Р
Е Ш Е
Н И Е №65
гр. Кюстендил, 08.04.2020 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито
заседание на двадесет и трети януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при
участие на секретаря Р. С. , като разгледа докладваното от
съдия Савова в. гр. д. №409
по описа за 2019 г. на КнОС и , за да се произнесе взе предвид :
М.А.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, обжалва Решение №215 от 18.03.2019 г.,
постановено по гр.д. №553 / 2016 г. на Районен съд – Кюстендил.Оспорваният
първоинстанционен съдебен акт на КнРС се обжалва в частта, с която съдът е
оставил без уважение възлагателната претенция на М.А.И., с ЕГН ********** с
адрес ***, по отношение на УПИ-II, с отреден планоснимачен №858, в квартал 62
по плана на с. ****, общ. Кюстендил, целият с площ 646 кв. м. (шестстотин четиридесет
и шест квадратни метра) празно и застроено място, ведно с изградената в него
паянтова жилищна сграда с РЗП 178 кв. м., състояща се от етаж със застроена
площ от 78 кв. м., мазе с площ от 44 кв. м. и таван с площ от 56 кв. м.,
второстепенна жилищна сграда с площ от 40 кв. м., както и паянтова постройка -
яхър с площ от 21 кв. м., при граници и съседи на имота: от юг- УПИ IХ-857,
VIII-856, от север - улица, от изток – УПИ III-856, от запад УПИ I-920, всички
в квартал 62 по плана на с. *******, общ. Кюстендил, и алтернативната претенция
за разпределение на делбените имоти за удобство между наследниците –
съделители. От въззивницата се иска отмяната на решението по отношение изнасяне на публична продан на
жилищния имот и уважаване на една от алтернативните претенции на въззивницата –
поставяне в дял при усл.на чл.349,ал.2 ГПК
или разпределение на същия имот в неин дял при усл.на чл.343 ГПК .
Сочи се, че предявената претенция на
въззвницата М.А.И. за възлагане е основателна и доказана. Счита се, че съдът
неправилно е констатирал, че въззивницата не е живяла при наследодателя си към
момента на откриване на наследството, като се сочи, че това свое задължение е
изпълнявал и брат й – Г. А.Г. – наследодател на ищците.
За
неправилен се приема и изводът на съда относно предявената алтернативна
претенция за разпределение на имотите
между сънаследниците - съделители.
Приема се, че съдът е мотивирал решението в тази му част по отменена разпоредба на ГПК,
което е незаконосъобразно. Изтъква се, че в процеса е доказано, че УПИ-II, с
отреден планоснимачен №858, в квартал 62 по плана на с. *****, общ. Кюстендил,
целият с площ 646 кв. м. празно и застроено място, ведно с изградената в него
паянтова жилищна сграда с РЗП 178 кв. м., се ползва за основно жилище от въззиницата
и семейството й от 2014г., тъй като същата не притежава друго жилище. Приема
се, че няма пречка имотите, обект на делбата, да се разпределят в собственост
на ищците. Изтъква се и тежкото здравословно състояние на въззивницата и на
членовете на нейното семейство. Твърди се, че липсва произнасяне на съда в
диспозитива на решението по алтернативната претенция за разпределение на имота
в дял на въззивницата.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, чрез
пълномощника адв. И.Д.. Приема се, че
правилно не е уважена претенцията на въззивницата за възлагане на процесния
имот, тъй като не са налице предпоставките на чл.349, ал.2 ГПК, доколкото от
събраните по делото гласно доказателства е установено, че тя не е живяла трайно
в процесния делбен имот към момента на откриване на наследството, с оглед на
което се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Кюстендилският
окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна срещу
подлежащ на въззивна проверка първоинстанционен съдебен акт.
Окръжният
съд съгласно правомощията си по чл.269 ГПК приема, че решението на
първоинстанционния съд е валидно и допустимо, а по направените оплаквания по
същество намира следното:
Предявен
е иск за делба на съсобствен недвижими имоти, с правно основание чл. 69 от ЗН
във връзка с чл. 341 и сл.
от ГПК, като производството е във фаза след допускане на делбата.
С
решение № 608/21.11.2016 г., постановено по гр.дело №553/2016г.на КнРС, е
допусната съдебна делба по отношение на УПИ-II с отреден планоснимачен №858, в квартал
62 по плана на с. *****, общ. Кюстнедил, целият с площ 646 кв. м. празно и
застроено място, ведно с изградената в него паянтова жилищна сграда с РЗП 178
кв. м., състояща се от етаж със застроена площ от 78 кв. м., мазе с площ от 44
кв. м. и таван с площ от 56 кв. м., второстепенна жилищна сграда с площ от 40
кв. м., както и паянтова постройка - яхър с площ от 21 кв. м., при граници и
съседи на имота: от юг- УПИ IХ-857, VIII-856, от север - улица, от изток – УПИ
III-856, от запад УПИ I-920, всички в квартал 62 по плана на с. ***, общ.
Кюстендил, като правата по отношение на този имот са: С.И.Г., ЕГН ********** –
1/6 ид.ч. ; за Р.Г.Г., ЕГН ********** – 1/6 ид. ч. ;за Е.Г.А., ЕГН ********** –
1/6 ид. ч. и за М.А.И., с ЕГН ********** – 3/6 ид. ч. Съсобствеността е
възникнала при условията на наследствено правоприемство от общия наследодател А.
Г. К. – починал на ***г., като въззивницата е дъщеря на наследодателя, а
останалите съделители са наследници / преживяла съпруга и деца/ на починалия на
****г. – след общия наследодател- негов син Г. А.Г. /срвн.удостоверения за
наследници – л.63-л.65 от първоинстанционното дело/.
От
заключенията по назначените във втората фаза на делбата съдебно-технически
експертизи – единична, изпълнена от в.л.Е. Т., и комплексна, изпълнена от в.л.Д.
М. и В. П., се установява, че недвижимият
имот – дворно място с жилищна сграда и описани подробно сгради от
допълващо застрояване в с.**** е изцяло неподеляем .
В
случая, за доказване на направеното искане за възлагане / от всяка от страните
/ са събрани гласни доказателства -
срвн.протокол от с.з.на 11.07.2018г.по гр.дело №553/2016г.на РС-Кюстендил.При
преценката им се установява, че към правно релевантния момент не е установено
въззивницата да се е установила да живее при наследодателя А. К. – свид.Е. Н.
сочи, че когато наследодателят е починал през ***г.никой не е живял при него;
свид. Й. В. поддържа, че М. е гледала наследодателя, когато е бил болен - без
конкретизиране на времеви период – дали въобще или към момента на смъртта му –
предвид на това, че посочва още, че преди да почине наследодателят не може да
каже кой се е грижил за него; свид.М. Ц. поддържа, че въззивницата живее в този
имот от четири години, а преди това е работела и живеела под наем в ***- идвала
е всеки петък и в неделя се е прибирала , уточнява и, че двамата с
починалия брат на М.И. /наследодателят на останалите
съделители/ са се разбрали да гледат
баща си , като се редуват на седмици. Въззивницата също посочва, че към момента
на смъртта на баща й е живяла на квартира в ****; респ.че живее със съпруга
си 13-14 години в спорния жилищен имот в
с.****- протокол от о.с.з.на 23.01.2020г./.
Насрещната
страна е представила справка от службата по вписванията-София на името на
въззивницата М.И. за периода 01.01.1992г.-02.11.2016г., където е отразено, че
същата е продавач на самостоятелен обект – апартамент в гр.**** /с посочено
описание/ – по сключен през м.02.2002г. договор за продажба. Липсват данни за
притежаване от страна на въззивницата
право на собственост по отношение на друг жилищен имот .
Предвид
горното , от правна страна въззивният съд намира следното:
Възлагателната
претенция на въззивницата М.И., макар и заявена в преклузивния срок по чл. 349, ал.4 ГПК, не може да бъде уважена поради липса на една от кумулативните
предпоставки за това, посочени в закона . За да бъде уважено искането за
възлагане на имота по чл. 349, ал.2 ГПК следва кумулативно да са налице следните предпоставки: делбеният
имот да е жилищен по своето предназначение, да е реално неподеляем,
съсобствеността върху него да е възникнала от наследяването, а съделителят с
възлагателна претенция да е живял в него при
откриване на наследството и да не притежава друго жилище. Това са
единствените условия, за съблюдаване наличието на които се следи при валидно
направена възлагателна претенция.
При горните
данни - въз основа на събраните по делото доказателства, не може да се обоснове
безспорен извод, че е налице изискването на нормата на чл. 349, ал. 2 ГПК ищцата да е ползвала
делбеното жилище за задоволяване на жилищните си нужди към момента на откриване
на наследството, а следователно претенцията за възлагане е неоснователна./срвн.Решение
№ 258 от 25.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 144/2011 г., II г. о., ГК/. Обстоятелството,
че въззивницата И. се е установила да живее със семейството си впоследствие – в
момент, значително отдалечен от релевантния -
в описания делбен имот , не би могло да се приравни на установяване на
соченото условие, а в тежест на
претендиращата страна е да установи наличието на цитираните предпоставки, вкл.-
че към момента на откриване на наследството е живяла в делбения имот и че няма
друго жилище / по отношение последното съдът счита, че е налице това условие
към момента, когато е направена претенцията за възлагане от съделителката М.И./,
но доколкото законът изисква кумулативно наличие на всички предпоставки,
възлагане не може да бъде постановено по отношение тази страна.
В
случая не е възможно и поставянето на спорния жилищен имот в някой от дяловете
на страните, тъй като няма други имоти в регулация и други жилищни имоти, които
да бъдат поставени в другите дялове; респ.в друг дял при общо възлагане или
разпределение- и това би нарушило основния принцип за равнопоставеност на
съделителите и разпределяне на съсобствените имоти, като в реален дял на всеки
от тях попадне от всеки от видовете допуснати до делба имоти. Съобразно
разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН и с оглед спазване на равенството между съделителите при
разпределението по чл. 353 ГПК,
във всеки дял трябва да се включат по възможност еднакви по количество и вид и
приблизително равни по стойност имоти, респ. максимално съответстващи по
стойност на дяловете на съделителите, като неравенството на дяловете се
изравнява в пари. Допустимо е разпределение на различни по вид самостоятелни
имоти само, ако между страните липсва спор относно обособяването им в
самостоятелни дялове. При наличието на спор обаче, за да е приложим способът на
чл. 353 ГПК
е необходимо да се образуват еднородни дялове от делбеното имущество. В този
смисъл са Решение № 258 от 25.10.2011 г. на ВКС, по гр. д. № 144/2011 г., II г.
о., ГК и Решение № 165 от 8.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 900/2011 г., II г.
о., ГК- с които е прието горното, а именно,
че - за да е допустимо извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК,
е необходимо от допуснатите до делба имоти да се образуват еднородни дялове, а
когато делбеното имущество се състои от различни по вид имоти - само ако между
страните няма спор относно обособяването им в самостоятелни дялове.
Липсва
изразено съгласие за получаване от останалите съделители в общ дял на
земеделските земи при евентуално разпределение , като дори е била налице
конкуренция на предявена от тях възлагателна претенция по отношение на същия застроен
УПИ /съдът е приел, че не са налице условията за възлагането му по реда на
чл.349,ал.2 ГПК в общ дял на С.И.Г.Р.Г.Г.
и Е.Г.А., като решението не се обжалва от тези
съделители/.
В
конкретния случай от въззивницата се
атакува способът на извършване на делба по отношение на УПИ , застроен със
сгради, находящ се в с.****, а именно – иска се възлагането му или неговото
разпределение в дял на въззивницата и след като първоинстанционният съд е
приел, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 348 ГПК
и имотът да бъде изнесен на публична продан, то по ясен начин е определен
приложимият способ на ликвидиране на съсобствеността, без да е необходимо
допълнително конкретизиране и поясняване на решението.
Интересите
на съделителите и в частност на въззивницата ,
могат да бъдат защитени с възможността за участие при наддаването и
изкупуване на делбения имот, заплащайки суми за уравнение на признатите права
на останалите участници в делбата.
По
изложените съображения, решението на КнРС, следва да се потвърди в частта, с
която неподеляемият жилищен имот, представляващ УПИ-II с отреден планоснимачен
№858, в квартал 62 по плана на с. ****, ведно с находящите се в същия сгради, е
изнесен на публична продан, като получената при публичната продан сума се
разпредели между съделителите, съобразно
установените квоти за всеки от тях.
Разноски
за настоящото производство не се претендират, респ.не следва да бъдат
присъждани.
Воден
от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №215 от 18.03.2019 г., постановено по гр.дело №553 / 2016 г.
на Районен съд – Кюстендил, в частта, с която е ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна
делба с решение №608/21.11.2016 г., по гр. дело№553/2016г.на КнРС , недвижим
имот, а именно: УПИ-II с отреден планоснимачен №858, в квартал 62 по плана на
с. ****, общ. Кюстнедил, целият с площ 646 кв. м. празно и застроено място,
ведно с изградената в него паянтова жилищна сграда с РЗП 178 кв. м., състояща
се от етаж със застроена площ от 78 кв. м., мазе с площ от 44 кв. м. и таван с
площ от 56 кв. м., второстепенна жилищна сграда с площ от 40 кв. м., както и
паянтова постройка - яхър с площ от 21 кв. м., при граници и съседи на имота:
от юг- УПИ IХ-857, VIII-856, от север - улица, от изток – УПИ III-856, от запад
УПИ I-920, всички в квартал 62 по плана на с. ****, общ. Кюстендил, като получената
при сумата от проданта се разпределя между съделителите, съобразно установените
квоти за всеки от тях: за С.И.Г., ЕГН ********** – 1/6 ид.ч. (една шеста
идеална част); за Р.Г.Г., ЕГН ********** – 1/6 ид. ч. (една шеста идеална
част);за Е.Г.А., ЕГН ********** – 1/6 ид. ч. (една шеста идеална част);за М.А.И.,
с ЕГН ********** – 3/6 ид. ч. (три шести идеални части); съответно оставена е без уважение възлагателната
претенция на М.А.И., с ЕГН ********** с адрес ***, по отношение гореописания
недвижим имот.
В
останалата си част решението от 18.03.2019 г., постановено по гр.дело №553 / 2016 г.
на КнРС е влязло сила.
Настоящото
решение на ОС – Кюстендил може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в 1-месечен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.