Р Е Ш Е Н И Е
Град Тетевен 24.04.2019година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
- в съдебно заседание на седемнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ГЕОРГИЕВА
При секретаря :ВИОЛЕТА МОНОВА,
Като разгледа
докладваното от съдията Георгиева Гр.
Дело № 20 по описа за 2019 година на Тетевенският районен съд , и за да се
произнесе, взе пред вид следното:
Производството е реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК, предявен
от М.М.И. *** и настоящ адрес *** против М.М.И. ***.
Ищцата излага в депозираната от нея
искова молба, че с
ответника са съпрузи. Бракът им бил сключен на 03.01.1977г., от брака имат две
пълнолетни деца .По време на брака построили къща в Г ,обл. Л ,...........,
която била семейното им жилище.От около 10 години ответника упражнявал
физически и психически тормоз върху ищцата, поради която тя напуснала семейното
жилище и от около 2г. живее при роднина , а ответника останал да живее в
семейното жилище.След раздялата ответника не е правил опити да изгладят
отношенията си , а напротив унижавал ищцата, обиждал я на публични места в
селото ,поради което я било срам от хората в селото, моли съда да прекрати
брака с развод поради дълбоко и непоравимо разстройство на брака ,като не желае
съдът да се произнася по вината.Семейното жилище в с . Г ,обл. Л ,...........
да се ползва от ответника , не претендира издръжка, след прекратяване на брака
ищцата желае да ползва фамилното си име М , претендира разноски , изразява
желание брака да бъде прекратен със споразумение.
В срока по чл.131 от ГПК не е
постъпил отговор от ответника . Страните се явяват в съдебно заседание , като
ищцата се явява с адв. С.С. от ЛАК и поддържа иска за развод , ответникът
заявява ,че не желае развод.
Тетевенският районен съд като взе предвид становищата на
страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните са сключили граждански брак на 01.03.1977г. в с. Г , общ. Тетевен , възоснова акт за сключен граждански брак № 0001 от 03.01.1977г съставен в с. Г ,общ. Тетевен , което обстоятелство се установява от представеното по делото удостоверение за граждански брак дубликат от 10.01.2019г .От брака си страните имат две деца , които към настоящият момент са пълнолетни. .По делото са събрани гласни доказателства. Разпитани са свидетелите ММД и САА.Свидетели, изнасят пред съда факти от живота на съпрузите, които сочат ,че страните не живеят заедно от около две години , поради което ищцата живее в къщата на нейни роднини. Знаят че между страните е имало скандали и са присъствали когато е идвала и полиция ,имало и случка когато ответника е бил с нож. По отношение на възведените от ищеца фактически твърдения, касаещи фактическа раздяла от около 2 години , тоест неподдържането на общо домакинство от страните, съдът приема същите за доказани, като този си извод съдът основава на показанията надвамата свидетели .Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че към настоящият момент брачният съюз между страните не изпълнява функцията си и не съответства на принципите на които се основава бракът и семейството, които принципи са прокламирани в разпоредбата на чл. 2, т. 3, т. 6 и т. 7 СК. Налице е една продължителна фактическа раздяла, не се полагат общи грижи за семейството и липсва каквато и да е подкрепа между тях. Към момента на приключване на устните състезания, въз основа на доказаните от страните факти и обстоятелства, следва единственият възможен извод, че техните лични отношения са в противоречие с разпоредбите на чл. 14, чл. 15 и чл. 17 СК. Между страните напълно и необратимо са изчезнали взаимността, общите грижи за семейството, които общи грижи са длъжни да полагат и двамата съпрузи, а така също и разбирателството по въпроси свързани със семейството. Липсва поемане на задълженията във връзка с нуждите на семейството от двамата съпрузи, а фактически между тях е създаден режим на имуществена разделност. Участието в задълженията за задоволяване на нуждите на семейството, посредством което да бъде осигурено неговото благополучие не се извършват, съобразно разпоредбата на чл. 17 СК, а всеки един от съпрузите живее отделно . Липсва и възможност за диалог между страните за отстраняване на противоречията по между им, като това обуславя дълбоко и непоправимо разстройство на брака , поради и което бракът между същите следва да бъде прекратен. Бракът е доброволен съюз между мъжа и жената, като с приемането на новия Семеен кодекс, разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от СК (отм.) не е намерила законодателно отражение в него, поради и което с декларативното нежелание на единият от съпрузите да бъде постановен развод, при доказаност на осъществили се юридически факти, намерили проявление в живота на съпрузите, които подведени под хипотезиса на нормата на чл. 49 СК, обосновават извод за формалното съществуване на брачната връзка между страните, не следва да бъде отречено субективното потестативно право на единият от съпрузите да иска настъпването на правната промяна в правната сфера на другия съпруг. В настоящото си състояние, брачната връзка между страните не изпълнява своята социална функция и не е оправдано юридическото и запазване. Фактическото състояние в отношенията между съпрузите е лишено от основополагащи в отношенията между съпрузите принципи, на които именно се основава брачният съюз между мъжа и жената и при доказани нарушения на основни техни задължения, произтичащи от брака.Предвид гореизложеното съдът счита ,че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен , като в случая не следва да се произнася по вината.
Според разпоредбата на чл.53 от СК съгласието на съпруга не е необходимо, за да може другият съпруг да продължи да носи фамилното му име след развода. Цитираната норма следва да се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име /Решение №245/17.05.2012г. по гр.дело №1058/2011г. - IVг.о. ВКС; Определение №172/15.02.2012г. по гр.дело №1058/2011г. - IVг.о. ВКС/. По действащия СК е отпаднала възможността при изменение на обстоятелствата съпругът-титуляр на фамилията да поиска преустановяване на използването на фамилното име,като остава общата възможност за промяна на името по ЗГР, но само по инициатива на съпруга, който е запазил брачното си фамилно име. В настоящия случай съпругата, която при сключването на брака е приела фамилното име на своя съпруг И. , е заявила желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име М , поради и което същата след развода да се именова с предбрачното си фамилно име.
По отношение на ползването на семейното жилище, тъй като съобразно
разпоредбата на чл.56, ал.1 от СК когато от брака на съпрузите няма малолетни и
непълнолетни деца , то съдът се
произнася по въпроса за ползването на семейното жилище след развода, само ако
има изрично искане от някой от съпрузите с жилищна нужда. В случая ищцата
изрично е заявила в иска ,че Семейното
жилище в с . Г ,обл. Л ,........... да се ползва от ответника.Издръжка
между съпрузите не се претендира .
С исковата молба ищеца изрично не е поискал съда да се произнесе по отношение на вината .В хода на устните състезания ,защитата на ищцата е заявила , тъй като ответника е причина за развода да заплати направените от доверителката му разноски . В случая съдът не следва да се произнася по вината , тъй като съобразно чл.49 ал.3 от СК –с решението за допускане на развод съдът се произнася по –вината за разстройството на брака ,ако някой от съпрузите е поискал това . Ищеца не е поискал с исковата молба произнасяне по вината , а ответника също не е поискал произнасяне по вината , същия не е подал и отговор по реда на чл.131 от ГПК , а съдът служебно не се произнася по-вината и поради тази причина и на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, разноските направени от страните следва да останат в тежест на страните, така както същите са извършени от тях .Съдът определя окончателната държавна такса по допускане на развода съобразно чл.6 т.2 от ТДТКСГПК в размер на общо от 30 лв. за двамата съпрузи , тоест по 15 лв за всяка от страните ,като ищцата е заплатила общо за държавна такса 40 лв ,т.е дължимите се 15 лв. допълнителна държавна такса , поради което следва да бъде осъден ответника да заплати по сметка на районен съд Тетевен сумата от 15лв държавна такса по допускане на развода.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданският брак
между М.М.И. с ЕГН **********
*** и настоящ адрес *** против М.М.И. с ЕГН ********** *** сключен на , 03.01.1977г съгласно Удостоверение за граждански брак дубликат
от 10.01.2019г. на общ. Т. издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0001/03.01.1977г
съставен в с. Г ,общ. Тетевен , обл. Л.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на
семейното жилище в с . Г ,обл. Л ,........... на
М.М.И. с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след развода М.М.И. с ЕГН ********** да носи предбрачното си фамилно име –М.
ОСЪЖДА М.М.И. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Тетевенският районен съд сумата 15,00 лв. (петнадесет лева), представляваща окончателна държавна такса по допускане на развода, както и 5,00 (пет лева), в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: