РЕШЕНИЕ
№ 294
гр. Велико Търново, 06.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на шести октомври
две хиляди и дадесета година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 523 по описа на АСВТ за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Т.С.Т. с ЕГН **********, адрес за
кореспонденция ***, срещу Решение № 127/ 13.08.2020 г., издадено от директора
на Териториална дирекция на НАП – гр. Велико Търново. С обжалваното решение е
оставена без уважение жалбата на Т.С.Т., срещу действия на публичен
изпълнител при ТД на НАП – гр. В.
Търново, обективирани в Разпореждане изх. № С200004-137-0005437/ 18.06.2020 г.,
а именно отказ да бъде прекратено поради изтекла погасителна давност събирането
на вземания по изп. дело № *********/ 2016 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново –
начислени въз основа на декларации обр. 6 задължения за осигурителни вноски към
ДОО, ДЗПО – УПВ и за здравно осигуряване, за периодите, 2010 г., 2011 г., 2012
г. и 2013 година. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспореното решение
и потвърденото с него разпореждане, поради допуснати нарушения на процесуални
правила и противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Оплакванията,
които оспорващото лице излага, касаят извършеното от приходната администрация
тълкуване на чл. 172, ал. 2 от ДОПК, относно обстоятелствата, водещи до
прекъсване на погасителната давност, като се оспорва становището, че
образуването на изпълнителното дело и изпращането на съобщение за доброволно
изпълнение от 30.11.2016 г., представлява предприемане на действия по
принудително изпълнение, по смисъла на цитираната норма. Развиват се доводи, че
с изпращането на съобщението по чл. 221, ал. 1 от ДОПК все още не се образува
изпълнително производство, а самото съобщение няма характеристиките на
индивидуален административен акт и има само уведомително значение. В тази
насока оспорващото лице се позовава на Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС и на съдебна практика. На второ място
изтъква, че въпросното съобщение не е му е било връчено, а няма данни и да е
било изпратено преди дата 05.08.2020 г., което представлява отделно основание
давността да не се счита за прекъсната с издаването му. По отношение другото
посочено от публичния изпълнител обстоятелство – - издаването на разпореждания
за присъединяване, намира че те са неотносими към прекъсването на погасителната
давност за конкретните публични задължения, тъй като касаят различни от тях
вземания. С тези доводи от съда се
иска да отмени решението на директора
на ТД на НАП – гр. Велико Търново и потвърдения с него отказ на публичен
изпълнител при териториалната дирекция, като отпише задълженията от
данъчно-осигурителната сметка на жалбоподателя, алтернативно върне преписката
на публичния изпълнител. Претендира се присъждане на направените разноски по
делото. В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника си П.Т.Т.,
поддържа жалбата с направените в нея искания.
Ответникът, директорът на ТД на НАП – гр. В. Търново,
чрез пълномощника си по делото гл. ***Д., оспорва жалбата с доводи изложени в
хода на устните състезания. По съществото на спора излага аргументи за
законосъобразността на отказа на публичния изпълнител като счита, че
давностният срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК не е изтекъл за никое от сочените от
жалбоподателя вземания, тъй като е прекъснат с издаването и изпращането на
съобщение за доброволно изпълнение и образуването на изпълнително дело. В тази
връзка акцентира върху обстоятелството, че представените доказателства от
административната преписка безспорно доказват изпращането от публичния изпълнител
на съобщението за доброволно изпълнение, а обстоятелството, че това съобщение
не е получено от адресата, е неотносимо към прекъсването на давността. Намира
за безспорно и че за процесните задължения не е изтекла абсолютната 10-годишна
погасителна давност. С тези съображения моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна. Претендира направените по делото разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100,00 лева.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, прие
за установено от фактическа страна следното:
Съгласно
съдържащото се в преписката Съобщение за доброволно изпълнение №
С160004-048-0027092
от 30.11.2016 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. В. Търново, срещу Т.С.Т. е било образувано изпълнително дело № ********* от 2016 г. на ТД на НАП
– гр. В. Търново. Предмет на изпълнителното производство е било събирането на
задължения с титул декларации Обр. № 6 /приложение № 4 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ/ за периода 2006 г. – 2015 година.
На дата 01.12.2016 г. съобщението е било изпратено за връчване по пощата на
адреса за кореспонденция на задълженото лице /той и адрес по чл. 8 от ДОПК/ -
гр. Велико Търново, ***. Същото е върнато с отбелязване от служител на
доставчика на пощенски услуги, че пратката не е потърсена /л. 53 от делото/. С Разпореждания за присъединяване № С170004-105-0217841/ 04.10.2017 г.,
№ С180004-105-0162623/
07.06.2018 г. и С190004-105-0311483/
25.09.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. В. Търново, в изпълнителното производство по изп. дело №
*********/ 2016 г. на териториалната дирекция, са присъединени публични
вземания по декларации Обр. № 6, съответно за 2016 г., 2017 г. и 2018 година.
Изброените разпореждания също са били изпратени за връчване по пощата на
посочения по-горе адрес, няма данни някое от тях да е било връчено на Т.Т.,
като Разпореждане за присъединяване № С180004-105-0162623/ 07.06.2018 г. е върнато с отбелязване, че
адресът е сменен /л. 45 – л. 50 от делото/. С Постановление за налагане на
обезпечителни мерки № С200004-022-0010422/ 24.02.2020 г., публичният изпълнител
е наложил запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по
депозити, вложени вещи в трезори и т.н. на Т.Т., в три търговски банки, за
което до банките са изпратени съответните запорни съобщения /л. 36 – л. 44/. С възражение вх. № С200004-000-0240827/
03.06.2020 г. на ТД на НАП – В. Търново, Т.С.Т. е поискал от съответния публичен изпълнител да отпише като погасени по давност задължения
от данъчно-осигурителната му сметка, вкл. тези, предмет на настоящия спор. С Разпореждане № С200004-035-0254685/ 05.06.2020 г. на
публичния изпълнител, искането на Т. е било частично уважено по отношение на
публичните задължения по декларация Обр. № 6 за 2009 година.
С повторно възражение вх. №
С200004-000-0267924/ 17.06.2020 г., жалбоподателят отново е поискал
отписването, поради погасяване по давност, на задълженията му за осигурителни
вноски за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2013 г., посочени по размер и номер на
декларация, и съответните лихви. С Разпореждане изх. №
С200004-137-0005437/ 18.06.2020 г. на публичния изпълнител е постановен отказ по искането, тъй
като за тези задължения не е налице соченото от длъжника основание и
давностните срокове, препятстващи принудителното изпълнение не са изтекли.
Съгласно посоченото в разпореждането, е отказано погасяването по давност на
публични задължения, както следва: 1. за осигурителни вноски за ДОО в размер на
554,50 лв., допълнително задължително пенсионно осигуряване в размер на 252,00
лв. и здравно осигуряване в размер на 403,20 лв. по Декларация №
040021001524912/ 05.04.2011 г. за периода м. 01 – м. 12.2010 г.; 2. за осигурителни
вноски за ДОО в размер на 645,12 лв., допълнително задължително пенсионно
осигуряване в размер на 252,00 лв. и здравно осигуряване в размер на 403,20 лв.
по Декларация № 040021201939269/ 04.04.2012 г. за периода м. 01 – м. 12.2011
г.; 3. за осигурителни вноски за ДОО в размер на 645,12 лв., допълнително
задължително пенсионно осигуряване в размер на 252,00 лв. и здравно осигуряване
в размер на 403,20 лв. по Декларация № 040021302006137/ 08.04.2013 г. за
периода м. 01 – м. 12.2012 г.; 4. за осигурителни вноски за ДОО в размер на
645,12 лв., допълнително задължително пенсионно осигуряване в размер на 252,00
лв. и здравно осигуряване в размер на 403,20 лв. по Декларация №
040021404910884/ 28.05.2014 г. за периода м. 01 – м. 12.2013 година. Пак
съгласно посоченото в Разпореждане изх. № С200004-137-0005437/ 18.06.2020 г.,
общият размер на задължения, чието погасяване по давност е отказано, към датата
на издаване на разпореждането е 9 258,49 лв., от които главници общо
5 110,56 лв. и лихви за забава 4 147,93 лева. Разпореждането е било
обжалвано от адресата му по реда на чл. 266 от ДОПК, с оплаквания, идентични на
тези, изложени в жалбата по която е образувано настоящото дело. След
обсъждането на доводите на оспорващия и наличните в преписката документи, с Решение
№ 127/ 13.08.2020 г. на директора на ТД на НАП – гр. В. Търново, жалбата срещу
разпореждането е била отхвърлена. От публичния изпълнител, а след него и от
решаващия орган са изложени мотиви относно прекъсването на погасителната
давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК с образуването на изпълнителното дело и
изпращане на Съобщение за доброволно
изпълнение № С160004-048-0027092 от 30.11.2016 г., като е започнала да
тече нова давност, която към момента на издаване на съответния акт не е
изтекла, а с издаването на ПНОМ № С200004-022-0010422/ 24.02.2020 г., същата е
спряна на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, и не е изтекла и към момента
на произнасяне на горестоящия орган. Решението е връчено на адресата му на дата
21.08.2020 г., видно от известие за доставяне на л. 14 от делото. Жалбата до АСВТ е подадена чрез органа, чийто
акт се оспорва, на дата 26.08.2020 г., съгласно дадения от ответната
администрация входящ номер. С придружително писмо от 28.08.2020 г.,
ответникът е представил в АСВТ жалбата заедно с приложението към нея и
коментираните по-горе документи, съдържащи се в административната преписка. В
хода на съдебното производство от страните не са ангажирани доказателства по
съществото на спора, извън тези намиращи се в преписката.
При така установената фактическа
обстановка, съдът като взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация, до компетентния да
разгледа спора съд по постоянния адрес на длъжника и в определения от чл. 268,
ал. 1 от ДОПК преклузивен срок, което я прави процесуално допустима.
След служебно извършена проверка съдът установи,
че оспорваното решение представлява валиден административен акт, издаден от
компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия по чл. 267 от ДОПК. Решението е издадено след проведено задължително производство по
обжалване на действията на
публичния изпълнител при ТД на НАП – гр. В. Търново, в писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с § 1
от ДР на ДОПК реквизити, включително изложение на фактическите и правните
основания за постановяването му. Самото разпореждане, с което е отказано отписването
на процесните задължения поради изтекла давност, също е издадено от оправомощен
за това орган, на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК. При извършената проверка
съдът установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по
издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая
разпоредби на чл. 266 и чл. 267 от ДОПК, като в хода й не са били допуснати
съществени нарушения на административнопроизводставени правила. Невръчването на
длъжника на други актове на публичния изпълнител и документи, издадени по
образуваното изпълнително дело и предхождащи Разпореждане изх. №
С200004-137-0005437/ 18.06.2020 г.,
поначало не оказва влияние върху процесуалната законосъобразност на същото.
Освен това е видно, че за връчването на въпросните актове и документи на
посочения от Т. и актуален и към момента адрес, са били предприети надлежни
действия от публичния изпълнител.
По същество на спора, касаещ
възраженията на Т.Т. за погасяване на процесните задължения по давност, съдът
намира жалбата за неоснователна. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно
чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 от ДОПК, задължителните осигурителни вноски и
лихвите върху тях имат характер на публични държавни вземания, а в специалните
закони /Кодекс за социално осигуряване и Закон за здравното осигуряване/ няма
разпоредби, установяващи по-кратък давностен срок по отношение на този вид
вземания. В случая се касае за окончателни годишни осигурителни вноски,
декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, които са били дължими в срока за подаване
на тази декларация /чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, в
съответните редакции/, т.е. до 30 април на годината, следваща годината за която
са дължими – чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, също в съответните редакции. Съобразно
това, както сочи и жалбоподателят, за задълженията по Декларация №
040021001524912/ 05.04.2011 г. давностният срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК
започва да тече на 01.01.2012 г. и изтича на 31.12.2016 г., за тези по
Декларация № 040021201939269/ 04.04.2012 г. този давностен срок започва да тече
на 01.01.2013 г. и изтича на 31.12.2017 г., за тези по Декларация №
040021302006137/ 08.04.2013 г. давността започва да тече на 01.01.2014 г. и
изтича на 31.12.2018 г., и за тези по Декларация № 040021404910884/ 28.05.2014
г. давността започва да тече на 01.01.2015 г. и изтича на 31.12.2019 година.
В случая обаче
както от публичния изпълнител, така и от директора на ТД на НАП се твърди
прекъсване на давността, чрез изпращане на съобщението за доброволно изпълнение
от дата 30.11.2016 г., представляващо
действие по принудително изпълнение. От настоящия съдебен състав е изразявано
нееднократно становище, че изпращането на съобщение
за доброволно изпълнение не представлява действие на публичния изпълнител,
което да е част от процедурата по принудителното изпълнение за събиране на
публични държавни вземания, регламентирана в ДОПК, по съображения сходни с
изложените в жалбата на Т.Т.. Предвид установилата се като константна съдебна
практика на административните съдилища по сходни казуси, включително практиката
на Административен съд – Велико Търново, с цел установяването правна сигурност,
впоследствие настоящият състав на АСВТ е приел, че даденото от него тълкуване
на закона е неправилно и следва да отстъпи от цитираното си становище.
Не могат да бъдат споделени доводите на
жалбоподателя, че изпращането на съобщението за доброволно изпълнение все още
не означава образуване на изпълнително производство, доколкото в самото
съобщение е посочен номерът на изпълнителното дело по което същото се отнася.
Тоест въпросното изпълнително дело е образувано в един предходен момент,
най-късно на датата на издаване на съобщението за доброволно изпълнение.
Неоснователни са
и възраженията, че изпращането на съобщение за доброволно изпълнение не
представлява действие по принудително изпълнение, поради което няма как да
доведе до прекъсване на давността. Съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК, давността
се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с
предприемането на действия по принудително изпълнение, като съгласно чл. 172,
ал. 3 от ДОПК, от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Действията по принудителното изпълнение са уредени в Глава двадесет и пета,
Раздел IV на ДОПК, където систематично попада и нормата на чл.
221 от и включват: образуване на изпълнително дело, изпращане на съобщение за
доброволно изпълнение /СДИ/, налагането на запор и вписването на възбрана,
присъединяването на публични вземания. В тази връзка следва да се прави разлика
между покана за доброволно изпълнение по чл. 182 от ДОПК /в приложимата до
01.01.2016 г. редакция/ и съобщението по чл. 221
от ДОПК. Докато поканата за доброволно изпълнение има само уведомителен
характер, съобщението за доброволно изпълнение представлява
действие на публичния изпълнител насочено към събиране на вземането и като
такова - действие, прекъсващо погасителната давност. В случая издаването на
такова съобщение безспорно е налице, т.е. предприети са сочените от ответника
действия по принудителното изпълнение на вземанията по изпълнително дело № 3802/ 2015 г. на ТД на НАП – гр. В.
Търново.
Съобщение за доброволно изпълнение № С160004-048-0027092 от 30.11.2016 г.
е издадено преди изтичането на всеки от
посочените по-горе давностни срокове /с крайни дати съответно 31.12.2016 г.,
31.12.2017 г., 31.12.2018 г. и 31.12.2019 г./, при което
същите следва да се считат за прекъснати на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК. В
случая този извод не се променя от обстоятелството, че няма данни кога
съобщението е било връчено на Т.Т. и по-точно, че му е било връчено преди
03.06.2020 г. /датата на първото му по време
възражение/, която е след изтичането на давностния срок за задълженията по
всички изброени по-горе декларации. Видно от известието за доставяне на „М и БМ
Експрес“, съобщението е предадено на доставчика на пощенски услуги на
01.12.2016 г., като е посочен адреса за кореспонденция на длъжника към него
момент /няма данни Т. да е уведомявал приходната администрация за промяна на
този адрес/, т.е. същото е било надлежно
изпратено на адресата му. Обстоятелството, че пощенският
оператор не е успял да извърши доставката на писмовната пратка, не обуславя
други изводи. Безспорно, за да породят
прекъсване на давността, действията на публичния изпълнител, обективирани в
съответния акт, следва да са сведени до знанието на длъжника, но в случая
публичният изпълнител е предприел своевременно необходимите действия за
надлежното връчване на СДИ на задълженото лице. От публичния изпълнител са
изпълнени изискванията за връчване чрез писмо с обратна разписка, а самият
закон борави с понятието „изпращане“ на съобщение за доброволно изпълнение.
Предвид изложеното по-горе и обратно на поддържаното в жалбата, съдът намира за
надлежно извършено това действие по принудителното изпълнение, преди изтичането
на давностния срок и за задълженията по посочените в Разпореждане изх. №
С200004-137-0005437/ 18.06.2020 г. декларации,
при което е породен правния ефект на прекъсване на давността.
Съгласно чл. 172, ал. 3 от ДОПК, от прекъсването на давността започва да тече нова
давност. Съобразно датата на прекъсване на
давността – 01.12.2016 г. чрез изпращането на СДИ, този нов давностен срок по
чл. 171, ал. 1 от ДОПК не е бил изтекъл към момента на издаването на
разпореждането на публичния изпълнител, към датата на произнасяне на решаващия
орган, както и към тази на настоящото решение. Предвид посочените по-горе
начални дати /най-ранна 01.01.2012 г./, за никое от процесните задължения не е
изтекла и абсолютната 10-годишна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК.
Предвид горното, правилно и в
съответствие с материалния закон, публичният изпълнител е приел, че не са
налице предпоставките по чл. 168, т. 3 от ДОПК за погасяване по давност на
публичните вземания, установени с Декларация
№ 040021001524912/ 05.04.2011 г., Декларация № 040021201939269/ 04.04.2012 г.,
Декларация № 040021302006137/ 08.04.2013 г. и Декларация № 040021404910884/
28.05.2014 г. на Т.С.Т., съответно за отписването на същите, на основание чл.
173 от ДОПК. Като е потвърдил обжалваното пред него разпореждане, решаващият
орган е постановил решението си в съответствие с материалноправните разпоредби
на закона. Жалбата на Т.Т. срещу Решение № 127/ 13.08.2020 г. на директора на ТД на НАП – гр. В.
Търново, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид
своевременно направеното искане за присъждане на разноски и неоснователността
на жалбата, претенцията за присъждане на разноски в полза на ответника следва
да бъде уважена. На ТД на НАП – гр. В.
Търново следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, в
размер на 100,00 лв., в минимума определен с чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 268,
ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, съдът
Р Е Ш
И :
Отхвърля жалбата на Т.С.Т. с ЕГН **********, посочен адрес за кореспонденция ***, срещу Решение № 127/ 13.08.2020 г., издадено от директора на Териториална дирекция на НАП – гр. Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата срещу действия на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. В. Търново, обективирани в Разпореждане изх. № С200004-137-0005437/ 18.06.2020 година.
Осъжда Т.С.Т. с ЕГН **********,
посочен адрес за кореспонденция ***, да заплати на ТД на НАП – Велико Търново
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 /сто/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия :