№ 3863
гр. Варна, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20233110102273 по описа за 2023 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Предявена е искова молба от „*" ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес
на управление: гр. *, срещу „*" ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление с. *, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1000 лв. - неплатен остатък от цената за доставен
35 куб.м. бетон тип В25, УМП и транспорт на бетон, обективирана във
Фактура № */27.09.2022 год. на обща стойност от 7 140,00 лева за доставка на
бетон, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
депозиране на исковата молба /23.02.2023 г./ до окончателното плащане.
В съдебно заседание ищецът моли да се постанови неприсъствено
решение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал писмен
отговор на исковата молба, поради което делото с определение №
6779/05.06.2023 год. е насрочено за разглеждане в о.с.з.
Първо по делото заседание е проведено на 03.11.2023 г., като редовно
призования ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, а ищецът е направил такова за постановяване на
неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че между страните бил
сключен неформален договор за доставка 35 куб.м. бетон тип В25, УМП и
транспорт на бетон. Съгласно договорката между страните, плащането по
1
фактурата е било дължимо при предаване на стоката. Ответникът направил
частични плащания в общ размер от 6140,00 лева и към настоящия момент
дължал още 1000лева на ищеца. По тези съображения моли за уважаване на
исковете. Претендират се разноски.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията с правно основание чл. 327 ТЗ ищецът е
представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията за
изискуемо в полза на ищеца парично вземане.
Преценени в тяхната съвкупност доказателствата обуславят извода за
вероятна основателност на претенциите.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и
претенциите следва да се уважат по този ред.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят сторените
разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК ищеца претендира
сумата от 60лв. такси в образуваното на изпълнително дело и 22,60 лв.
разноски по изпълнителното дело по привеждане в изпълнение на
обезпечителната заповед, които обаче не са сторени такива в настоящото
производство, за да е допустимо присъждането им. Разноските за
изпълнителното произовдство се изчисляват и присъждат от съдебния
изпълнител в рамките на изпълнителния процес и не са предмет на
разглеждане от съда по предявения иск. Същите представляват разноски за
привеждане в изпълнение на обезпечителната заповед. Те не са свързани с
производството по обезпечаване на исковете, а са форма на реализиране на
обезпечението, което излиза извън обезпечителното производство по смисъла
на част IV от ГПК, като исковият съд не е компетентен да се произнесе по
тях, а те следва да търсят в рамките на производството пред съдебния
изпълнител - арг. чл. 79, ал. 1 ГПК.
Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
исковото и обезпечителното производство в общ размер на 810 лева, от
които 40 лева за заплатена държавна такса по обезпечението, 480 лева
адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство, 50 лв. държавна
такса в исковото производство, 240 лв. адвокатско възнаграждение в исковото
производство, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.239, ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление с. *,
да заплати на „*" ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. *,
сумата от 1000 лв. - неплатен остатък от цената за доставен 35 куб.м. бетон
тип В25, УМП и транспорт на бетон, обективирана във Фактура №
*/27.09.2022 год. на обща стойност от 7 140,00 лева за доставка на бетон,
2
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране
на исковата молба /23.02.2023 г./ до окончателното плащане, на основание
чл. 327, ал. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА „„*“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление с.
*, да заплати на „*" ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.
*,, сумата от 810 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
обезпечителното и настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени на ищеца на
следната банкова сметка: IBAN: BG57UNCR70001523453011.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 от
ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 от
ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3