М О Т
И В И
към присъда №5 от 16.01.2017 год. по НОХД №1287/2016 год.по описа на РС-Хасково
Против подсъдимия Н.Р.А.,със снета по
делото самоличност са повдигнати обвинения за това ,че на
12.11.2015г., в гр.Хасково, отнел чужди движими вещи, а именно сумата от 250
лева от владението на Т.П. ***, без нейно съгласие с намерение, противозаконно
да ги присвои-престъпление по чл.194 ал.1 от НК,както и
затова
че,в периода от 14.11.2015г. до 16.11.2015г., в гр.Хасково, при условията на
продължавано престъпление, с цел да принуди Р.Д.Р. ***, да се разпореди с вещ -
със сумата от 100 лв., го заплашил с увреждане на имущество, а именно: палеж на
хранителен магазин-престъпление по чл.213а ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.
Подсъдимият Н.Р.А. признава изцяло фактите,изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и не желае да
се събират доказателства за тези факти. В последната си дума твърди ,че бил по въздействието на алкохола и съжалява
за извършеното. Моли за минимално
наказание,което да не бъде свързано с пребиваването му
в затвора.
Служебният защитник на подсъдимия
адв.С.М. в хода на съдебните
прения счита,че наказанието за двете
престъпления следва да бъде определено
при условията на чл.55 от НК, при
отчитане на смекчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства и направените признания на фактите от
обвинителния акт.Пледира общото наказание да бъде „лишаване от свобода“ за срок
от 6 месеца,изпълнението на което да бъде отложено за срок от 3 години.
Представителят на
Районна прокуратура поддържа двете обвинения
против подсъдимия, считайки ги за
доказани относно време ,място и начин на
извършване , с оглед и направените от подс. самопризнания на фактите от
обвинението .В хода на съдебните прения
предлага наказанието и за двете престъпления да бъде определено при
условията на чл.55 от НК ,като за преквалифицираната кражба по чл.194 ал.3 от НК бъде наложено наказание
„ лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца с установяване на изпитателен срок
от 3 години ,а за престъплението по
чл.213а ал.1 от НК счита,че са достатъчни 8 месеца „лишаване от свобода“ ”, които също да бъдат
отложени с изпитателен срок от 3 години. Поради обстоятелството, че подсъдимият
нямал никакви легални или законни доходи следвало да се приложи разпоредбата на чл.55,
ал.3 от НК по отношение на предвидената в закона
глоба.При условията на чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия следвало да се определи общо наказание „лишаване от
свобода” за срок от 8 месеца, чието изпълнение да бъде отложено за срок от 3 години .
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
във връзка със самопризнанията на
подсъдимия,приема за установено следното:
Пострадалият Р.Д.Р. бил регистриран като едноличен търговец с фирма
„Деница-Р.Р."***. В качеството си на търговец стопанисвал хранителен
магазин с наименование „Пепи", намиращ се на бул. „Васил Левски" в
гр.Хасково.Към месец ноември 2015 година
като продавач консултанти в магазина работели св.Т.П. Т. и св.С.Т.Х..
Заради естеството на работата си познавали
редовните клиенти на магазина ,между които и визуално св. А.С.С., с която подсъдимият живеел на съпружески начала.
Вечерта на 12.11.2015г. към 21:20
часа , подсъдимият Н.Р.А. и св.А.С.С.
пристигнали в хранителен магазин „Пепи".На работа били
и двете продавачки св.Т.П. Т. и С.Т.Х.,последната от които била излязла пред
магазина.Подсъдимият и св.С. били обслужени
от св.Т. Т.,като закупените от
тях хранителни продукти били
заплатени на св.Т. ,която ги
поставила в тъмна найлонова торбичка
.Св. А.С. обаче поискала да си закупи и сладкиши и тъй като те били разположени на витрина, встрани от
касата, продавачката и клиентката се отправили натам. В този момент подс. А. се
пресегнал през плота и от касата взел
250 лв. в различни банкноти, които сложил в тъмната торбичка с платените продукти. Действията на
подсъдимия не останали незабелязани от св. Т. ,която поискала от него да провери
съдържанието на торбата с
покупките. Подсъдимият отговорил, че има
само хляб и с торбата с продуктите и парите отнети от касата бързо напуснал магазина. Св.Т. помолила св. А.С.С. да предаде на подсъдимия
да се върне в магазина, като същевременно натиснала „паник-бутон",
към охранителна фирма „РИС999" в гр.Хасково и се обадила
на собственика на магазина св.Р.Д.Р. .След като напуснала магазина св.А.С.С.
намерила подсъдимия до близките
жилищни блокове и му казала ,че продавачката го търси. Подсъдимият и
признал ,че е взел пари от магазина ,
извадил ги от джоба си и предавайки ги на св.С.
и казал да ги скрие, на никой да не казва, а също така и да не ходи в
магазина. След това тръгнал из квартала,а св.С. се прибрала в дома си и
оставила парите върху шкаф ,без да ги
преброи .Пристигналите служители от
охранителната фирма не заварили на място подсъдимия .Продавачките в
магазина установили разликата между стойността на продажбите и наличните пари в
касата и констатирали,че е отнета сумата
от 250лв.
По повод сигнала за кражба в
магазина от РУ на МВР Хасково били изпратени полицейските служители св.Х.Г.Х. и
св.П.Р.Г.. По данните, получени от продавачките установили св.А.С.С.. Посетили
адреса, на който била адресно регистрирана, но там открили само баща и. С
негово съдействие отишли до жилището на св.А.С.С.,но подсъдимият
не бил у дома им. След разговор
със св. А.С. тя разказала за случилото се на св.Х. и Г. и доброволно предала парите, дадени и от
подсъдимия -сумата от 230 лв., а именно:
3 бр. банкноти с номинал 50 лева със серия и рег.№ БД 6456297; № БЛ 9778205 и №БВЗ 159363;- 1бр. банкнота с номинал 20 лева със
серия и № АУ 6561750;- 6 бр.
банкноти с номинал 10 лева със серия и рег.№ БЛ 4433798; № ББ 3835628: № БЛ 9604204; № ЮБ 8215853; № АБ 3421040 и № БМ 9387281-/л.9 от ДП/.По късно на
12.11.2016г.,подс. А. бил установен и задържан за 24 часа по ЗМВР със Заповед
1970зз-393/12.11.2015г .
След като на следващи
ден-13.11.2015г., бил освободен от
поделенията за задържане подсъдимият се
срещнал със св. А.С.С. и разбрал от нея ,че
е предала отнетите от него пари
на органите на полицията .Затова отишъл
до хранителен магазин „Пепи", намиращ се на бул. „Васил Левски" в
гр.Хасково, където отново на работа били св. Т.П. Т. и св.С.Т.Х.. Попитал „къде
е шефа", и след като получил отговор ,че не е в магазина, подсъдимият заявил ,че му дължи 100 лева и „..Идва Видов
ден.!".
На 14.11.2015г., около
16.00 часа подс.А. посетил хранителния
магазин,стопанисван от св. Р.Д.Р..Виждайки
последния поискал от него да му върне
100 лв.,без да сочи защо точно 100лв., казвайки че
имал пари дадени от баба му. Св.Р.Р.
отговорил на подсъдимия ,че е нагло от негова страна да краде от магазина му, а
после да иска пари, при което на
по-висок тон Н.А. го заплашил с думите :
„Ако не ми върнеш парите , ще ти запаля магазина!".Заканата била възприета
и от св.Т.П. Т..
Същата вечер-на
14.11.2015г, около 21 часа , подсъдимият
отново отишъл в хранителен магазин „Пепи". Бил под въздействието на
алкохол или наркотични вещества, нервен и
агресивен. Започнал да вика на св.Т.П. Т. и св.С.Т.Х., че си иска
парите.Заканвал се: „ако не стане, ще подпаля всичко!". Двете продавачки
съобщили за посещението, държането и изявленията на подсъдимия на св.Р.Д.Р..
Два дни по-късно на
16.11.2015г. , около 21 часа подсъдимият посетил отново хранителен магазин „Пепи" .В магазина се
намирали св.Т.П. Т. и св.С.Т.Х. и според
тях отново бил агресивен и под въздействието на алкохол или наркотични
вещества. Жестикулирал заканително ,като слагал ръцете си на кръста и
викал „Къде е шефа !? Искам си парите!Ще запаля
магазина!".Изплашена от поведението на подсъдимия св. С.Т.Х. натиснала
„паник-бутона" .Без да се крие подс.А.
безцеремонно взел два шоколадови десерта „Сникърс" и се отдалечил.
Двете продавачки съобщили за посещението и изявленията на подсъдимия на св.Р.Д.Р.. Заедно с последния прегледали и
записите от охранителните камери , а впоследствие ги предали на разследващите
органи .
На ДП е била
назначена и изготвена
видеотехническа експертиза , според чието заключение, при прегледа на видеофайловете са фиксирани
както отнемането на парите, така и поведението, жестикулирането с ръце и отнемането на шоколадовите десерти.
Горната фактическа обстановка се установява показанията на свидетелите , дадени на досъдебното производство , подкрепени с протоколите за
извършени следствени действия, от извършената видеотехническа експертиза,както и писмените
материали,приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.283 от НПК.
Въз основа на обсъдените по-горе доказателствени средства съдът прие за
доказано участието на
подсъдимия в част от
престъпленията ,предмет на
обвинението Всъщност по въпроса за
авторството на подсъдимия по отнемането
на парични средства от магазина на пострадалия са събрани преки доказателствени източници, каквито се явяват показанията на св.Т. Т.,С.Х. и А.С..Първите
две свидетелки са преки очевидци на действията на подсъдимия по вземането на
парите от касата на магазина , а С. пък
свидетелства за произхода на дадените и от подсъдимия и впоследствие предадени от нея пари на полицейските органи. В тази
връзка показанията на св.Т. ,Х. и С. освен ,че са еднопосочни и непротиворечиви помежду си са съвместими и се подкрепят от останалите доказателствени
източници-показанията на пострадалия Р. Р.
и св. Е.А. вкл. и от показанията на св.Х.Х. и П.Г./полицейски служители/.
Показанията на тези свидетели макар и косвени кореспондират с
останалите доказателства , между
които няма противоречие. Всъщност в
показанията си от ДП св.Х. и Г.
свидетелстват както за
съобщеното им от св.С. при доброволното предаване на сумата от 230 лв.,така за
проведения разговор в полицейското управление с подсъдимия след установяването му като
извършител и направените
признания във връзка с участието си
кражбата на инкриминираните вещи , твърдейки обаче че отнетата сума е 150 лв . Не е спорно, че тези самопризнания
са извънпроцесуални, тъй като не са направени по реда на НПК и не биха могли да
бъдат приравнени на дадени от обвиняем/подсъдим/ обяснения в рамките на
наказателното производство. В случая показанията на посочените по-горе
свидетели Х. и Г. могат да бъдат ценни от
съда , тъй като същите са източник на производни доказателства,
касателно авторството на деянието, проверяващи кредитираните от съда показания на св.Т.,Х. и С..
Съдът кредитира показанията на свидетеля Р.Р. , тъй като същия възпроизвежда своите непосредствени
възприятия за поведението на подсъдимия , на които е пряк адресат
,пресъздавайки срещата си с него от 14.11.2015 г. по логически последователен
и достоверен начин.Въпреки, че
показанията на пострадалия свидетел са едновременно източник на доказателства и
средство за защита на накърнените му от престъплението права, в случая настоящата
инстанция не намери основания да не даде вяра на показанията на този
свидетел . Показанията на свидетеля Р. , съпоставени с останалите събрани по делото
доказателства, установяват релевантните по делото обстоятелства, касаещи
предмета на доказване, а именно времето и мястото на извършване на деянието,
неговото авторство, както и начина на извършването му. По-конкретно от
показанията на посочения свидетел
безспорно се установяват действията на подсъдимия А. , изразяващи се в упражнена психическа
принуда - отправени спрямо
пострадалия закани,че ще запали магазина
му,ако св.Р. не му върне сумата от 100 лв.Косвено твърденията на свидетеля Р. за упражнено психическо въздействие от страна
на подсъдимия ,целящо той да се разпореди със сумата от 100 лв. в негова полза
се потвърждават и от показанията на свидетелите Т. Т. и от тези на св. Е.А..Оценката на всички
тези фактически данни, установени по делото дава фактическа
основа за правни изводи, които очертават
обективната и субективна съставомерност единствено касателно деянието на подсъдимия от 14.11.2015г. около
16.00 часа , но не и на останалите две деяния от 14.11.2015г. и
16.11.2015г.,включени в продължаваната престъпна дейност , за които ще стане реч по-долу в изложението.
При така описаната фактическа
обстановка съдът прие за доказано ,че подс.Н.А. на 12.11.2015 год. в гр.Хасково от касата на
хранителен магазин „Пепи е отнел паричната сума от 250 лв.По отношение на тази
престъпна дейност на подсъдимия доказателствената съвкупност е
непротиворечива в т.ч. и подкрепяща се от
направеното от подсъдимия самопризнание по чл.371 т.2 от НК
,разпростиращо се и върху размера на
инкриминираната парична сума ,предмет на обвинението . Настоящият съдебен
състав обаче съзира във фактите по
делото основание да сподели предложението на прокурора в хода на съдебните прения, извършената кражба да се квалифицира
като маловажен случай по смисъла на чл.
93, т.9 от НК .Обект на посегателство е
парична сума на стойност 250
лева, която е под минималната работна заплата към момента на деянието. Отнетата
сума /с изключение на 20 лв. / е
предадена на органите на разследването още в деня на кражбата,макар и не
със съдействието на подсъдимия ,а на жената ,с която живее на семейни начала-
св.С. и заради приобщаването на паричните знаци като
ВД по делото не е върната на свидетеля Р. ,което обстоятелство не може да бъде игнорирано при
обсъждане на обхвата на настъпилите общественоопасни последици. Макар и укоримо
деянието не може да бъде оценено като
изключително дръзко и демонстриращо безнаказаност. Кражбата е била улеснена
от открилата се възможност
за свободен достъп на подсъдимия
до касата на магазина,поради неосъществяване
от страна на продавачките на постоянен контрол и наблюдение върху
нея,което намалява степента на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на подобни
кражби.Преценена обществената опасност
на дееца към момента на извършване на деянието е също занижена. Прегледът на
данните от съдимостта на подсъдимия показва ,че
той няма предходни осъждания и по отношение на него не е
прилаган института на чл.78а от НК . Единствено характеристичните данни могат
да бъдат обсъждани в негативен за личността му аспект,като в тази връзка заслужава да се отбележи, че
криминалистическите регистрации не кореспондират на данните
от справката за съдимост , поради
което не могат да се третират като данни със самостоятелно значение за
обществената опасност на дееца.За подсъдимия обаче не са налице нито случай на
рецидив, нито на повторност. При извършване на деянието не са разбивани
прегради, здраво направени за защита на имот, не са налице квалифициращи
обстоятелства.От друга страна изразеното в последната дума на подсъдимия съжаление за извършеното, каквото поведение
принципно се отчита като белег на
положителна промяна , съчетано с начина
на провеждане на съдебното следствие водят настоящата инстанция до извода, че по отношение на този
подсъдим може да се приеме, че деянието представлява маловажен случай по
смисъла на чл.
93, ал. 9 от НК.
От субективна страна
съдът прие, че подсъдимия е действал при пряк умисъл. Съзнавал е , че с деянието си лишава
от фактическа власт владелеца на чужда вещ, предвиждал е преминаването и в своя фактическа власт и
е целял
да установи тази власт върху предмета
на престъплението, с цел последващо разпореждане без правно основание.
Поради това настоящата инстанция
намира, че следва да преквалифицира деянието на
подсъдимия от чл.
194, ал. 1 от НК на чл.
194, ал. 3 от НК , признавайки го за виновен в това, че на 12.11.2015 г. в
гр.Хасково отнел чужди движими вещи –паричната сума от 250 лева, от владението на Т.П. Тенчева , без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои ,като случаят е маловажен,а съгласно чл. 304 от НПК следва да бъде
признат за невинен и оправдан
по първоначалното обвинение по
чл. 194, ал. 1 от НК.
По отношение на второто от
възведените обвинения по чл.213а ал.1 от НК , включващо деяния ,осъществени на
14.11.2015г.и 16.11.2015г. при условията на чл.26 ал.1 от НК , съдът намира
следното:
Поведението на подсъдимия от 14.11.2015г. , инкриминирано по делото
чрез обвинителния акт, от чийто рамки
настоящата инстанция не може да
се отклонява , предвид направеното
самопризнание на фактите от подсъдимия
действително съставлява престъпление "изнудване" спрямо св. Р.
, доколкото подсъдимия обективно и в
негово присъствие е употребил принуда спрямо пострадалото лице с
целта да го мотивира да извърши определено разпоредително действие с негово
имущество. Анализът на показанията на св.Р. и Т. потвърждава тези фактически констатации,
като установява , че пострадалия е бил заплашен с увреждане на имущество, ако
не предаде на подсъдимия претендираната от него
сума от 100 лева.По този начин с цел - извършване на имуществено
разпореждане със сумата от 100 лева, е било упражнено заплашването спрямо пострадалия - св. Р. , която заплаха е имала
съдържание – че магазинът ,където
той упражнява търговска дейност , ще бъде унищожен /запален/ .
Поведението на подсъдимия е
съставомерно, тъй като то се е изразило в употребена заплаха, възприета
лично от пострадалия, която е целяла
удовлетворяване на имуществена претенция на подсъдимия спрямо него .
Обстоятелството, че тя може и да е
основателна, доколкото пред св.Р.
подсъдимия е заявил,че тази сума е дадена от баба му и не е предмет на
кражба , в конкретния случай не прави
поведението на подсъдимия
несъставомерно. Това се дължи на обстоятелството, че подсъдимият не е
претендирал уреждане на имуществената си претенция по правомерен начин, а
напротив - открито я е демонстрирал спрямо пострадалия ,придружена
със заплаха , целяща да получи
нейното удовлетворение . Именно
употребената заплаха, която е безспорно установена, прави включеното в продължаваното
престъпление деяние от 14.11.2015г.
съставомерно по чл. 213а, ал. 1 от НК. Доказана е и
неговата субективната страна .
Конкретиката на обстоятелствата, при които е било извършено това деяние , насочва на пълното съзнаване на
това, че подс. е целял удовлетворяване
на имуществената си претенция спрямо
пострадалия -св.Р.Р. не по правомерен начин, а чрез принуда, заплашвайки
го със съществено накърняване на важимо
имуществено благо: с палеж на хранителния магазин ,който последния в
качеството си на търговец е стопанисвал,
в случай на неизплащане на сумата от 100 лева. По този начин
подсъдимия е съзнавал, че чрез заплахите
мотивира (принуждава) пострадалия да се разпореди с претендираните от него парична сума. С това престъпният състав на
изнудването по чл.213а ал.1 от НК е осъществен, тъй като то е формално
престъпление и за съставомерността му не е необходимо да са предприети действия
от пострадалия за изпълнение на претендираното от него поведение.
Извън
лично осъщественото на 14.11.2015г. от
подсъдимия заплашване на пострадалия Р. представителят на обвинителната власт е
формулирал още
две отделни деяния на датите -
14.11.2015г.около 21.00 часа и на 16.11.2015г. около 21.00 часа , за които е
налично признание на подсъдимия ,че заплахите за увреждане на имуществото са
били отправени в отсъствие на
пострадалия,макар и впоследствие да са достигнали до неговото знание . Изнудването по чл.
213а от НК представлява заплашване - застрашаване с бъдещо действие, което
би се отразило неблагоприятно върху пострадалия или негови близки.
Изпълнителното деяние, изразяващо се в заплашване, се изразява в активно
поведение, като изрично в чл.
213а, ал.1 от НК е изброено в какво може да се изразява то. От посочените
форми на заплашването, единствено подлежаща на коментар в случая е формата ,
посочена в обвинителния акт на РП
–Хасково - увреждане на имущество и с
други противозаконни действия с тежки последици за него и неговите ближни. Следва
да се посочи, че съобразно трайната съдебна практика и теория, за
съставомерността на деянието по основния
текст на чл. 213а, ал. 1 НК не се изисква принудата да е упражнена
единствено и само върху пострадалия. Хипотезата на упражнено насилие върху
близки на пострадалия или отправени към тях закани и заплахи, с оглед на
реализиране на преследваната от дееца цел, да се застави пострадалия да извърши
увреждащото го правно действие също е предвидена като престъпен състав по чл. 213а ал. 1 НК. Съгласно
тълкуването, дадено в чл. 93, т. 10 НК, близките /разбирай
/ближните са точно и изчерпателно
изброени и в тях не влизат лица,които се намират с пострадалия в трудовоправни
отношения,каквите несъмнено са св.Т. и Х.
. Обстоятелството, че подсъдимият е отправил заплахи със заплашително съдържание пред св.Т. и Х. , не дава основание да се
приеме, че те са близки по смисъла на
чл.
93, т. 10 НК, където, както се посочи, близките са изброени
изчерпателно.При така установените
фактически обстоятелства следва да се
приеме, че останалите две деяния от 14.11.2015г. и 16.11.2015г. , за които е привлечен да отговаря
подсъдимия не са престъпни и не
съставляват престъпление, поради което той
следва да бъде оправдан за
тях.
По
изложените съображения съдът прие за доказано
,че подсъдимият Н.А. е
осъществил престъпния състав на чл.213а
ал.1 от НК, като на 14.11.2015г. в гр.Хасково, с цел да
принуди Р.Д.Р.
***, да се разпореди с вещ - със сумата от 100 лв., го заплашил с увреждане на
имущество, а именно: палеж на хранителен магазин,като на основание чл.304 от НПК го оправда за включените в
продължаваната престъпна дейност престъпления от 14.11.2015г. и 16.11.2015г. ,
правно квалифицирани по чл.213а ал.1,вр. чл.26 ал.1 от НК.
Причините за извършване на престъпленията са стремежа за бързо и лесно
облагодетелстване и незачитане
неприкосновеността на личната собственост.
При
определяне на вида и размера на наказанието
за всяко от престъпленията
,за които подсъдимия бе
признат за виновен , съдът взе
предвид: от една страна степента на обществена опасност на деянието, както и
стойността на предмета на престъплението, а от друга страна – степента на
обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението. При индивидуализация на наказанието , съдът
прецени обстоятелствата , които
имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на
деянието и дееца. Видно от
приложената по делото справка за съдимост към момента на извършване
на престъпленията подс.А. не е
осъждан за престъпление от общ
характер ,нито е освобождаван от
наказателна отговорност на осн.чл.78А от НК
,които несъмнено са смекчаващи вината му обстоятелства. Такива са
още ниското ниво на образованост
и социален статус ,младата възраст
и ниска парична равностойност на
вредите от престъплението/под
минималната за страната работна заплата/
.Към тази група факти могат да бъдат добавени още изразеното в
последната дума на подсъдимия съжаление
за извършеното, каквото поведение принципно
се отчита като белег на положителна промяна, както и недоброто му
материално състояние.Конкретно извършеното от подсъдимия деяние по чл.194 ал.3 от НК не разкрива
особености, завишаващи обществената му опасност. Установената фактология не
обективира усложнен механизъм при осъществяването на деянието, нито особена
съобразителност, предвидливост или умения на извършителя. От друга страна, в
сферата на отегчаващите обстоятелства съдът включи коментираната
по-горе негативна характеристика
по местоживеене ,с оглед наличните
криминални регистрации . Акцентирайки върху
процесуално поведение на подсъдимия,в рамките на реализираната процедура
по Глава ХХVII от НПК (съкратено съдебно следствие в производство пред първата
инстанция в предвидената алтернативна форма на чл. 371, т. 2 НПК )
обосновава снизходителност при
определяне размера на наказанието,но не и
към минималния такъв.
Депозираното от подсъдимия признание на фактите в обстоятелствената
част на обвинителния акт, интерпретирано при преценка на
индивидуализираната по размер
наказателна отговорност, не обуславя извод за
наличие на многобройни или
изключително смегчаващо обстоятелства. На ДП подсъдимият не
е съдействал на разследващите
органи при установяване на обективната
истина,като разкриването на
престъплението в голяма
степен е резултат
на действията на пострадалия и продавачките в магазина , а след това и следствие
на дейността на компетентните органи,поради което и не може
да се третира като
допълнително смекчаващо вината на
подсъдимия обстоятелство.Промяната на
правната квалификация налага индивидуализация на наказанието на подсъдимия,
съобразно посочените в санкционната част на чл.194 , ал.3 от НК алтернативни
наказания -лишаване от свобода или пробация или глоба . Оценката на настоящата инстанция относно кръга на смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства отчита превеса на първите
от тях без да го намира за доминантен.Тук е мястото да се отбележи, че процедурата по чл.371 т.2 от НПК не обвързва съда единствено с налагане на наказание лишаване
от свобода и не препятства възможността за провеждане на съкратено съдебно
следствие при признаване на фактите в обстоятелствената част на обвинителния
акт и за престъпления, наказуеми с предвидените в Особената част на НК
наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2 - т. 11, независимо дали са основни или в
условията на кумулативност или алтернативност с лишаването от свобода.В
хипотезите на предвидени като алтернатива на лишаването от свобода по-леки по
вид наказания, признанието на фактите може да се обсъжда на плоскостта на чл.
57, ал. 1, вр. чл.
54, ал. 2 от НК и да обуслови налагане на
по-лекото наказание, като най-подходящо. Този подход също обезпечава
справедлива компенсация на подсъдимия, който е признал изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти и се е отказал от разглеждане
на делото по общия ред.Адекватната оценка на цялостния комплекс от смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства налага заключение за
превес на смекчаващите обстоятелства, дефиниращи ниска степен на
обществена опасност на дееца и извършеното от него деяние. В конкретния случай
за престъплението по чл.194 ал.3 от НК
целите на чл. 36
от НК могат да бъдат постигнати и с наказание,
определено при условията на чл.
57, ал. 1, вр. чл. 54
от НК по най-леката алтернатива от лишаването от
свобода и пробация , а именно - глоба в средния
предвиден от закона размер от 200
лева.
При индивидуализация на наказателната
отговорност на подсъдимия за
престъплението по чл.213а ал.1 от НК значението на самопризнанието му също
следва да бъде адекватно оценено. По
естеството си, самопризнанието на привлечения към наказателна отговорност
всякога е смекчаващо обстоятелство, в някои случаи и с изключителен характер по
смисъла на чл.
55, ал. 1 от НК,но когато самопризнанието е довело до провеждане на
съкратено съдебно следствие, разпоредбите на чл.
58а, ал. 1 - ал.
4 от НК императивно гарантират значително
по-благоприятното третиране на дееца, когато като най-подходящи по вид бъдат
определени наказанията доживотен затвор без замяна, доживотен затвор или
лишаване от свобода. Преценявайки
поотделно и съвкупно смегчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, в контекста на целите на чл.36 от НК съдът определи наказанието за деянието по
чл.213а ал.1 от НК по реда чл.58а ал.4,вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК . За извършеното от подсъдимия престъпление
следва да бъде определено наказание от 6
месеца лишаване от свобода,
което предвид предвиденото в текста от една
до шест години е отмерено при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства . Наличните
отегчаващи такива определящи
подсъдимия като склонен към
престъпни прояви /макар и към момента на престъплението да не е
осъждан/, което очевидно с времето
ескалира , определят, че целите на чл. 36
от НК не биха могли да се постигнат с по-леко наказание от
индивидуализираното в размер на 6
месеца лишаване от свобода.
Индивидуалния превантивен резултат ,според съда може да се постигне чрез
отлагане изпълнението на наказанието
"лишаване от свобода", поради което съдът прие, че в случая
предпоставките на чл.
66, ал.1 от НК са налице. Ето
защо, наказанието лишаване от
свобода за срок от 6 месеца
следва да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години. Съдът ,на основание чл.55 ал.3 от НК не наложи
на подсъдимия кумулативно предвиденото в чл.213а ал.1 от НК наказание „глоба”, тъй като с наложеното по размер наказание «лишаване от свобоза» счита,че ще
бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на закона,като се
въздейства предупредително и възпитателно ,както върху дееца, така и върху
останалите членове на обществото.
Налагането на наказание „глоба” в настоящия случай би било прекомерно и не би се явило съобразено с
материалното положение на дееца. Наложените по вид и размер наказание , според
съда ще бъде в състояние да съдейства за
поправянето на подсъдимия и за постигане на поставените от закона превантивни
цели,както по отношение на него,така и
по отношение на останалите членове на обществото.
За двете престъпления,за които подс.бе признат за виновен,
на основание чл.23 ал.1 от НК съдът определи едно общо наказание,явяващо се
най-тежкото от тях ,а именно „лишаване от свобода“ за срок
от 6 месеца ,което следва да бъде отложено с изпитателен
срок от 3 години.П о изложените вече съображения за трудова неангажираност и липса на доходи у
подсъдимия, съдът не присъедини по реда на чл.23 ал.3 от НК наказанието
глоба от 200 лв.
По отношение на разноските:
Предвид доказаното по
несъмнен начин престъпление,в извършването на което подсъдимия бе
признат за виновен ,съдът го
осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК
да заплати в полза на държавата
по сметка на ОД на МВР
–Хасково направените на досъдебното производство разноски в размер на 44.49 лв.,произтичащи от
възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от
гореизложоното,съдът постанови присъдата си.
Съдия:
/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.С.