№ 139
гр. Габрово, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело
№ 20254200500175 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Дженерали Застраховане АД, против
решение № 500/01.11.2024г. по гр. д. № 434/24 г. по описа на Районен съд
Габрово.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони.
Съдът неправилно тълкувал и приложил клаузите, относими към
конкретния казус в Общите условия по доброволна застраховка Каско на
МПС, сключен между страните. Неправилно приел и въвел тезата, че най-
близкия сервиз за увредения при ПТП от 12.08.2023г., осъществено в района
на гр. Тимишуара, Румъния е този в гр. Габрово. Не такъв бил смисъла,
вложен в т.15.2. от ОУ. В тази точка били посочени две възможни хипотези, в
които застрахователя обезщетява ползването на пътна помощ при ПТП в
чужбина: за транспортиране до най-близкия сервиз в чужбина и престой на
платен паркинг в чужбина. В конкретният случай била реализирана
хипотезата - престой на платен паркинг в чужбина, в нейната пълнота. МПС
не посетило сервиз на територията на Румъния и то по волята на ищеца. Ето
защо, нито му се следва, нито му се дължи обезщетение за придвижването му
1
от паркинга в Тимишуара до гр. Гюргево. Ползването на сервиз в гр. Габрово
е осъществено на територията на Р България, при хипотезата на т. 15.1. от ОУ
и не следва да се третира и смесва с хипотезата на т.15.2, която е валидна за
чужбина. В конкретният случай, изразът в мотивите на решението „...до
сервиз в гр. Габрово..." не се покривала с конкретната клауза в ОУ „ разходи за
транспортиране на МПС до най-близкия сервиз (за чужбина)". В тази насока
имало дадени указания от застрахователя към ищцата, видно от приложеното
като доказателство към исковата молба от ищеца писмо от 30.10.23г.,
изпратено по електронна поща, в резултат от проведена кореспонденция.
Според жалбоподателя, съгласно покритието на пътна помощ за
чужбина, посочено в т.15.2 от ОУ, било реализирано само събитието
„...разходи до най-близкия паркинг..", не и втората хипотеза „...до най-близкия
сервиз..". Поради това само този разход бил обезщетен. В частта за
транспортиране от гр.Тимишуара до гр.Гюргево, разходът
се явявал частен и не подлежал на обезщетяване, съгласно ОУ по
застраховката. Освен това, застрахователят указал изрично, че
официален сервиз за марката на автомобила има и в град Русе, поради което
решението да прибере автомобила в гр. Габрово било лично взето и
реализирано от ищцата, поради което застрахователят не може да бъде
задължен да покрие разходи, които са направени извън изрично посочените
хипотези на покритие в чужбина.поради изложеното, решението и в частта за
присъдени лихви и разноски било неправилно и незаконосъобразно.
Иска се за бъде отменено изцяло първоинстанционното решение и
вместо него да се постанови друго,с което исковете срещу Дженерали
Застраховане АД да бъдат отхвърлени изцяло, ведно с всички законови
последици, като бъдат присъдени разноски и възнаграждение за процесуално
представителство.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който въззивната
жалба се оспорва, като се излагат подробни аргументи относно нейната
неоснователност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по
делото, приема следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция следи служебно за
валидността на решението, а за допустимостта - в обжалваната част. Относно
2
законосъобразността на акта, въззивният съд е обвързан от възраженията
посочени в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, а по същество правилно.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск за заплащане на
обезщетение за извършени транспортни разходи за репатриране в чужбина на
претърпял ПТП лек автомобил, застрахован по застраховка „Каско", в размер
на 1385.20 лв., заедно със законната лихва върху претендираната сума от
датата на заплащането й от застрахованото лице - 12.08.2023г. до
окончателното изплащане на сумата.
В хода на производството пред районния съд безспорно е установено, че
на 12.08.2023г. лек автомобил „Форд", модел „Мондео", с ДК№ ****
претърпял ПТП в Румъния, в района на гр. Тимишоара, на път А1, км 428, С2.
От мястото на ПТП в Румъния до сервиз в гр. Габрово автомобилът бил
репатриран на 3 етапа. Първият етап - от мястото на катастрофата до първия
паркинг, за което били заплатени 750 румънски леи. След това от паркинга
около гр. Тимишоара до гр. Гюргево, за което били заплатени 3500 румънски
леи и третият етап от гр. Гюргево до сервиз в гр. Габрово, за което били
заплатени 420 лева. След представяне на фактурите за разходите по
репатрирането на автомобила, "Дженерали Застраховане" АД възстановило
разходите по превозването на автомобила от мястото на ПТП до паркинга в
близост до гр. Тимишуара и от гр. Гюргево до гр. Габрово, като отказало да
изплати разходите за репатрирането на автомобила от паркинга около гр.
Тимишоара до гр. Гюргево, в размер на 3500 румънски леи по Фактура
№74/12.08.2023г., издадена от Пътна помощ ФЛ Мърджеску Богдан Даниел, с
дан. №42572741.
Безспорно е установено също, че към момента на ПТП и
транспортирането, автомобилът е застрахован при ответника от „УниКредит
Лизинг"ЕАД, клон Габрово по застраховка „Каско на МПС" по силата на
Полица № 0320220179018779/23.08.2022 г., като ответницата по жалбата е
посочена като лизингополучател.
Установено е още, че непосредствено след настъпилото ПТП
застрахователното дружеството е било уведомено по телефона и на същата
дата 12.08.2023 г. е образувана щета № *********.
Спорът между страните е застрахователят дължи ли заплащане на
3
разходите за транспортиране на автомобила през втория етап - от паркинга
около гр. Тимишоара до гр. Гюргево.
Жалбоподателят се позовава на т.15.2. от ОУ, където били посочени две
възможни хипотези, в които застрахователя обезщетява ползването на пътна
помощ при ПТП в чужбина: за транспортиране до най-близкия сервиз в
чужбина и престой на платен паркинг в чужбина. Според застрахователя, в
случая била реализирана хипотезата - престой на платен паркинг в чужбина.
Не бил посетен сервиз на територията на Румъния по волята на ищеца, поради
това не се следвало обезщетение за придвижването му от паркинга в
гр.Тимишуара до гр. Гюргево. Ползването на сервиз в гр. Габрово било
осъществено на територията на Р България, при хипотезата на т. 15.1. от ОУ и
не следвало да се смесва с хипотезата на т.15.2, която е валидна за чужбина. В
тази насока имало дадени указания от застрахователя към ищцата с писмо от
30.10.23г., изпратено по електронна поща, в резултат от проведена
кореспонденция,като посочил изрично, че официален сервиз за марката на
автомобила има и в град Русе, поради което решението да прибере автомобила
в гр. Габрово било лично и не подлежало на обезщетяване.
Въззивният съд намира, че първоинстанционния съд обосновано не е
приел тези доводи на застрахователя за основателни, поради което споделя
изложените мотиви и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
В допълнение следва да се посочи, че разпоредбата на чл.15.1 от ОУ е
неотносима към настоящия спор, тъй като тя визира случаи на настъпило
ПТП в РБългария, какъвто не е настоящият.
Приложима по делото е нормата на чл. 15.2 ал. 2 от ОУ на ответника,
според която, при настъпило ПТП в чужбина се възстановяват разходите за
транспортиране на МПС до най-близкия сервиз и престой на МПС на платен
паркинг седем денонощия, при посочени в текста условия.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че ОУ не е конкретизирано
от кого и по какъв начин се определя кой е „най- близкия сервиз ".
Ищцата е заявила, че е действала по указания на застрахователя,
получени по телефона, веднага след настъпването на ПТП, според които
увреденият автомобил следва да бъде репатриран до гр. Габрово. Тези нейни
твърдения се потвърждават по категоричен начин от показанията на
разпитания пред първата инстанция св. И. Б., който твърди, че получил
4
обаждане от служители на застрахователното дружество с указания да
прибере автомобила от гр. Гюргево до сервиз в гр. Габрово. Не поел
транспорта от Тимишоара, тъй като нямал лиценз да извършва репатриране на
автомобили извън територията на РБългария.
От изложеното следва, че застрахователят, нареждайки автомобила да се
транспортира до гр. Габрово, където се намира неговият доверен сервиз, сам е
определил къде трябва да се извърши ремонта на увреденото превозно
средство. От своя страна ищцата, като ползващо се лице по застраховката, е
изпълнила задължението си своевременно да уведоми за настъпилото ПТП
дружеството ответник.
Въззивният съд споделя изводите на първата инстанция, че в
компетентността на застрахователя е да определи кой е най-близкият сервиз и
да уведоми застрахования за същия, каквото явно е направено, предвид
доказателствата по делото. Показателно е също, че застрахователя е заплатил
разходите за транспортиране на автомобила от мястото на ПТП, което е било в
района на гр. Тимишуара до паркинг в района на същия град и от гр. Гюргево
в Румъния до гр. Габрово, където е ремонтиран автомобилът, а без основание
в противоречие със собствените си ОУ е отказал заплащане на направените
разходи през междинния участък на придвижване.
Поради изложеното, съдът намира, че ответникът дължи заплащане на
изцяло на разходите за транспорт на автомобила от мястото на ПТП до гр.
Габрово, в т.ч. от гр. Тимишоара до гр. Гюргево.
Поради изложеното е основателна и претенцията за заплащане на
законната лихва върху дължимата сума.
Съдът намира за неоснователи твърденията в жалбата, че са дадени
указания от застрахователя към ищцата с писмо от 30.10.23г., изпратено по
електронна поща, където било посочено изрично, че официален сервиз за
марката на автомобила има и в град Русе, поради което решението да прибере
автомобила в гр. Габрово било лично и не подлежало на обезщетяване, тъй
като не са подкрепени с никакви доказателства. По делото не е представено
писмо до ищцата от дружеството ответник с дата 30.10.2023 г. Приложено е
само писмо от 6.10.2024 г., изпратено до ищцата /л.23/, с което се отказва
заплащане на сумата, предмет на спора. Същото не съдържа никакви указания
да бъде ползван автосервиз в гр. Русе, каквито са твърденията на
5
жалбоподателя. Налице е явно противоречие между тези твърдения и
действията на застрахователя, изразяващи се в заплащане на разходите за
транспорт от гр. Гюргево до гр. Габрово.
Имайки предвид всичко изложено, съдът намира, че решението е
правилно и законосъобразно, поради което следва ад бъде потвърдено,а
жалбата като неоснователна оставена без уважение.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 500/01.11.2024г., постановено по гр. д. №
434/24 г. по описа на Районен съд Габрово.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6