Р Е Ш Е
Н И
Е № 85
гр. Пловдив, 07.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 05.12.2019
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 12403 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Производството
е образувано по искова молба от Й.Г.И., ЕГН ********** срещу „Ти Би Ай Банк“ АД, допълнена и
уточнена с молба от 13.08.2019 г., с която са предявен иск за признаване за
установено, че договор за потребителски кредит № *** е недействителен на
основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1,,
т.9,
т.10 и т.11 от Закона за потребителския кредит, евентуално да се признаят за
недействителни клаузите за заплащане на еднократно възнаграждение “***” в
размер на 257.40 лева и “***” в размер на 262.55 лева, на основание чл.10а,
ал.2 ЗПК.
В исковата молба се излагат твърдения,
че между страните е сключен договор за кредит, по който ищцата е
кредитополучател, а ответника заемодател. Твърди се, че договорът за кредит бил
нищожен на посочени в исковата молба основания, както и били недействителни
клаузите за еднократно възнаграждение “***” в размер на 257.40 лева и “***” в
размер на 262.55 лева. Претендират се разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва исковете по
същество с излагане на подробни съображения. Не се оспорва, че по процесния
договор ищецът е заплатил сума в размер на 3000 лева. Моли се за отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени е главен и евентуален иск с правна
квалификация чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
В тежест на ответника е да
докаже, че
процесният договор за заем, както и визираните в него клаузи - еднократно
възнаграждение “***” в размер на 257.40 лева и “***” в размер на 262.55 лева
съответстват на разпоредбите на закона и същите са действителни.
С определение
от 15.10.2019 г. като безспорно между страните е отделено, че
са сключили договор за потребителски кредит № *** от 19.11.2018 г. с посоченото
от ищеца съдържание, в който са уговорени еднократно възнаграждение “***” в
размер на 257.40 лева и “***” в размер на 262.55 лева. Ответникът признава, че
ищецът е заплати по договора за заем сума в общ размер на 3000 лева.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че ответникът е банкова институция, която по
занятие отпуска кредити чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което
го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9,
ал.3 ЗПК.
Предвид
изложеното сключеният между страните договор за кредит по своята същност е
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По доводите за недействителност на договора за кредит
За да бъде
валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на
предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
В исковата
молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на процесния
договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.9,
т.10 и т.11 от ЗПК, като е направено искане за прогласяване на недействителност
на договора на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК.
След изследване
съдържанието на договора, съдът намира, че са спазени изискванията към
съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните
разпоредби.
Видно от
договора за заем /л.7/, в чл.9 е посочен лихвеният процент по кредита, който е 29.24
% фиксиран годишен лихвен процент по заема, представляващ реквизит по чл.11,
ал.1, т.9 ЗПК и доколкото е фиксиран за целия период от договора, посочени са и
условията за прилагането му и как се изчислява - в чл.9, т.9.2 и т.9.3.
Действително в
договора няма отделно записване на общия размер на договорната лихва, но това
не води до недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за
съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в друга разпоредба, към която да препраща гл. „Шеста – Недействителност
на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“ от ЗПК. Освен това от
договора става ясно какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за целия
срок на договора, а именно 1426.23 лева /разликата между общо дължима сума по
договора от 5368.57 лева и предоставения
кредит в размер на 3000 лева, такса комбо Живот 257.40, такса Комбо
Безаработица - 262.55 лева, такса за оценка на риска – 422.30 лева/, който
размер е фиксиран за целия период на договора.
В чл.10 от
договора е посочен общият размер на всички плащания по договора в размер на 5368.57
лева /включващ, главници, такси и лихва/, както и годишния процент на разходите
на заема 48.71 % – реквизити по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Претенцията за прогласяване на
недействителност на договора, основана на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, а именно, че
към договора липсва погасителен план също е неоснователна. Видно от самия
договор в чл.11, т.11.2 е инкорпориран погасителен план, в който са посочени
броя на вноските по кредита, дата на всяка една от вноските, периодичността на
вноските, както и размерът на всяка една от вноските. Тъй като договорът е
сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по
него, последното изискване на чл. 11, ал.
1, т. 11 ЗПК- за посочване последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми в това число главница и лихви, е
неприложимо. Съгласно самата разпоредба тази информация следва да се съдържа в
погасителния план единствено при наличието на различни лихвени проценти,
каквито не се установяват в случая.
Съдът намира за неоснователен доводът на ищеца за нищожност на договора, тъй като
ответникът не му предоставил по пълен и разбираем начин преддоговорна
информация, като намира, че в договора ясно и пълно са посочени параметрите му,
които са били известни на ищеца към момента на сключването му. В чл. 25. 13 от договора е посочено, че с подписването на
договора потребителят декларира, че преди сключването на договора, кредиторът
му е предоставил своевременно, безвъзмездно на хартиен носител и на български
език необходимата информация във формата на "Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация" за сравняване на различни
предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договора,
съобразно изразените от потребителя предпочитания и въз основа на предлаганите
от кредитора условия на договора. По делото няма спор, че договорът е подписан
от ищеца, като от съдържащото се в чл. 25.13.1 от
договора изявление, може да се направи категоричен извод, че същият е имал
възможност да се запознае с цялостното съдържание на договора, преди да положи
подписа си под същия, т. е. да сключи договора.
С оглед изложените съображения съдът
намира, че не са налице посочените от страна на ищеца основания за прогласяване
на недействителността на договора за заем и същият е валидно сключен, поради
исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По евентуалните искове за прогласяване на
недействителност на клаузите *** и *** са изложени
обстоятелства, че същите са недействителни, доколкото тяхното уговаряне в
договора, противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК, регламентиращ
забрана да се начисляват такси и разноски за услуги, които са свързани с
усвояването и управлението на кредита и такова искане е направено в петитума.
В чл.19 е регламентирана възможност
кредитополучателя да се възползва при желание от негова страна от
застраховките, предлагани от кредитора, които не са условие за сключване на
договора.
Видно от представен по делото
застрахователен договор от 19.11.2019 г. /л.36/, ответникът е сключил
застраховка Живот и Безработица, като обезпечение на процесния договор за
кредит, със застрахователи ЗК „Уника Живот“ АД и ЗК „Уника“ АД,
застраховащ/застрахован – Й.Г.И. и ползващо се лице - „Ти Би Ай Банк“ АД, с уговорена застрахователна
премия от 519.95 лева, платима еднократно. Този договор е сключен по искане на
ответника, видно от заявление-декларация /л.30/, в което е маркирано съгласие
за сключване на такъв договор и заявлението е подписано от ответника.
В чл.7.2.2 от договора за
кредит е предвидено, че в случай, че кредитополучателят се възползва от
предоставяните от кредитора застраховки, с подписване на договора за кредит,
кредитополучателят дава съгласие застрахователната премия да се превежда
директно от кредитора на застрахователя или застрахователния посредник.
Видно от договора за кредит
застрахователните премии са включени в размера на кредита. Същите формират
общия размер на кредита и са част от месечните вноски.
Така уговорените вземания по
клаузи *** и ***, с оглед техния характер и естество не
представляват такси по усвояване и управление на кредита, а са допълнително
предоставени услуги, поради което с тяхното уговаряне не е налице противоречие
с чл.10а, ал.2 ЗПК. Същите не следва да са включват към годишния процент на
разходите, доколкото не са предвидени като условие за сключване на договора. Изрично
в чл.19 от договора е посочено, че застраховката не е задължителна, сключва се
по желание на кредитополучателя и не е условие за сключване на договора. Ищецът
не установи, че сключването на тези клаузи е било условие за сключване на
договора.
В петитума на исковата молба, ищецът се е
позовал на недействителност на тези клаузи на основание чл.10а, ал.2 ЗПК.
С оглед изложените съображения и евентуалните
претенции се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от
двете страни и при този изход на спора право на разноски се пораждат за
ответника.
В отговора на исковата молба ответникът е направил искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство
ответникът се е представлявал от юрисконсулт и е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.,
което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр.
с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе
предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания
и извършените процесуални действия, което следва да му бъде присъдено в пълен
размер на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Й.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Ти Би Ай Банк“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, ет.6, представлявано от *** и *** – ***, искове за
признаване за установено между страните, че договор за паричен заем *** от
19.11.2018 г. е недействителен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.22,
вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Й.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Ти Би Ай Банк“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, ет.6, представлявано от *** и *** – ***, в условието на
евентуалност искове за признаване за установено между страните, че са
недействителни клауза ***, на стойност 257.40 лева и клауза ***, на
стойност 262.34 лева, предвидени в чл.7.1 от договор за паричен заем *** от 19.11.2018 г. на
основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.10а, ал.2 ЗПК.
ОСЪЖДА „Й.Г.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ти Би Ай Банк“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, ет.6, представлявано от *** и *** – ***, сумата в размер 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ