№ 208
гр. Русе, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Милен П. Петров
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Въззивно гражданско дело
№ 20224500500275 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
И.Е.А., чрез назначеният му от съда особен представител е обжалвал решение,
постановено по гр. д. № 4409/2021 г. по описа на Районен съд-Русе г., в частта, с която е
уважен предявеният против него иск за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди в размер на 1117.47лв., ведно със законната лихва, считано от 09.08.2021
г., както и в частта за разноските. Излага оплаквания за неправилност на решението по
подробно изложени в жалбата съображения и моли то да се отмени в обжалваната част, като
искът се отхвърли.
Ответникът по жалбата „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД-гр.София, чрез
редовно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата и моли да не се
уважава.Претендира разноски за въззивното производство.
Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от страна по спора, в
законния срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя се
явява неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД-гр.София против И.Е.А., с която е предявен иск
по чл.45 ЗЗД за заплащане на сумите от 1117.47лв.- имуществени вреди и 1000.00лв.-
неимуществени вреди вследствие извършени от ответника престъпления по чл. 212, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 НК, чл. 319 НК и чл. 309, ал. 1 НК, за които е осъден с влязла в сила присъда.
1
Въззивният съд споделя установената от РРС фактическа обстановка, в частта, в
която е прието, че с влязла в сила присъда по НОХД № 664/2020г. по описа на РРС,
ответникът А., е признат за виновен в това, че през периода от 15.01.2018 г. до 19.01.2018 г.,
в гр. Русе, при условията на продължавано престъпление - на три пъти, чрез използване на
неистински частни документи, получил без правно основание чуждо движимо имущество на
обща стойност 1678.00лв.а, от които и стоков кредит на стойност на 978.00лв., собственост
на ищцовото дружество, с намерение да ги присвои, поради което и на основание чл. 212, ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
две години. Ответникът е признат за виновен и в това, че през периода от м. януари 2018 г.
до м. март 2018 г., в гр. Русе, скрил и унищожил неизключително нему принадлежащ
документ – официален документ за самоличност - лична карта, принадлежаща изцяло на
Й.А.Й. от гр. Русе, с цел да набави за себе си облага, като си служи с нея пред кредитни
институции, поради което и на основание чл. 319 НК, вр. чл. 54 НК, му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. Ответникът е признат за виновен и в
това, че на 19.01.2018 год. в гр. Русе съставил неистински частни документи и ги употребил,
за да докаже, че съществува правото на Й.А.Й. да ползва платежни услуги по бА.а
разплащателна сметка в Алианц Банк България АД, поради което и на основание чл. 309, ал.
1 от НК, вр. чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.
По първоинстанционното дело е установено и че т.к. задълженията към „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по договор за стоков кредит № 3067415/16.01.2018 г. не са
обслужвани, банката удържа една вноска от трудовото възнаграждение на Й.А.Й.. По този
начин той узнава за неправомерното ползване на личната му карта и поетите от негово име
финансови задължения. Докато трае наказателното производство, Й. е погасил изцяло
задълженията към банката- общо сума в размер на 1117.47лв., съгласно погасителния план,
ведно с натрупаните лихви за просрочие. След влизане в сила на присъдата, Й. поискал да
му бъде възстановена неоснователно платената сума. С преводно нареждане от 21.07.2021г.
ищцовото дружество възстановява процесната сума.
Гореизложеното се установява изцяло от приложеното по първо- инстационното дело
НОХД № 664/2020г. по описа на РРС, както и от останалите приети писмени доказателства.
Ищцовото дружество е предявило иск за обезщетяване на причинените му вреди в
резултат от извършеното от ответника престъпления по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, чл.
319 НК и чл. 309, ал. 1 НК, за които е осъден с влязла в сила присъда. На обезщетяване
подлежат всички вреди на пострадалия, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, за което А. е понесъл наказателна отговорност.
Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Следователно в производството следва да се приемат за безспорно установени всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, с изключение на размерът на настъпилите
вреди за ищеца от деянието на ответника, които подлежат на доказване в
2
първоинстанционното производство. Предвид събраните доказателства, че ищеца е
възстановил на Й. сумата от 1117.47лв., получена неправомерно от ответника чрез
използване на официален документ за самоличност - лична карта, принадлежаща изцяло на
Й.А.Й., настоящият състав на съда приема и че иска за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди е доказан и по размер.
Изцяло неоснователно е направеното от особения представител на ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на служител на ищеца. По
делото е установено, че ответника е ползвал съставени от него неистински документи за да
получи парични суми, които документи, служителите на ищеца нямат капацитет и
възможност да установят, че са неистински.
С оглед всичко изложено, първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Въззивният съд не дължи произнасяне по жалбата в частта й за разноските, т.к.
първоинстанционният съд е изменил постановеното от него решение в тази му част с влязло
в сила определение по чл.248 ГПК.
Съобразно изхода на спора, разноските за въззивната инстанция следва да са в полза
на Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. А. дължи на ищеца сумата от 300.00лв.-
заплатено възнаграждение за особен представител. Основателно е обаче възражението за
намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца поради прекомерност,
направено от особения представител на ответника в о.с.з. на 14.06.2022г. Съгласно чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
производството по настоящото дело се дължи минимално възнаграждение от 300.00 лв. + 7
% за горницата над 1000.00 лв. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното в
брой възнаграждение в размер на 600.00 лв. на процесуалния представител на ищеца.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 ЗА. Този минимален размер в
случая е 308.00 лв. В настоящия случай съдът приема, че не се касае до спор с фактическа и
правна сложност, относима към осъществената защита. Предвид това и при съобразяване на
доказателствата по делото и направеното своевременно възражение по чл.78, ал.5 ГПК, в
полза на ищеца се дължат разноски в размер на 608.00лв. На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 75.00 лв.-държавни такси за
уважения иск и за подадената въззивна жалба.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №126/04.02.2022 г. постановено по гр. д. № 4409/2021 г.
по описа на Районен съд- Русе в частта, с която е уважен предявеният иск в размер от
3
1117.47лв., ведно със законната лихва, считано от 09.08.2021.
В останалата част, с която е отхвърлен искът за заплащане на сумата от 1000.00лв.-
неимуществени вреди, решението като необжалвано, е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА И.Е.А., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. „К.М.“ № 4, вх. 5, ет. 1 да заплати
на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК *********-гр.София сумата от 608.00
лв.-разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА И.Е.А., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. „К.М.“ № 4, вх. 5, ет. 1 да
заплати по с/ка на Окръжен съд-Русе сумата от 75.00 лв.-държавни такси по уважения иск и
за подадената въззивна жалба.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4