РЕШЕНИЕ № 2113

 

гр. Бургас, 26.10.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 1146/2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, със седалище гр. Бургас, с която претендира осъждане на М.Х. ***, да заплати на ищеца следните суми: 275,15 лева, представляваща стойността на потребените през периода 18.12.2014-09.11.2017 год. услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на студена вода за обект в гр. Бургас, кв. .......... аб. № ......., за което парично задължение са съставени представените по делото фактури, издадени от дружеството-ищец през периода 26.01.2015-27.11.2017 год., и 50,73 лева – обезщетение за забава за периода 27.02.2015-12.02.2018 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на процесната главница, начиная от предявяване на исковата молба – 13.02.2018 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства, претендира деловодните разноски.

Ответникът е уточнен с писмена молба от 03.05.2018 год.

Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.

Ответникът, чрез процесуалния си представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва исковете, моли за отхвърлянето им; не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Ищецът твърди, че е легитимиран като кредитор на ответника М.Ю., за доставени услуги В и К във водоснабден обект – жилищна сграда в гр. Бургас, кв. ...., за който е разкрит аб. № ..... Ищецът сочи, че стойността на потреблението през периода 18.12.2014-09.11.2017 год. възлиза на 275,15 лева, а потребителят дължи и обезщетение за забава – 50,73 лева, както и законна лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Месечните задължения за главници са описани в приложените към исковата молба фактури, издадени от ищеца-кредитор през периода 26.01.2015-27.11.2017 год.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен иск за неоснователен. В тежест на ищеца е провеждане главно и пълно доказване легитимацията си на кредитор по предоставени услуги В и К, легитимацията на ответника като потребител на тези услуги, както и размера и изискуемостта на процесните парични вземания – чл. 154, ГПК. Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 год., потребител на услугите В и К са собствениците или носителите на вещното право на ползване на водоснабден имот, жилище или нежилищен имот или др. водоснабден обект. От данните по делото не може да се установи, че през процесния период М.Ю. е била собственик или ползвател на водоснабдения жилищен обект с аб. № 949414, където е предоставена услугата на ищеца. Тази липса на доказателства изключва материално-правната легитимация на ответника като длъжник по цитираната наредба, поради което за М.Ю. не е възникнало паричното задължение за заплащане на сумите по представените фактури.

Предвид изложеното, съдът намира главния иск за неоснователен, а това налага отхвърлянето му, ведно с обусловените претенции за обезщетение за забава.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, за осъждане на М.Х.Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да му заплати следните суми: 275,15 лева, представляваща стойността на потребените през периода 18.12.2014-09.11.2017 год. услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на студена вода за обект в гр. Бургас, кв. ..... – аб. № ..., съгласно фактури, издадени от дружеството-ищец през периода 26.01.2015-27.11.2017 год., и 50,73 лева – обезщетение за забава за периода 27.02.2015-12.02.2018 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на процесната главница, начиная от предявяване на исковата молба – 13.02.2018 год., до окончателното й изплащане.

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ