№ 2
гр. Пазарджик, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20225220201748 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. Г. Л., ЕГН **********, от гр. Б., ул. „А.К.,
чрез адв. К. У., против Наказателно постановление(НП) № 22-0340-001272
/20.10.2022г. на началник РУ Септември към ОДМВР Пазарджик, с което на
жалбоподателя е наложена по чл.178 ал.1 т.8 от ЗДвП - глоба в размер на
7000лв.
С жалбата се заявява процесуално-правна и материално-правна
незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят,чрез пълномощника си, поддържа
жалбата и ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Настоява за
отмяна на НП, евентуално- изменение чрез намаляване размера на глобата до
минимума в закона и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или
процесуален представител. Депозира писмено становище за потвърждаване
на НП л.36-38, с което претендира и разноски.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
1
На 26.08.22г., около 21ч., постъпил сигнал в РУ Септември за монтирана
палатка в гл. Б., на ул.“Априлско въстание“, пред дом 12, която пречела на
преминаването на превозните средства. На място бил изпратен дежурен
автопатрул, в състава на който бил св. пол. Н.. С пристигането си и след
разговор с жалбоподателя същият установил, че последният е организирал
тържество – кръщене , във връзка с което с помощта на приятели разпънал и
монтирал на пътното платно три палатки със седящи места, които дори били
заети с гости на празненството. Палатките затваряли пътното платно, така че
не било възможно преминаването на автомобили. За поставянето им
жалбоподателят неразполагал с разрешително от компетентните органи.
Поради това и св. Н. съставил против него процесния акт за нарушение по чл.
9 , ал.3 от ЗДвП, надлежно предявен и с връчен препис срещу подпис.
Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, с което е наложена
глоба в размер на 7000 лева на основание чл.178 ал.1 т.8 от ЗДвП.
Възраженията против неговата процесуална изправност са декларативно
обявени с жалбата и доразвити в с.з., но всички – са неоснователни. . В хода
на служебната проверка не се установи да са допуснати такива. И
констативният акт, с който е стартирало административно-наказателното
производство и санкционния - с който то е финализирало пред
администрацията, са издадени от оторозирини за това органи, предвид
представената заповед – л.8 и сл.. Те съдържат конкретна и ясна фактология,
която е поставена в съответната нормативна рамка. Отразени са времето ,
мястото и всички факти, свързани с процесното нарушение, чието оп4исание
дословно е : „изграждане на три броя шатри с цел празненство, с което е
затворено пътното платно на посочената улица , вследствие на което е
невъзможно преминаване на МПС, за което няма издадено съответното
разрешение“. При това ясно и достатъчно описание, напълно съответна е
посочената виновно нарушена норма на чл. 9 , ал.3 от ЗДвП, а с това са
изпълнени изискванията досежно съдържанието на акта и НП, установени
съответно с чл. 42, т. 4 и 5 и чл. 58, ал.1 т. 5 и 6 от ЗАНН. Разминаването, за
което се настоява в защитата по същество от процесуалния представител на
жалбоподателя, е резултат от административно-наказателната норма,
възприета като основание за реализиране на такава отговорност. Нейното
посочване не създава неяснота относно вмененото нарушение, фактите по
извършване на което са ясни и достатъчни, а и поставени в съответната
2
правна рамка. Така, че правото на защита е гарантирано . Вместо обаче да
приложи санкцията по чл. 178, ал.1т.3 ЗДвП, наказващият орган прилага тази
по чл. 178, ал.1,т.8 от ЗДвП . И двете хипотези обаче са обединени под едно
законодателно решение досежно параметрите на отговорността , еднакъв е
видът и размерът на предвиденото наказание. В този смисъл съгласието ( виж
пледоарията) да се измени НП , което впрочем е процесуално излишно,
следва, при решение за съставомерност, да се изпълни в хипотезата на чл. 63
ал.7т.1 ЗАНН, е лишено от нормативно основание. Изменението на НП с
решението на РС е във фиксираните с чл. 63, ал.7 ЗАНН хипотези, от които
тази по т.1 е относима към процесня случай, доколкото, след като е
допустимо да се приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението ,
то per argumentum a fortriori, допустимо е и изменение на санкционната норма,
въз основа на която се реализира отговорността.
Горното обсъждане сочи, че съдържанието на АУАН и НП е съобразено с
лимитираните реквизити по чл. 42 и 57,ал.1 от ЗАНН и конкретно е такова, че
и гарантирало правото на защита на нарушителя в очертания от закона обем.
Отразените горе обстоятелства по възприетата фактическа обстановка,
представени като такива и с акта и с НП, са установени и в хода на
проведеното съдебно следствие. Безспорни и следващи от всички или
непротиворечи доказателствени източници ( показанията на тримата
свидетели Н., Бориков , Магаранов и представените данни на л. 24 и 43) са
следните факти: на процесната дата жалбоподателят сам и с помощта на свои
приятели разпънал и поставил върху пътното платно на посочената улица в
Б. три шатри , в които настанил свои гости за честване на кръщене, за което
нямал издадено разрешително от стопанисващия пътя ( Община Б.) и с което
възпрепятствал възможността за преминаване на превозни средства по
пътното платно . Несъмнено тези факти изпълва състава на възприетото от
контролния и наказващия орган нарушение по чл. 9, ал.3 от ЗДвП, тъй като се
касае до лична дейност на жалбоподателя (св. Магаранов, л. 28) и такава по
негово нареждане ( подпомогнат от свои приятели) , при която са поставени
предмети на пътя, които не са свързани с предназначението му и за което е
липсвало предварително разрешение от компетентните органи.
Затова той следва да понесе предвидената в чл. 179, ал.1 т. 3 ЗДвП
3
отговорност, доколкото поставеното е съставлявало препятствие по пътя по
смисъла на т. 37, §6 ЗДвП и не само са липсвали мерки за безопасност на
движението но дори то е било изцяло осуетено. Последното, в практически
аспект, е достатъчно за последния обективен елемент по санкционната норма,
т.к. с пристигането до разпънатите палатки, превозните средства не могат да
преминат, а следва да се върнат по същото платно ( за изберат друг,
алтернативен , маршрут) , което при повече МПС ( дори две) несъмнено
поражда риск от пътен инцидент в тази непредвидена ситуация.
Коментираното горе в мотивите изменение на НП следва да е не само по
отношение на санкционната норма за реализиране на административно-
наказателната отговорност, но и по отношение на определения размер на
глобата. Наложена е в максимално предвидения от законодателя и това
решение не е в съответствие с „принципа за
пропроционалност“,задължителен при преценка на наложената санкция, тъй
като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз. Съгласно
трайната практика на Съда на Европейския съюз, държавите- членки имат
законен интерес да вземат подходящите мерки за защита на своите интереси.
С Решение на този съд от 9 февруари 2012 г. по дело M. U., C-210/10, т. 23 и
цитираната там съдебна практика е установено, че : „при липса на
хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите,
приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това
законодателство режим, държавите- членки са компетентни да изберат
санкции, които според тях са подходящи. Те, въпреки това, са задължени да
упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на
неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на
пропорционалността.” Тоест правна уредба по правото на Съюза препраща по
този въпрос към националните разпоредби, но с член 4, § 3 от ДФЕС относно
принципа за лоялното сътрудничество е предвидено държавите-членки да
вземат всички мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното
действие на правото на Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната
си власт по отношение на избора на такива мерки, те трябва да гарантират, че
при всички положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и
възпиращ характер –(Решение от 7 октомври 2010 г, дело S. M. S., C-382/09, т.
44 и цитираната в същото съдебна практика). В т. 24 от цитирано решение по
делото M. U. - т. 24 и цитираната съдебна практика, е посочено, че когато по
4
правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето на
националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка
на пропорционалността на подобни санкции, „санкционните мерки по
национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на
подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните
от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор
между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко
обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са
несъразмерни по отношение на преследваните цели” . В Решение на
Общия съд, VІІІ, 17 март 2016 година по дело T-817/14, в т.50 отново се
застъпва становището, че „ Във връзка с това следва да се напомни, че
принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на
правото на Съюза и е възпроизведен в член 5, параграф 4 ДЕС, изисква
актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на
подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели,
преследвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато
съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до
мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея
неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. Следователно, не става
дума да се установи дали приетите от законодателя на Съюза мерки са
единствените или най-добрите възможни, а дали те са явно неподходящи по
отношение на преследваната цел (вж. решение ATC и др., т. 31 по-горе,
EU:T:2013:451, т. 98 и 99 и цитираната съдебна практика).
В контекста на това задължително обсъждане наложената максимална
санкция далеч надхвърля целите от реализиране на отговорността, заложени
от законодателя с чл. 12 от ЗАНН. За постигането им, както и за постигане на
съответствието с тежестта на нарушението ( очертана само от факта на пълно
затваряне на пътното платно, но без информация за какъв времеви диапазон и
спрямо колко участници в движението това е създало затруднения) следва
глобата да се намали до минимума 2000 лв., който ,впрочем, е една сериозна
сума, съставляваща (малко над) трикратния размер на минималната работна
заплата. Още повече, че наказващият орган не ангажира конкретни данни за
имотното състояние на нарушителя, но все пак са налични такива за
организирано немалко тържество, което е било финансово обезпечено .
Частичното уважаване на претенцията на жалбоподателя предпоставя и
5
частично присъждане на претендираните разноски, дължими на осн. чл. 63д
вр. чл. 144 вр. чл. 143 АПК вр. чл. 78, ал.1 от ГПК ( „съразмерно уважената
част“). На първо място обаче дължимо е произнасяне по искането ( с
писменото становище )за отчитане прекомерност на платеното
възнаграждение в размер на 800 лева ( л. 4). Като се има предвид
фактическата и правна сложност на делото, която не бележи никаква тежест с
оглед и събраните по делото относими доказателства, следва
възнаграждението да се сведе до 500 лева, от които, при спазване на
посоченото горе съотношение между искането и уважената му част, следва да
се присъдят ( закръглени, към кръгло число ) 143 лева в тежест на ЮЛ ( ОД
МВР Пз-к) , към което принадлежи наказващият орган. Аналогично и по
отношение на същата претенция на въззивемия орган – доколкото на същия
следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лева, частично дължими
в негова ( т.е. на ЮЛ, в чиято структура принадлежи) полза, поради
намаляване на глобата, са 22 лева.
По изложените съображения и на основание чл.63Б, ал.5,Б.“б“ от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление 22-0340-001272 /20.10.2022г. на
началник РУ Септември към ОДМВР Пазарджик, с което на Н. Г. Л., ЕГН
**********, от гр. Б. е наложена по чл.178 ал.1 т.8 от ЗДвП глоба в размер на
7000лв., като
НАМАЛЯВА размера на глобата на 2000 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик да заплати на Н. Г. Л., ЕГН **********
сума в размер на 143 лева.
ОСЪЖДА Н. Г. Л., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР Пазарджик
сума в размер на 22 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
6
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7