Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 24.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на десети
март
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 10511 по описа
за 2018 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Ф.С.А. и Р.А.А. срещу „Д.з.” ЕАД, с която са предявени активно, субективно
и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че на 04.06.2018
г. около 02,00 часа в с.Паисиево, общ.Дулово, по ул. „******“, до дом № 183,
л.а.м. „Рено Шафран“ с ДК № *******, управляван от О.Д.Г., поради управление от
страна на водача Г. под въздействието на алкохол 1,56 промила в кръвта, както и
поради управление с несъобразена скорост, реализира ПТП-самокатастрофира в
електрически стълб. В пряка причинно-следствена връзка от ПТП Р.Р.А.-син на ищците, явяващ се пътник на предна дясна
седалка почива. Твърди се, че отговорността за процесното ПТП е на водача на
л.а.м. „Рено Шафран“ с ДК № *******-О.Д.Г.. Твърди се, че към датата на
събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, учредено с полица №
BG/06/117002626313, сключена на 02.10.2017 г.
Поддържа се, че ищците търпят
изключително тежко загубата на своя син, като и до настоящия момент страдат от
посттравматичен стрес. След смъртта на своя син ищците са станали затворени и
отчуждени, избягват срещи с други лица.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от по 250 000 лв. за всеки
един от двамата ищците, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на сина им
Р.Р.А., настъпила в пряка, причинно-следствена връзка
с ПТП, реализирано на 04.06.2018 г. около 02,00 часа в с.Паисиево, общ.Дулово,
по ул. „******“, до дом № 183, виновно причинено от водача на л.а.м. „Рено
Шафран“ с ДК № *******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество с полица №
BG/06/117002626313, сключена на 02.10.2017 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на изтичане на срока, съобразно разпоредбата на
чл.497, ал.1, т.1 от КЗ до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт Х., надлежно упълномощен с
пълномощно приложено към отговора.
Оспорва изцяло предявените
искове. Оспорва твърдението, че вина за настъпването на събитието има О.Д.Г. в
качеството му на водач. Оспорва твърдението, че починалият Р.Р.А. е бил пътник на предна дясна седалка. Твърди се, че с
оглед получените увреждания той е бил водач на процесното Рено и неговите
наследници нямат право на обезщетение. Оспорва описания в исковата молба
механизъм на настъпване на ПТП. Оспорва механизма на получаване на уврежданията
и причинно следствената връзка между събитието и твърдените увреждания. В условията на евентуалност оспорва исковете
като прекомерни по размер и прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалия, който е знаел, че водачът на автомобила
управлява след употреба на значително количество алкохол. На следващо място
твърди, че Р.А.е пътувал без поставен предпазен колан. Поддържа се, че с писмо
от 05.10.2018 г. ищците признават съпричиняване. Оспорва акцесорния иск за
лихви.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищците не депозират допълнителна искова молба.
С молба от 03.10.2018 г.
представят писмени доказателства, а с молба от 01.11.2018 г. заявяват, че няма
да се ползват от правото на допълнителна искова молба и молят за насрочване на
делото за гледане в о.с.з.
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител и по
съображения, подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендират
разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да присъди
справедливо обезщетение с оглед събраните по делото доказателства и с отчитане
на съпричиняването от страна на починалия. Претендира направените по делото
разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С влязла в сила на 05.01.2019 г.
Присъда № 31 от 19.12.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 260/2018 г. по описа
на Силистренски окръжен съд, О.Д. Г. е признат за виновен в това, че на
04.06.2018 г. в с. Паисиево, общ. Дулово, обл. Силистра, в пияно състояние, с
концентрация на алкохол в кръвта си 1,52 на хиляда, при управление на л.а.м.
„Рено Шафран“ с ДК № *******, нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП, като в тъмната част
на денонощието със скорост от 107,38 км/ч, допуснал пътно транспортно
произшествие и по непредпазливост е причинил смъртта на Р.Р.
А..
С приетото по делото
удостоверение за наследници изх.№ 49/18.06.2018 г. на Община Главиница, се
установява, че двамата ищци са съответно майка и баща на починалия А..
Че смъртта на Р.Р.А. е в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие,
се установява и с приетата по делото СМЕ, неоспорена от страните.
От приетата по делото комплексна
СМЕ и САТЕ се установява, че процесният автомобил е оборудван с триточкови
инерционни колани за предните и задните седалки. Установява се, че пострадалият
е пътувал на предна дясна седалка до шофьора. Вещите лица сочат, че само от
описаното в аутопсионния протокол, не може от медицинска гледна точка да се
мотивира дали по време на ПТП, пострадалия е пътувал с или без правилно
поставен колан. Установява се, че тежките повреди на автомобила, както и
механизма на ПТП, дават основание да се приеме, че с или без правилно поставен
предпазен колан, пострадалият би получил увреждания, включително и такива като
процесните, които да доведат до смъртен изход за А..
От приетата по делото СМЕ се
установява, че водачът на автомобила се е намирал от лека към средна степен на
алкохолно опиване, при която степен е характерно приповдигнато настроение,
намалена критичност и надценяване на собствените способности, понижено активно
внимание, забавени реакции, погрешна преценка на разстояние и скорост,
недооценяване на обстановката и риска. Походката става несигурна в резултат на
притъпените възприятия, нарушения мускулен тонос и координация на движенията.
Нарушва се чувството за равновесие. Налцие са проявени в различна степен
координационни нарушения, видим за страничния наблюдател като „пияно
състояние“-заваляне на речта, нестабилна походка и др.
Пред настоящата инстанция е
разпитан свидетеля О.Д.Г.-водачът на лекия автомобил, който установява, че в
деня на произшествието отишъл до магазина на селото, където вечи
били Р.и друго момче-свидетеля Д.Й.А., които пиели алкохол. Те помолили свидетеля да ги закара до Окорш,
защото на Р.съпругата и детето му били там. Свидетелят ги уведомил, че е пил
една бира и рискуват, но въпреки това тръгнали. В село Окорш посетили заедно
една кръчма „Етно“, където отново употребили алкохол. Р.присъствал през цялото
време и също пиел. Когато приключили свидетелят платил сметката и си тръгнали с
колата, въпреки употребения алкохол, включително и по настояване на Р.и другото
момче.
Свидетелят Д.Й.А.-другият пътник
в автомобила също потвърждава употребата на алкохол от водача Г. в негово
присъствие и в присъствието на починалия.
От приетата по селото СПЕ се
установява, че след процесното ПТП ищците-майката и бащата на починалия, били в
емоционално състояние с повишена плачливост, интензивни мисли и преживявания на
мъка, тъга свързани с траур, липса на желание за живот. Ищцата е имала
нарушения в съня и апетита. Наложило се да осъществи консултация с психиатър,
впоследствие и с психолог. След смъртта на сина си, ищците са имали реакция на
траур-адаптационна реакция с тревожно депресивен характер. Към момента
интентизетът на оплакванията в голямата си част са отзвучали като социалното
функциониране и качеството на живот са възстановени с времето. Последствията от
загубата не са дали болестно отражение върху социалното функциониране на ищците,
които са възстановили обичания си начин на функциониране-работят, грижат се за
внук, ищцата поддържа домакинство, възстановени са обичайните за ищците
социални контакти.
От показанията на свидетеля Д.Х.О. се установява, че познава Ф. от 30-35
години, от когато са заедно. Свидетелката установява, че ищците имали едно
единствено дете Р.. Двамата ищци отгледали детето си с много любов. Когато Р.се
оженил продължил да живее заедно със съпруга си в дома на родителите си.
Работел заедно с баща си. Отношенията с родителите му били добри. Свидетелката
установява, че видяла ищците в деня на смъртта на сина им. Те не били на себе
си, били съсипани. Погребали сина си, направили му голям паметник. Свидетелката
често пъти като не намирала ищцата по телефона, отивала да я търси и я намирала
на гробищата. И до днес болката не е стихнала, даже ищцата си запазила място до
гроба на сина си.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът
квалифицира по чл.432, ал.1
от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими.
На 02.07.2018 г. ищците са предявили извънсъдебно претенциите си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1
от КЗ, изтекъл на 02.10.2018 г. ответникът не е заплатил застрахователно
обезщетение.
По същество на предявените искове.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и
по правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира
отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител
на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 04.06.2018
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с влязлата
в сила на 05.01.2019 г. Присъда № 31 от 19.12.2018 г., постановена по н.о.х.д.
№ 260/2018 г. по описа на Силистренски окръжен съд се установяват елементите на
непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и
установена вреда-причинената смърт на сина на ищците.
Съобразно чл.300 ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна за съда, разглеждащ
гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали
то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен,
поради което настоящият състав приема, че деянието, авторството и виновното
поведение на водача О.Д.Г. и настъпилата в причинно-следствена връзка от това
смърт на Р.Р.А., са установени в настоящия процес с
влязлата в сила на 05.01.2019 г. Присъда № 31 от 19.12.2018 г., постановена по
н.о.х.д. № 260/2018 г. по описа на Силистренски окръжен съд.
От друга страна и
безспорно със събраните по делото гласни доказателства се установи, че
пострадалият е знаел, че водачът на автомобила е употребил алкохол и въпреки
това се е качил в автомобила, с оглед на което възражението за принос от страна
на ответника се явява основателно и доказано.
Горният извод на съда
е в съответствие с т.7 на Тълкувателно решение №1/23.12.2015г. по т.д.
№1/2014г. на ОСТК на ВКС, с което е прието, че е налице съпричиняване на
вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач,
употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил
известен.
За да е налице съпричиняване
от страна на пострадалия пътник, е необходимо същият да е знаел, или да е имал
възможност да узнае, че в резултат на употребата на алкохол водачът не е бил в
състояние безопасно да управлява автомобила, без да се изисква знание у пътника
за точната концентрация на алкохол в кръвта на водача. В случая починалият син
на ищците е поел необоснован, но предвидим риск за своя живот и здраве като е
игнорирал факта, че Г. управлява автомобила след употреба на алкохол, което
обосновава наличие на съпричиняване на вредоносния резултат съобразно
постановките в т.7 на ТР№1/23.12.2015г. по т.д.№1/2014г. на ВКС, ОСТК.
Обстоятелството, че водачът и пътникът са консумирали алкохол заедно, обуславя
извода, че ищецът е знаел за количеството и вида алкохол, употребено от Г.,
което, предполага, че при проявена от пострадалия нормална дължима грижа,
същият е следвало да не пътува в автомобила.
По изложените
съображения на основание чл.51, ал.2 ЗЗД определеното обезщетение за
неимуществени вреди на всеки един от ищците следва да бъде намалено с 30%.
Недоказано остана
възражението за принос от страна на пострадалия с твърдението, че е пътувал без
поставен предпазен колан, включително и с оглед становището на вещите лица, че
с оглед механизма на произшествието, леталният изход би настъпил независимо от
поставянето на предпазен колан.
С оглед на горното
съдът намира, че предявените искове са основателни и доказани.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат
от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и
от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили,
както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост"
на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка
с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взема предвид
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищците след
смъртта на техния син болки и страдания, отчита степента на преживяваните от
тях отрицателни емоции, и близката връзка, привързаността между сина и неговите
родители, прекрасните отношения между тях, отчита и депресираното състояние на
ищците след трагедията и към настоящия момент. Болките и страдания, които
ищците ще продължат да изпитват от загубата, трябва да бъдат отчетени при
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Със събраните по делото
доказателства ищците не доказаха главно и пълно, че търпят вреди по-големи от
обичайните при тези случаи, поради което съдът намира, че справедливият размер
на обезщетението възлиза на сумите от по 200 000 лв. за всеки един от
двамата ищци.
Като изхожда от установените по делото факти, относно
действително претърпените болки и страдания от ищците, вследствие
търпените от тях болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определените по-горе
обезщетения не са завишени по своя
размер, спрямо действително установените по делото факти
и не противоречат на принципа на справедливостта.
Предвид горното предявените
искове ще следва да бъдат уважени за сумите от по 200 000 лв. и отхвърлени
като неоснователни за разликата над тази сума до пълния им претендиран размер
от по 250 000 лв., а на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД отхвърлени, поради
приетия принос за разликата над сумите от по 140 000 лв. до сумите от по 200
000 лв.
Предвид основателността и
доказаността на главните претенции, основателни и доказани са акцесорните искове
с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва се дължи от датата на
предявяване на застрахователната претенция от увредените лица, която в случая е
02.07.2018 г.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищците са освободени от внасяне
на държавна такса в производството, както и от разноски за вещи лица, поради
което не им се присъждат такива.
Видно от приложения договор за
правна помощ от 10.03.2020 г. между ищците и адвокат Д. е договорена безплатна правна
помощ и представителство на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което и на
основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
адвокат Д. адвокатско възнаграждение, съответно на уважената част от всеки един
от двата иска, ведно с ДДС, предвид представените доказателства, че адвокат Д.
е регистриран по ЗДДС.
Съобразно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес от 250 000 лв., минималното
адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 6530 лв. за всеки един от двата
предявени иска (чл.2, ал.5 от Наредбата)
От тази сума ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат Д. сумата
от 3656,80 лв., съответно 4388,16 лв. с ДДС, която сума е съответна на
уважената част от иска, като общо за двата иска, дължимото адвокатско
възнаграждение е в размер на сумата от 8776,32 лв. с ДДС.
Ответникът е направил разноски в
общ размер на сумата от 880 лв., от която сума-600 лв. за депозит вещи лица, 180
лв.-депозит свидетели, и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (така е претендирано от ответника и посочено в списъка по
чл.80 ГПК), определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, във връзка
с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
От тази сума на основание чл.78,
ал.3 от ГПК ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски
в размер на 492,80 лв., която сума съответства на отхвърлената част от исковете
/220 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 11 200 лв., съобразно
уважената част от иска и сума в размер на 750 лв. – възнаграждение за вещи лица
заплатени от бюджета на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З.” ЕАД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на Ф.С.А., ЕГН ********** и на Р.А.А., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, със съдебен
адрес:***, четвърти полуетаж, офис № 4 сумите от по 140 000 лв. /сто
четиридесет хиляди лв./ за всеки един от двамата ищци, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди-болки и
страдания от смъртта на сина им Р.Р.А., настъпила в
пряка, причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на 04.06.2018 г. около
02,00 часа в с.Паисиево, общ.Дулово, по ул. „******“, до дом № 183, виновно
причинено от водача на л.а.м. „Рено Шафран“ с ДК № *******, чиято отговорност е
била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при
ответното дружество с полица № BG/06/117002626313, сключена на 02.10.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 02.07.2018 г. до
окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове
за разликата над сумите от по 200 000 лв. до пълния претендиран размер от
по 250 000 лв., а на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, поради приет принос в
размер на 30% за разликата над сумите от по 140 000 лв. до сумите от по 200 000
лв.
ОСЪЖДА „Д.З.” ЕАД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на адвокат Н. Н.Д., ЕГН **********,***, четвърти
полуетаж, офис № 4 адвокатско възнаграждение в размер на 8 776,32 лв. с ДДС
/осем хиляди седемстотин седемдесет и шест и 0,32 лв./
ОСЪЖДА Ф.С.А., ЕГН ********** и
на Р.А.А., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***,
със съдебен адрес:***, четвърти полуетаж, офис № 4 да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на
„Д.З.” ЕАД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 492,80 лв. /четиристотин деветдесет и два и 0,80 лв./ разноски направени от
ответника, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Д.З.” ЕАД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса върху уважените размери на исковете в размер на 11 200 лв. /единадесет хиляди и
двеста лв./, както и сумата от 420 лв. /четиристотин и двадесет лв./
възнаграждения на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: