Р Е Ш Е Н И Е
Номер 759
от 21.05.2021 г.
град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, втори състав, на единадесети
май две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Станимир Христов
при секретаря Вяра Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 511 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по протест на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Бургас против Удостоверение за търпимост изх. № УТ-2084-12-001/14.03.2019 год., издадено от Главен архитект на Община Созопол, в частта му, с която е признат за търпим басейн под 50 куб. метра. В обстоятелствената част на протеста е заявено, че след извършена проверка от страна на Окръжна прокуратура гр. Бургас е установено, че оспореното удостоверение за търпимост в посочената му част е нищожно, като са развити подробни доводи и аргументи в подкрепа на така заявеното твърдение. Формулирано е искане за обявяване за незаконосъобразно – нищожно Удостоверение за търпимост изх. № УТ-2084-12-001/14.03.2019 год., издадено от Главен архитект на Община Созопол, в частта му, с която е признат за търпим басейн под 50 куб. метра. В съдебно заседание, протестиращата Окръжна прокуратура гр. Бургас се представлява от прокурор Х. К., който поддържа протеста, не ангажира допълнителни доказателства и формулира искане за прогласяване на удостоверението за търпимост в оспорената му част.
Ответника по спора – Главен архитект при Община Созопол, чрез процесуалния си представител – адв. Л.А. от Адвокатска колегия Бургас оспорва протеста, като заявява твърдение, че оспореното удостоверение за търпимост е правилно и законосъобразно. Не ангажира допълнителни доказателства и формулира искане за отхвърляне на протеста и присъждане на разноски по представен списък.
Заинтересована страна – Н.Р.Т. *** редовно призован не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Протестът е депозиран по реда и при условията на 145, ал. 6 от ЗСВ и чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК от прокурор при Окръжна прокуратура гр. Бургас. В същия е формулирано искане за прогласяване на нищожност на административния акт в оспорената му част, поради което и в съответствие с нормата на чл. 149, ал. 5 от АПК, протестирането не е ограничено със срок. Протестът отговаря на формалните изисквания за форма и реквизити, поради което същия се явява процесуално допустим за разглеждане.
Разгледан по същество, съда намира протеста за основателен по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се
установява, че по силата на
Постановление за възлагане на недвижим имот от 27.04.2015 год. на ЧСИ с
рег. № 805 с район на действие – Окръжен съд гр. Бургас, Н.Р.Т. е придобил
правото на собственост върху недвижим имот съставляващ сграда със застроена
площ от 137 кв.м. с идентификатор 81178.501.159.1, находяща се в гр.*****, ул.
„********“ № **, разположена в поземлен имот с идентификатор 81178.501.159 на
три етажа, построена на основание отстъпено право на строеж в УПИ ІV-общински,
кв. 29 по плана на гр. Черноморец, целия с площ от 580,00 кв.м. с
административен адрес гр. ***********, общ. ******, ул. „******“ № **.
На 05.03.2019 год., кметът на гр.
Черноморец е заверил декларация, подписана от Н.Р.Т., в която последния е
декларирал, че масивна жилищна сграда с идентификатор 81178.501.159.1 и масивни
жилищни сгради с идентификатори 81178.501.159.2 и 81178.501.159.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Черноморец (идентични с УПИ
ІV в квартал 29 по плана на гр. Черноморец), находящи се на ул. „Славянска“ №
21 са изградени преди 1999 година.
На същия ден – 05.03.2019 год. кметът
на гр. Черноморец е заверил и декларация, подписана от М. П. К. и М. П. С.,
като собственици на УПИ ІІІ в кв. 29 по плана на гр. Черноморец (идентичен с ПИ
81178.501.158 по КККР на гр. Черноморец), съгласно която двамата декларатори
дават съгласие на съседа им Н.Р.Т., изградените масивни жилищни сгради с
идентификатори 81178.501.159.2 и 81178.501.159.3 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Черноморец (идентични с УПИ ІV в квартал 29 по
плана на гр. Черноморец) да са с намалено отстояние от общата им граница.
Н.Р.Т. *** Заявление за издаване на
удостоверение за търпимост с вх. № УТ-2084-12/05.03.2019 год., в което е
заявил, че е собственик на имоти 81178.501.159.1, 81178.501.159.2 и
81178.501.159.3 в кв. 29 по плана на гр. Черноморец, където има изградени
масивна жилищна сграда и 2 масивни сгради, за които няма строителни книжа. С
оглед на това, в заявлението е формулирано искане за издаване на удостоверение
за търпимост, като е отбелязано правното основание за това - § 127, ал. 1 от
ПЗР на ЗУТ за строежи, изградени до 31.03.2001 год. Към заявлението са били приложени
документа за собственост, както и заварените декларации.
По повод така подаденото заявление,
Главния архитект на Община Созопол е издал Удостоверение за търпимост с изх. №
УТ-2084-12-001/14.03.2019 год. В същото е посочено, че по повод подаденото
заявление от Н.Р.Т. и след направена проверка на място е установено, че в
урегулиран поземлен имот ІV-общински в квартал 29, идентичен с ПИ 81178.501.159
по КККР на гр. Черноморец, одобрен със Заповед № 621/1982 год., нотариално
заверените декларации за съгласие с изх. № 089/05.03.2019 год. и нотариално
заверената декларация от собственика с изх. № 088/05.03.2019 год. са изградени
триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ (ЗП) 137кв.м., две
едноетажни масивни сгради (допълващо застрояване) със ЗП 23 кв.м. и със ЗП 17
кв.м. и басейн под 50 куб.метра, за които в архивите на Община Созопол не са
открити книжа и документи. Вписано е, че сградите са построени на основание
отстъпено право на строеж, съгласно договор от 21.11.1988 год. от Общински
народен съвет Созопол. Вписана е и констатацията на Главния архитект на Община
Созопол, че за изградените в УПИ ІV-общински в кв. 29 по плана на гр.
Черноморец 3МЖ със ЗП 137 кв.м. (с идентификатор 81178.501.159.1), МЖ със ЗП 23
кв.м. (с идентификатор 81178.501.159.2), МЖ със ЗП 17 кв.м. (с идентификатор
81178.501.159.3) и басейн под 50 кубични метра са налице условията за
приложение на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Вписано е, че същите са изградени в
съответствие с предвижданията на ЗРП и ПЗР, правилата и нормативите, действали
към момента на тяхното изграждане. Указано е, че търпимия строеж не подлежи на
премахване и на забрана ползването и може да бъде предмет на прехвърлителни
сделки.
В сезиращия протест на прокурора от
Окръжна прокуратура гр. Бургас се оспорва Удостоверение за търпимост с изх. №
УТ-2084-12-001/14.03.2019 год. на Главния архитект на Община Созопол само в
частта му по отношение на басейн под 50 кубични метра. Твърди се, че
удостоверението за търпимост в тази му част е нищожно, тъй като в заявлението с
което е започнало административното производство няма направено искане за
издаване на удостоверение за търпимост и на басейна. Допълнителен аргумент е и
факта, че към заявлението липсва документ, от който да се установи кога е
извършен строежа на басейна. Развита е тезата, че административния орган
незаконосъобразно е издал удостоверение за търпимост и на басейн, действайки по
своя инициатива и без отправено искане в този смисъл от правоимащото лице.
Твърди се също, че удостоверението за търпимост в тази му част е изцяло лишено
от фактически и правни основания за постановяването му.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания
административен акт, настоящият съдебен състав
констатира, че удостоверението за търпимост е нищожно в
оспорената му част, като мотивите в подкрепа на този извод са следните:
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
В сезиращия протест е развита тезата, че оспореното удостоверение за търпимост е нищожно в оспорената му част. По отношение на това твърдение следва да се има предвид, че в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, поради което теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост:
- всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта;
- порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление;
- съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление;
- нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат;
- превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.
Анализът на установената фактическа обстановка обосновава извод за наличие на няколко от посочените по-горе основания, обосноваващи нищожност на удостоверението за търпимост в частта му относно басейн под 50 кубически метра.
По мнение на настоящия съдебен състав, при постановяване на Удостоверение за търпимост с изх. № УТ-2084-12-001/14.03.2019 год., Главния архитект на Община Созопол е допусна съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е толкова съществено и значително, че обосновава нищожност в протестираната му част. Както вече се посочи, удостоверението за търпимост е постановено на основание § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, съгласно която норма, строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. В текста на § 127, ал. 3 от ПЗР на ЗУТ е указано, че производството по узаконяване на строежите започва по заявление от собственика до органа, който е издал или е следвало да издаде разрешението за строеж.
В настоящият случай, в подаденото от Н.Р.Т. заявление е формулирано искане за издаване на удостоверение за търпимост по отношение на трите сгради. В заявлението липсва искане по отношение на басейна. В този смисъл, производството по узаконяване на басейна е започнало без да е налице изискуемото се от § 127, ал. 3 от ПЗР на ЗУТ заявление от собственика. Съгласно цитираната норма се обосновава извода, че производството по узаконяване започва единствено и само по искане на собственика, каквото в случая липсва. Изискването за наличие на заявление от собственика лишава административния орган от възможността да инициира служебно производство по узаконяване. По същество, административния орган е постановил административен акт, без да е бил сезиран с такова искане. Липсата на искане за узаконяване на басейна по същество води и но невъзможност удостоверението за търпимост да съществува в правния мир в тази му част.
Липсата на искане за узаконяване на басейна обосновава и друг аргумент, водещ до нищожност на административния акт в тази му част. Както вече се посочи, цитираната норма изисква подаване на заявление от собственика. В случая нито Н.Т. е заявил, нито в приложените от него документи – Постановление за възлагане на недвижим имот и декларации се съдържа информация, че именно Т. е собственик на въпросния басейн. В цялата административна преписка липсват и други обективни данни, че въобще такъв басейн съществува в поземления имот. В този смисъл, главния архитект е узаконил въпросния басейн на името на лице, което не е поискало това и без да е установено, че именно това лице е собственик и че въобще такъв басейн съществува.
Горните факти и обстоятелства обосновават извода за наличието и на друг критерий, който води до нищожност на удостоверението за търпимост в оспорената му част. По мнение на настоящия съдебен състав в случая е налице и превратното упражняване на власт от страна на Главния архитект на Община Созопол, доколкото преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт. Безспорно, след като липсва заявление за узаконяване на басейна, подадено от собственика, постигането на тази цел – узаконяване на същия басейн не би могла да се постигне с никакъв акт.
По изложените съображения, съда намира протеста на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Бургас за основателен, поради което следва да обяви нищожността на удостоверението за търпимост в оспорената му част.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Бургас, втори
състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА нищожността на Удостоверение за търпимост с изх. № УТ-2084-12-001/14.03.2019 год., издадено от Главния архитект на Община Созопол в частта му, с която е признат за търпим басейн под 50 кубични метра.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
получаването му от страните.
СЪДИЯ: