Р Е Ш
Е Н И Е
№ 198
гр.Горна
Оряховица, 29.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският
районен съд, втори състав
в публично заседание двадесет и девети юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при секретаря М.Къцаркова като
разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дeло№654/2020г. въз основа на данните по делото и на основание чл.15 ал.1 ввр. чл.5, чл.16 ал.3 и
чл.17 ал.1 от ЗЗДН,
РЕШИ:
УВАЖАВА
М.М.П. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, против
Й.М.П. с ЕГН**********,
с постоянен адрес:***, с правно основание чл.4
от ЗЗДН.
На основание чл.5 ал.1, т.1 от ЗЗДН, ОПРЕДЕЛЯ следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА Й.М.П. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по
отношение на М.М.П. с ЕГН**********, постоянен адрес: ***.
ЗАДЪЛЖАВА Й.М.П. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по
отношение на М.Б.М. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***.
ЗАДЪЛЖАВА
Й.М.П. с ЕГН**********,
с постоянен адрес:***, ДА НАПУСНЕ съвместно обитаваното жилище с М.М.П. с
ЕГН**********, с постоянен адрес:***,
като СЕ ОТСТРАНЯВА от това жилище ЗА СРОК от ТРИ МЕСЕЦА, считано от 29.06.2020г.
ЗАБРАНЯВА
на Й.М.П. с ЕГН**********,
с постоянен адрес:***,
ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА до М.М.П.
с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, ЗА
СРОК от три МЕСЕЦА, считано от 29.06.2020г.
ЗАБРАНЯВА
на Й.М.П. с ЕГН**********,
с постоянен адрес:***,
ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА до жилището, находящо се на адрес: гр.Г.О., обитавано от М.М.П. с
ЕГН**********, ЗА СРОК от три МЕСЕЦА, считано от 29.06.2020г.
НАЛАГА, на
основание чл.15 ал.1 ввр. чл.5 ал.3 от ЗЗДН,
на Й.М.П. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***,
ГЛОБА в размер на 200.00лв./двеста лева/, по сметка на Районен съд гр.Горна Оряховица в полза на бюджета на
съдебната власт, както и 5.00лв./пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА Й.М.П. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, да заплатИ
по сметка на Районен съд гр.Горна
Оряховица в полза на бюджета на съдебната власт сумата 25.00лв./двадесет и пет
лева/, представляваща ДТ на основание
чл.11 ал.2 от ЗЗДН ввр. чл.16 от Тарифа за ДТТССГПК, както и 5.00лв./пет лева/
за служебно издаване на изпълнителен лист.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на основание чл.15
ал.2 от ЗЗДН.
Заповедта за
защита подлежи на незабавно изпълнение на основание чл.20 от ЗЗДН.
УКАЗВА на Й.М.П. с
постоянен адрес:***, че при неизпълнение на
заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа
нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата, на основание чл.21
ал.3 ввр. чл.16 ал.2 от ЗЗДН.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок
от днес пред Окръжен съд гр.В.Търново.
Обжалването на решението не спира
неговото изпълнение.
Препис
от заповедта да се връчи на страните, както и да се изпрати на: Началник
на РУ”Полиция” гр.Г.Оряховица за сведение и изпълнение.
Районен съдия:
З А
П О В Е Д
№ 13
гр.Горна Оряховица, 29.06.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, след като
констатира, че с решение по гр.дело№654/2020г. е уважил молбата на М.М.П. с ЕГН**********,
постоянен адрес: ***, против Й.М.П. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, с правно основание чл.4 от ЗЗДН, на
основание чл.20 ввр. чл.15 ал.2, чл.16
ал.1 и ал.3, чл.21 ал.2 ввр. чл.16 ал.2 и чл.17 ал.2 от ЗЗДН,
З А П О В Я Д В А:
ЗАДЪЛЖАВА Й.М.П. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по
отношение на М.М.П. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***.
ЗАДЪЛЖАВА Й.М.П. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по
отношение на М. Б. М. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***.
ЗАДЪЛЖАВА
Й.М.П. с ЕГН**********,
с постоянен адрес:***, ДА НАПУСНЕ съвместно обитаваното жилище с М.М.П. с
ЕГН**********, постоянен адрес: ***, като СЕ ОТСТРАНЯВА
от това жилище ЗА СРОК от ТРИ
МЕСЕЦА, считано от 29.06.2020г.
ЗАБРАНЯВА
на Й.М.П. с ЕГН**********,
с постоянен адрес:***,
ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА до М.М.П.
с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, ЗА
СРОК от три МЕСЕЦА, считано от
29.06.2020г.
ЗАБРАНЯВА
на Й.М.П. с ЕГН**********,
с постоянен адрес:***,
ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА до жилището, находящо се на адрес: гр.Г.О., обитавано от М.М.П. с
ЕГН**********, ЗА СРОК от три МЕСЕЦА, считано от 29.06.2020г.
Заповедта
за защита подлежи на незабавно
изпълнение.
Да
се връчи екземпляр от заповедта за незабавна защита на Й.М.П. чрез ГОРС.
Да
се уведоми Й.М.П., че при неизпълнение на заповедта, ще бъде задържан от
полицейските органи и ще бъде уведомена
незабавно Районна прокуратура Г.Оряховица.
Да
се връчат екземпляри от заповедта за незабавна защита на: М.М.П. и
Началник РУМВР гр.Г.Оряховица за
сведение и изпълнение.
Органите
на РУМВР гр.Г.Оряховица следва да следят за изпълнението на заповедта за
защита, като при неизпълнение полицейският орган, констатирал нарушението,
следва да задържи нарушителя и да уведоми незабавно органите на прокуратурата.
Обжалването на решението по гр.дело№654/2020г. на ГОРС не спира изпълнението.
(печат) Районен съдия:
Мотиви към решение по гр.дело№654/2020г.
по описа на ГОРС
Производството по делото е образувано по молба на М.М.П. с правно основание
чл.2 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие/ЗЗДН/ по реда на чл.4
ал.2 от ЗЗДН. В молбата си твърди, М.М.П. и Й.М.П. са
майка и син и живеят на адрес: гр.Г.О.. След смъртта на съпруга на молителката(през 2018г.)
двамата продължили да живеем, заедно с М.Б.М.(на 85г. – майка на молителката),
в къщата на посочения адрес(лична собственост на М.М.П.). Ответникът е бил осиновен, когато е бил на пет години. Като малък бил буйно
дете, като с течение на годините, започнал да извършва и кражби. Многократно,
молителката била викана в комисията за борба с противообществените прояви на
малолетните и непълнолетните, както и в полицията. Неговото поведение в крайна
сметка довело и до първа присъда през 2018г. за извършени от него кражби.
Въпреки опитите на съпруга на молителката
да му въздейства, същият продължил да дружи с приятели, които се
занимават с кражби и други противообществени прояви. Твърди се, че се е отнасял
неуважително към молителката и нейната майка. Търсена е била многократно
помощта на полицията, като му съставяли предупредителни протоколи, но без
резултат. От края на м.март.2020г., макар, че е ученик в XII клас
на механотехникума се изнесъл от къщата и заживял в дома на приятелката си. На
08.06.2020г. между 16h и 17h
молителката и майка и били в къщата. Дошъл
Й.М.П. и поискал да поговорят. Влезли в кухнята и той поискал пари. Молителката му
отказала категорично и за това той се ядоса, като ритнал с крак силно един
стол. Поискала да излезе, но той натиснал вратата и не я пускал. Молила го
няколко пъти, като го заплашила, че ще отиде при кварталния полицай. Тогава П.
я пуснал. Молителката излязла навън и
срещнала съседа Стефан Събев, като му разказала какво се е случило, като той
бил запознат с техните отношения. Й.М.П. се обадил на „Бърза
помощ“ и полицията, като твърдял, че молителката е психично болна. Съседът също се обадил на полицията. След
като полицаите дошли бил съставен на ответника П. предупредителен протокол.
Съседът Събев предложил на молителката да отиде в неговата къща, за да избегне
по-нататъшни конфликти с него. Около 19h30min.
били чити крясъци на М.Б.М.. Видели Й.М.П. да държи майката на молителката
на терасата. Съседите видели, че ответникът бил опрял
нож до главата на М.. За случая сигнализирали полицията. Молителката решила
да се пренесе временно с майка си при своя съсед.
Ответникът се прибрал на следващия ден. Молителката подала жалба в
прокуратурата с вх.№1202/09.06.2020г. на ГОРП. Моли съда да бъде издадена срещу
Й.М.П. заповед за защита за извършения от него на 08.06.2020г. между 16h00min.-1700min. и около 19h30min.
в гр.Г.О., акт на домашно насилие спрямо М.М.П., изразяващ се в психическо
насилие - принуда за даване на пари и закана за физическо насилие спрямо майка М.Б.М.,
като му бъдат наложени мерки за защита по чл.5 ал.1 от ЗЗДН, а именно: -да се
задължи Й.М.П. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М.М.П.; -да бъде отстранен Й.М.П. от съвместно обитаваното от М.М.П. и М.Б.М. жилище,
находящо се в гр.Г.О.; -да бъде наложена
забрана на Й.М.П. да приближава М.М.П., както
и жилището, находящо се в гр.Г.О. за срок от 18 месеца. Прави искане да бъде издадена
заповед за незабавна защита срещу Й.М.П.. Представя и декларацията по
чл.9 ал.3 от ЗЗДН. В съдебно заседание молителката(чрез адв.И. Ст.И. от ВТАК)
поддържа исканията си.
Ответникът
Й.М.П. в
съдебно заседание оспорва описаните в молбата факти и обстоятелства. Заявява,
че „тези обвинения” не са верни. Като спортист, който се занимава с борба, спортът тренирал психиката и учел на възпитание, култура и уважение. Няма как да посягне
на възрастна жена, особено на майка си.
Съдът,след
като обсъди доводите на страните,прецени събраните по делото доказателства,
съобразно изискванията на закона,приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори, че М.М.П. и Й.М.П. са майка и син и
живеят на адрес: гр.Г.О.. След смъртта
на съпруга на молителката(през 2018г.) двамата продължили да живеем, заедно с М.Б.М.(на
85г. – майка на молителката), в къщата на посочения адрес(лична собственост на М.М.П.).
На 08.06.2020г. между 16h и 17h
молителката и майка и били в къщата. Дошъл
Й.М.П. и поискал да поговорят. Влезли в кухнята и той поискал пари. Молителката му
отказала категорично и за това той се ядоса, като ритнал с крак силно един
стол. Поискала да излезе, но той натиснал вратата и не я пускал. Молила го
няколко пъти, като го заплашила, че ще отиде при кварталния полицай. Тогава П.
я пуснал. Молителката излязла навън и
срещнала съседа Стефан Събев, като му разказала какво се е случило, като той
бил запознат с техните отношения. Й.М.П. се обадил на „Бърза
помощ“ и полицията, като твърдял, че молителката е психично болна. Съседът също се обадил на полицията. След
като полицаите дошли бил съставен на ответника П. предупредителен протокол.
Съседът Събев предложил на молителката да отиде в неговата къща, за да избегне
по-нататъшни конфликти с него. Около 19h30min.
били чути крясъци на М.Б.М.. Видели Й.М.П. да държи майката на молителката
на терасата. Съседите видели, че ответникът бил опрял
нож до главата на М.. За случая сигнализирали полицията. Молителката решила
да се пренесе временно с майка си при своя съсед. Ответникът
се прибрал на следващия ден.
Молителката подала жалба в прокуратурата с вх.№1202/09.06.2020г. на
ГОРП. По делото са приложени докладна записка, жалба, сведения, протоколи за
предупреждения с рег.№268000-6875/18.06.2020г.
От страна
на молителката са ангажирани гласни доказателства. Св.Стефан С.Събев твърди, че
живее в съседство на страните. Описва двата случая. На 08.06.2020г. към 16h30min. М.П. му се обадила по телефона и му се оплакала, че нейният син Й.П.
я тормози, като блъска маси, столове и иска пари от нея(постоянни спорове за
пари). Видял Й.П. и М.П. да се карат пред къщата. Ответникът искал пари. Извели молителката от жилището, като в това време Й.П. се обадил на Бърза помощ, заявявайки, че майка му е с психически отклонения. Дошла
патрулна кола от полицията, като съставили протокол за полицейско
предупреждение. М.Б.М.(майка на М.П.) останала
в жилището. М.П. останала в жилището
на Събев, за да няма други последици. Впоследствие М.Б.М.
се обадила по телефона на молителката, като казала, че Й.П. я заплашвал, че ще
я убие и ще запали къщата, като тръгнал да пали огън на двора. След това
страстите се поуспокоили. Към 19h30min. свидетелят видял как М.Б.М.
била взела багаж и искала да излиза от
съседната къща, а Й.П. я дърпал. Видял, че ответникът бил опрял
нож във врата на М. М.. Наскачали всички
и извикали на ответника да пусне
жената. Обадили се в полицията, но през
това време Й.П. бил излязъл.
При така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните правни
изводи:
Съгласно
чл.2 от ЗЗДН „домашно насилие” е всеки акт на физическо, психическо или
сексуално насилие, като текстът очертава и кръга на лицата, които могат да се
позовават на извършено насилие спрямо
тях и съответно да търсят закрила по реда на този закон. Съгласно разпоредбата
на чл.10 ал.1 от ЗЗДН искането се подава в срок до един месец от акта на
домашно насилие. Така посочения преклузивен срок определя и времевите рамки, в
които следва да се ограничи съда при произнасянето си. В конкретния
случай, видно от съдържанието на обстоятелствената
част на молбата, актът на домашно насилие е бил на 08.06.2020г., а молбата е заведена на 11.06.2020г., което е в
преклузивния срок. Ведно с това с молбата е определен кръга на лицата, спрямо
които се иска предприемането на защитните мерки по чл.3 т.5 – деянието да е
извършено от „лице - низходящ”. Молителката е потърсила защита за упражнено спрямо
нея и спрямо майка и(чл.8 т.2 от ЗЗДН) домашно насилие от страна на ответника, като
поискала ограничителни мерки по чл.5 ал.1 т.1,
т.3 от ЗЗДН.
Безспорно се установява от приетите
по делото доказателства, че на 08.06.2020г. между 16h00min.-1700min. и около 19h30min.
в гр.Г.О., Й.М.П. осъществил акт на
домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН спрямо
М.М.П., изразяващ се в психическо насилие -
принуда за даване на пари и закана за физическо насилие спрямо майка и М.Б.М..
Според чл.13 ал.1 от ЗЗДН в производството по издаване заповед за защита са
допустими всички доказателствени средства по ГПК, като при липса на други
доказателства(чл.13 ал.3 от ЗЗДН), заповедта се издава само на основание
декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. Съгласно разпределението на тежестта за
доказване(чл.154 от ГПК), в тежест на молителката е да докаже по безспорен
начин акта на осъществено домашно насилие, в т.ч. и да установи формите му на
проявление - физическо или психическо. Към молбата е приложена и изискуемата се
по реда на чл.9 ал.3 от ЗЗДН декларация, в която молителката е декларирала, че Й.М.П. е
извършил „акт/актове на домашно насилие”. Спецификата на деянията от
този тип е обстоятелството, че такива деяния биват извършвани най-често в
домашна среда, която предполага отсъствие на свидетели в повечето случай, които
свидетели да могат да установят актове на домашно насилие чрез показанията си
пред съда. Поради тази причина, законодателят изрично е предвидил, че при
липсата на други доказателства декларацията по
чл.9 ал.3 от ЗЗДН разполага със
самостоятелна доказателствена сила -
чл.13 ал.3 от ЗЗДН.
Видно и от
съдържащите се в нея/или по-скоро отсъстващи/ реквизити, декларацията има
значение на доказателство за заявените с нея факти, което при липса на други
доказателства, следва да бъде съобразено от съда при преценка за
основателността на молбата. С това си съдържание, декларацията не може сама по
себе си да се ползва като доказателство в подкрепа на заявените с молбата по
чл.4 и сл. от ЗЗДН обстоятелства, а
обсъдена във връзка с останалите доказателства, същата се явява безспорно и
категорично потвърдена от последните. Изложените по-горе факти съдът приема за
установени в настоящото производство от показанията на разпитания свидетел(показанията
на свидетелите по същността си представляват косвено доказателство, което
напълно кореспондира с фактите изложени в декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН и потвърждава съществуващите
напоследък взаимоотношения между страните), декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН,
както и съответствието им на приетите писмени доказателства, съдържащи се към докладната записка от на РУМВР гр.Г.Оряховица,
ведно с изготвените протоколи и сведения.
Съдът
счита, че в случая ответникът е проявила невъздържаност, изразяваща се в
извършване на описаните по-горе действия, чрез които е причинил на М.М.П. и на М.Б.М. психически
и емоционални страдания. Поведението на ответника е индиция за нестабилност и
липса на самоконтрол. Установи се, че това поведение на ответника е трайно и се
повтаря системно във времето, което според трайната съдебна практика безспорно
представлява домашно насилие по смисъла на закона. Съдът намира, че с описаните
по-горе действия ответникът е нарушил и задължението си да зачита личната физическа
и емоционална неприкосновеност на молителката и нейната майка М.Б.М.. Налице е
целенасочено деяние, с което са нанесени вреди в правната сфера на М.М.П. и на М.Б.М., което
определя основателността на молбата и нуждата от защита, която ЗЗДН дава
възможност да бъде потърсена от пострадалите. Домашното насилие, което ответникът
е осъществил спрямо молителката и нейната майка, е психическо и
емоционално насилие, като това поведение
не може да бъде правно оправдано и не може да бъде прието за нормално такова,
по смисъла на закона и от гледна точка на морала. В случая, съдът взема предвид
и моралните измерения на случилото се между страните, като актът на агресия по
отношение на молителката и нейната майка, без дори да има данни деецът да
е бил провокиран от поведението и, не
може да намери оправдание. На по-възрастните се дължи уважение и грижа. Отговорността
за извършеното следва да се носи от ответната страна, като постановяването на
заповед за защита по настоящото дело е наложително за защита правата на
пострадалите лица.
По
отношение на мерките за защита, съдът не е обвързан от исканите мерки от
молителя, а следва да наложи такива които да са адекватни на извършеното от
ответника Й.М.П. при спазване на изискванията
на чл.5 ал.1, ал.4 от ЗЗДН, чл.16 от ЗЗДН. Настоящата инстанция намира, че в
конкретния случай се налага да бъдат предприети мерки за защита по смисъла на
чл.5 ал.1 т.1, т.2, т.3 от ЗЗДН. Мерките
за защита по чл.5 ал.1 от ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 от ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалите лица чрез отнемане възможността
на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия(чл.5 ал.1 т.1-т.4
от ЗЗДН) и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към
пострадалото лице(чл.5 ал.1 т.1, т.5, т.6 от ЗЗДН).
В
настоящия случай, с оглед характера на актовете на насилие (физическо и емоционално
насилие), подбудите за тяхното извършване(в т.ч. неколкократните актове на
насилие, предхождащи деянието на 08.06.2020г.,
неговото субективно отношение към извършеното), съдът намира, за подходящи са
мерките по чл.5 ал.1 т.1, т.2, т.3 от ЗЗДН, които ще осигурят защита на
пострадалото лице: -задължение за Й.М.П. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение
на М.М.П. и по отношение на М.Б.М. (мярка по
чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН); -задължение за Й.М.П. да напусне съвместно обитаваното жилище с М.М.П., находящо се в с.Драганово
ул.”Поп Богомил”№15 Общ.Г.Оряховица, като
се отстранява от това жилище за
срок от три месеца, считано от
29.06.2020г.(мярка по чл.5 ал.1 т.2 от ЗЗДН); -забрана за Й.М.П. да се приближава до М.М.П. за срок от три месеца, считано от
29.06.2020г.(мярка по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН); -забрана за Й.М.П. да се приближава до жилището, находящо се на
адрес: гр.Г.О., обитавано от М.М.П. за срок от три месеца, считано от 29.06.2020г.(мярка
по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН).
Мярката по
чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН не следва да се налага за определен срок, с оглед
разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗЗДН и има неопределено със срок действие във
времето и което според настоящия съдебен състав ще даде възможност на ответника
да преосмисли, както извършеното деяние, така и своето бъдещо поведение. В
разпоредбата на чл.5 от ал.2 от ЗЗДН е
предвидено мерките по чл.5 ал.1 т.2 и т.3
от ЗЗДН да се налага за не по-малко от 3 месеца и не повече от 18
месеца. При определяне на срока за налагане на мерките, в настоящия случай
съдът взема предвид поведението на ответника,
вида и размера на посегателството. При това положение, за да бъде
постигната целта на търсената защита и предотвратяване опасността от извършване
на нов акт на насилие, съдът намира за целесъбразно налагане на мерките по чл.5
ал.1 т.2 и т.3 от ЗЗДН за срок от три месеца, считано от постановяване на
настоящото решение, неизпълнението на което ще доведе до прилагането на
предвидените в чл.21 ал.2 от ЗЗДН последици.
В случай
на неизпълнение на заповедта с оглед на чл.21 ал.3 от ЗЗДН следва да се
предприемат действия от съответните компетентни полицейски органи по задържане
и уведомяване на органите на прокуратурата за разследване на извършено
престъпление по чл.296 ал.1 от НК.
Независимо от това и всеки нов акт на домашно насилие от ответника спрямо
молителката и нейната майка и както се твърди да са налице може да търси защита
с молба за защита по ЗЗДН пред районния съд.
Съгласно
чл.5 ал.4 от ЗЗДН във всички случаи
съдът с решението по чл.15 ал.1 от ЗЗДН налага на извършителя и глоба в размер
от 200.00лв. до 1000.00лв. Предвидената в тази норма глоба представлява
административно наказание(по аргумент от
чл.13 б.”б“ от ЗАНН), което съдът
е длъжен да наложи при установен акт на домашно насилие, но което следва да
бъде индивидуализирано по размер в законовите предели при спазване на чл.27 от ЗАНН. Следователно актът на домашно насилие е окачествен от закона и като вид
административно нарушение по чл.6 от ЗАНН, което следва да се наказва,
независимо дали е извършено умишлено или непредпазливо(чл.7 ал.1, ал.2 от ЗАНН), съдът намира в конкретния, че
деянието на ответника е извършено виновно, доколкото той е съзнавал и
контролирал своите действия. Съдът, при преценката си по чл.27 ал.2, ал.3 от ЗАНН относно размера на
глобата, съобрази от една страна характера и тежестта на извършените деяния, а
от друга - липсата на конкретни доказателства за материалното и имотно
състояние на ответника и с оглед на тези обстоятелства намира, че следва да
наложи глоба над минималния размер
установен в закона, като глоба в размер на 200.00лв. ще осигури постигане
целите на административното наказание по
чл.12 от ЗАНН, като въздейства поправителна на ответника.
В
съответствие с изискванията на закона настоящата инстанция разпореди препис от
заповедта да се връчи на страните, както и да се изпрати на Началник РУМВР гр.Г.Оряховица за сведение и
изпълнение. На основание чл.21 ал.1 от ЗЗДН органите на РУМВР
гр.Г.Оряховица следва да следят за
изпълнението на заповедта, като при неизпълнение полицейският орган,
констатирал нарушението, следва да задържи нарушителя и да уведоми незабавно
органите на прокуратурата. Заедно с това на основание чл.21 ал.2 от ЗЗДН Й.М.П. следва да
бъде уведомен, че при
неизпълнение на заповедта, ще бъде задържана от полицейските органи.
Й.М.П. следва да
заплати по сметка на Районен съд Г.Оряховица в полза на бюджета на
съдебната власт сумата 25.00лв., представляваща ДТ на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН ввр. чл.16 от Тарифа за ДТТССГПК, както и 5.00лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения
съдът постанови съдебния си акт.
Препис от мотивите на решението по
гр.дело№654/2020г. на ГОРС да се
изпратят на страните.
Районен съдия: