Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл.17 от ЗЗДН. С решение № 156 от 16.03.2011г. по гр.д.№ 309/11г. Районен съд Г.О. е задължил на осн.чл.16.1 вр.чл.15.2 вр.чл.5.1 т.1 ЗЗДН извършителят на домашно насилие М. В. Д. с ЕГН * от гр.Г.О.,ул.”П.” Б.5А .5,А.20 да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Б. Й. Д. ЕГН * със същия адрес, отстранил е на осн.чл.16.1 вр.чл.15.2 вр.чл.5.1,ал.2 ЗЗДН извършителят от съвместно обитаваното жилище за срок от 18 месеца, забранил е на извършителят да приближава лицето Б. Д. жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на същото лице за срок от 18 месеца, издал е заповед за защита, указал е на нарушителя М. Д. последиците при неизпълнение на заповедта, наложил е и глоба на същата в размер на 200лв. и я е осъдил да заплати на Б. Д. разноски в производството от 200лв., а на ГОРС 30лв. ДТ и 5 лв. за служебно издаване на ИЛ. Недоволен от така постановеното решение е останала ответницата М. В. Д., която в предвидения за това в чл.17,ал.1 ЗЗДН срок го обжалва. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, моли за неговата отмяна и постановяване на ново с което молбата на майка й Б. Д. бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Твърди съдът неправилно да е постановил решението си при изяснена фактическа обстановка, при която сочените твърдения в молбата са изцяло недоказани. Твърди от събраните по делото писмени и гласни доказателства да не се установява безспорно твърдението за осъществен от нея по отношение на майка й системен тормоз и насилие. Посочени като психическо и емоционално насилие, свързано с отнемане и отглеждане на домашно животно-куче, въпреки знанието за фобия към животните от майка й, обиди, заплахи, чупене на вещи в къщата, всички тези обстоятелства са недоказани. Недоказано е и упражняваното икономическо насилие от нея и липсват мотиви от съда по това обстоятелство. Твърди извода за продължителността на забраната да е изведен незаконосъобразно, мотивиран с възможността за регулиране на личните и имуществените отношения между страните, които обаче не са предмет на разглеждане в настоящето производство. В съдебно заседание поддържа жалбата си, претендира разноски. Ответникът по жалба- Б. Й. Д. е заела становище в писмено възражение относно неоснователността на жалбата. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си поддържа становището и моли атакуваното решение да бъде потвърдено. Окръжният съд като съобрази оплакванията в жалбата, твърденията на страните и развитите от тях доводи и обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: Пред Районен съд Г.О. е подадена молба по чл.9, ал.1 ЗЗСДН от Б. Й. Д. от гр. Г.О. против М. В. Д. от с.град-нейна дъщеря. В същата се посочва, че живее в съсобствен имот между нея и децата й В. и М. Д. Посочва, че В. със семейството си живее в Б., а дъщеря й във Ф. През м.юли 2009г. дошла с приятеля си и с целия си багаж и заявили, че остават да живеят в жилището от което притежавала 1/6 ид.част. Посочени са многобройни постъпки от страна последната за неправилно разпореждане с имуществото й, довели до неизползваемост на стаята в която се нанесли. Посочва, че преди Нова година 2009г. заминали за Ф., от където се върнала сама през м.март 2010г. за около 15 дни, за който заплатила 176лв. за ползвана ел.енергия при плащана такава за предходен по 40-50лв. Посочва се още, че на 17 юли 2010г. синът й със семейството си пристигнал на гости, и непосредствено след тях и дъщеря й с приятеля си. Посочва, че дъщеря й предизвикала скандал и обиждала сина и снаха й, след което той и ударил плесница и се изнесъл със семейството си на хотел. От този период насетне дъщеря й започнала да се разпорежда с имуществото в целия апартамент и започнала да издевателства срещу нея. Твърди в състояние на истерия викала срещу нея и я плюела по няколко пъти на ден, което мотивирало нея и сина й да заведат дело за делба, каквото било образувано през 2010г. и последното заседание по него било на 18.01.2011г. Твърди, че преди това дъщеря й отново през м.август 2010г. заминала за Ф. и се завърнали на 11.01.2011г. Твърди от този ден до подаване на молбата в съда-18.02.2011г. срещу нея бил започнат денонощен психически тормоз, който ескалирал в нощта преди 18.01. Д. започнал да рита вратата на стаята й,наричал я с обидни думи за да спре делото, а на следващия ден започнала дъщеря й. Посочва, че въпреки знанието от страна на дъщеря й за наличието й на фобия към животните и с цел да я тормози довели в къщи малко кученце на около 10 дена, което оставили в кухнята й. Посочва и други инциденти в този смисъл на истерични тиради и обиди, блъскане и др. като този на 11.02.11г.Посочва, че за инцидента на 17/18.01. на 16.02. дошли двама полицейски инспектори, но дъщеря й отказала да излезе от стаята си, след това отново я заплашвала и блъскала, храчела срещу нея, което станало и на 17.02.11г.Твърди по отношение да нея да е упражнен психически и физически тормоз, което я мотивира да подаде молба за защита. Моли за постановяване на мярка за защита срещу извършено спрямо нея домашно насилие с искане да се задължи ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие, да се отстрани М. Д. от съвместно обитаваното жилище, да се забрани същата да приближава жилището, което обитава и местата за социални контакти, да и се наложи глобÓ. Приложена е декларация по чл.9,ал.3 ЗЗДН от Б. Д., с която се декларира, че ответницата за времето от 17.01.-17.02.2011г. извършила домашно насилие при обстоятелствата изложени в исковата й молба. Разпитани са свидетели на страните – В. П. от страна на молителката и Р. Г. и Д. Н. от ответницата. От показанията им не се установяват твърдяните обстоятелства относно нанасяни обиди, грубо отношение на дъщеря й спрямо нея, ограничаването на личната й свобода. Представени са протокол за предупреждение от 16.02.2011г. на РУП Г.О., за лицето М. Д., постановление от 24.10.2010г. на РП Г.О. за отказ да се образува досъдебно производство по жалба на Б. Д. срещу М. Д. и второ от 04.10.2010г. за отказ да се образува досъдебно производство срещу В. Д. по жалба на М. Д. за случай от 15.07.2010г. на побой. Представени са и амбулаторен лист, данни от първоначален преглед и медицинско свидетелство на М. Д. относно битовия конфликт на 16.07.2010г., акт за собственост и решение по дело за делба относно обитавания от страните имот. За да се произнесе с атакуваното решение, с което е уважил молбата на ищцата, съдът е обсъдил и водено гражданско дело между страните, като е приел, че молителката е жертва на системно психическо, емоционално и икономическо насилие и физическо домашно насилие. Окръжният съд намира решението за валидно и допустимо, но неправилно. Пред тази инстанция се събраха нови писмени и гласни доказателства, страните дадоха обяснения по реда на чл.176 ГПК. От представеното постановление за прекратяване на наказателно производство от 21.04.2011г. на РП Г.О. се установява, че производството е образувано срещу М. Д. по жалба на Б. Д. за това, че през м.януари 2011г. и по повод водено гражданско дело за делба дъщеря й и нейният приятел й отправяли обиди и заплахи за да я принудят да прекрати делото. По изявление на Б., производството е прекратено. Разпитаните свидетели С. Г. – леля на жалбоподателката, П. П. П. и П. А. Р. чрез лични впечатления заявяват обратни на твърденията на Б. обстоятелства. Така относно проблема със съвместно обитаваното жилище се установява, че влошените отношения са по повод водено гражданско дело между страните, образувано по твърдение на Б. през 2010г. от когато са и заявените факти от м.юли 2010г. за нанесен побой, всъщност над М. Д. от нейния брат. Относно твърдяните обиди,заплахи, заплювания, като прояви на физическо и психическо насилие, съдът приема, че не се събраха доказателства, установяващи безспорно системен тормоз и насилие от страна на жалбоподателката. Напротив, от преценката на свидетелските показания се установява факта на състояние на „тревожност” у Б., нежелание да контактува с близките си, засилващо се с годините. След личните изявления на страните, съдът приема, че е недоказано и твърдението за финансов тормоз, изразяващ се в нежелание жалбоподателката да заплаща консумативите в жилището. Не се доказа категорично, че Б. е искала от дъщеря си суми за участие в сметките, а последната е отказала да дава. Няма данни при посочените семейни конфликти да е осъществен психически и физически тормоз, при който молителката да има нужда от мерките за закрила по ЗЗДН. При така описаната фактическа обстановка въззивната инстанция приема следното: В чл.2 от ЗЗДН е посочена квалификацията на извършени актове спрямо лице, което се намира в семейна или родствена връзка с извършителя и които се квалифицират от закона като домашно насилие, като в конкретния случай не са налице такива за посочения от време в декларацията период. От съвкупната преценка на така събраните доказателства съдът намира, че към датата на подаване на молбата и в едномесечния срок по чл.10, ал.1 от закона, върху Б. Д. не е упражнявано домашно насилие. Не е спорно, че между страните по делото съществува гражданскоправен спор относно обитавания от тях имот-апартамент в гр. Г.О. по иск за делба, заведен от Б. и сина й В. Този спор е неотносим по отношение на предмета на доказване в това производство, но може да се приеме, че същият е инициирал установеното негативно отношение на Б. към дъщеря й. При така изложените съображения съдът счита, че молбата е неоснователна и недоказана и като такава следва да се отхвърли. Като е стигнал до други изводи в обжалваното решение, съдът е постановил неправилен на фактическата обстановка съдебен акт, който като такъв следва да бъде отменен със законните от това последици. Водим от изложеното съдът счита, че жалбата на М. В. Д. е основателна и доказана и като такава следва да се уважи. Атакуваното решение следва да се отмени, вместо което да се постанови ново, с което молбата на Б. Д. се отхвърли изцяло. На осн.чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателят следва да се присъдят направени разноски по делото в размер на 500лв. за двете инстанции, а ответника по жалба следва да се осъди на осн.чл.11, ал.2 ЗЗДН да заплати на ВТОС ДТ в размер на 30лв. и 5 лв.за служебно издаване на изпълнителен лист. Водим от горното и на осн.чл.17, ал.4 ЗЗДН, В. окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №156 от 16.03.2011г. по гр.д.№ 309/11г. на Районен съд Г.О.,вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ молбата на Б. Й. Д. ЕГН * от гр.Г.О.,ул.”П.” Б.5,вхБ,.5,А.20, подадена против М. В. Д. ЕГН * от гр.Г.О., ул.”П.” Б.5,вхБ,.5,А.20 с искане по реда на чл.7 и сл. ЗЗДН да се издаде заповед за закрила срещу домашно насилие и се наложат предвидените в чл.5,ал.1,т.1-3 ЗЗДН мерки за закрила. ОСЪЖДА Б. Й. Д. ЕГН * от гр.Г.О.,ул.”П.” Б.5,вхБ,.5,А.20 да заплати по сметка на ВТОС ДТ от 30лв. и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, а на М. В. Д. ЕГН * от гр.Г.О., ул.”П.” Б.5, вх.Б,5,А.20 да заплати направени разноски в производството в размер на 500лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |