Решение по дело №1273/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 208 и следв. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на К. Н. Й. от [населено място], [улица], против Решение № 573/23.04.2024 г., постановено по АНД № 6527/2023 г., по описа на Районен съд - Пловдив, ІІІ - ти н. с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-1030-003933/31.07.2023 г. на ВПД началник група в сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР Пловдив, с което на касатора, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1,2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

По изложени доводи в касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение, като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.

Ответникът – ВПД Началник група в ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив счита касационната жалба за неоснователна.

Съдът, като обсъди наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и, като извърши, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Пред районния съд е обжалвано Наказателно постановление № 23-1030-003933/31.07.2023г. на ВПД началник група в сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР Пловдив, с което на К. Н. Й. на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1,2 от ЗДвП е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева. На основание Наредба N I3-2539 от 17.12.2012г. на МВР на Й. са отнети общо 10 контролни точки.

От фактическа страна е установено, че на 30.06.2023 г. в [населено място] управлявал лек автомобил „Порше Панамера Турбо“ с рег. № [рег. номер] като се движил в [населено място] по [улица]в посока – мост на Герджика. Около 00:50 ч. водачът се намирал на кръстовището на [улица]и [улица], където направил ляв завой, като преминал на забраняващ червен сигнал на светофарната уредбата, която работила в нормален режим. Посоченото било възприето от свидетелите – служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, които се движили зад него със служебния си автомобил и пряко възприели както сигнала на светофарната уредба, така и поведението на водача. Жалбоподателят бил спрян на местонарушението и не представил СУМПС и контролен талон към него, като за извършените нарушения му бил съставен и връчен срещу подпис АУАН. Въз основа на същия било издадено оспорваното пред районния съд НП. За да потвърди същото, районният съд е приел, че от събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че безспорно е осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, тъй като на 30.06.2023 г. на посоченото в акта и в НП място К. Н. Й., не е съобразил поведението си със светлинните сигнали и е навлязъл и преминал на забраняващ червен сигнал на светофарна уредба, след което не е представил СУМП и контролен талон към него на служителите на ОД на МВР Пловдив. Приети са за нарушени нормите чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т.1, пр. 1 и 2 от ЗДвП. Констатирано е от районния съд, че в случая наложените наказания са в минимален размер, поради което и не могат да подлежат на корекция. Съдът не е констатирал допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление.

Решението е правилно.

При постановяване на решението си въззивният съд подробно е изследвал спорните въпроси. В мотивите на оспореното решение е даден отговор на всеки един от доводите на Й. и тези правни изводи на РС се споделят от настоящата инстанция.

Изложените доводи от касатора, че в оспорваното решение липсва обсъждане направените в първоначалната жалба оплаквания не са основателни. За да потвърди НП, решаващият състав е формирал извод за извършено изпълнително деяние в рамките на повдигнатото обвинение, съответно приложение на санкционните разпоредби, спрямо установеното нарушение и липса на допуснати съществени нарушения на производствените правила, водещи до отмяна на наказателното постановление. Изводите на съда, видно от мотивите на решението му са направени на база всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Нарушението, което е извършил Й. е възприто непосредствено от актосъставителя и другият свидетел и неговото извършване не е опровергано пред първоинстанционния съд със съответните доказателства.

Правилно е преценено в мотивите на оспорваното решение, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН - за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН - за НП. В този смисъл районният съд е изградил обосновани и законосъобразни изводи за извършените от Й. нарушения на посочените в АУАН нормативни разпоредби.

По отношение на нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, което задължава водачите на МПС да носят СУМПС, съдът не открива нарушения, а и в касационната жалба не се заявяват такива. Правилно е преценено от районния съд, че не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. По делото не са представени доказателства, които да оборват направените констатации от проверяващите относно установеното с АУАН и НП нарушение, поради което правилно съдът го е потвърдил. С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд-Пловдив,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 573/23.04.2024 г., постановено по АНД № 6527/2023 г., по описа на Районен съд, ІІІ - ти н. с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.