РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Сандански, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20251250100092 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. И. Н., с ЕГН-
**********, с адрес-с.С., община С., п.к.****, ул.”К.О.”, № **, срещу „ЮтеКредит
България”-ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление-гр.София,
ул.”Черковна”, № 38, ет.1, офис 4, представлявано от управителя И.Х.К., с която е предявен
иск за прогласяване нищожността на клаузата в договор за кредит № ***** от 24.01.2024г.,
предвиждаща заплащане на такса за разглеждане в размер на 1039,12лева, като
неравноправна, като противоречаща на закона-чл.10а от ЗПК, като заобикаляща закона-ЗПК
и като накърняваща добрите нрави.
Правно основание- чл.146, ал.1 от ЗЗП във вр. с чл.143 от ЗЗП, чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД
във вр. с чл.10а от ЗПК, чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.21 от ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 от
ЗЗД.
Сочи се в исковата молба, че между страните е подписан договор за кредит ****** от
24.01.2024г., съгласно който Н. И. Н. следва да върне сума по кредита в общ размер на
6060,89лв., при сума на получаване-3750лева, при лихва от 1271,77лева и такса за
разглеждане в размер на 1039,12лева, при ГПР-65,60% и ГЛП-30%. Твърди се, че
предвидената в договора такса за разглеждане в размер на 1039,12лева е нищожна, поради
противоречието й с чл.10а от ЗПК, която разпоредба не допуска кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия свързани с усвояване и управление на
кредита; поради накърняване на добрите нрави, тъй като нарушава принципа за
добросъвестност и справедливост и води до значителна нееквивалентност на насрещните
престации и до облагодетелстване на едната страна за сметка на другата, като
неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като таксата е необосновано висока и
поради заобикаляне на закона-чл.21, ал.1 от ЗПК и чл.33, ал.1 от ЗПК, тъй като с таксата се
уговаря още едно допълнително възнаграждение за кредитора. По изложените съображения
ищцата предявява настоящия иск, в подкрепа на който представя писмени доказателства.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск
като неоснователен. Твърди, че договорът за кредит е сключен в съответствие с
разпоредбите на ЗПК и предвидената такса за разглеждане не противоречи на добрите
1
нрави. Твърди, че тази такса е дължима за оценка кредитоспособността на потребителя,
която като основание възниква преди да е сключен договора за кредит и не попада в
ограничението по чл.10а, ал.2 от ЗПК. Твърди се, че за дължимостта на тази такса ищцата е
уведомена и със СЕФ за предоставяне на информация за потребителски кредити, както и че
ищцата се е съгласила с нея, подписвайки договора за кредит.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 24.01.2024г. между „ЮтеКредит България”-ЕООД,от една страна като кредитор, и
Н. И. Н., от друга страна като като потребител, е сключен договор за кредит № ******, със
следните параметри: сума на кредита: 3750лв.; период на кредита-24 месеца; фиксиран
годишен лихвен процент-30%; обща сума за лихвите за периода-1271,77лв.; такса за
разглеждане-1039,12лева; годишен процент на разходите-65,60лв.; общ размер на всички
плащания-6060,89лв. В договора е предвидено, че таксата за разглеждане се дължи в деня
на подписване на договора за кредит, като същата се възстановява от клиента с дължимите
месечни вноски съгласно погасителния план, приложение към договора за кредит. Видно от
последния е, че месечната вноска по кредита включва и такса за разглеждане, която е в
размер на 43лв. за първите 23 вноски и в размер на 43,22лв. за последната вноска.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и
правен интерес от предявяването му с оглед твърденията в исковата молба, че страните по
делото са страни по договор за кредит, който съдържа нищожна клауза.
Предявеният иск е основателен:
Ищцата твърди няколко основания за нищожност на клаузата от процесния договор за
кредит, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане. Съдът е длъжен да разгледа
основанията за нищожност на договорната клауза не в поредността заявена от ищцата, а
според тежестта на сочения от ищцата порок в последователност от най-тежкия към по-
леките, както и според това дали наведените основания са специални /предвидени в
специален закон/ или общи /предвидените в чл.26 от ЗЗД/.
В закона за защита на потребителите /приложим в настоящия казус, тъй като ищцата
има качеството на потребител съгласно легалната дефиниция на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП/ е
предвидено специално основание за нищожност на договорни клаузи. Съгласно чл.146, ал.1
от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя
/чл.143, ал.1 от ЗЗП/.
Действията по разглеждане на искането за кредит са част от дейността по кредитиране
на финансовата институция, поради което разходите за тях следва да са включени в цената
на услугата. Кредиторът не може да събира такса за разглеждане на кредита, наред с
възнаградителната лихва по кредита, тъй като действайки по този начин той си осигурява
едно допълнително възнаграждение, една допълнителна печалба и то в размер на близо 1/3
от размера на отпуснатия кредит и почти колкото размера на възнаградителната лихва по
кредита. С начисляването на такава такса кредиторът действа недобросъвестно и нарушава
принципа за справедливост в гражданските и търговски взаимоотношения, което води до
неоснователното му обогатяване.
Не се доказа от ответника, върху когото е доказателствената тежест, че процесната
клауза е индивидуално договорена.
Предвид на изложеното съдът намира, че процесната клауза от договора е нищожна като
неравноправна.
Съдът не разглежда останалите наведени от ищцата основания за нищожност на
процесната договорна клауза, тъй като и при наличието им евентуалните последици ще са
идентични.
Относно разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
2
заплати на ищцата направените по делото разноски. Ищцата е направила разноски за
платена държавна такса в размер на 50,90лв. По делото ищцата е представлявана от адвокат
М. В. М. от Пловдивска адвокатска колегия. Ищцата е сключила с адвокат М. договор за
правна защита и съдействие, като правната помощ е предоставена безплатно по реда на
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Процесуалният представител на ищцата претендира разноски. Предвид
посоченото и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът по делото следва да бъде осъден да
заплати на пълномощника на ищцата по делото адвокатско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 360лева с ДДС.
Водим от горното и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП във вр. с чл.143 от ЗЗП, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА, като неравноправна, клаузата в договор за кредит №
****** от 24.01.2024г., предвиждаща заплащане на такса за разглеждане в размер на
1039,12лева.
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България”-ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление-гр.София, ул.”Черковна”, № 38, ет.1, офис 4, представлявано от управителя
И.Х.К., ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. Н., с ЕГН-**********, с адрес-с.С., община С., п.к.****,
ул.”К.О.”, № **, сумата от 50,90 лева /петдесет лева и деветдесет стотинки/ за направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България”-ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление-гр.София, ул.”Черковна”, № 38, ет.1, офис 4, представлявано от управителя
И.Х.К., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. М. от Пловдивска адвокатска колегия, с адрес на
кантората-гр.П., ул.”П. О. и К.”, № **, ет.*, ап.**, сумата от 360 лева (триста и шестдесет
лв.), съставляваща възнаграждение за предоставена правна защита и съдействие на ищцата
по делото Н. И. Н..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
3