РЕШЕНИЕ
№828/30.4.2019г. 2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На втори април
Година две хиляди и деветнадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : С. ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 836
по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.М.С., ЕГН **********, депозирана чрез процесуален представител –адв.Б.М. , против Наказателно постановление 19-0819-000202/04.02.2019
г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна, с което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и
на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП
за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, административното наказание „глоба“ е заменено
с обществено порицание.
С
жалбата се оспорва фактическата обстановка описана в НП, както и допуснатите
нарушения. Сочат се нарушения на разпоредбата на чл.
57, т. 5 от ЗАНН , като се твърди, че
непосочване на конкретното място на нарушението е достатъчно сериозно процесулано нарушение, което води до
ограничаване на правата на наказания. Към момента
на съставяне на АУАН и НП възз. бил непълнолетен.
Същият е роден на *** г. и
към момента на осъществяване на твърдяното административно нарушение -
19.01.2019 г., е бил месец по-рано навършил 16 години. В конкретната хипотеза
административно наказателното производство протекло без да се отчете, че е
налице особеност във връзка с качеството на извършителя - неговото непълнолетие.
Тази особеност не била отчетена от административно наказващия орган. В
нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН това фактическо
обстоятелство, имащо относимост към качеството на
субекта, съответно неговата вина и наказание, не е вписано нито в АУАН, нито в
НП, с което е допуснато съществено нарушение на правото на защита на наказаното
лице. Актът бил предявен и връчен на непълнолетния лично, като на това действие
не е присъствал родител. В тази връзка се цитира разпоредбата на чл.389, ал.1 НПК. На следващо място се твърди, че правата на непълнолетния били ограничени още в момента на съставяне на
АУАН и протокола за ПТП, като възползвайки се от липсата на житейски опит на
същия били връчени нечетливи копия. С тези и други аргумети
се иска отмяна на наказателното постановление,
като незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован се явява лично в първото по делото заседание и се представлява
от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП
на аргументите посочени в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
не изпраща представител и не ангажира становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
С.М.С. е роден на ***г. На
05.12.2018г. той навършил шестнадесет годишна възраст. Същият бил
неправоспособен водач на МПС, като карал курс за придобиване на категория „А1“.
Последната категория той придоил на 22.01.2019г.
На 19.01.2019г., преди да придобие
правоспособност за водач на МПС от категория А1, той предприел управление на мотоциклет
с рег.№ В2484В, собственост на неговия баща М.С.. Около 22.30 ч. възз.С. се движил с мотоциклета по улица „Петър Райчев“ в
гр.Варна посока ул.“Студентска“. Зад него на мотоциклета се возела св. Т.М.. По
това време и в този участък пътната настилка /асфалтът/ била мокра. На
кръстовището с ул.“Студентска“, възз. предприел
маневра десен завой, но при тази маневра, поради мократа настилка се подхлъзнал
и паднал надясно с мотора. Действията му били възприети от служители на
Общинска полиция –Варна- свидетелите Т.К. и И.П., които по това време
изпълнявали служебните си задължения в този участък от град Варна. Служителите
на реда отишли при възз., като установили
самоличността му. Пред служителите на Общинска полиция възз.
посочил, че е загубил контрол над мотоциклета и е паднал. На място били
извикани служители на Сектор ПП-Варна, сред които св.П.Г.. Последният установил
и че въззивникът не притежава СУМПС. Св.Г. провел беседа с въззивника,който заявил, че е
управлявал мотоциклета, като при десен завой е паднал с него. Бил съставен и протокол за ПТП.
При така установеното , още същата вечер на 19.01.2019г.
св.Г.-мл.автоконтрольор в Сектор ПП съставил срещу въззивника АУАН за нарушение
на чл. 20, ал.2 и чл.150 от ЗДвП. Актът бил ставен в присъствието, предявен и
връчен на въззивника, който го подписал с отбелязване, че няма възражения и ще
се поправи. В срокът по чл.44 от ЗАНН не депозирал възражения срещу АУАН.
Впоследствие срещу въззивника било издадено и
атакуваното НП, като АНО възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя . В НП АНО вписал, че „глобата се заменя с
обществено порицание“. НП било връчено лично на жалбоподателя на 05.02.2019г.
В хода на
съдебното следствие бяха разпитани както актосъставителят
П.Г., така и св.Т.К., св.И.П. и св.Т.М.. По искане на жалбоподателя бе допуснат
до разпит и разпитан и св.Любослав Сталев.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени доказателства, а именно кредитираните от съда свидетелски
показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справка за
нарушител/водач, заповед, извлечения от Гугъл Мапс, изисканите и приобщени служебно от съда -протокол за
ПТП, писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, ведно със справка
относно собствеността на мотоциклет „Хонда“ с рег. №
В 24 84 В, справка за нарушител/водач на името на Любослав Д. Сталев, 2 броя
снимки и др.които не навеждат на различни правни
изводи.
Като
непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на
депозирани в с.з. от свидетелите П.Г., Т.К. и И.П., тъй като техните показания
изцяло се подкрепят от останалите гласни и писмени доказателства кредитирани от
съда.
Съдът приема с доверие и показанията на св. Т.М. -очевидец
на нарушението. Същите са конкретни, логични, кореспондиращи с останалите
кредитирани от съда гласни и писмени доказателства. Макар същата да е участник
в пътния инцидент /пострадала при него/, липсват каквито и да било данни
свидетелят да е заинтересована от изхода на делото, за да се съмнява съдът в
показанията й. Поради това кредитира същите с пълно доверие.
Не така стои въпросът с показанията на св.Любомир
Сталев. Макар същият да бе предупреден за наказателната отговорност за
лъжесвидетелстване, той депозира пред настоящия състав показания, които са
изолирани от останалата гласна съвкупност. Съдът не кредитира показанията на
св.Сталев, че той е управлявал мотоциклета в деня на инцидента и че възз. не е претърпявал инцидент с него, а мотоциклетът се
бил повредил по време на неговото управление. Тези негови показания са в абсолютно
противоречие с показанията на св. Т.К. и св.И.П.- двамата очевидци на
инцидента, които са категорични, че мотоциклетът е управляван от въззивника, а
компания от негови приятели е дошла след това. В тази посока са показанията и
на актосъставителя, от които е видно, че е нямало
спор по отношение на това кой е управлявал мотора в деня на инцидента. И
най-вече неговите показания са в пълно противоречие и с показанията на св.М.,
която е категорична, че не Сталев, а възз.С. е
управлявал мотоциклетът въпросната вечер, а по време на това управление Сталев
се е намирал в магазин „Лидъл“. Не на последно масто, показанията на Сталев противоречат и на писмените
доказателства по делото- в АУАН, в възз.С. е вписал,
че няма възражения срещу АУАН и че ще се поправи, което и два да покаже, че
същият не е оспорил фактът, че именно той е управлявал мотоциклета. Ето защо съдът не кредитира показанията на
този свидетел, като ги оцени като приятелска взаимопомощ в полза на възз. и като стремеж за осуетяване на административно
-наказателната репресия спрямо него.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок /на 08.02.2019г. видно от входящия
номер на Сектор ПП-Варна/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган- Началника Група, към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП, съгласно
заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е
съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен
съгласно същата заповед.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и
свидетел. Действително АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не
ограничава правото на защита.
Съдът не споделя възражението в жалбата, че е нарушено
правото на защита на въззивника, тъй като на същия не били дадени четливи копия
от АУАН и протокол за ПТП. Видно от съдържанието на АУАН, последният се е
запознал с административното обвинение, като е вписал, че няма възражения и ще
се поправи. Ето защо съдът намира, че същият се е запознал с административното
обвинение, бил е наясно за какво е съставен АУАН, като снабдяването с четливи
преписи от двата акта е можело да стане след изискването им от АНО, но с това
не е нарушено правото на защита на възз. Съдът не
споделя и възражението в жалбата, че правото на защита е било нарушено, тъй
като АУАН е съставен единствено в присъствието на възз,
който е бил непълнолетен към момента на съставянето му. ЗАНН не предвижда
особени правила за отпочване и водене на
административни преписки срещу непълнолетни лица подобно на НПК- глава 30.
Действително в последната и по-конкретно в цитирания в жалбата член 389 се
съдържа императивно правило, че за предявяване на разследването задължително се
уведомяват и родителите или попечителите на непълнолетния обвиняем, като последните
присъстват на предявяването, ако поискат това. Само, че в административното
производство не е предвиден ред за предявяване на разследването, какъвто е
предвиден в разпоредбата на чл.226 от НПК. Поради което и тази разпоредба не е
относима и съдът намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение при
съставяне на АУАН.
При цялостната
проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав констатира нарушение на
разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. Не
е спазено от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде
дадено пълно описание на нарушенията, на обстоятелствата, при които са извършени, на доказателствата, които
потвърждават извършените административни нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗАНН
административно наказателно отговорни са пълнолетните лица, навършили 18
години, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост,
а съгласно ал.2 на същата законова разпоредба административно наказателно
отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили
18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното
нарушение и да ръководят постъпките си. Следователно непълнолетен може да носи
административно наказателна отговорност, но при спазване на особените
разпоредби, визирани в закона - че е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното нарушение и да ръководи постъпките си и ако бъде установена
вината му - относно вида на наказанията, които могат да му бъдат налагани -
разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗАНН предвижда, че по отношение на
непълнолетните административното наказание „глоба” се заменя с „обществено
порицание”.
От вписаните в акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление данни се установява, че
жалбоподателят С.М.С. е
непълнолетен. Същият е роден на ***г.
г. и както към момента на осъществяване на твърдяното административно нарушение
– 19.01.2019 г., така и към момента на издаване на наказателното постановление
– 04.02.2019 г. е бил на 16 години. В конкретната хипотеза административно
наказателния орган с наказателно постановление е заменил глоба за деяния, осъществени
от непълнолетно лице, навършило 16 години, с обществено порицание без да
отчете, че е налице особеност във връзка с качеството на извършителя – неговото
непълнолетие. Следва да се отбележи, че това обстоятелство е от съществено
значение не само за правилното определяне на вида на наказанието, което се следва
за извършеното нарушение, но изобщо за правилното образуване и протичане на
административно наказателното производство. Въпреки това тази особеност не е
отчетена от административно наказателния орган. В нарушение на чл.42, т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН това фактическо обстоятелство, имащо относимост към качеството на субекта, съответно неговата
вина и наказание, не е вписано нито в АУАН, нито в НП, с което е допуснато
съществено нарушение на правото на защита на наказаното лице. Не е посочено
дали и по какъв начин административно наказващият орган е установил и
изискуемата предпоставка за ангажиране на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя, а именно че за конкретните деяния непълнолетното
лице е могло да разбира свойството и значението на извършеното от него и
да ръководи постъпките си. Нещо повече, няма събрани доказателства, от които да
е видно, че в проведеното административно наказателно производство такава
преценка изобщо е била направена от административно наказателния орган – пропуск,
който не може да бъде поправен едва в съдебното следствие. Горното води до
извод, че административно наказателното производство е проведено без да се
спазят особените разпоредби във връзка с ангажиране на административно
наказателната отговорност на непълнолетните, което го опорочава до степен, че
наказателното постановление следва да се отмени в цялост поради допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото на защита на
наказаното лице. Като в тази връзка се споделят от настоящия състав
възраженията вписани в жалбата и поддържани в хода на съдебното производство от
процесуалния представител на въззивника.
АУАН и НП са издадени срещу
въззивника за нарушения на чл.20, ал.2 и чл.150 от ЗДвП.
По пункт
първи от НП
е ангажирана отговорността му на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
За да гарантират в пълна степен правото на
нарушителя на защита, както актосъставителя, така и
административно – наказващият орган имат задължението да дадат конкретно, ясно
и точно описание на допуснатото нарушение, по начин, че то да може да се сведе
до конкретна правна норма, която се твърди, че е нарушена. Нещо повече -
законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква пълно съответствие
между описанието на нарушението, дадено в АУАН и това, отразено в НП. Със
съставения акт на въззивницата е предявено обвинение
за нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. Цитираното правило обхваща широк спектър
от дължимо поведение на водача и затова може да има най - разнообразни
конкретни проявни форми. Същото вменява задължение за
водачите на ППС при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
конкретно посочени обстоятелства, а именно - с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост. В АУАН и НП е записано, че при управление „при десен завой
се движи с несъобразена скорост с пътните условия /мокър асфалт/, поднася се и
пада на дясно…“ Точното описание на нарушението очертава обхвата на
фактическото и юридическото обвинение против нарушителя и е от значение не
само за пълноценното реализиране на правото му на защита, а и за правилната
преценка за неговата виновност, респ. невиновност. Такова именно описание
липсва в процесните АУАН и НП и затова въззивникът е поставен в невъзможност да разбере ясно, по
какъв начин се твърди, че е извършено съответното нарушение, а това реално и
съществено е ограничило възможността да реализира пълноценно правото си на
защита. В случая нито в акта, нито в НП е посочено с каква скорост е управлявал
мотоциклета въззивницка. Съгласно константната
съдебна практика, за да е налице описание на нарушението следва в обстоятелствената
част да се съдържат обстоятелства и факти, които описват нарушението с неговите
обективни и субективни признаци. Нарушителя се защитава срещу фактите, а не
срещу правната квалификация на нарушението, а понятието „несъобразена
скорост” не е факт, а правен извод.
При така изтъкнатите съображения, съдът намира, че
констатираните съществени нарушения на процесуалните изисквания по чл.42 т.4 и
чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН п отношение на така описаното нарушение представляват
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП поради процесуална
незаконосъобразност.
Воден от задължението си за цялостна проверка на
обжалвания акт съдът счита за нужно да обсъди и неговата материално -
правна законосъобразност и обоснованост:
Както бе изтъкнато, твърдяното като неизпълнено от въззивницата изискване по чл.20 ал.2 от ЗДвП обхваща широк
спектър от дължимо поведение на водача. Но доказателства за каквото и да е обективирано поведение на въззивника, което да се намира в
пряка причинно -следствена връзка с настъпилото ПТП, в настоящото производство
не са представени. Не са и не могат да бъдат събрани доказателства за
скоростта, с която възз. се е движел, за да може да
се направи преценка доколко същата е била несъобразена по смисъла на чл. 20 ал.
2 от ЗДвП. А без този факт не би могъл
да се направи извод съобразена ли е била
тази скорост с конкретната пътна обстановка /мокър асфалт/ и каква е следвало
да бъде, за да се предотврати възникването на ПТП. Факти и обстоятелства за
скоростта на движение липсват в АУАН и НП, такива не са били събрани и в досъдената фаза, тъй като св.Г. /който не е очевидец/ в
с.з. посочи, че единственото установено обстоятелство от него по този въпрос е
било твърдението на възз., че „ влязъл по-бързичко в
завоя“. А какво означав „по-бързичко“, само може да
се гадае и предполага. От друга страна в с.з.св.М., която е очевидец сочи, че н
са се движени с висока скорост. Свидетелите К. и П. също не съобщават за
конкретни факти за скоростта на движение на мотоциклета. Настъпването на съставомерен резултат – ПТП поради несъобразена скорост,
съставлява нарушение на чл. 179, ал.2, пр.1 ЗДвП, а не на сочената като
нарушена в АУАН разпоредба на чл. 20, ал.2 ЗДвП.
Легална дефиниция на понятието
„пътнотранспортно произшествие” се съдържа в разпоредбата на § 6, т.30 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП, в която то е определено като събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети. Според тази
дефиниция, за да се приеме, че деянието е съставомерно,
е необходимо да е настъпил противоправен резултат,
изразяващ се в някоя от посочените последици. От събраните по делото
доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, посредством преки и
косвени доказателства, че именно жалбоподателят С. е управлявал мотоциклета на процесната дата, и че именно той е паднал от мотора заедно
със св.М.. В подкрепа на горния извод са показанията на св.М., свидетелите Г., К.
и П., които съдът кредитира изцяло. Все в тази посока са и извленията
на възз. вписани в АУАН. Поради горното за съда е
несъмнено доказано, че мотоциклетът е управляван от въззивника.
Съдът намира обаче, че в хода на АНП, а и в
с.з. не са събрани доказателства за причинени материални щети по мотоциклета. Съобразно чл.2 ал.1 от Наредба № Iз-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, за
настъпило ПТП се съставят следните документи:
1. констативен протокол
за ПТП с пострадали лица;
2. протокол
за ПТП с материални щети;
3. двустранен констативен
протокол за ПТП.
Съгласно чл.4. от Наредбата,
при ПТП с материални щети се съставя протокол за ПТП -
приложение № 2, именно който е издаден и в конкретния случай. В него обаче
липсва описание на материални щети. За такива щети не се споменава нито от актосъставителя, нито от свидетелите очевидци П. и к.. Св.М.
от своя страна сочи, че моторът не бил пострадал сериозно. От ангажираните в
с.з. фотоснимки, изпратени от АНО и приобщени по искане на съдебния състав,
също не се различават материални щети. Ето защо съдът намира, че нарушението е
недоказано.
Съдът намира, че в
действителност както в АУАН, така и в НП не е определено коректно мястото, на
което е настъпил процесния инцидент. В действителност
при обикновена справка в интернет е вино, че двете улици „Евлоги Г.“
„Студентска“, нямат пресечна точка. В хода на съдебното следствие бе
установено, че се касае за кръстовище на ул.“Петър Рачев и ул.“Студентска“.
Съдът намира обаче, че тази неточност не съставлява съществено процесуално
нарушение.
По пункт второ от НП е ангажирана отговорността на възз. на
основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за
нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
С АУАН въззивникът е обвинен за това, че управлява МПС –
неправоспособен без СУМПС /. С НП въззивникът е
обвинен за нарушение на чл.150 от ЗДвП, като от фактическа страна му е
повдигнато обвинение затова, че е управлявал без СУМПС - неправосопособен.
Посочена като нарушена е разпоредбата на
чл.150 от ЗДвП, която гласи, че всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач. Като санкционна е посочена нормата на чл.177, ал.1,
т.2 от ЗДвП, която в редакцията си към
момента на деянието гласи: че се наказва с глоба от 100 до 300 лева, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач,
без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му
за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда
на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. При така формулираното словесно обвинение
не става ясно в какво точно е обвинен въззивникът. В
АУАН и НП не се излагат никакви факти относно обстоятелството дали водачът е притежава
правоспособност или не, дали е притежавал СУМПС или не. Формулировката без
СУМПС може да се тълкува и като лице което не носи СУМПС, лице което не
притежава СУМПС за съответната категория и прочие, но волята на АНО не може да
се гадае и предполага.Така формулираното обвинение е абсолютно неясно и наказаното лице не може да разбере в какво
конкретно е обвинено. Горното противоречие и неяснота представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като нарушава правото на лицето да разбере в какво
точно е обвинено още при започване на административното производство срещу
него. Тази порок лишава и съда от възможност да изследва фактите по делото, тъй
като административното обвинение е неясно и за съда е невъзможно да прецени има
ли извършено нарушение и правилно ли е санкционирано то. Горното е
самостоятелно основание за отмяна на НП.
На следващо място, съдът констатира и
съществени процесуални нарушения, свързани с налагането на наказанието
„обществено порицание”. В атакуваното постановлението наказващият орган е
изброил приложимите според него санкционни норми, но не е определил каквото и
да било наказание по двете нарушения, за които е съставил НП. Посочено е че „
глобата се заменя с обществено порицание”.Наказанието „ обществено порицание”
действително е приложимо в случая, тъй като видно от датата на раждане на въз.С.,
той е бил непълнолетен към 19.01.2019г., макар че както бе споменато по-горе
това обстоятелство не е посочено в самото постановление. За да се пристъпи към
замяната обаче съобразно чл.15, ал.1 от ЗАНН, то за непълнолетния нарушител
следва първо да бъде определено наказание „ глоба”, което да бъде заменено с
наказание „ обществено порицание”.Това не е било сторено в настоящият случай,
като следва да се има предвид, че описаните две нарушения на основание чл. 18
от ЗАНН предполагат две отделни наказания, които да бъдат заменени. От
посоченото в НП, че „глобата се заменя с обществено порицание“, не става ясно
за кое от двете нарушения, АНО е определил наказание, което да замени- дали за
това по чл.20, ал.2 или за това по чл.150, ал.1 от ЗДвП или и за двете. Така
или иначе волята на АНО е неясна, тя ме може да се предполага и извлича по
тълкувателен път от съдържанието на НП или от материалите по АНП. В този смисъл
съдът намира, че и при определяне на наказанието е било допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което също обуславя извода, че
наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
19-0819-000202/04.02.2019 г. на Началник
група към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна, с което на С.М.С., ЕГН **********, на основание
чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за нарушение
на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и на основание
чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, административното
наказание „глоба“ е заменено с обществено порицание.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд-
Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: