. . о., Решение № 183 от
18.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 88/2012 г., II г. о., ГК, Решение № 116 от 8.04.2010
г. на ВКС по гр. д. № 5203/2008 г., II г. о./
В
случая чл. 58, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) е
неприложим, който предвижда възможност част от съсобствениците на един парцел,
предназначен за малкоетажно или средноетажно застрояване, да извършат без
съгласие на останалите съсобственици строеж на самостоятелна жилищна сграда или
на отделно жилище в една сграда и да станат собственици на построеното, стига
да има възможност такова застрояване да се извърши и от другите съсобственици.
Това строителство следва да е заложено в застроителния план, определящ
възможностите за цялостно застрояване на парцела, които се детайлизират с
архитектурен проект. От друга страна в § 12 от ПР на ЗУТ е предвидено, че
започнатото производство по одобряване на инвестиционен проект и за издаване на
разрешение за строеж до влизане в сила на този закон се довършват по досегашния
ред. За започнало производство се приема денят, в който инвестиционният проект
е внесен за одобрение от компетентните органи. Следователно, макар
строителството да е завършено при действието на ЗУТ, правилата на чл. 58, ал. 1
от ЗТСУ (отм.) ще намерят приложение, когато инвестиционният проект е внесен за
одобряване от компетентните органи при действието на ЗТСУ. В тези случаи не се
прилага чл. 183, ал. 1 от ЗУТ, изискващ
договор с нотариална заверка на подписите, който учредява право на строеж за
един или повече от съсобствениците в общия парцел. Правилото на чл. 58, ал. 1
от ЗТСУ (отм.) изключва приложението на презумпцията по чл. 92 от ЗС и създава
право на изключителна собственост върху това, което единият от съсобствениците
е построил в общия парцел.
В настоящия случай тази норма е неприложима, предвид
че преписката в Община Батак датира от м.
октомври на 2006 година, в което време е действал настоящия ЗУТ и чл. 183
ал.1 ЗУТ./ Решение № 353 от 8.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5203/2008 г., I г.
о., ГК, Решение № 116 от 8.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5203/2008 г., II г.
о., ГК /.
Съгласно чл.92 ЗС собственикът на земята е собственик
и на постройките и насажденията върху нея,освен ако не е установено друго.
Прехвърлянето на правото на собственост върху земята следователно прави
приобретателя собственик и на всички постройки и насаждения, освен ако не е
уговорено нещо различно при сключването на договора,т.е. ако изрично
постройките не са изключени от предмета на разпореждане,в който случай правото
на собственост върху построеното се отделя от земята по установения в чл.63 ЗС
принцип като прехвърлителят го запазва за себе си. Без наличието на изрично
изявление правото на строеж не би могло да се отдели от общо притежаваното
право на собственост върху терена и постройките,които собственикът му е изградил,тъй
като същото може да съществува самостоятелно отделно от правото на собственост
върху терена само ако е надлежно учредено. В същия смисъл е и
разрешението,дадено в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение
№529/09.07.2010г. по гр.д.№1129/2009г. на І ГО на ВКС,в което е прието,че щом
продавачът не е изключил изрично от продажбата вещи /подобрения/,които се
намират в мястото, то купувачът придобива всичко, което се намира в
мястото:сградата,посажденията,оградата и др. като запазването на собствеността върху
сградата отделно от мястото трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния
акт,за да се смята оборена презумпцията по чл.92 ЗС./Така и решение
№183/18.06.2012 по дело №88/2012 на ВКС, ГК, II г.о. постановено по реда на чл.
290 от ГПК по въпроса „следва ли да се приеме,че постройките, извършени в един
имот, са предмет на извършено разпореждане,ако при прехвърлянето на земята те
не са били изрично изключени от разпореждането“. В настоящия казус не се твърди
да е уговорено друго, поради което собственика на земята става собственик и на
всички сгради и подобрения в имота. В аспекта на което след извършеното
разпореждане на 22.11.2016 г. с покупко-продажба ответницата Г. е станала
собственик освен на поземления имот и на всички постройки в него.
Неоснователни са в този смисъл претенциите на ищцата М.
и че другите две сгради са построени по време на брака й с Н. – двете стопански
сгради в поземления имот, както посочиха свидетелите по делото тези стопански
постройки са били налични там отпреди започване на строителството на новата
жилищна сграда с ид. 02837.502.1404.2, като вещото лице поясни и че едната
представлява навес без ограждащи стени. Предвид
наличния титул за собственост легитимиращ С. Н., М.Г. и Д.Н., за собственици
на поземления имот, липсата на данни други лица да са изградили тези
постройки, то по приращение съгласно чл. 92 от ЗС са станали
съсобствени и тези постройки между С. Н.,
М.Г. и Д.Н.. След извършване на сделката през 2016 година М.Г. е придобила
собствеността върху цялото дворното място, така и върху двете стопански сгради,
предвид че не се твърди друго да е уговорено между страните.
По делото е представено саморъчно завещание
от 21.05.2018г., което като дата следва покупко -продажбата през 2016 година.
Поради което същото не би могло да произведе действие, тъй като към момента на
откриване на наследството 25.02.2019г. завещателя не е притежавал недвижимото
имущество в град Батак, предмет на настоящето производство.
Наред с изложеното предявеният иск
от С.Н. чрез неговата майка М.М. се явява и недопустим, предвид че същият
заявява за защита права, които не му принадлежат, в аспекта на твърденията на майката- ищца че половината от процесните
имоти са били придобити по време на брака й с Д.Н. и представляват СИО, а след
нейното прекратяване обикновена съсобственост. Единствено втората ищца – М.М. твърди, че по отношение на нейните собственически
права ответницата ги оспорва, отхвърля
ги, но не и по отношение на тези притежавани от сина й. С.Н. не би могъл да търси защита на права,
които не притежава, тъй като той не е придобил нищо в резултат на съвместен
принос като СИО. Предвид на което същият иск следва да се остави без
разглеждане и производството по делото
да се прекрати в тази част.
Предвид на което собственик на посочените процесни сгради е ответницата, поради което искът предявен от ищцата М. се
явява изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
Съобразно разпоредбата на чл. 78 ал. 3 от ГПК в тежест
на ищците следва да се възложат сторените разноски в размер на 680,00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М.Г.М. ЕГН: **********,
с адрес ***, с който да се признае за
установено, че М.С.Г. не е собственик на
½ ид.ч. от следните недвижими
имоти, построени по време на брака й с Д.Н., а именно: сграда
с идентификатор 02837.502.1404.2 с адрес в гр. Батак, п.к. 4580. ул. „Вела
Пеева" № 11, построена в поземлен имот 02837.502.1404, със застроена площ
65 кв.м. на 2 етажа, с предназначение жилищна сграда – еднофамилна; сграда
с идентификатор 02837.502.1404.3 с адрес в гр. Батак, п.к. 4580, ул. „Вела
Пеева" № 11, построена в поземлен имот 02837.502.1404, застроена площ 21
кв.м.. на 1 етаж, с предназначение -селскостопанска сграда; сграда
с идентификатор 02837.502.1404.4 с адрес
в гр. Батак, п.к. 4580, ***, построена в поземлен имот 02837.502.1404,
застроена площ 12 кв.м. на 1 етаж, с предназначение селскостопанска сграда,
като неоснователен.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения
иск С.Д.Н., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител М.Г.М.,
за признаване за установено, че ответницата
М.С.Г. не е собственик на ½ ид.ч. от процесните имоти, и прекратява
производството в тази част.
ОСЪЖДА
М.Г.М., ЕГН: **********, лично и като майка и законен представител на С.Д.Н.,
ЕГН: **********, двамата с адрес ***, да
заплатят на М.С.Г. с ЕГН: **********,***,
разноски по делото в размер на 680,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
пред Пазарджишки окръжен съд.
Районен
съдия: