ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 201
гр. София, 08.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно частно
наказателно дело № 20211800600621 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. ал. 1,
вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, образувано по частна жалба от защитника на
подсъдимия В. Г. Г. – адв. М. Хр. от САК - срещу определение от 05.11.2021
г., постановено в разпоредително заседание по н. о. х. д. № 188/2021г. по
описа на районен съд- Е. П..
Определението се обжалва в частта, с която първоинстанционният съд е
оставил без уважение искане на защитника на подсъдимия, предявено в
разпоредителното заседание, за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на
досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е
привлечен към наказателна отговорност. Твърди се, че в обстоятелствената
част на обвинителния акт не са били обсъдени и взети предвид голяма част от
събрани в хода на досъдебното производство доказателства. Поддържа се, че
поставеното определение в разпоредителното заседание от 05.11.2021г. е
неправилно и незаконосъобразно.
Настоящият въззивен състав, след като взе предвид доводите, изложени в
частната жалба, атакуваното определение на районен съд – Е. П. и
материалите по делото, намери за установено следното:
Частната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл.
249, ал. 3 от НПК от страна, процесуалноправно легитимирана да обжалва
постановения съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по
реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК – по обвинителен акт, внесен от районна
1
прокуратура –Е. П., с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия В.Г.
за престъпление по чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3, вр. чл. 28, ал. 1 НК.
С обжалваното определение, постановено в разпоредително заседание по
чл. 248 НПК, проведено на 05.11.2021 г., първоинстанционният съд се е
произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК и след като е приел, че делото
е подсъдно на сезирания съд и не е констатирал основания за спиране или
прекратяване на наказателното производство и за прекратяване на съдебното
производство, е насрочил делото за разглеждане по общия ред, като
същевременно е оставил без уважение искането на защитника за прекратяване
на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за
отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени
процесуални нарушения. Последното е аргументирал с довода, че
фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, очертават ясно и точно от обективна и субективна страна деянието, за
което е повдигнато обвинението, и по начин, осигуряващ възможност на
обвиняемия да организира защитата си.
Посочените изводи на първоинстанционния съд се споделят и от
въззивната инстанция.
Първият съд вярно е дефинирал процесуалното предназначение на
обвинителния акт, изведено от ТР № 2 от 07.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. №
2/2002 г., ОСНК, а именно – да формулира така обвинението, че да определи
предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и
участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните
рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита, като
правилно е приел, че внесения обвинителен акт удовлетворява тези
изисквания. Процесуалното предназначение на обвинителния акт изисква в
неговата обстоятелствена част да се съдържа ясно, конкретно и
последователно изложение на фактите, с които се твърди да е осъществено
изпълнителното деяние на престъплението и участието на подсъдимия в
осъществяването му.
С обвинителния акт, внесен от Районна прокуратура– Е. П. е повдигнато
обвинение срещу подсъдимия за престъпление чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3, вр.
чл. 28, ал. 1 НК, за това че на 24.07.2020 г., около 15.10 ч в гр. Е. П., област
С., на ул. „Леновска“, управлявал моторното превозно средство- лек
автомобил марка „М.“ модел „С 500“, с рег. №СО****СС, след употреба на
наркотични вещества- тетрахидракарабинол, установено по надлежния ред
със съдебна химико- токсилогична експертиза с изх.№И-6891/11.08.2020г. от
ВМА, като деянието е извършено повторно, след като подсъдимият е бил
осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК със споразумение от 06.11.2018
г. по НОХД №263/2018 г. по описа на Районен съд- Е. П..
Изпълнителното деяние на това престъпление се осъществява с действия
на водача на моторното превозно средство, с които се нарушават правилата за
движение по пътищата, т. е., извършеното нарушение на правилата за
движение е обективен елемент от състава на престъплението, очертаващ
признаците на изпълнителното деяние, така и начина по който е било
2
установено /техническо средство и изследвания/, като тези обстоятелства
следва да бъдат ясно, точно и еднозначно формулирани, както на досъдебното
производство с постановлението за привличане на обвиняем, така и в
обвинителния акт.
В обстоятелствената част на обвинителният акт са изложени факти
относно обстоятелствата кога, къде и как е осъществено деянието, както и как
и от кой е било установено /служителите на МВР, СХТЕ/. Изложени са ясни,
разбираеми и последователни фактически твърдения за това че: на 24.07.2020
г., около 15.10 ч. в гр. Е. П., област С., на ул. „Леновска“, подс. Г. управлявал
моторното превозно средство- лек автомобил марка „М.“ модел „С 500“, с рег.
№СО****СС, след употреба на наркотични вещества - тетрахидракарабинол,
установено по надлежния ред.
Цитираните в частната жалба недостатъци в обвинителния акт не са
налице, като се установи, че не се ограничава правото на подсъдимия да
узнае фактите на обвинението и да се защити адекватно по тях, респ. да
правят негоден обвинителния акт да изпълни процесуалното си
предназначение, а именно да очертае предмета на доказване по начин, че без
да се налага да се правят предположения, подсъдимият и останалите страни
да могат да узнаят фактическите обстоятелства на обвинението.
На следващо място следва да се отбележи, че досъдебното производство
има подготвителен характер, а съдебното производство заема централното
място в наказателния процес /чл. 7 НПК/. От тази гледна точка е
безпредметно връщане на делото в досъдебната фаза за уточняване на
обстоятелства, които биха могли да бъдат изяснени и в съдебната и по
специално факта, че не са обсъдени свидетелски показания на двама от
свидетелите по делото, така и относно това, че не е било уваженото искането
на защита за назначаването на допълнителна комплексна химико-
токсикологична експертиза, което може да бъде сторено и в съдебната фаза.
С оглед факта, че не се констатират недостатъци на обвинителния акт, то
отправеното искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения
по чл. 249, ал. 1, вр. 248, ал. 1, т. 3 НПК е неоснователно.
Обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно.
По изложените съображения и на основание чл. 345, ал. 3 НПК, С.
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВТЪРЖДАВА определение от 05.11.2021 г., постановено в
разпоредително заседание по н. о. х. д. № 188/2021 г. по описа на Районен съд
– Е. П., с което е оставено без уважение искането на адв. М. Хр. за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурор за
отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени
3
процесуални нарушения.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4