Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 25.02.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти първоинстанционен състав, в открито
съдебно заседание на 04.02.2021 год., в състав:
СЪДИЯ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 98/2020 год. по описа на СОС, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на „О.Ф.Б.“ ЕАД, *** срещу Ц.К.С..
Ищецът твърди, че на 21.03.2014
год. ответницата сключила с „Б.Д.“ ЕАД /цедент/ договор за кредит за текущо
потребление в размер на 47 900 лева, с краен падеж 24.03.2024 год. Поради
необслужване на кредита и на основание чл. 19.2 от Общите условия към договора
за кредит, поради забава в плащанията над 90 дни кредитът е станал предсрочно
изискуем на 27.11.2015 год. Обявяването на предсрочната изискуемост до
ответника е извършено на 27.10.2015 год. чрез връчване на нотариална покана с
изх. № 066/17.09.2015 год. по реда на чл. 47 от ГПК чрез залепване на
уведомление на дата 12.10.2015 год. от нотариус Георги Чинов с рег. № 634 на
НК. На 17.02.2016 год. банката подала до РС-гр. Варна заявление за снабдяване
със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на основание на която
е образувано ч.гр.д. № 102/2016 год. по описа на РС-Сливница. Със заповед № 48
от 15.03.2016 год. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по
същото дело въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката
ответницата е осъдена да заплати на заявителя следните суми: 45 398,22 лева –
неизплатена главница, ведно със законната лихва върху нея от 17.02.2016 год. до
окончателното изплащане; сумата 5 208,97 лева – договорна лихва за периода
10.12.2014 год.-17.02.2016 год.; 1111,75 лева – неизплатена наказателна лихва
за периода 14.10.2015 год. – 17.02.2016 год.; 120 лева – заемни такси, както и
сумата 1036,78 лева – разноски за държавна такса и 1307,58 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
На 11.10.2016 год. заявителят „Б.Д.“
ЕАД по силата на договор за покупко-продажба на вземания /договор за цесия/
прехвърлила вземането си към кредитополучателя Ц.С., произтичащо от договора за
кредит от 21.03.2014 год., ведно с всичките му принадлежности, на ищеца „О.Ф.Б.“
ЕАД. Длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от досегашния
кредитор /цедент/, който е упълномощил за това цесионера. След връчване на
поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение от ЧСИ
Магдалена Стоянова, е подадено писмено възражение по чл. 414 от ГПК от
длъжника. С оглед това за ищеца е налице
правен интерес за установяване на съществуването на вземанията по издадената
заповде за незабавно изпълнение по реда на чл. 422 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответницата Ц.С. съществуването
на вземане на ищеца за следните суми: 45 398,22 лева – неизплатена главница,
ведно със законната лихва върху нея от 17.02.2016 год. до окончателното
изплащане; сумата 5 208,97 лева – договорна лихва за периода 10.12.2014
год.-17.02.2016 год.; 1111,75 лева – неизплатена наказателна лихва за периода
14.10.2015 год. – 17.02.2016 год.; 120 лева – заемни такси, като ответницата
бъде осъдена да му заплати и направените разноски в заповедното производство, а
именно: сумата 1036,78 лева – разноски за държавна такса и 1307,58 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Претендира и направените в исковото производство
разноски.
При условията на евентуалност,
т.е. в случай, че съдът прекрати производството по установителните искове по
чл. 422 от ГПК като недопустимо или отхвърли същите като неоснователни поради
липса на обявена предсрочна изискуемост на кредитополучателя, предявява
следните осъдителни искове, а именно: за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца като цесионер на вземанията по договора за кредит, следните суми: 1./ 45
718,56 лева – непогасена главница, от която: 20 587,65 лева – неизплатена
главница, формирана от сбора на главниците на вноски с настъпил падеж по
погасителен план от вноска № 10 до вноска № 70 вкл. с падеж от 10.01.2015 год.
до 10.01.2020 год.; 25 130,91 лева – неизплатена главница, формирана от сбора
на главниците на предсрочно изискуеми вноски по поагистелен план от № 71 до №
120 с падежи от 10.02.2020 год. до 10.01.2024 год.; 2./ 8 336,72 лева –
възнаградителна лихва като част от падежирали неплатени вноски по погасителен
план от вноска № 34 до вноска № 70 вкл. с падежи от 10.01.2017 год. до
10.01.2020 год.; 3./ 3026,21 лева – наказателна лихва за забава по чл. 19.1 от
Общите условия върху просрочените главници по вноски в размер на 20 317,74 лева
с падежи от 10.01.2015 год. до 10.01.2020 год. за периода 10.01.2017 год. до
10.01.2020 год. Моли съда, в случай че приеме за ненадлежно обявена
предсрочната изискуемост преди датата на предявяване на исковете, то да приеме,
че кредитополучателят е уведомен за предсрочната изискуемост с връчване на
препис от исковата молба.
Ответницата е депозирала в срок
писмен отговор на исковата молба.
В отговора ответницата оспорва
изцяло предявените искове, като неоснователни. Твърди, че не е надлежно уведомена
за обявената от банката предсрочна изискуемост на кредита към момента на
подаване на заявлението в заповедното производство. Нотариалната покана не била
връчена надлежно чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК, тъй като не са
спазени изискванията на разпоредбата на чл. 47, ал. 1, изр. 1 от ГПК от страна
на нотариуса, а именно: не е отбелязана причината за залепване на уведомлението,
къде същото е залепено, колко пъти е посетен адреса и др. Сочи, че никога не е
пребивавала на друг адрес, поради което не са били налице основания за връчване
на поканата чрез залепване на уведомление. Оспорва и предявения осъдителен иск.
Сочи, че сумите, посочени в исковата молба като падежирали, са частично
заплатени – събрани принудително от ЧСИ Н. Георгиев рег. № 716 по изп. дело №
722/2016 год., както и от ЧСИ Магдалена Стоянова с рег. № 928 на КЧСИ по изп.
дело № 528/2019 год. Моли съда да отхвърли предявените искове.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С договор за
кредит за текущо потребление от 21.03.2014 год. „Б.Д.“ ЕАД е предоставила на Ц.С.
сумата 47 900 лева, като срокът за издължаване е 120 месеца, считано от
неговото усвояване. Падежната дата за издължаване на всяка месечна вноска е
10-то число на месеца. Посочено е, че кредитът се олихвява с преференциален
променлив лихвен процент в размер на 8,7% годишно. ГПР е в размер на 9,58%. Към
договора за приложени Общи условия за предоставяне на кредити на
кредитополучатели на банката. Съгласно чл. 19 от общите условия при забава в
плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в
договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта. При допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва
наз 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие. Кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при
всяко неплащане в срок на уговорените погашения на лихва и/или главница, както
и в др. посочени в общите условия хипотези. Приложен е и погасителния план към
договора за кредит, в който като дата на усвояване е посочен 24.03.2014 год., а
крайният срок на погасяване на кредита е 24.03.2024 год.
С нотариална
покана изх. № 066/17.09.2015 год. „Б.Д.“ ЕАД уведомява длъжника Ц.С., че поради
забава в погасяване на задълженията по сключения договор за кредит от
21.03.2014 год. банката обявява кредита за предсрочно изискуем, като от момента
на уведомяването на длъжника цялата непогасена главница става дължима и върху
нея се начислява лихва в размер на договорния лихвен процент, увеличен с
предвидената в договора надбавка за забава. На 27.10.2015 год. нотариус Чинов с
рег. № 634 на НК е удостоверил връчването на нотариалната покана на адресата чрез залепване на уведомление по реда на чл.
47 от ГПК на 12.10.2015 год.
Със заповед
№ 48/15.03.2016 год. по ч.гр.д. № 102/2016 год. по описа на РС-Сливница по чл.
417 от ГПК длъжникът Ц.С. е осъдена да заплати на „Б.Д.“ ЕАД следните суми: 45 398,22 лева – неизплатена
главница по договор за кредит от 21.03.2014 год.; сумата 5 208,97 лева –
договорна лихва за периода 10.12.2014 год.-17.02.2016 год.; 1111,75 лева –
неизплатена наказателна лихва за периода 14.10.2015 год. – 17.02.2016 год.; 120
лева – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.02.2016 год. до изплащане на вземането; сумата 1036,78 лева – разноски за
държавна такса и 1307,58 лева – юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство.
С договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/ от 11.10.2016 год. „Б.Д.“ ЕАД е прехвърлила на „О.Ф.“ ЕАД
редица вземания, включително тези към Ц.С. по договора за кредит от 21.03.2014
год., ведно с всички привилегии, обезпечения и др. принадлежности, включително
с изтеклите лихви. Длъжникът е уведомен за извършената цесия с писмо от
27.10.2016 год. от цесионера, въз основа на изрично пълномощно от 18.10.2016
год., предоставено от банката – цедент. Посочено е, че към 27.10.2016 год.
размерът на задължението на ответницата възлиза общо на 57 338,97 лева, от
които: 45 248,22 лева – главница; 9 509,99 лева – лихва и 2580,76 лева –
разноски.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
По предявените установителни
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, съдът намира следното:
Предявените искове са допустими.
При частно
правоприемство в резултат на прехвърляне на вземането
чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за
изпълнение, цесионерът е легитимиран да предяви иска по чл. 422 ГПК, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК. В този смисъл е т.10б от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014 г. на ВКС ОСГТК по т.д.4/2013 г. По делото не се спори, че указанието на заповедния съд за предявявянате на
иска е съобщено на цесионера от банката-заявител на 06.01.2020 год., като
исковата молба е подадена в законния едномесечен срок - на 07.02.2020 год.
По основателността на исковете
съдът намира следното:
По делото спорен е
въпросът дали е настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. За
разрешаването на този въпрос следва да бъде съобразено приетото в т. 18 от TP №
4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, че в хипотезата на предявен иск по чл.
422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит,
постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда
действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника. Предсрочната изискуемост, настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.2 от ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването ѝ. Ищецът по делото носи доказателствена тежест
за установяване предсрочната изискуемост на кредита поради неплащането
на дължими погасителни вноски, включително писменото уведомление на
банката, с което обявява на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита и което трябва да
е получено от длъжника преди сезиране на заповедния съд със заявление
по чл.
417, т. 2 ГПК, т. е. в случая най-късно до 17.02.2016
год. Съдът намира, че по делото ищецът не доказа получаване
от страна на ответницата на изявлението на банката по чл.
60, ал. 2 от ЗКИ, инкорпорирано в
нотариалната покана изх. № 066/17.09.2015 год. на „Б.Д.“ ЕАД за обявяване на
вземането за предсрочно изискуемо. Това е така, тъй като в случая не е спазена процедурата
за връчване на нотариалните покани по чл.
50 ЗННД във връзка с чл.
47, ал. 1 ГПК.
По силата на чл.50 от ЗННД при връчването от нотариуса, респективно от натоварен от него служител, се
спазват правилата на чл.37-58 от ГПК. Настоящият състав
намира, че представената пред нотариуса покана не
е надлежно връчена и не може да бъде прието, че е достигнала до
ответницата и получена от нея преди подаване на заявлението. Връчването може да стане чрез
залепване на уведомление, само когато лицето не е намерено на посочения адрес и
не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В случая не е
удостоверено обстоятелството, че не е намерено лице, на което поканата да бъде връчена и липсва
отбелязване уведомлението да е поставено на някое от предвидените в закона
места - на вратата или
на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата
или на видно място около нея /самото
уведомление не е представено по делото/. От представената нотариална
покана не става ясно дали адресатът живее на посочения адрес, липсват данни за потърсени от връчителя
сведения за това; липсват данни връчителят да
е положил усилия да намери адресата – не са налице данни за направени най-малко три
посещения в различни часове в рамките на един месец. Следователно,
по делото ищецът не доказа да е спазена процедурата
по връчване на нотариалната покана на ответницата по чл.
47, ал. 1 ГПК.
Съгласно
задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №8/02.04.2019 г. по
Тълкувателно дело № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК, е допустимо предявеният по реда
на чл.422,
ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските
с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ, като искът следва да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо. При вземане,
произтичащо от договор за кредит, чиято предсрочна изискуемост не е
била надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна
облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между
страните - кредитор и кредитополучател. Размерът и падежът на всяка вноска са
определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо
удостоверяването на обстоятелства по чл.
418, ал. 3 от ГПК. Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по
актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението -
главница или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото
производство по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК, дори и да не са настъпили последиците на надлежно
обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за
кредит. Длъжникът - ответник по иска дължи изпълнение, макар и само за онази
част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните.
Целта на заповедното производство, продължение на което е производството по
реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, е да се реализират по облекчен ред правата на кредитора.
Положението на кредитора не следва да бъде по - неблагоприятно вследствие
инициирането на заповедно производство, отколкото, ако той направо бе предявил
осъдителен иск за вземането си по общия ред. Съответно не би следвало при
развиващото се в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК исково производство, пред банката като кредитор с вземане по чл.
417, т. 2 ГПК или цесионера да съществуват пречки да
получи по всяка от въведените със заявлението претенции - главница,
възнаградителни лихви, лихви за забава, неустойки, такси и други суми, чието
възникване и изискуемост са доказани в исковото производство, стига тези суми
да са в рамките на посочените в заявлението размери. Присъждането на вноските с
настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит
поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на
основанието на иска, съответно произнасяне по непредявен иск. Това важи и
за вноските, които са станали предсрочно изискуеми с предявяването на исковата
молба. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита
за предсрочно изискуем, направено в хода на исковото производство – с връчване
препис от исковата молба на ответницата на 04.06.2020 г., има за последица настъпване на изискуемостта от
този момент, но не променя основанието, на което е възникнало вземането и е
издадена заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение. С оглед
гореизложеното и доколкото в исковата молба се съдържа изявление на ищеца, с
което упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, и
връчването на исковата молба представлява
надлежно уведомяване на длъжника- ответник, следва да се приеме, че предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила с връчването на исковата молба – на 04.06.2020 год.
Видно от
заключението на вещото лице Р.С. общият размер на неплатените месечни вноски за
периода от първата неплатена вноска с падеж 10.01.2015 год. до 17.02.2016
год. възлиза на 45 398,22 лева /5-ти
въпрос от заключението т. 1/, а неплатената просрочена възнаградителна лихва е
в размер на 5208,97 лева за периода 10.01.2015 год. – 17.02.2016 год. Неплатената
наказателна лихва върху просрочените месечни вноски за периода до датата на
подаване на заявлението възлиза общо на 102,94 лева /5-ти въпрос т. 3/, като до
този размер искът следва да бъде уважен. Искът за заплащане на наказателна
лихва за периода 14.10.2015 год. – 17.02.2016 год. следва да бъде отхвърлен за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1111,75 лева /лихвата
върху целия размер на главницата по договора за кредит/, с оглед
обстоятелството, че кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем през този
период. Съдът следва да признае за установено съществуване на вземането на
ищеца срещу ответницата за посочените суми, ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от настъпването на предсрочната
изискуемост – 04.06.2020 год. до окончателното
ѝ изплащане. Съдът следва да отхвърли иска за признаване за установено съществуването
на вземане на ищеца за сумата 120 лева – заемни такси, начислени за обявена
предсрочна изискуемост на кредита на 27.11.2015 год. съгласно Тарифа за таксите
на „Б.Д.“ ЕАД /л. 19 по делото/, тъй като се установи, че банката не е
упражнила надлежно правото да обяви предсрочната изискуемост на кредита.
При този
изход на спора ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и сумата
2 293 лева, представляваща направените в заповедното производство разноски, съобразно
уважената част от исковете, както следва: 1014 лева – държавна такса и 1279
лева – юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 102/2016 год. по описа на
РС-Сливница, както и сумата 2859 лева, представляваща направени разноски в
исковото производство, от които: 2028 лева държавна такса, 391 лева – деловодни
разноски /възнаграждение за вещо лице/ и 440 лева – юрисконсултко
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от
горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.К.С. ***, че същата дължи на „О.Ф.Б.“ ЕАД, *** следните суми: 45 398,22
лева – неизплатена главница по договор за
кредит за текущо потребление от 21.03.2014 год., сключен между ответницата и „Б.Д.“
ЕАД, ведно със законната лихва върху
нея от 04.06.2020 год. до окончателното изплащане; 5 208,97 лева – възнаградителна
лихва за периода от 10.12.2014 год. до 17.02.2016 год.; 102,94 лева –
наказателна лихва върху неизплатената главница за периода 14.10.2015 год. –
17.02.2016 год., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК № 48/15.03.2016 г. по
ч.гр.д. № 102/2016 г. по описа на РС-Сливница и които са прехвърлени с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 11.10.2016 год. от „Б.Д.“
ЕАД на ищеца „О.Ф.Б.“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и др.
принадлежности, по исковете на „О.Ф.Б.“ ЕАД, *** срещу Ц.К.С. *** с ЕГН **********,
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „О.Ф.Б.“ ЕАД, ***
срещу Ц.К.С. *** за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 120 лева – заемни такси, начислени за обявена на 27.11.2015 год. предсрочна
изискуемост на кредита по договор за кредит за текущо потребление от 21.03.2014
год., съгласно Тарифа за
таксите на „Б.Д.“ ЕАД, както и наказателна лихва върху неизплатената главница за периода 14.10.2015 год. –
17.02.2016 год. за разликата над уважения размер от 102,94
лева до пълния предявен размер от 1 111,75 лева, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 48/15.03.2016 г. по
ч.гр.д. № 102/2016 г. по описа на РС-Сливница, с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, като неоснователни.
ОСЪЖДА Ц.К.С. *** да заплати на „О.Ф.Б.“
ЕАД, *** 293 лева, представляваща направените в заповедното производство
разноски, от които 1014 лева – държавна такса и 1279 лева – юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д. № 102/2016 год. по описа на РС-Сливница, както и
сумата 2859 лева, представляваща направени разноски в исковото
производство, от които: 2028 лева държавна такса, 391 лева – деловодни разноски
/възнаграждение за вещо лице/ и 440 лева – юрисконсултко възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Решението може да се
обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: