Р Е Ш Е Н И Е
№ R-254
22.02.2010 година град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, трети граждански състав
На
девети февруари две хиляди и десета година
В
публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при
секретаря К.К.
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело № 7755 по описа за 2009
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С.Г.Н.
с ЕГН **********,***; съдебен адрес: гр. Б., ул. „Г.” № * – адвокат Р.Н. против
„О.Е.” ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. “Г. Ш.”
№ *, представлявано от И. Д. Д., с която се претендира осъждането на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 1 309,
20 лв., представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за периода от март, 2009 г. до 06.08.2009 г., от които
по 175 лв. за месеците 03, 04 и 05, 2009 г., за месеците 06 и 07 – 352, 10 лв. и за месец 08 – 80 лв., ведно със законна
лихва за забава за периода от 01.04.2009 г. до 09.11.2009 г. в размер на 20
лв., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаването на
исковата молба – 10.11.2009 г. до окончателното й изплащане. Претендира се и
присъждането на направените по делото разноски.
Сочи се за съществуващи между страните
трудови правоотношения, по които са останали дължими горните суми.
Правното основание на предявените
искове е чл. 128, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите.
Ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, като част от изложените доводи се отнасят до исковете,
разделени от настоящите такива, поради което съдът намира, че не следва ги обсъжда, тъй като същите не са предмет на
настоящото производство. По иска за трудовото възнаграждение за сочи за
неоснователността му, поради неговото плащане по банков път, като са приложени
платежни нареждания. Сочи се за липсата на уговорка между страните за плащане
на допълнително възнаграждение с оглед на претенцията за такова за месеците 06,
07 и 08.
Бургаският районен съд, като взе
предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори, че между страните
е съществувало валидно трудово правоотношение, като ищецът е изпълнявал
длъжността „шофьор” в ответното дружество. С трудов договор от 13.08.2000 г.
ищецът е назначен на тази длъжност при основно месечно възнаграждение в размер
на 130 лв. и четири часов работен ден. С допълнително споразумение от
01.06.2009 г. е увеличено основно му месечно възнаграждение на 350 лв., като е
уговорено и заплащането на допълнително такова за продължителна работа в размер
на 0, 6 % или по 2, 10 лв. на месец и осем часов работен ден. Със заповед №
81/05.08.2009 г. е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 325, т.
1 от КТ – по взаимно съгласие на страните. Представено е и копие от трудовата
книжка на ищеца, видно от което от месец 01.01.2007 г. трудовото му възнаграждение
е в размер на 175 лв.
Ищецът твърди, че в периода от март, 2009 г. до
06.08.2009 г. не е получавал трудовото си възнаграждение. За месеците март,
април, май, 2009 г. същото съгласно представените писмени доказателства възлиза
на 175 лв. на месец, за месеците юни и юли е в размер на 352, 10 лв. и
съответно за месец август, съгласно отработено време възлиза на 80 лв.
Ответникът оспорва това му твърдение, като заявява, че
е заплатил дължимото на ищеца трудово възнаграждение. Представя платежни нареждания
видно от които по сметка ***: на 23.03.2009 г. сумата от 320 лв. – основание
вноска по ДК; на 26.08.2009 г. сумата от 200 лв. – основание захранване на
сметка; ***.09.2009 г. – 150 лв. – аванс; на 24.09.2009 г. – 150 лв. –
основание захранване; на 04.09.2009 г. – 150 лв. – основание заплата.
Ищецът сочи, че тези суми са му превеждани по повод на
командировки в страната и чужбина и са били за обслужване на автобуса – за
гориво, паркинг и други разходи.
При така установените факти релевантни за решаване на
делото, съдът намира от правна страна следното:
На първо място ответникът представя доказателства за
плащането на сумата от общо 970 лв. Сумата преведена на 23.03.2009 г. в размер на
320 лв., съдът намира, че не може да се приеме, че същата е приведена за
заплащане на дължимото за този месец трудовото възнаграждение, тъй като на
първо място към този момент дължимото на ищеца трудово възнаграждение е в
по-малък размер от 175 лв., а и отделно от това като основание е посочено
„вноска по ДК”. Сумата преведена на 26.08.2009 г. в размер на 200 лв. съдът
намира, че същото не е за дължимо се трудово възнаграждение, тъй като основание
за плащането й е посочено захранване на сметка, ***, че с нея се извършва
плащане на трудово възнаграждение. За останалите платени суми в размер на общо
от 450 лв. съдът намира, че същите касаят заплащане на дължимо на ищеца трудово
възнаграждение, като в две от платежни нареждания изрично е отбелязано, че касаят
плащане на аванс и заплата. Третото, в което като основание за плащането е
посочена захранване на сметка, ***, че се отнася до плащане на трудово възнаграждение,
тъй като е от 24.09.2009 г., когато вече е прекратено трудовото правоотношение
между страните и очевидно не се касае до плащане на суми за разходи във връзка
с изпълнение на възложените трудови задължения.
При това положение съдът приема, че ответникът е
представил доказателства за плащането на сумата от 450 лв. за претендираните в
настоящото производство трудови възнаграждения. За останалата претендирана сума
доказателства за плащането й не са представени, при което искът като
основателен следва да се уважи за сумата от 859, 20 лв. и да се отхвърли в
останалата част над уважения размер до пълния претендиран такъв от 1 309,
20 лв.
С оглед основателността на главната претенцията
основателна се явява и претенцията за присъждане на мораторна лихва за уважения
размер от 859, 20 лв. за периода от датата
на прекратяване на трудовото правоотношение – 06.08.2009 г. до 10.11.2009 г. –
датата на подаване на исковата молба - 01.10.2008 г., който изчислен с помощта
на ЕПИ – он лайн калкуратори възлиза на 26, 55 лв.
Доколкото
претенцията за лихва е в размер на 20 лв. съдът намира, че искът следва да се
уважи до този размер. За пълнота следва да се отбележи, че доказателства за
това, че падежът на цялата дължима сума е на 01.04.2009 г. липсват, поради
което и лихвата не се дължи от този момент.
Основателна се явява и претенцията за присъждане на
законна лихва за уважената главница от 859,
20 лв. от датата на подаването на исковата молба до окончателното й изплащане.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК следва да се осъди ответника да заплати на ищеца съобразно уважената
част от исковете сумата от 231, 50 лв. за направените по делото разноски.
Следва също така на основание чл. 83, ал. 1, т.1 във
вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК да се осъди ответното дружество да заплати държавна
такса по сметка ***, 36 лв. за всеки от исковете с оглед разпоредбата на чл.
72, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р ЕШ И:
Осъжда „О.Е.” ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. Б., ул. “Г. Ш.” № *, представлявано от И. Д. Д. да заплати на С.Г.Н. с ЕГН **********,***;
съдебен адрес: гр. Б., ул. „Г.” № * – адвокат Р.Н. сумата от 859, 20 лв. /осемстотин петдесет и девет лева и 20 ст./,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от месец март,
2009 г. до 06.08. 2009 г., ведно с
мораторна лихва в размер на 20 лв. /двадесет
лева/ за периода от 06.08.2009 г. до 10.11.2009 г., както и законна лихва върху главницата от 859,
20 лв., считано от датата на подаването на исковата молба – 10.11.2009 г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 231, 50 лв. /двеста тридесет и един
лева и 50 ст./, като отхвърля иска в
останалата част над уважения размер от 859, 20 лв. до пълния претендиран такъв
от 1 309, 20 лв.
Осъжда „О.Е.” ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. “Г. Ш.” № *, представлявано от И. Д. Д. да заплати държавна такса по сметка ***, 36 лв. /сто и два лева и 36 ст./.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Ивелина Мавродиева
Вярно
с оригинала!
К.К.