Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
София, 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети
април през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Анелия Маркова
Ивайло Димитров
при секретаря
Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Димитров в.гр.д. № 9326 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 29.10.2019
г., допълнено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 27.07.2020 г., постановени по
гр. дело № 16711/2018 г. по описа на СРС, 47 състав, са отхвърлени предявените
от „Е.П." ЕООД срещу „Т.“ ООД обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 76 от ЗС за предаване на владението върху описаните в
исковата молба 43 броя движими вещи. Решението е било постановено при участието
на третото лице – помагач на страната на ответника – „К.т.б.“ АД (в
несъстоятелност).
Първоинстанционното
решение е обжалвано от ищеца „Е.П.“ ЕООД като неправилно поради противоречие с
материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Оспорва извода на съда, че ищецът не е владял процесните движими вещи към
06.02.2018 г., тъй като не е направено разграничение на владението от
държането. Изследван и обсъден в мотивите бил единствено въпросът относно упражняването
на фактическата власт върху вещите, изразяваща се в тяхното държане, което
ответникът е получил в качеството си на пазач, назначен от ЧСИ по изп. дело №
589 и № 590 от 2017 г, като липсвали каквито и да е било мотиви, от които да е
видно, дали според съда, в качеството си на пазач на вещите в периода от 14.12.2017
до 06.02.2018 г. ответникът ги владял за себе си или ги е държал за ищеца, и
ако ги е държал за себе си (завладял), от кой момент е започнал да упражнява
владение върху тях.
Погрешно
първоинстанционния съд установил част от фактите по делото, приемайки, че ответното
дружество е упражнявало фактическата власт върху вещите преди 11.03.2017 г.,
поради което ищецът не е могъл да получи владението върху тях от неговия
праводател. В тази връзка поддържа, че „Т." ООД не е твърдял такъв факт, а
фактическата власт върху вещите била установена едва на 14.12.2017 г., когато е
назначен за техен пазач от съдебния изпълнител и с което е станал единствено
държател, а не владелец. Счита, че обсъжданите от СРС писмени доказателства не
подкрепяли правния му извод, че ответникът е упражнявал фактическата власт
върху вещите към 11.03.2017 г., тъй като същите сочели, че фактическата власт
върху вещите е предадена на ответното дружество едва на 14.12.2017 г., когато
съдебният изпълнител го назначава за пазач. Поради това липсвали каквито и да е
било пречки продавачът по договорите от 11.03.2017 г. и 14.03.2017 г. да
предаде на ищеца фактическата власт, съответно владението върху вещите.
Погрешно били
интерпретирани от съда иначе правилно установените по делото факти, че
процесните вещи са монтирани в сгради, които ответното дружество е придобило на
публична продан с Постановлението за възлагане, влязло в сила на 04.05.2017 г.,
както и че на 14.12.2017 г. те са му били предадени за пазене. С влизане в сила
на Постановлението за възлагане на недвижими имоти ответното дружество не е
установило фактическа власт върху вещите, тъй като на тази дата те нито са му
били предадени, нито е въведен във владение на придобитите сгради. Едва на
14.12.2017 г. „Т." ООД е въведено във владение на недвижими имоти и на
тази дата е назначен за пазач на движимите вещи, върху които е наложен запор. Въпреки
че е установил фактическа власт върху вещите на 14.12.2017 г., той не е
установил владение върху тях, защото в качеството си на пазач е станал само
техен държател.
Въззивникът
изтъква, че в хода на процеса „Т.“ ООД никога не е твърдяло, че е упражнявало фактическа
власт върху процесните вещи към 11.03.2017 г. и 14.03.2017 г., поради което в
нарушение на процесуалните правила съдът е приел, че ответното дружество е
упражнявало фактическата власт върху процесните вещи към 11.03.2017 г. и 14.03.2017
г. Счита, че от представените по делото два договора за покупко - продажба от
11.03.2017 г. и от 14.03.2017 г. се установявало, че ищецът е придобил от „М.Ф.П."
ЕООД правото на собственост върху процесните вещи, като при покупката
продавачът е предал на купувача владението на машините, което обстоятелство е
отразено в чл. 4, ал. 1 от договора от 11.03.2017 г. и чл. 2 от договора от
14.03.2017 г. Поддържа, че придобиването на владение със съгласието на
предишния собственик и владелец въз основа на продажба е най-честият способ за
предаване и установяване на владение, тъй като самият договор поражда
задължение за предаване на вещите. По аргумент от чл. 24 от ЗЗД при този
способ, владението се предавало само с постигане на съгласие между продавача и
купувача, без да е необходимо предаване на фактическата власт. Дори да продължи
физически да държи вещите, предишният собственик/владелец ставал техен държател
и започвал да ги държи за новия им собственик до момента, в който вещите бъдат
получени фактически от купувача. Според въззивника по този начин самият той е придобил
владението - със съгласие на предишния собственик и владелец, изразено в писмена
форма и след този момент - 11.03.2017 г. и 14.03.2017 г. нямало данни до 06.02.2018
г. владението да е отнемано по някакъв начин. Предвид изричната разпоредба на
чл. 357, ал. 2 ГПК представените документи за собственост следвало да бъдат
взети предвид от съда и били годни доказателства за установяване на факта на
владението, упражнявано от „Е.П.“ ЕООД. В тази връзка изтъква, че според показанията
на свидетеля А. при сключването на договорите за продажба е извършено и
предаване на владението върху вещите, както и ищцовото дружество назначило своя
въоръжена охрана, в подкрепа на което било съобщение от 14.12.2017 г. от ЧСИ С.С.,
изпратено по изпълнителни дела № 421/2017 г., 247/2017 г. 589/2017 г. и 590/2017
г. до фирма „С. С." ООД, която е осъществявала денонощна въоръжена охрана
по възлагане от купувача „Е.п." ЕООД. Според въззивника тези доказателства
кореспондирали едно с друго и разгледани в своята съвкупност доказвали, че при
покупката на вещите ищецът е получил владението върху тях, като в периода от
11.03.2017 г. до 14.12.2017 г. е упражнявал за себе си фактическата власт върху
тях. Едва на 14.12.2017 г., а не както неправилно приемал съда на 11.03.2017
г., държането на вещите бил предадено на ответното дружество, без обаче да е
предадено владението.
Липсвали мотиви
в обжалваното решение относно това дали ответникът е бил само държател на
процесните вещи или техен държател, а същевременно с доклада по делото съдът е
възложил на ищеца да докаже факта на владение върху вещите, но не и
обстоятелството, че държи вещите. В тази връзка изтъква, че двете понятия не са
тъждествени, тъй като владението може да се упражнява и чрез другиго, включително
и чрез пазач, назначен от съдебен изпълнител по реда на обезпечителното производство,
регламентирано в ГПК. Поради това СРС бил допуснал нарушение на процесуалните
правила, приемайки, че ищецът не е доказал факт с правно значение - държане на
вещите, каквато доказателствена тежест не му е възлагана.
Оспорва като
неправилен и противоречащ на събраните по делото доказателства извода в
обжалваното решение, че не е доказано твърдението на ищеца за отнемане на
владението с насилие.Твърди, че на 06.02.2018 г. е настъпила промяна във фактическото
положение, когато правомощията на пазача - държател били прекратени с
издаденото в 13:00 часа постановлението на ЧСИ С. по изп. дело № 589/2017 г. и
590/2017 г., двадесет минути по- късно охраната на „Т.“ ООД е извела принудително
представителите на „Е.П.“ ЕООД от сградите, в които са монтирани вещите. С това
действие, според ищеца, ответното дружество не само е установило отново
фактическа власт върху вещите, но е променило и субективното си отношение към
тях, започвайки да я упражнява за себе си. Счита, че доколкото изпълнителни
действия не са били насочени към отнемане на владението, то и след отмяна от
съдебния изпълнител на наложения запор на 06.02.2018 г. и освобождаване на
назначения пазач, то и с последващите действия на ответника е отнето владението
от ищеца.
Предвид
изложеното счита, че първоинстанционното решение, с което исковете за предаване
на владението са отхвърлени, се явява неправилно, поради което следвало да бъде
отменено, а претенцията му изцяло уважена.
Въззиваемият
ответник „Т.“ ООД и встъпилото на негова страна да помага трето лице помагач „К.т.б.“
АД (в несъстоятелност) са подали отговори на въззивната жалба, в които по
идентични съображения считат изводите на СРС за неоснователност на исковете по
чл. 76 ЗС за правилни. Поддържат, че процесните вещи никога не са били във
владение или държане на „Е.П.“ ЕООД, а към момента на придобиването им от
въззивника (11.03.2017 г. и 14.03.2017 г.) е била налице издадена обезпечителна
заповед на СРС от 25.02.2017 г., която според твърденията на самия ищец е
изпълнена още на 07.03.2017 г. чрез запечатване на промишлените цехове, в които
се намирали движимите вещи. В този смисъл последните не са могли да бъдат
предадени на ищцовото дружество от неговия праводател и то не е упражнявало
владение върху тях към 06.02.2018 г. До тази дата, считано от 14.12.2017 г.,
фактическата власт била упражнявана от въззиваемия, тъй като вещите са
монтирани в негови недвижими имоти и е назначен за техен пазач. Поради това
ирелевантно било твърдението на ищеца, че владее процесните вещи от датата на
сключване на договора за покупко продажба, тъй като с подписването им е
прехвърлена собствеността, но не е предадена фактическата власт. В този смисъл
не било доказано да е променено установено преди това фактическо положение,
поради което и не можело да се приеме, че владението на ищеца е било отнето от страна
на ответника. Дори да се приемело, че извършените процесуални действия от
съдебния изпълнител, удостоверени в протокола от 06.02.2017 г., представляват
отнемане на владението, то същото би било явно и без насилие и в рамките на
изпълнителното производство, в което са извършени предвидените в закона
процесуални действия и в изпълнение на влезли в сила съдебни решения.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице, като е заплатена
дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните във въззивната жалба оплаквания.
Решението е
валидно и допустимо, като постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Софийски
градски съд, като съобрази доводите на въззивника и събраните по делото
доказателства, намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията
за това са следните:
СРС е сезиран с
обективно кумулативно искове с правно основание чл. 76 ЗС за предаване от
ответника „Т.“ ООД на ищеца „Е.П." ЕООД на владението на следните движими
вещи:
1. Три броя
Копирни стругове модел Георг, Фишер КДМ 14-125 - монтирани в сграда с
идентификатор 72271.501.2043.1, с административен адрес: гр. Тервел, ул. „*******
2. Портален
кран 8 т. - българско производство на M3 „ХР. Смирненски“ 1974 г., комплектован
с руски двигатели от 3,6 kW, монтиран в поземлен имот с идентификатор
72271.501.2089, с административен адрес: гр. Тервел, ул. „*******
3. Хидравлична
преса - руско производство 160 тонна, монтирана в сграда с идентификатор №
72271.501.1944.2 с площ от 2664 кв., с адрес гр. Тервел, ул. „*******
4. Механична
ексцентър преса механична - 2500 тона, руско производство, модел КВ 8544,
монтиран в сграда с идентификатор 72271.501.1944.2, с административен адрес:
гр. Тервел, ул. *******
5. Ексцентрик
преса hmt индийско производство, модел P2500BGPRESS, сериен № Н1550 модел КВ
8544, монтиран в сграда с идентификатор 72271.501.1944.2, с административен
адрес: гр. Тервел, ул. *******
6. Преса
ексцентрик ПЕ 63А - руско производство 30 тонна, монтирана в сграда с
идентификатори № 72271.501.1944.2 с площ от 2664 кв., с адрес гр. Тервел, ул. „*******
7. Струг Финал
130-1, руски - два броя, монтирани в сграда с идентификатор № 72271.501.2043.1
с площ от 1809 кв. м. с адрес гр. Тервел, ул. „*******
8. Струг Финал
130 -1, руски - два броя, монтирани в сграда с идентификатор № 72271.501.2043.1
с площ от 1809 кв. м. с адрес гр. Тервел, ул. „*******
9. Вибрационен
чук Z 230 модел HLZC RD 230/300, тип Z 230, фабр. № 42063220Т, монтиран в
сграда с идентификатор 72271.501.1944.2, с административен адрес: гр. Тервел,
ул. *******
10. Ковашка
линия ELMUKO HILZC 30/1000, произведена 1980 г., заедно с всички
принадлежностите към нея: индукционен нагрев марка ВВС BROWN BOVERI, с участък
за автоматично зареждане на материал; автоматична пресножица FICEP модел, СТСН;
транспортьор, манипулатор за подаване на материала; хидравлична преса ELMUKO,
транспортьор и робот за подреждане на готовия детайл, монтирана в сграда с
идентификатор №72271.501.1944.2, с административен адрес: гр. Тервел, ул. „*******
11. Хидравлична
преса ХП 315, усилие 3150 KN, работен ход на бабката - 600 мм, габарити на
работната маса -1000 мм/1100 мм., монтирана в сграда с идентификатори №
72271.501.1944.2 с площ от 2664 кв., с адрес гр. Тервел, ул. „*******
12. Кран мостов
едногредов - 5 т. - Регистрационен № ТхПУ0322, производство на ЗСТ-Пазарджик,
без двигател, с адрес гр. Тервел, ул. „*******
13. Кран мостов
двугредов 12,5 тона, регистрационен № ТХ ПУ 0367, произведен в Краносгроителен
завод „Христо Смирненски", заводски номер 10215, година на производството
1985 г., монтиран в сграда с идентификатор 72271.501.1944.2, с административен
адрес: гр. Тервел, ул. „*******
14. Кран мостов
двугредов 12,5 тона, регистрационен № ТХ ПУ 0367, произведен в Краносгроителен
завод „Христо Смирненски", заводски номер 10216, година на производството
1985 г., монтиран в сграда с идентификатор 72271.501.1944.2, с административен
адрес: гр. Тервел, ул. „*******
15. Два броя
цистерни с външен диаметър Ф2880 дължина L=6000 mm, производство 2014 г.,
находящи се в гр. Тервел, ул. „*******
16. Два броя
цистерни с външен диаметър Ф2880 дължина L = 7500 mm, производство 2014 г.,
находящи се в гр. Тервел, ул. „*******
17. Струг Финал
130-1 руски, производство 1968 г.
18. Асинхронен
двигател - 1976 г.
19. Настолна
бормашина, тип ПК - 031 с машинен номер № 012023;
20. Фреза
универсална модел FCJ,
година на производство 1984, машинен номер № 4265.
21. Фреза
универсална, година на производство 1984 год.
22. Фреза
универсална модел ФУ 321, тип 70, година на производство
1987 г.
23. Бормашина
FUN 250 N-S, фабричен номер № 36.
24. Бормашина -
модел 181, фабричен номер № 8832,1982 год.
25. Струг СМ
582, фабричен № 821126, производител ЗММ - София.
26. Струг
универсален тип 0110, фабричен номер 74441-1500.
27. Ленторезна
машина, фабричен номер № 86619,
произведена 1986 г.
28. Три броя
електрически пещи, тип ПЕК година на производство 1981
г.
29.
Четири броя машини за обемно нагряване
на прътов материал (индукционен нагрев) МОНА 3-300 М и ПТ 3 - 300, с фабр.
съответно № 219, 220, 221и 222.
30. Заваръчен
апарат КРАКРА, модел Е 3154 - ВИТ.
31. Заваръчен
апарат SCORPIO 200, фабричен номер № 60974-1.
32. Шлосерски
шкаф;
33. Менгеме
малко;
34. Шлосерска
маса, размери 415x78x73;
35. Менгеме с
дължина 60 см.;
36. Менгеме с
дължина 70 см.;
37. Настолна
бормашина тип ПН 031, фабричен номер 9481, 1981 год.;
38. Метална
вана с размери 210x40x90 см.;
39. Метална
вана с размери 250x46x92 см.;
40. Метален
палет;
41. Струг,
модел Георг Фишер КДМ, разкомплектован;
42. Седем броя
сепараторни вана комплект с цистерна и охладителна
кула;
43. Отрезна
лентова машина модел Н42 А, фабр. № 147026, производство на „ЕМИ" АД - гр.
Силистра, находящи се в гр. Тервел, ул. „*******
Не се спори
относно следните факти, а и същите се установяват от приложените пред СРС
писмени доказателства:
С обезпечителна
заповед от 25.02.2017 г. по гр. дело № 11015/2017 г., на СРС, 157 състав (л. 61
от делото на СРС) е допуснато обезпечение на пристъпването към изпълнение на „К.т.б.“
АД (в несъстоятелност) по договор за особен залог на дълготрайни материални
активи, сключен на 30.07.2009 г. с „Х. М“ ООД чрез обезпечителна мярка
запечатване на поземлени имоти, находящи се в гр. Тервел, ул. „*******. На
04.05.2017 г. обезпечителната заповед от 25.02.17 г. е приведена в изпълнение
от ЧСИ С.С., за което е съставен протокол по изп. дело № 177390400247 (л.
291-294, СРС).
С определение
от 13.12.2017 г., по гр. дело № 11015/2017 г., на СРС, 157 състав
горепосочената обезпечителна мярка - запечатване на поземлени имоти, е отменена
по молба на „К.т.б." АД (л. 304, СРС).
С протокол за
опис на движимо имущество от 14.12.2017 г. във връзка с издадени обезпечителни
заповеди от 10.11.2017 г. и 11.12.2017 г. са запорирани, описани и предадени за
пазене на ответника процесните движими вещи, находящи се в поземлени имоти и
сгради, закупени на публична продан от „Т.“ ООД, като последният е бил въведен
във владение в тези недвижими имоти на същата дата.
С определение №
226/22.01.2018 г. на САС, II състав, постановено по ч. гр. дело № 269/2018 г.,
допуснатите от Софийски градски съд обезпечителни мерки са отменени.
С протокол от
06.02.2018 г. ЧСИ С.С., по молба на „Е.П.“ ЕООД, е вдигнал запора върху
процесните движими вещи, подробно описани в горепосочените обезпечителни
заповеди от 10.11.2017 г. и 11.12.2017 г. и е освободил назначения пазач - „Т."
ЕООД, На 22.01.2018 г.
Според
съдържанието на приложените към исковата молба два договора от 11.03.2017 г. и
14.03.2017 г. „Е.Т.П.“ ЕООД е закупило от „М.Ф.П." ЕООД правото на
собственост върху процесните движими вещи. В чл. 4 от договора от 11.03.2017 г.
е посочено, че купувачът декларира, че е получил владението от продавача, а в
чл. 2 от договора от 14.03.2017 г. страните се уговорили, че вещите се предават
на купувача по силата на договора и от датата на подписването му купувачът е
техен владелец и държател.
Пред настоящата
инстанция не се спори, че вещите се намират в недвижимите имоти, собственост на
ответника „Т.“ ООД.
Искът по чл. 76
ЗС предоставя защита на владелеца или държателя чрез осъждането на ответната
страна да прекрати действията, съставляващи нарушение, като по този начин се
цели възстановяване фактическата власт на владелеца или държателя и
отстраняване на неправомерно извършени действия. При такъв спор съдът е
ограничен да установи единствено факти, а именно: факта на владението, факта на
нарушението и кой владее вещта към момента на разглеждане на спора. По аргумент
от чл. 357, ал. 2 ГПК представените документи за установяване правото на
собственост се вземат предвид само доколкото доказват факта на владение като
фактическо състояние.
Съобразно
твърденията, изложени в исковата молба, в доказателствена тежест на ищеца „Е.П.“
ЕООД е да установи, че владее процесните движими вещи, както и че ответникът на
06.02.2018 г. е отнел така установеното владение чрез насилие.
Владението по
легалното определение на чл. 68 ЗС представлява упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
Ответникът е установил фактическата власт върху процесните вещи на 14.12.2017
г., когато е назначен от съдебния изпълнител за техен пазач, освободен от това
му задължение на 06.02.2018 г., от което обстоятелство обаче не следва
единствено възможния извод, че ищецът не е владелец, както неправилно е приел
СРС. Самият закон признава възможността владението с неговия обективен елемент
- упражняване на фактическата власт да се осъществява от лице, различно от
владелеца, но в полза на последния. Доколкото владението по смисъла на чл. 76
ЗС винаги предпоставя упражняване на фактическа власт (лично или чрез другиго),
а този факт не е отделен за безспорен между страните по делото, то в тежест на
ищеца е било да докаже това обстоятелство. Същото не се установява от декларираното
в горепосочените два договора за покупко - продажба от 11.03.2017 г. и 14.03.2017
г., че купувачът „Е.Т.П.“ ЕООД е получил владението на процесните вещи от „М.Ф.Про“
ЕООД, тъй като към датите на сключването им не са ангажирани доказателства,
обуславящи извод, че „М.Ф.Про“ ЕООД е било владелец на тези вещи, т.е. че
упражнява лично или чрез другиго фактическата власт върху тях, за да се приеме,
че владението им е предадено на ищеца по силата на постигнатото съгласие. Ирелевантен
е въпросът дали продавачът е собственик на вещите и от това обстоятелство не
може да се приеме, че „М.Ф.Про“ ЕООД е владелец по смисъла на чл. 76 ЗС, тъй
като в настоящото производство се защитава владението като фактическо състояние,
а не правото на владение, което се брани с иска по чл. 108 ЗС. Следва да се
отбележи, че към отговора на исковата молба е приложена неоспорена от „Е.Т.П.“
ЕООД искова молба, която настоящият въззивник е предявил пред Окръжен съд –
Русе срещу трето за настоящия спор лице П.С., и в която се съдържа признание на
неизгодни за него факти – че на 07.03.2017 г., неправомерно според ищеца, П.С.
е запечатал сградите, в които не е спорно, че се намират и процесните движими
вещи, т.е. от тази дата е бил преустановен достъпът до сградите, респективно до
движимите вещи, поради което ищецът не е могъл да установи фактическа власт
върху тях към 11.03.2017 г. и 14.03.2017 г..
Принципно верни
са развитите във въззивната жалба съображения, че владението може да бъде
предадено само с постигнато съгласие между продавача и купувача, без да е
необходимо да се предаде фактическата власт и дори да продължи да държи вещите,
предишният собственик/владелец става техен държател, започвайки да ги държи за
новия собственик. В конкретиката на настоящото дело обаче въззивният съд намира
за недоказано твърдението на ищеца, че „М.Ф.Про“ ЕООД е било владелец на вещите,
за да се приеме, че владението им е предадено на „Е.Т.П.“ ЕООД, нито че
ищцовото дружество е установило владение. Показанията на ищцовия свидетел А.
също не съдържат подобни данни, доколкото изнесените факти касаят упражнена
принуда спрямо него на 06.02.2017 г. от охраната на „Т.“ ООД, а заявеното, че
ищецът е придобил собствеността и владението на вещите е на база твърденията
му, че „Е.Т.П.“ ЕООД е сключило процесните два договора за покупко-продажба,
без да излага каквито и да било обстоятелства, от които може да се направи
извод, че купувачът или продавачът са упражнявали фактическа власт върху
вещите. Такъв извод не следва и от издадените по делото обезпечителни заповеди,
тъй като в обезпечителното производство не се изследва наличието на владение
като фактическо състояние.
От друга
страна, обстоятелството, че вещите са се намирали в недвижимите имоти на „Х. М“
ООД също разколебава тезата на въззивника, че той или „М.Ф.Про“ ЕООД са
владелци на намиращите се там движими вещи. Отразеното в протокол от 04.05.2017
г. (л. 291, СРС) за запечатване на недвижими имот, издаден въз основа на
обезпечителна заповед от 25.02.2017 г., че запечатването се е извършило в
присъствието на охранителна фирма „С. С.“ ООД не установява твърденията на
ищеца, че тази фирма е осъществявала охрана по негово възлагане и то конкретно
на процесните движими вещи, а и дори да се приеме обратното, единствено този
факт не е достатъчен, аргумент, за да се приеме, че ищцовото дружество към този
момент е упражнявало владение.
Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за недоказано от страна на
въззивника твърдението му, че е установил владение, разбирано в смисъла на
фактическо състояние, върху процесните вещи, което е достатъчно основание искът
по чл. 76 ЗС да бъде отхвърлен. Ето защо и безпредметно се явява обсъждането на
въпросите дали владението е отнето с насилие от ответника на 06.02.2018 г.
За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че по отношение на описаните в исковата
молба по №7 и 8 вещи „Струг Финал 130-1, руски - два броя, монтирани в сграда с
идентификатор № 72271.501.2043.1 с площ от 1809 кв. м. с адрес гр. Тервел, ул.
„*********“ се установява, че са прехвърлени само два броя (а не четири броя)
от тях с договора от 14.03.2017 г., което е допълнителен аргумент за отхвърляне
като неоснователна на претенцията за предаване владението на два от тези
стругове.
Макар и по
различни съображения, крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, поради
което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход
на спора право на разноски има въззиваемата страна – ответник, но доколкото не
е направено искане в тази насока, такива не следва да се присъждат.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.10.2019 г., допълнено по реда на чл.
247 ГПК с решение от 27.07.2020 г., постановени по гр. дело № 16711/2018 г. по
описа на СРС, 47 състав, с което са отхвърлени предявените от „Е.П.“ ЕООД с ЕИК*******, със
съдебен адрес ***, партер, чрез адв. С. Б., срещу „Т.“ ООД, *******, с адрес за
призоваване гр. София, бул. „*******, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 76 от ЗС за предаване на владението върху следните движими
вещи: 1. Три броя Копирни стругове
модел Георг, Фишер КДМ 14-125 - монтирани в сграда с идентификатор
72271.501.2043.1, с административен адрес: гр. Тервел, ул. ******* 2. Портален кран 8 т. - българско производство на M3
„ХР. Смирненски“ 1974 г., комплектован с руски двигатели от 3,6 kW, монтиран в
поземлен имот с идентификатор 72271.501.2089, с административен адрес: гр.
Тервел, ул. ******* 3. Хидравлична преса - руско
производство 160 тонна, монтирана в сграда с идентификатор № 72271.501.1944.2 с
площ от 2664 кв., с адрес гр. Тервел, ул. ******* 4. Механична ексцентър преса механична - 2500 тона,
руско производство, модел КВ 8544, монтиран в сграда с идентификатор
72271.501.1944.2, с административен адрес: гр. Тервел, ул. ******* 5. Ексцентрик преса hmt индийско производство, модел
P2500BGPRESS, сериен № Н1550 модел КВ 8544, монтиран в сграда с идентификатор
72271.501.1944.2, с административен адрес: гр. Тервел, ул. ******* 6. Преса ексцентрик ПЕ 63А - руско производство 30
тонна, монтирана в сграда с идентификатори № 72271.501.1944.2 с площ от 2664
кв., с адрес гр. Тервел, ул. ******* 7. Струг Финал
130-1, руски - два броя, монтирани в сграда с идентификатор № 72271.501.2043.1
с площ от 1809 кв. м. с адрес гр. Тервел, ул. ******* 8. Струг Финал 130 -1, руски - два броя, монтирани в
сграда с идентификатор № 72271.501.2043.1 с площ от 1809 кв. м. с адрес гр.
Тервел, ул. ******* 9. Вибрационен чук Z 230 модел
HLZC RD 230/300, тип Z 230, фабр. № 42063220Т, монтиран в сграда с
идентификатор 72271.501.1944.2, с административен адрес: гр. Тервел, ул. *******
10. Ковашка линия ELMUKO HILZC
30/1000, произведена 1980 г., заедно с всички принадлежностите към нея:
индукционен нагрев марка ВВС BROWN BOVERI, с участък за автоматично зареждане
на материал; автоматична пресножица FICEP модел, СТСН; транспортьор,
манипулатор за подаване на материала; хидравлична преса ELMUKO, транспортьор и
робот за подреждане на готовия детайл, монтирана в сграда с идентификатор
№72271.501.1944.2, с административен адрес: гр. Тервел, ул. ******* 11. Хидравлична преса ХП 315, усилие 3150 KN, работен
ход на бабката - 600 мм, габарити на работната маса -1000 мм/1100 мм.,
монтирана в сграда с идентификатори № 72271.501.1944.2 с площ от 2664 кв., с
адрес гр. Тервел, ул. ******* 12. Кран мостов едногредов - 5 т.
- Регистрационен № ТхПУ0322, производство на ЗСТ-Пазарджик, без двигател, с
адрес гр. Тервел, ул. ******* 13. Кран мостов двугредов 12,5
тона, регистрационен № ТХ ПУ 0367, произведен в Краносгроителен завод „Христо
Смирненски", заводски номер 10215, година на производството 1985 г.,
монтиран в сграда с идентификатор 72271.501.1944.2, с административен адрес: гр.
Тервел, ул. ******* 14. Кран мостов двугредов 12,5
тона, регистрационен № ТХ ПУ 0367, произведен в Краносгроителен завод „Христо
Смирненски", заводски номер 10216, година на производството 1985 г.,
монтиран в сграда с идентификатор 72271.501.1944.2, с административен адрес: гр.
Тервел, ул. ******* 15. Два броя цистерни с външен
диаметър Ф2880 дължина L=6000 mm, производство 2014 г., находящи се в гр.
Тервел, ул. ******* 16. Два броя цистерни с външен
диаметър Ф2880 дължина L = 7500 mm, производство 2014 г., находящи се в гр.
Тервел, ул. ******* 17. Струг Финал 130-1 руски,
производство 1968 г.; 18. Асинхронен двигател - 1976 г.;
19. Настолна бормашина, тип ПК -
031 с машинен номер № 012023; 20. Фреза универсална модел FCJ,
година на производство 1984, машинен номер № 4265; 21. Фреза универсална, година на производство 1984 год.;
22. Фреза универсална модел ФУ
321, тип 70, година на производство 1987 г.; 23. Бормашина
FUN 250 N-S, фабричен номер № 36; 24. Бормашина -
модел 181, фабричен номер № 8832,1982 год.; 25. Струг СМ
582, фабричен № 821126, производител ЗММ – София; 26. Струг универсален тип 0110, фабричен номер
74441-1500; 27. Ленторезна машина, фабричен
номер № 86619, произведена 1986 г.; 28. Три броя
електрически пещи, тип ПЕК година на производство 1981 г.; 29. Четири броя машини за обемно нагряване на прътов
материал (индукционен нагрев) МОНА 3-300 М и ПТ 3 - 300, с фабр. съответно №
219, 220, 221и 222; 30. Заваръчен апарат КРАКРА,
модел Е 3154 – ВИТ; 31. Заваръчен апарат SCORPIO 200,
фабричен номер № 60974-1; 32. Шлосерски шкаф; 33. Менгеме малко; 34. Шлосерска
маса, размери 415x78x73; 35. Менгеме с дължина 60 см.; 36. Менгеме с дължина 70 см.; 37. Настолна бормашина тип ПН 031, фабричен номер 9481,
1981 год.; 38. Метална вана с размери
210x40x90 см.; 39. Метална вана с размери
250x46x92 см.; 40. Метален палет; 41. Струг, модел Георг Фишер КДМ, разкомплектован; 42. Седем броя сепараторни вана комплект с цистерна и
охладителна кула; 43. Отрезна лентова машина модел
Н42 А, фабр. № 147026, производство на „ЕМИ" АД - гр. Силистра, находящи
се в гр. Тервел, ул. „*******
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице –
помагач на страната на ответника – „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност).
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК, пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.