Решение по дело №396/2023 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 469
Дата: 26 юни 2023 г.
Съдия: Пламен Георгиев Ченджиев
Дело: 20234520200396
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 469
гр. Русе, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Пламен Г. Ченджиев
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно
наказателно дело № 20234520200396 по описа за 2023 година
Постъпила е жалба от С. Ю. Б. от гр.Русе ЕГН ********** против
наказателно постановление № 22-1085-004005/03.02.2023г. на началник Група в
Сектор ПП-КАТ при ОДМВР Русе,с което на основание чл.185 от ЗДвП ú е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ДВАДЕСЕТ лева и на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са ú наложени административни наказания
ГЛОБА в размер на СТО лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за
срок от ТРИ МЕСЕЦА .
Жалбоподателката чрез своя процесуален представител моли съда да отмени
наказателното постановление като необосновано,като твърди,че не е извършила
нарушенията за които е санкционирана.
Представител на административно-наказващия орган не се явява.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателката е водач на МПС с правоспособност кат.”В,АМ и М” и през
последните три години не е наказвана за нарушение по ЗДвП.
На 01.12.2022г. Б. се намира в гр.Русе и управлява МПС – лек автомобил
Сузуки с рег.№ ТХ 7600 АР собственост на съпруга ..След обяд паркира на
паркинг пред блок 46 в ЖК Дружба. След кратък престой потегля за излизане от
реда на паркираните автомобили с маневра завиване на дясно,при която между
1
дясната врата на управляваното от нея МПС и ръба на лявата броня на паркирания
в дясно автомобил възниква съприкосновение. Жалбоподателката не усеща
съприкосновението и продължава управлението. Около седмица след това свид.К.
на която е възложено съхранението на паркирания автомобил забелязва следи от
протриване. Обръща се към застраховател,който без оглед изисква документ –
протокол от Сектор ПП. За да не е голословна свид.К. моли да се прегледат
записите на намиращия се в близост хотел и на тях вижда как преди седмица от
съседното място на паркинга излиза автомобила Сузуки с рег.№ ТХ 7600 АР и
преминава много близко до автомобила на брат . Изтегля файл със записа на
телефона си и посещава Сектор ПП Русе ,където подава сигнал и показва записа
на свид.К..- служител на Сектор ПП. Б. е издирена и също посещава ПП КАТ
Русе.На паркинга и двата автомобила са огледани и заснемани от свид.К..След
като свидетелят открива следи от протриване по дясна врата на управлявания от
жалбоподателката автомобил и по лявата част от предния калник на паркирания
на място автомобил приема,че това са повреди и че е възникнало ПТП с
материални щети.В следствие на този извод е приел,че жалбоподателката не е
изпълнила задълженията си като участник в ПТП и съставя срещу нея акт за
установяване на административно нарушение на разпоредбите на чл.20 ал.1 и
чл.123 ал.1 от ЗДвП.
По късно с обжалваното наказателно постановление № 22-1085-
004005/03.02.2023г. началник Група в Сектор ПП-КАТ при ОДМВР Русе на
основание чл.185 от ЗДвП налага на жалбоподателката административно
наказание ГЛОБА в размер на ДВАДЕСЕТ лева и на основание чл.175 ал.1 т.5 от
ЗДвП - административни наказания ГЛОБА в размер на СТО лева и ЛИШАВАНЕ
ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА . В обстоятелствената
част на наказателното постановление е направен извод,че жалбоподателката е
причинила ПТП поради нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП защото не била
контролирала непрекъснато управляваното от нея МПС,но наказание не е
наложено по чл.179 ал.2 от ЗДвП,а по общата разпоредба на чл.185 от ЗДвП.
Изложеното се установява от приложените от наказващият орган писмени
доказателства - заявление,протокол и снимки,както и от показанията на свид.К.,К.
и Б..
По така приетата за установена фактическа обстановка не се спори.
От показанията на всички разпитани свидетели и от изложеното в протокола
за ПТП се установява,че по бронята на единия автомобил и по вратата на другия е
2
констатирано протриване,а от приложените снимки направени при огледа се
установява вида на тези протривания.
От показанията на всички свидетели и приложените снимки се установява,че
по автомобила на жалбоподателката няма следи от удар.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,а разгледана по същество е основателна.
На първо място обжалваното наказателно постановление се явява
необосновано.От всички събрани доказателства се установява,че вследствие на
съприкосновението между двата автомобила няма настъпили повреди и
изводът,че е настъпило ПТП е необоснован.За да се приеме,че е възникнало ПТП с
материални щети следва да се установи,че в процеса на движение е възникнало
събитие което е довело до повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети. Видно от всички събрани
доказателства и по двата автомобила няма настъпили повреди в смисъла въведен
от законодателя,такива които да нарушават функционалната или естетична
годност на двете пътни превозни средства. Същия извод явно е направен и от
актосъставителя предвид на обстоятелството,че в протокола за ПТП не е посочил
изобщо никакви повреди,а само „предна броня“, и „дясна врата“. Като е приел,че
тези протривания представляват повреда на ППС и оттам,че е възникнало ПТП,
актосъставителят е направил необоснован извод,който не съответства по
обективни критерии на легалното определение за ПТП в §6 т.30 от ДР на ЗДвП.
Предвид събраните по делото безспорни доказателства, съдът намира,че
между двата автомобила не е възникнало ПТП. Липсата на този факт е и
отрицателна предпоставка за възникване на задължения за жалбоподателката като
участник в ПТП с материални щети. Като е приел,че такива задължения са
възникнали за жалбоподателката и тя не ги е изпълнила,наказващият орган е
постановил необосновано постановление и по т.2. Въз основа на събраните
доказателства в тази насока,наказващият орган е направил неправилен извод.
Предвид на обстоятелството,че не се установява по безспорен и категоричен
начин възникването на ПТП с материални щети,съдът намира,че за
жалбоподателката не е възникнало задължение по чл.123 ал.1 от ЗДвП и не следва
да носи отговорност по чл.175 ал.1 от ЗДвП.
На второ място обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно
по т.1. В тази му част е допуснато съществено протИ.речие между текстово
3
изписване на обективните признаци на нарушението и приложената наказателна
разпоредба. Водачът причинил ПТП в следствие на нарушаване на правилата за
заобикаляне следва да носи отговорност по чл.179 ал.2 вр. ал.1 от ЗДВП. Като е
приел,че няма предвидено наказание за нарушението допуснато от
жалбоподателката,наказващият орган постановил и незаконосъобразен акт по т.1.
Горното дава основание на съда да намери,че като е направил неправилни
изводи въз основа на събраните доказателства,наказващият орган е постановил
необосновано и незаконосъобразно постановление, което налага цялостна отмяна
на постановлението.
Искането за определяне и присъждане на разноски в полза на
жалбоподателката за адвокат оказал безплатна правна помощ е
основателно.Съгласно разпоредбата на чл.38 ал.2 от ЗА за защитника съгласно
договора за правна помощ представлявал безплатно страната се дължи
възнаграждение. В представеното пълномощно адв.П. е посочил,че с
жалбоподателката са близки по см. на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА . Според чл.63 ал.3 от
ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Претендирана е сума от 900лв. за възнаграждение
съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 от Наредба №1 и искането е неоснователно.
Възражението за прекомерност на разноските, направено от ответника по жалбата
е основателно. Като отчита обстоятелството, че упълномощения защитник е
изготвил жалбата и два пъти се е явявал в съдебни заседания , съдът намира, че
претендираната сума за хонорар съответства на положения труд и следва да се
присъди в размер на 500лв.
Предвид изложеното,съдът



РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 22-1085-004005/03.02.2023г.
на началник Група в Сектор ПП-КАТ при ОДМВР Русе,с което на С. Ю. Б. от
гр.Русе ЕГН ********** основание чл.185 от ЗДвП наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на ДВАДЕСЕТ лева и на основание чл.175 ал.1 т.5 от
4
ЗДвП са ú наложени административни наказания ГЛОБА в размер на СТО лева и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА.
ОСЪЖДА ОДМВР Русе Сектор Пътна полиция да заплати на адвокат И. П.
АК Русе сумата от 500лв. разноски по делото
Решението може да се обжалва пред Административен съд Русе в 14-дневен
срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5