№ 149
гр. Сливен, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20232230102864 по описа за 2023 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 05.04.2022 г. между „Неткредит“ ООД като
кредитор и С. И. Ж. като кредитополучател, е сключен Договор за кредит № ****. В
изпълнение на задължението си по чл. 1, ал. 1, във вр. с чл. 2 от договора, кредиторът е
предоставил заемната сума в размер на 500.00 лева чрез системата за плащания на „Изипей“
АД.
Съгласно чл. 3 от договор за кредит, С. И. Ж. се задължила да върне заемната сума
ведно с договорената възнаградителна лихва на 6 броя анюитетни (равни) вноски, всяка в
размер на 93.00 лева, обхващащи периода от 06.05.2022 г. до 06.10.2022 г.
За погасяване на задължението по договора за кредит, С. Ж. е направила 4 плащания,
всяко в размер на 100.00 лева, на следните дати: 20.07.2022 г., 22.08.2022 г., 23.09.2022 г. и
07.10.2022 година. С посочените плащания са погасени вноски от № 1 до № 5, частично е
погасена вноска № 5 и вноска № 6 е останала непогасена изцяло.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, по силата на което да
осъди С. И. Ж. да заплати на „Неткредит“ ООД, следните дължими суми по договор за
кредит № ****, а именно:
- 154.59 лева - падежирала главница, дължима за периода от 06.09.2022 г. до
06.10.2022 г., ведно с обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД, начислено върху сумата в
размер на 154.59 лева за периода от депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на вземането;
- 8.24 лева — обезщетение за забава, начислено върху падежиралата главница за
1
периода от 07.09.2022 г. до 03.04.2023 г.;
- 2.91 лева - падежирала възнаградителна лихва, дължима за периода от 06.09.2022 г.
до 06.10.2022 г.
Претендират се разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответницата чрез
процесуален представител, който счита исковата молба за неоснователна и недоказана.
Сочи се, че сключеният договор за потребителски кредит безспорно има белезите на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, като същевременно към
него е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила
от 10.06.2006 г., както и нормите на Европейското общностно право относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. В тази връзка съдът има задължение
да следи служебно когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не
се изисква събиране на доказателства, когато е относимо до формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/, когато е налице противоречие с
добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза в потребителски договор.
Общата потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК, предвижда,
че неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, когато
липсва индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички
държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на
по-слаба страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка
както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност.
Закона за потребителския кредит въвежда императивни изисквания по повод
формата и съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори,
нарушаването на които води до тяхната недействителност. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 -
9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
На следващо място се сочи, че сключеният Договор е недействителен на специалните
основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл. 11 ,ал. 1 ,т.9 от ЗПК
договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен
процент и условията за прилагането му. В случая в Договора е посочен ГПР, както и
годишен лихвен процент. Липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му.
Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита,
или е променлив. Липсва каквото и да е уточнение какви точно разходи се включват в
посочения процент. Посоченият годишен лихвен процент не е ясно как точно се съдържат и
как се изчисляват по отношение на общия ГПР. Не става ясно, защо има разлика между ГЛП
и ГПР в размер на близо 9%, доколкото ищецът заявява, че в ГПР се съдържа единствено и
само лихвата. По този начин ответницата била поставена в невъзможност да разбере какъв
реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. Не ставало ясно и
заплащаните от нея вноски по погасителния план какви компоненти включват, как са
2
изчислени и на каква база, като това се явявало още едно самостоятелно основание за
нищожност на договора за паричен заем.
Сочи се, че в договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в
конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, която като
неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният
лихвен процент няма да е уговорения в договора както е записано, а следва да е по-голяма
число, ако в него участва и вземането формално уговорено като неустойка. Нарушен е чл.11,
ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент, което представлява
самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер
на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата за неустойка
изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК.
По този ще се наруши и правилото ГПР да не надвишава пет пъти размера на законна лихва
/чл.19, ал.4 ЗПК/. Поради невключване на уговорката за заплащане на неустойка в ГПР,
последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от ЗЗП.
Оспорва се като нищожна и клаузата за договорна лихва както на основание
изложените по-горе възражения, така и поради противоречие с добрите нрави. Предвид
характера на предоставената по договора услуга, уговорките посочени в договора за
потребителски кредит, не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на
нормалните договорни правоотношения и равнопоставенността на съконтрахентите.
Излагат се подробни аргументи в тази насока и се сочи съдебна практика.
Твърди се, че ответницата е погасила сумата от 400 лева по Договор за
потребителски кредит и в тази връзка не следва да се назначава експертиза, тъй като нямало
спор между страните в тази връзка.
Прави се възражение за прихващане на сумата заплатена от ответницата в размер на
400 лева към дължимата се по Договора главница.
Предвид изложеното се моли съда да отхвърли претендираните искови претенции
като неоснователни и недоказани.
В с.з. ищцата редовно призована, не се явява и не се представлява. Депозирано е
становище от процесуалния й представител, с което моли съда да се даде ход на делото в
негово отсъствие. Поддържа изцяло депозирания отговор на исковата молба и приложените
с нея доказателства и искания. Представя списък с разноски по чл. 80 от ГПК и Договор за
правна защита. Моли да бъде прието заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза. По същество моли съда да отхвърли исковите претенции, като излага подробни
съображения в тази насока и сочи съдебна практика. Претендира разноските по делото.
Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за представител на
3
ищцовата страна и моли същото да бъде редуцирано до минималния размер.
В с.з. ответното дружество „Неткредит“ ООД, редовно призовано, не изпраща
представител. Депозирана е молба чрез неговият управител, с която уведомява съда, че
поради служебна ангажираност, нямат възможност да осигурят процесуален представител,
който да вземе участие в с.з. и моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Поддържа
иска. Моли да бъде прието заключението по депозираната експертиза. По същество
претендира постановяване на решение, с което насрещните искови претенции да бъдат
уважени изцяло, като в полза на дружеството бъдат присъдени сторените разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното
от фактическа страна:
На 05.04.2022 г. между „Неткредит“ ООД и С. И. Ж., е сключен Договор за кредит №
****, по силата на който кредиторът е предоставил заемната сума в размер на 500.00 лева на
ответницата чрез системата за плащания на „Изипей“ АД.
С. И. Ж. се е задължила да върне заемната сума ведно с договорената
възнаградителна лихва на 6 броя анюитетни вноски, всяка в размер на 93.00 лева,
обхващащи периода от 06.05.2022 г. до 06.10.2022 г.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която е
видно, че сумата е усвоена чрез разписка за извършеното плащане № 2000000297411058 от
дата 05.04.2022 г. Наредител: „Неткредит“ ООД, получател: С. И. Ж.. Сума: 500 лева, такса
за превод: 3,77 лева.
Непогасените задължения на С. Ж. по процесния договор за кредит към 03.04.2023 г.,
са както следва:
155,09 лева - остатък неплатена главница;
2,91 лева – остатък неплатена лихва;
9,57 лева – обезщетение за забава за периода от 07.09.2022 г. до 03.04.2023 г. върху
падежиралата главница.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Не е спорно по делото, а и от събраните писмени доказателства безспорно се
установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит 05.04.2022 г. по
силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответницата заем в размер на 500
лв., като последнdjd се е задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна
лихва на равни месечни вноски по 93 лева за срок от шест месеца- главница в размер на 500
лева и лехва в размер на 58 лева. Съгласно разпоредбата на чл. чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ищецът кредитодател е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска
кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
4
възстановими средства. Ответницата е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон ЗПК.
Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на ответницата
за недействителност на договора за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т.
11 ЗПК. В договора е по сочен лихвения процент по кредита 38.75 % както и годишния
процент на разходите по кредита 46.42 % В тази връзка съдът приема, че са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗПК, доколкото с договора е уговорен фиксиран
лихвен процент за целия срок на кредита, като за спазване на изискването на разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е достатъчно същият да бъде посочен в договора, доколкото
останалите изброени в нея реквизити относно лихвата по потребителския кредит, касаят
хипотезата, в която страните са уговорили променлив лихвен процент.
При договори за кредит с фиксиран лихвен процент за спазване на изискването на чл.
11, ал. 1, т. 11 ЗПК е необходимо погасителният план да съдържа информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В случая по делото в
сключения между страните договор се съдържа погасителен план с такова съдържание,
поради което следва да се приеме, че в него се описани условията за издължаване на кредита
от потребителя. На следващо място следва да се има предвид, че съгласно § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК възнаградителната лихва е част от ГПР, а съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК същият не може да
бъде по–висок от пет пъти размера на законната лихва за просрочени задължения в левове и
във валута. В този смисъл при договорен размер на лихвата от 38.75 % и ГПР в размер на
46.42 %, същият се явява съобразен със закона и непротиворечащ на добрите нрави. В
случая не е налице и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в договора е посочен
размера на ГПР и общата сума дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на
сключването му.
С отговора на исковата молба е направено възражение , че процесният договор е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пред. 3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави,
тъй като ГЛП е 38.75 %. Посочва, че за процесния период основният лихвен процент на БНБ
е 0% плюс 10 пункта съгласно ПМС № 72/8.04.1994 г. приложимо и към процесния период и
така договорена възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва,
което се приема от съдилищата в тяхната практика като накърняване на принципа на
еквивалентност на насрещните престации в хипотезата на нарушение на добрите нрави.
Съдът намира за действителна клаузата за заплащане на договорна лихва в размера от
38.75%. Разбирането, застъпено в съдебната практика за нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, е било
релевантно преди приемането на чл. 19, ал. 4 и, ал. 5 от Закона за потребителския кредит /в
сила от 23.07.2014 г./, до когато в закона не е била определена горна граница на договорната
5
лихва при потребителските кредити. При действието на чл. 19, ал. 4 и, ал. 5 от ЗПК се
регламентира по императивен начин предела на оскъпяване на кредита - годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. С ПМС № 100 от 2012 г. се посочва, че
законната лихва представлява сбор от основния лихвен процент на БНБ плюс 10 %, т. е.
максималният размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК възлиза на 50 %. В случая, съгласно сключения
договор ГПР по кредита е 46.42 %. С поставянето на максимална горна допустима граница
на годишния процент на разходите, законодателят е защитил правата на кредитополучателя
от едностранен произвол на по-силната страна, каквато е кредитодателят. Потребителят
може да извърши преценка дали конкретните условия са изгодни за него, като с уговорения
в процесния договор тези изисквания, съответно клаузата за заплащане на договорна лихва е
38.75% фиксиран годишен лихвен процент и ГПР в размер на 46.42 % се явява
действителна.
От назначената и приета по делото съдебно- икономическа експертиза се установи,
че заемната сума е усвоена чрез разписка за извършеното плащане № 2000000297411058 от
дата 05.04.2022 г. Наредител: „Неткредит“ ООД, получател: С. И. Ж.. Сума: 500 лева, такса
за превод: 3,77 лева.
Непогасените задължения на С. Ж. по процесния договор за кредит към 03.04.2023 г.,
са както следва:
- 155,09 лева - остатък неплатена главница;
- 2,91 лева – остатък неплатена лихва;
- 9,57 лева – обезщетение за забава за периода от 07.09.2022 г. до 03.04.2023 г.
върху падежиралата главница.
Предвид гореизложените съображения , съдът следва да постанови решение с което
да осъди ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата 154.59 лева- падежирала
главница, дължима за периода от 06.09.2022 г. до 06.10.2022 г., ведно със законната липхва,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
8.24 лев обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от 07.09.2022 г. до
03.04.2023 г. и сумата 2.91 лева възнаградителна лихва, дължима за периода от 06.09.2022 г.
до 06.10.2022 го.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата бива осъдена да заплати на ищеца сторените
разноски в произовдството в размер на 150 лева заплатена д.т. , юриск. възнаграждение ,
което съдът определя в размер на 150 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 150
лева.
Мотивиран от гореизложеното съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. И. Ж. с ЕГН ********** от ***** да заплати на „НЕТКРЕДИТ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ул.
„Лъчезар Станчев“ № 3 /Литекс Тауър/ ет.10 сумата 154.59 лева - падежирала главница,
дължима за периода от 06.09.2022 г. до 06.10.2022 г., ведно с обезщетение за забава , считано
от 06.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 8.24 лева — обезщетение
за забава, начислено върху падежиралата главница за периода от 07.09.2022 г. до 03.04.2023
г.; сумата 2.91 лева - падежирала възнаградителна лихва, дължима за периода от 06.09.2022
г. до 06.10.2022 г.. съгласно
Договор за кредит № **** от 04.04.2022 г.
ОСЪЖДА С. И. Ж. с ЕГН ********** от ***** да заплати на „НЕТКРЕДИТ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ул.
„Лъчезар Станчев“ № 3 /Литекс Тауър/ ет.10 разноски в размер на 450 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7