№ 20600
гр. София, 09.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110176014 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Съдът намира, че на ответника следва да бъдат дадени конкретни указания по
отношение претенцията за обезщетение за причинени неимуществени вреди на ответника и
на двете деца, върху които същият упражнява родителски права, предмет на релевираното с
отговора на исковата молба възражение за прихващане, като посочи правния си интерес да
релевира това възражение не само от свое име, но и от името на двете деца, като съобрази,
че същите нямат качеството на страни по настоящото производство; уточни с кои конкретно
вземания на ищцата по предявените от нея искови претенции иска да бъде извършено
прихващане; уточни в условията на евентуалност ли предявява възражение за прихващане.
В противен случай и при неотстраняване на допуснатите нередовности, същото няма да
бъде прието за разглеждане в настоящото производство, наред с предявените искове.
С оглед дадените указания съдът намира, че следва да отложи произнасянето си по
искането на ответника за допускане на един свидетел за установяване на претърпените
неимуществени вреди след уточняване и евентуално приемане за разглеждане на
направеното възражение за прихващане.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да уточни направеното с
отговора на исковата молба възражение за прихващане, като посочи правния си интерес да
релевира това възражение не само от свое име, но и от името на двете деца, като съобрази,
че същите нямат качеството на страни по настоящото производство, както и с кои конкретно
вземания на ищцата по предявените от нея искови претенции иска да бъде извършено
прихващане; да уточни в условията на евентуалност ли предявява възражението си за
прихващане.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
УКАЗВА на ищцата, че не са представени описаните като приложения към исковата
молба определение по гр. д. № 46662/2020 г., определение по гр. д. № 12377/2022 г. и
решение по гр. д. № 15887/2022 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за изискване на информация за
1
връчването на ищцата на сочената заповед за незабавна защита като ненеобходимо за
разрешаване на повдигнатия правен спор.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 24.06.2025 г. от 10:40 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищцата - и препис
от писмения отговор с приложенията.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
А. С. Б. е предявила срещу А. Л. В. следните обективно кумулативно съединени
осъдителни искове:
1) с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 57, ал. 1 СК за заплащане на сумата от
8000 лв., представляваща дължима наемна цена за ползване в периода 01.04.2022 г. -
17.12.2024 г. на семейно жилище – ап. 58 в гр. София, бул. „......... предоставено на ответника
за ползване с решение от 28.01.2022 г. по гр. д. № 46662/2020 г. на СРС, 158 състав,
потвърдено с решение от 04.12.2024 г. по в. гр. д. № 12377/2022 г. на СГС, ведно със
законната лихва от 19.12.2024 г. до окончателното плащане;
2) с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1415,77 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата от 8000 лв. за периода 01.04.2022 г. -
17.12.2024 г.;
3) с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 57, ал. 1 СК за заплащане на сумата от
650 лв., представляваща дължими консумативни разходи за потребена топлинна енергия в
семейното жилище в периода 01.04.2022 г. - 17.12.2024 г., ведно със законната лихва от
19.12.2024 г. до окончателното плащане;
4) с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 88,11 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата от 650 лв. за периода 28.12.2023 г. -
17.12.2024 г.;
5) с правно основание с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
702 лв., представляваща претърпени имуществени вреди – заплатено адвокатско
възнаграждение и такси по принудително изпълнение, вследствие от противоправно
поведение на ответника, изразяващо се в неоснователно образуване на изп. дело №
20228380402210 на ЧСИ ........ за принудително събиране на доброволно изплатено парично
задължение, ведно със законната лихва от 19.12.2024 г. до окончателното плащане;
6) с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 235,13 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата от 702 лв. за периода 25.03.2022 г. -
17.12.2024 г.
Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак, който бил прекратен с
влязло в законна сила решение от 28.01.2022 г. по гр. д. № 46662/2020 г. на СРС, 158 състав,
с което упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца били
предоставени на ответника. Съдът предоставил на основание чл. 56, ал. 1 СК за ползване на
ответника семейното жилище, представляващо ап. 58 в гр. София, бул. „......... чийто
едноличен собственик е ищцата. Решение било обжалвано в частта относно вината,
родителските права, правото на личен контакт и издръжката, като делото пред въззивната
инстанция приключило с решение от 04.12.2024 г. по в. гр. д. № 12377/2022 г. на СГС, което
към момента на подаване на исковата молба не е влязло в законна сила. С цитираното
въззивно решение било потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която
ползването на собственото на ищцата семейно жилище се предоставя на ответника, на
когото е предоставено упражняването на родителските права. Ищцата посочва, че по
бракоразводното дело не била определена наемна цена за ползваната от ответника 1/3 ид.
2
част от процесното жилище. Поддържа, че по силата на съдебното решение, с което е
предоставено ползването на семейното жилище, между страните като бивши съпрузи са
възникнали наемни правоотношения по отношение собствения на ищцата ап. 58, с оглед на
което ответникът дължи наемна цена за ползваната от него 1/3 идеална част от семейното
жилище в размер на средномесечния пазарен наем, без за това да е необходима изрична
покана за плащане. Излага, че за процесния период ответникът отказал да заплати на ищцата
дължимата наемна цена след отправена писмена покана за плащане от 17.07.2024 г. по ел.
поща. Ищцата твърди, че срещу нея било образувано заповедно производство по чл. 410
ГПК за заплащане на дължими към ...... ЕАД вземания за потребена топлинна енергия за
процесния апартамент, което приключило с издадена заповед за изпълнение от 06.11.2023 г.
по ч. гр. д. № 52590/2023 г. на СРС, 24 състав. С цел избягване на допълнителни разноски
ищцата заплатила определената сума от 650 лв. на 28.12.2023 г. Поддържа, че заплатените
консумативни разходи за топлинна енергия са свързани с обичайното ползване на процесния
имот, поради което следва да бъдат възстановени от ответника. Твърди, че за периода на
потребяване на топлинна енергия не е ползвала семейното жилище. В исковата молба се
посочва, че по молба на ответника като взискател срещу ищцата било образувано изп. дело
№ 20228380402210 на ЧСИ ......ъз основа на издаден в полза на ответника изпълнителен
лист от 24.02.2022 г. по гр. д. № 28021/2020 г. на СРС, 139 състав. Поддържа, че ответникът
неоснователно е образувал изпълнителното дело, доколкото ищцата му била заплатила
вземанията преди издаването на изпълнителния лист и образуването на изпълнителното
производство, на 05.01.2022 г. Твърди, че неоснователното образуване на изпълнително дело
по искане на ответника представлява противоправно деяние, с което ответникът е упражнил
превратно свои процесуални права. Излага, че още в деня на изпращане на поканата за
доброволно изпълнение ЧСИ Милен .... изтеглил от банковата сметка на ищцата сумата по
изпълнителния лист в размер на 1879,60 лв. Независимо от това и въпреки че събраната от
ищцата сума била частично възстановена, с постановление от 24.03.2022 г. на ЧСИ ....
били приети разноски по изпълнителното дело в размер на 702 лв. за адвокатско
възнаграждение и такси към ЧСИ за принудителното изпълнение, които разноски били
дължими от ищцата. С тези съображения излага, че е претърпяла имуществени вреди в
размер на 702 лв., настъпили вследствие неоснователно образуваното срещу ищцата
изпълнително дело, които се изразили в недължимо заплатени от нея такси за адвокатско
възнаграждение и такси по принудителното изпълнение.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който частично признава по основание и размер предявения от ищцата иск за
заплащане на дължимата наемна цена за ползването на процесното семейно жилище за
периода 04.2022 г. – 05.2022 г. и за периода 03. 2023 г. – 17.12.2024 г. Оспорва иска за
периода 06.2022 г. – 05.03.2023 г. с доводи, че през този период не е ползвал процесния
апартамент. Оспорва като неоснователен иска за заплащане на лихва за забава върху
главницата от 8000 лв., доколкото твърди, че никога не е бил поставян в забава, нито е
получавал покана за плащане на 17.07.2024 г. Оспорва като неоснователна исковата
претенция за заплащане на сумата от 650 лв., представляваща дължими консумативни
разходи за потребена топлинна енергия в семейното жилище. Излага, че за периода 05.2020
г. – средата на 07.2020 г. и в периода 06.2021 г. – 08.2021 г. страните са живели заедно в
имота с двете си деца, като по силата на издадена заповед за незабавна защита ищцата била
отстранена от процесното семейно жилище. Поддържа, че ищцата е могла да възрази, че за
претендирания период не живее в топлоснабдения имот и да представи съответните
доказателства за това, при което искането на ...... ЕАД щяло да се отхвърли. Ищцата не била
направила и възражение за изтекла погасителна давност за вземанията към
топлофикационното дружество за периода 05.2020 г. – средата на 07.2020 г., което сочело, че
е заплатила процесната сума единствено с цел злоупотреба и за да я претендира
впоследствие от ответника. Твърди, че в този период в семейното жилище са живели и
3
децата на ищцата, които съгласно разпоредбите на СК не дължат заплащане на
консумативни разходи за семейното жилище. Оспорва и претенцията за лихва за забава
върху главницата от 650 лв. Ответникът намира и иска за сумата от 702 лв. за неоснователен.
Излага, че авансовите такси в размер на 102 лв. са изцяло възстановени на ищцата от ЧСИ
Милен ..... Счита, че ищцата е могла да представи документ, че е направила предварително
плащане по образуваното дело, при което процесната сума щяла да бъде възстановена.
Навежда доводи, че търсенето от длъжника на сторени в изпълнителното производство
разноски под формата на вреди в исковото производство лишава ответника от правен способ
да възрази за прекомерност на търсените разходи. С тези съображения моли съда частично
да отхвърли иска за заплащане на наемна цена за процесното семейно жилище, както и
изцяло да отхвърли останалите искови претенции. В срока за отговор на исковата молба
ответникът е релевирал възражение за прихващане на претендираните от ищцата вземания с
неликвидно вземане в размер на 5000 лв. за причинени на ответника и на двете деца, върху
които същият упражнява родителски права, неимуществени вреди, изразяващи се в това, че
ответникът и децата претърпели актове на домашно насилие, упражнено от ищцата и
установено с влязло в сила решение по гр. д. № 28021/2020 г. на СРС, 139 състав. Излага, че
бил принуден да започне посещения при психолог с цел възстановяване на емоционалното
си състояние.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По исковете с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 57, ал. 1 СК в тежест на
ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е
налице влязло в сила решение за развод, по силата на което семейното жилище е било
предоставено на ответника, че същият е ползвал семейното жилище в процесния период,
размера на претенцията за заплащане на наемна цена (доколкото не се твърди с решението
съдът да се е произнесъл по направено искане по чл. 57, ал. 2 СК); размера на претенцията за
консумативни разходи за потребена топлинна енергия в семейното жилище, както и че
същите са заплатени от ищцата.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
плащане на дълга, в случай че твърди това, както и обстоятелствата, от които черпи изгодни
за себе си правни последици.
УКАЗВА на ищцата, че НЕ СОЧИ доказателства за това, че решението за развод е
влязло в сила, както и за размера на претенцията за заплащане на наемна цена.
По иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на всички елементи от фактическия
състав на твърдения деликт: 1) осъществяването на противоправно поведение от ответната
страна – като конкретно поведение, реализирано на посочените дата и място и по описания
начин; 2) настъпили имуществени вреди; 3) причинна връзка между противоправното
поведение и вредите и 4) размера на обезщетението.
При доказване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да установи
липсата на вина като елемент от непозволеното увреждане, който се предполага до
доказване на противното, както и да опровергае твърдените от ищцата обстоятелства за
наличието на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността по чл. 45 ЗЗД. По
възражението за прихващане в тежест на ответника е да докаже вземането си към ищцата.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да установи при
условията на пълно и главно доказване изпадането на ответника в забава, както и размера на
претендираната лихва за забава.
4
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
плащане на дълга, в случай че твърди това, както и обстоятелствата, от които черпи изгодни
за себе си правни последици.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5