О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 112/18.02. Година 2020 Град П.
Пернишки районен съд Втори наказателен състав
На осемнадесети февруари Година 2020
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
като разгледа докладваното от съдията чнп № 00191 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал.5 от НПК.
Образувано е по жалба от С.М.Б., с която се обжалва постановление на Районна прокуратура П. от 16.01.2020 г. за прекратяване на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК на наказателно производство по нейна преписка рег. № 1109/2018 г., съдържаща досъдебно производство № 73/2018 г. по описа на ОД на МВР-П..
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на постановлението за прекратяване на производството.
Настоящият състав, след като се запозна с доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и със съдържанието на постановлението от 16.01.2020 г. на Районна прокуратура П. за прекратяване на наказателното производство, намери за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице, имащо право на жалба по чл. 243, ал.4 от НПК, тъй като жалбоподателят С.М.Б. притежава качеството пострадал, доколкото от деянието биха могли да настъпят съставомерни вреди за нея, в предвидения в закона 7-дневен срок.
По основателността на жалбата:
Досъдебното производство е образувано за това, че на неустановени дати в периода месец август-месец септември 2017 г., в гр. П. с цел да набави за себе си или другиго имотна облага, било възбудено у С.М.Б. заблуждение (че ще я обучи да ръководи бизнес, изразяващ се в поддържане на школа за обучение на деца по информационни технологии) и с това й била причинена имотна вреда (сума пари в размер на 5000 лева)-престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.
По делото няма привлечено в качеството на обвиняем лице.
Фактическата обстановка по делото, приета от прокурора в обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство от 16.01.2020 г. е правилно установена и съответства на събраните по делото доказателства, а именно:
От Търговския регистър е видно, че на 17.02.2016 г. е било регистрираното търговско дружество „Академия Кодекс” ООД със седалище и адрес на управление в гр. Б., с предмет на дейност услуги и подготовка в сферата на информационните технологии. Фирмата провеждала курсове за обучение, свързани с уеб дизайн, програмиране и графичен дизайн. На 03.04.2017 г. в Търговския регистър е била вписана промяна в правноорганизационната й форма, предвид извършената продажба на дяловете на единия съдружник. От този момент едноличен собственик на капитала на дружеството и управител на „Академия Кодекс” ЕООД е св. Е.Е.П..
През м. юли 2017 г. св. С.М.Б. решила да създаде свое мобилно приложение, във връзка с което установила по телефона контакт с Е.П.. През м.август 2017 г. двамата се срещнали в гр. Приморско, където Б. била на почивка със съпруга си – св. Е.З.С.. Започнали да обсъждан създаването на мобилното приложение. По време на неколкократните им разговори П.разказал, че организира курсове по роботика и програмиране за обучение на деца, които били много успешни. Б. и Стоилов посетили създадения обучителен център в гр. Б., в който управляваното от П.дружество провеждало учебните занимания. Възприели, че той бил много добре обзаведен. П.предложил на Б., като тя се съгласила, да премине курс на обучение, след което лично да организира такава дейност в гр. П..
На 30.08.2017 г. между „Академия Кодекс” ЕООД, представлявано от П.и С.Б. бил сключен договор за обучение № 208/2017 г. с предмет обучаващата организация „да организира и проведе обучение по Бизнес обзавеждане на офис и маркетинг” на лицето, със срок от 30.08.2017 г. Б. заплатила дължимата сума от 2500 лева, която била първата вноска от целия размер на таксата от 5000 лева.
Същевременно с т.7.5 от посочения по-горе и подписан от нея договор, тя се задължила да заплати всички разходи по откриване на фирма, плащане на държавни такси, наеми на помещения, оборудване, реклама, техника и други такива с обща стойност не по-голяма от 10000 лева. В изпълнение на тази клауза, на 01.09.2017 г. била регистрирана „*********” ЕООД, ЕИК *********, с едноличен собственик на капитала и управител св. Е.П. и с предмет на дейност услуги и подготовка в сферата на информационните технологии. Бил нает офис в Бизнес център Елена в гр. П., който бил обзаведен със средства на Б.. Същият започнал да функционира през м. октомври 2017 г., като били подписани договори за обучение по роботика на деца, което реално започнало. Сумите за обучението били превеждани по откритата разплащателна сметка на „*********” ЕООД, за която едноличния собственик подписал пълномощно по силата на което Б. била упълномощена да се разпорежда със средствата по нея и да извършва всички видове платежни операции.
Между П.и Б. започнали да възникват финансови спорове, свързани с неплатената втора вноска по договора за обучение № 208/2017 г. от страна на последната, която тя считала, че е покрила с направени от нея разходи във връзка с дейността на П.в гр. П. (пари за гориво, наем и др.). П.подписал декларация, с която признал направените разходи като сума, представляваща втората вноска по договора. Същевременно, с уведомление от 24.11.2017 г., едноличният собственик на търговското дружество оттеглил даденото пълномощно на Б. за разпореждане с разплащателната сметка на „*********” ЕООД.
В началото на м.февруари 2018 г. между Б. и П.възникнал нов конфликт, тъй като последният бил подготвил за изнасяне и транспортиране оборудването, намиращо се в офиса в гр. П., което наложило сигнализиране на полицейските органи Впоследствие помещението било запечатено от наемателя, поради неплащане на дължимия наем.
Съдът намира, че в обжалваното постановление от 16.01.2020 г. за прекратяване на наказателното производство е налице обоснованост на изводите на прокурора за липса на осъществен престъпен състав по чл. 209, ал.1 от НК, тъй като при установената по делото фактическа обстановка е направен извод за наличието на гражданско правни отношения между П.и Б.. Това е така, тъй като в конкретния случай деянието не разкрива признаците на типичния случай на измама, при които извършителят след добре обмислена предварителна подготовка да е формирал у пострадалата неверни представи, по отношение на намерението и възможности си, да изпълни поетите с договора задължения, тъй като Б., подписвайки документа, се е съгласила именно с посочените в него клаузи, като практически е било реализирано откриването на офис в Бизнес център Елена в гр. П., който е бил обзаведен и е реално функционирал. Ако Б. е била с неверни представи относно отделни елементи на правната сделка съдържащи се в сключения договор, респективно условията, при които тя ще се изпълнява , то се касае за гражданска измама, която не е предмет на наказателно преследване.
Не е спорно, че е възможно договорните отношения да бъдат използвани като средство за мотивиране на пострадалия да извърши акт на имуществено разпореждане без деецът да предостави насрещната престация, за която страните по сделката са постигнали съгласие, но в този случай тези отношения могат да бъдат използвани като способ за измама, само когато деецът поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях, като същевременно същите са единствено средство за въвеждане на пострадалия в заблуждение, за да извърши последният съответния акт на имуществено разпореждане. В конкретния случай отношенията са уредени изцяло на плоскостта на гражданското право, като П.е сключил договора с Б. с намерението да изпълни поетия ангажимент и да престира уговореното в съответния срок и по начина, договорен от страните по сделката, като той по принцип е имал и възможност да изпълни задълженията си – регистрирано е било търговското дружество „*********” ЕООД, наето е било съответното помещение за офис, където е започнало реално обучение, организирано от търговеца, т.е. налице е обективна несъставомерност на деянието по смисъла на чл. 209, ал.1 от НК.
Същевременно следва да бъде отбелязано, че измамата е възможна само при пряк умисъл и користна цел. Деецът следва да съзнава, че възбужда или поддържа заблуждение у пострадалия като е необходимо в съзнанието му да са възникнали представи, че именно в следствие на тези негови действия измаменият се разпорежда с имущество и по този начин претърпява имотна вреда. При използването на договорни отношения като способ за измама, това субективно отношение трябва да е налично у дееца още към момента на поемане на задължението, т. е. П.никога да не е имал намерение да изпълни поетите задължения спрямо Б. - извод, който в конкретния случай не може да бъде обоснован. Измамливият умисъл на дееца следва изначално да е налице и той се установява на база обективните факти по делото, като в конкретния случай цялостното поведение на П.не разкрива умисъл за формиране на погрешни представи у пострадалия относно възможността за изпълнение на поетото задължение, което по една или друга причина не съумява да изпълни в пълен обем.
Съдът счита, че следва да посочи, че гореизложеното е изцяло относимо и към обстоятелствата във връзка с приложените по делото договори сключени между П.в качеството му на управител на „*********” ЕООД за обучение по роботика на непълнолетни лица в гр. П., тъй като тези отношения също имат характера на гражданско правни такива и не съдържат признаците на осъществен състав на престъпление от страна на дееца. Видно от събраните по делото доказателства, такова обучение е било проведено, като различни са конкретните причини то да не бъде довършено (напр. М.И.е свидетелствал, че сам е решил да не довърши обучението си, тъй като трудно го е съчетавал с другите си ангажименти, М.В.Д.е посочила, че нейния син е ходил с голямо желание, но впоследствие се демотивирал от отлагания на учебните часове и др.). Същевременно именно в резултат на недовършеното обучение и на предявените от страна на родителите претенции за връщане на внесената такса за обучението, част от получените пари като такса за обучение са били върнати на съответните правоимащи лица, като за останалите няма пречка това да бъде сторено включително и по съдебен ред.
Не са основателни доводите, изложени в жалбата, че не е направено задълбочено разследване в Банка ОББ относно даденото на Б. пълномощно за разпореждане с разплащателна сметка на „*********” ЕООД, тъй като от представеното по делото копие на такова е видно, че тя е била упълномощена от П.да се разпорежда със средствата по сметката присъствено и да извършва всички видове платежни операции, като същевременно от упълномощителя е налице и надлежно оттегляне на пълномощието, копие от което е приложено по досъдебното производство.
Предвид
гореизложеното съдът приема, че в поведението на Е.П. липсват обективните и
субективни признаци, предвидени както в състава на престъплението по чл.209,
ал.1 от НК така и в друго такова от общ
характер, като в случая са налице очевидни данни за типичен граждански спор,
който следва да бъде решен по общия гражданскоправен ред, без да се прибягва до
механизмите на наказателния процес.
Предвид гореизложеното обжалвано постановление следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно, поради което и на основание чл. чл.243, ал.6, т.1 от НПК настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна прокуратура П. от 16.01.2020 г. за прекратяване на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК на наказателно производство по нейна преписка рег. № 1109/2018 г., съдържаща досъдебно производство № 73/2018 г. по описа на ОД на МВР-П., водено за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.
ВРЪЩА на Районна прокуратура – П. нейна преписка рег. № № 1109/2018 г., съдържаща досъдебно производство № 73/2018 г. по описа на ОД на МВР-П..
Определението подлежи на протестиране от Районна прокуратура П. и на обжалване от С.М.Б. в седемдневен срок от съобщаването му пред Окръжен съд П., като същото се съобщи и на Е.Е.П. за сведение, с оглед постановеното разпореждане с кредитирани в хода на досъдебното производство писмени документи.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ