РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Силистра, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. Василева
Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря М. В. Стефанова
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско
дело № 20233400500335 по описа за 2023 година
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д. Н. П., с ЕГН **********, представлявана от адв.Г.Г., моли
съда да отмени Решение №196/07.04.2023г. постановено по гр.д.№1707/2021г. по описа на
Районен съд-Силистра, в частта му, с която е постановен отхвърлителен диспозитив над
предявената 1/4 идеална част до непредявената 1/3 идеална част от процесния имот.
Обжалва решението и в частта, с която е отменен констативния НА №141/21г.
подробно описан в решението, в частта над ¾ ид.ч. Счита, че тази акт следва да бъде изцяло
отменен, за да се предотврати злоупотреба с него. /Искането и съображенията в тази насока
са направени във въззивна жалба, подадена лично от Д.П. на 26.04.2023г./
Моли да се измени решението в частта му за разноските, които А. М. И. е осъдена
да й заплати като ги увеличи от 1453.50 лв. на 2058 лева.
В писмените бележки се прави искане за присъждане на разноските в пълния им размер, а
именно 2558 лева.
Моли съда да отмени изцяло същото решение в частта му за разноските, които Д.
Н. П. е осъдена да заплати на А. М. И., в размер на 200 лв.
Претендира разноските,направени във връзка с въззивното обжалване.
Счита, че при постановяване на решението, в обжалваната му част, е допусната
грешка относно претендирания с установителния иск размер на идеалната част от
процесния имот. В исковата молба първоначално е визирана 1/3 идеална част от процесния
имот, но в проведеното на 14.7.2022 г. съдебно заседание първоинстанционният съд е приел
направеното от нея уточнение в обстоятелствената част и в петитума на исковата молба и в
този смисъл е допълнил доклада по делото. Следователно, не може да има никакво
1
съмнение, че предявеният установителен иск на ищцата касае точно 1/4 идеална част от
процесния имот, а това означава, че е изцяло погрешен и необоснован изводът на
първоинстанционния съд, послужил като основание за постановяване на отхвърлителен
диспозитив за разликата над признатата 1/4 идеална част от процесния имот. Така
допуснатата грешка се е отразила и на изводите и пресмятанията, до които съдът достига по
отношение на разноските по делото.
Поради това обжалва решението и в тази му част.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата А. М. И., с ЕГН **********, чрез адв.И.Русчева, е
подала отговор, с който излага доводи за неоснователността на жалбата и моли тя да бъде
оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.
Счита, че първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка и
изводите, до които е достигнал са в съответствие със закона, съдебната практика и
събраните доказателства.
Не е осъществена процедурата по чл. 214 от ТПК, при която съдът следва да чете
нарочно определение за изменение на претенция, в случая, на поисканата от ищцата квота.
Такова определение няма в нито един от съдебните протоколи. Такова искане не е имало от
ищцата – жалбоподател в настоящото производство- поради което и съдът не е бил длъжен
да се поизнася.
Поради това счита, че липсва правен интерес от обжалване, тъй като самата
жалбоподателка твърди, че решението е правилно и съответства на искането й. От това
следва, че подадената жалба е недопустима и образуваното въззивно производство следва да
се прекрати, а жалбоподателката да понесе отговорността за разноски пред тази инстанция.
Съдът като прецени доводите не страните и доказателствата по делото, прие за
установено следното:
С Решение № 196/07.04.2023г. постановено по гр.д.№ 1707/2021г. по описа на РС-
Силистра, съдът е признал за установено по отношение на А. М. И., с ЕГН **********, от с.
Алеково, обл. Силистра, , че Д. Н. П. с ЕГН **********, от гр. Силистра, е собственик по
наследство от своя баща Нешо Петров Иванов на ¼ ид.ч. от недвижим имот в с. Алеково –
1879/3250 ид.ч. от дворно място, представляващо поземлен имот с пл. № 354 (триста
петдесет и четири), включващ парцел VIII (осем) с площ 1933 кв.м. и парцел IX (девет) с
площ 1225 кв. м., кв. 34 (тридесет и четири) по регулационния и кадастрален план на с.
Алеково, одобрен със заповед № РД 09-34 от 29.01.1985 г. с обща площ на имота 3250 кв.м.
(три хиляди двеста и петдесет кв.м.) /от който 1371/3250 идеални части са общинска
собственост/, заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда и стопански сгради,
при съседи: улица, УПИ VII-353, УПИ VII-357, УПИ XV-355, УПИ XIV-355 и УПИ X-390.
Отхвърлил е като неоснователен иска за установяване на правото на собственост на
Д.П. над посочената по-горе идеална част и е отменил констативен нотариален акт № 141, т.
11 по описа на СВ – Силистра за 2021 г. (№ 169, т. 2, рег. № 4826, д. 289 от 2021 г. по описа
на нотариус Никола Николов) в частта, в която се установява правото на собственост на
А. М. И., с ЕГН **********, върху недвижим имот в с. Алеково – 1879/3250 ид.ч. от дворно
място, представляващо поземлен имот с пл. № 354, включващ парцел VII с площ 1933 кв.м.
2
и парцел IX с площ 1225 кв.м., кв. 34 по регулационния и кадастрален план на с. Алеково,
одобрен със заповед № РД 09-34 от 29.01.1985 г. с обща площ на имота 3250 кв.м. (от който
1371/3250 идеални части са общинска собственост), заедно с построените в него двуетажна
жилищна сграда и стопански сгради, при съседи: улица, УПИ VII-353, УПИ VII-357, УПИ
XV-355, УПИ XIV-355 и УПИ X-390, за частта над ¾ ид.ч.
Осъдил е А. М. И. с ЕГН **********, да заплати на Д. Н. П. с ЕГН **********,
направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска- в размер на 1543,50
лева
Отхъврлил е искането за присъждане на разноски над тази сума.
Осъдил е Д. Н. П. с ЕГН **********, да заплати на А. М. И. с ЕГН **********,
направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно, в
размер на 200 лева и е отхвърлил искането в останалата му част.
Предвид възраженията на жалбоподателката относно неправилност на постановеното
решение в частта за разноските, районният съд е повел процедура по чл.248 от ГПК и е
постановил Определение №398/13.06.2023г. с което е оставил без уважение искането на Д.П.
за промяна на решението в частта за разноските.
Срещу това определение Д.П. е подала частна жалба, по която е образувано в.ч.гр.д.
№336/2023г. по описа на ОС-Силистра.
Жалбоподателката счита, че в противоречие с процесуалните правила, районният съд
се е произнесъл по молба за промяна на решението в частта за разноските, каквато тя не е
предявявала. Счита, че въпросът със съдебните разноски следва да се разреши от Окръжен
съд- Силистра във въззивното производство по подадените от нея въззивни жалби.
Ответницата по тази жалба А. М.И., е подала отговор, с който изказва становище, че
предприетите от районния съд действия са правилни и законосъобразни, както и
постановения акт по отношение на разноските. Поради това счита, че подадената жалба
следва да се остави без уважение.
С оглед процесуална икономия и с цел да се обезпечи правилното и непротиворечиво
разрешение на спора, двете производства, поради наличието на предпоставките по чл.213 от
ГПК, са обединени. Възраженията по отношение на решението на първоинстанционния съд
в частта за разноските, следва бъдат обсъдени след преценяване правилността на решението
в обжалваните части.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение, в частта, с която е признато за установено по отношение на
А.И., че Д.П. е собственик на ¼ ид.ч. от описания по-горе имот, не е обжалвано от страните
и е влязло в сила.
В частта, с която съдът е отхвърлил иска, предявен от Д.П. за установяване на
правото й на собственост над имота за частта над ¼ ид.ч., решението е недопустимо, по
3
следните съображения:
Първоначално Д.П. е предявила установителен иск за собственост за 1/3 ид.ч. от
имота. Така е определил съдът предмета на спора в определението си по чл.140 от ГПК,
съдържащо и проекта за доклад по делото /л.57 по делото- Определение № 95/28.01.2022г./.
На 11.07.2022г ищцата е подала до съда писмено изявление /вх.№5051-л.110 по
делото/ с което изменя претенцията си за собственост от 1/3 ид.ч. на ¼ ид.ч. /л.112/.На
следващия ден- 12.07.2022г. е подадено още едно писмено изявление /вх.№5109-л.120 по
делото/, с което отново е заявено изменение на иска, като се претендира Д.П. да бъде
призната за собственик на ¼ ид.ч. от процесния имот.
В проведеното на 14.07.2022г. съдебно заседание това искане е докладвано от съда
/л.149/. Съдът е обявил на страните, че допълва доклада, направен вече с Определение
№95/28.01.22г. /л.57/, с това искане. Процесуалният представител на ищцата е заявил в това
съдебно заседание, че поддържа направеното уточнение и моли да се приеме, че „в този вид
е предявената искова претенция“. Изрично заявява, че не оспорва доклада на съда, но моли
той да бъде допълнен с това „изменение на петитума“.
С оглед разпоредбата на чл.214,ал.1 от ГПК, това изявление следва да се приеме като
изменение на иска- намаляване размера на претенцията като се претендира установяване
право на собственост върху ¼ ид.ч. от процесния имот, вместо над първоначално заявената
1/3 ид.ч. от имота.
Съдът не е постановил определение за приемане на изменението на иска, но като
такова следва да се приеме изявлението му /л.149/, с което докладва това изявление и
допълва доклада по делото.
Страната е заявила изрично, че желае съдът да се произнесе по искането й за промяна
на петитума на исковата молба, съдът, макар и непрецизно е постановил акт, с който е приел
изменението.
От изявлението на съда следва, че приема направеното изменение на иска. Не е
постановено определение за отказ, вместо това, съдът включва това изменение в доклада си
по делото. Предвид на това, предметът на делото е предявения от Д.П. иск по чл.124 от ГПК
за установяване на правото й на собственост върху ¼ ид.ч. от имота, подробно описан в
исковата молба.
Не е постановено определение за прекратяване на производството за разликата над ¼
ид.ч. до първоначално претендираната 1/3 ид.ч. от имота.
Въпреки, че е десезиран по отношение на това искане, съдът е разгледал
първоначално предявената претенция и е постановил решение по нея, игнорирайки
направеното изменение на иска. Следователно, първоинстанционният съд се е произнесъл
по непредявен иск, поради което решението му в тази част следва да се обезсили като
недопустимо.
Настоящия състав не споделя доводите на ответника по жалбата, че жалбата е
недопустима, поради липса на правен интерес от предявяването й, тъй като ищецът има
4
правен интерес съдът да разгледа и да се произнесе именно по предявения от него иск.
Освен това, както ответникът по жалбата правилно изтъква, това произнасяне се отразява
при разпределяне тежестта за разноските, и следователно, налице е правен интерес от
предприетото обжалване.
Поради това, ОС-Силистра счита жалбата в тази част за основателна и я уважава. На
основание чл.270,ал.3 от ГПК, решението в тази му част следва да се обезсили.
Искането на жалбоподателката да бъде изцяло отменен констативният нотариален
акт, легитимиращ А.И. като собственик на процесния имот, не може да бъде уважено.
Постановеното от районния съд решение, в тази му част, е правилно и в съответствие с
установените права и квоти на страните в съсобствеността. Констативният нотариален акт
легитимира А.И. като собственик на ¾ ид.ч. от имота. Това обстоятелство е вярно, поради
което липсват правни основания за отмяна на акта, съответно на съдебното решение в тази
му част.
По отношение на разноските, направени в първоинстанционното производство:
Разноските, които А.И. дължи на Д.П.:
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, разноските на Д.П. в
производството по гр.д.№ 1707/21г. по описа на РС-Силистра, подробно описани по пера, са
2701 лева. В мотивите на решението са изложени съображения за редуциране на разноските
за бензин, които и настоящата инстанция споделя, поради което те са редуцирани от 170
лева на 107 лева.
Редуциран е размерът на адвокатското възнаграждение, заплатено на адв.Г.- от 2000
лева на 1500 лева. Настоящия съдебен състав намира това за правилно, с оглед разпоредбата
на чл.7,ал.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията й-от 2020г.- бр.68 на ДВ- към момента на сключване на договора за правна
помощ и упълномощаването на адвоката. Според тази разпоредба се предвижда минимален
размер на възнаграждението от 600 лева. Страните са договорили 1200 лева /пълномощно на
л.108/. Още тогава договореното възнаграждение е надвишавало значително минималния
размер, а не е отчетена продължителността и фактическата сложност на делото. Към
момента на приключване на делото е уговорено заплащането на още 800 лева /л.280/.
Предвид на това, правилно районният съд е счел за основателно възражението на
ответната страна за прекомерност на заплатеното възнаграждение и го е намалил до 1500
лева.
Въпреки многото насрочени открити съдебни заседания, реално ход на делото е
даден в три от тях и в тях са осъществени процесуални действия. Независимо от това, видно
е, че страната, съответно, процесуалният й представител са подавали писмени изявления до
съда и между проведените открити съдебни заседания. Поради това, настоящият състав
счита, че възнаграждението не следва да се редуцира до нормативния минимум /600 лева/.
Определеното от районния съд адвокатско възнаграждение е справедливо и отговаря на
изискванията на закона. /цитираните по-горе разпоредби на чл.78,ал.5 от ГПК, чл.7,ал.5 от
5
цитираната Наредба, във връзка с чл.7,ал.2 от същата/.
Тъй като от страна на ответницата А.И. няма жалба против решението в частта за
разноските, определеният от районния съд хонорар не следва да се намалява, а при
преценяване на разноските трябва да се съобрази този размер- 1500 лева.
Искът на Д.П. е основателен и липсват основания за отхвърляне на част от
претенцията й, дължат й се разноски в размер на 2138 лева, а не както е присъдил районния
съд- 1543.50 лева, прилагайки правилото за съразмерност на уважените искове. При
определяне размера на разноските ОС-Силистра е съобразил направеното от районния съд
редуциране на адвокатското възнаграждение и заплатените разноски за бензин, а в
останалата част се е ръководил от представения списък за разноски.
Налага се извода, че жалбата на Д.П. е основателна в тази част, което налага, с
настоящия съдебен акт да й се присъди сумата от 594.50 лева- разликата между дължимите
2 138 лева и присъдените от районния съд 1543.50 лева.
По отношение на разноските, които Д.П. дължи на А.И., присъдени със
съдебното решение:
В случая следва да се съобрази направеното от страна на ищцата изменение на иска,
което е прието от съда /съдебно заседание, проведено на 14.07.22 г.- коментирано по-горе/.
В противоречие с процесуалните правила, съдът не е постановил прекратяване на
производството за частта над ¼ ид.ч. С оглед разглежданата жалба, следва да се приеме, че
това е процесуалното действие, дължимо от съда, при което няма да има нужда от
отхвърлителен диспозитив в решението, каквото е заявеното становище в жалбата.
При установената фактическа обстановка по делото, а именно, че ищцата е оттеглила
част от претенцията си след размяната на книжа и получаване отговора на ответника, следва
да се приложи разпоредбата на чл.78,ал.4 от ГПК,тъй като производството в тази му част е
следвало да бъде прекратено. Поради тава ищцата дължи на ответницата разноски,
съразмерно прекратената част. Това е коментирано и от районния съд в Определение
№398/23 г.
Първоначално предявеният иск е с цена 1976 лева /чл.69,ал.1,т.2 от ГПК- данъчната
оценка на съответната ид.ч. от имота, предмет на делото- първоначално заявена на 1/3 ид.ч./
След изменението на иска, цената на иска е 1482 лева. Разноските на ответницата И. са в
размер на 800 лева- 600 лева възнаграждение за адвокат и 200 лева за съдебна експертиза.
Съразмерно с прекратената част от иска, Д.П. дължи на А.И. сумата от 200 лева- разноски по
гр.д.№1707/21г. по описа на РС-Силистра. Сумата съвпада с тази определена от районния
съд, тъй като по отношение на разноските, на практика, е без значение дали искът е бил
частично отхвърлен или производството по него е частично прекратено.
Поради това, решението в тази част е правилно, а подадената от Д.П. жалба
неоснователна.
Разноските в производството пред въззивната инстанция:
Разноските на жалбоподателката пред тази инстанция са в размер на 1165.60 лева
6
/1125 лева заплатено възнаграждение за адвокат, 25.60 лева –заплатени държавни такси и 15
лева – ДТ по в.ч.гр.д.№ 336/24г. по описа на ОС-Силистра/.
Предвид изхода от процеса пред тази инстанция й се дължат в пълен размер.
Размера на дължимите разноски не следва да се намалява, въпреки, че съдът не
уважава част от исканията на жалбоподателката, тъй като те не са самостоятелни исковете и
решението по тях е в зависимост от произнасянето по главния иск.
По тези съображения Окръжен съд-Силистра
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №196/07.04.2023г. постановено по гр.д.№1707/2021г. по
описа на Районен съд-Силистра, в частта му, с която съдът е о тхвърлил като неоснователен
иска за установяване на правото на собственост на Д. Н.П. над ¼ ид.ч. до 1/3 ид.ч. върху
недвижим имот в с. Алеково – 1879/3250 ид.ч. от дворно място, представляващо поземлен
имот с пл. № 354, включващ парцел VII с площ 1933 кв.м. и парцел IX с площ 1225 кв.м., кв.
34 по регулационния и кадастрален план на с. Алеково, одобрен със заповед № РД 09-34 от
29.01.1985 г. с обща площ на имота 3250 кв.м. (от който 1371/3250 идеални части са
общинска собственост), заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда и стопански
сгради, при съседи: улица, УПИ VII-353, УПИ VII-357, УПИ XV-355, УПИ XIV-355 и УПИ
X-390.
ОСЪЖДА А. М. И., с ЕГН **********, да заплати на Д.Н. П. с ЕГН **********,
следните суми:
594.50/петстотин деветдесет и четири лв. и 50 ст./ лева- разноски по гр.д.№
1707/2021г. по описа на РС-Силистра;
1165.60/хиляда сто шестдесет и пет лв. и 60 ст./ лева- разноски по в.гр.д.№ 335/2023г.
по описа на ОС-Силистра;
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Люба Стоилкова
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8