Решение по дело №468/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 10, ал. 6 и чл. 8, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/.

Административното дело е образувано по жалба на В. А. И., с адрес: [населено място], общ. Луковит, [улица], против Заповед № ЗСПД/Д-ОВ-ЛТ/1823 от 26.08.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ - Луковит.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Сочи, че постановеният отказ е немотивиран и не е съобразен с фактите и обстоятелствата във връзка с отглеждането на детето. В заключение се иска отмяна на обжалваната заповед.

В съдебно заседание оспорващият – редовно призован, не се явява и не се представлява. В допълнително представено писмено становище И. поддържа жалбата и развива доводи по същество.

Ответникът - директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Луковит, чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата, като счита че издадената заповед е законосъобразна и е спазена процедурата по нейното издаване.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е инициирано от оспорващия В. И. с подаването до директора на ДСП – Луковит на Заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-ОВ-ЛТ/1823 от 12.08.2024 г. за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8 от ЗСПД /л. 4-6/.

В заявлението-декларация И. е декларирал, че не е [семейно положение], че той и детето имат българско гражданство, както и че отглежданото от него дете В. В. А. е родено на 05.05.2023 г. и че общият размер на брутния доход на семейството му за предходните 12 месеца, считано от м. август 2023 г. до м. юли 2024 г. е 0 лева. Не декларира никакви други доходи. Към заявлението оспорващият е приложил Споразумение по чл. 127, ал. 1 от Семейния кодекс СК/ от 20.05.2023 г. /л. 7/, съгласно което родителските права по отношение на малолетното дете В. В. А. ще се осъществяват от бащата В. А. И..

В частта от заявлението-декларация, подлежаща на попълване от съответното длъжностно лице, е отразено, че детето, за което е поискано отпускането на помощта, е навършило 1 година и помощта се отказва на основание чл. 8, ал. 1 от ЗСПД.

Въз основа на подаденото Заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-ОВ-ЛТ/1823 от 12.08.2024 г. и на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца /ППЗСПД/ директорът на ДСП – Луковит издал обжалванат в настоящото съдебно производство Заповед № ЗСПД/Д-ОВ-ЛТ/1823 от 26.08.2024 г. /л. 10/, с която отказал на В. А. И. отпускане на помощта по чл. 8, ал. 1 от ЗСПД за детето В. В. А..

Процесната заповед е мотивирана с обстоятелството, че детето, за което се иска помощта, е навършило 1 година и няма регистрирано дете под 1 година на заявителя.

По делото от страна на ответния административен орган е представена преписката по издаване обжалваната заповед, както и доказателства за компетентността на издателя на индвидиуалния административен акт. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото заповедта е връчена на И. на 30.08.2024 г., видно от известието за доставяне на л. 11 от делото, а жалбата е изпратена до ДСП - Луковит от И. по пощата на 13.09.2024 г., видно от пощенското клеймо на л. 18 от делото.

Предмет на оспорване е индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол на основание чл. 10, ал. 6 от ЗСПД, като Административен съд - Ловеч е родово и местно компетентният съд. Заповедта не е обжалвана по административен ред пред директора на РДСП - Ловеч. В тази връзка следва да се отбележи, че при оспорването на заповедите по чл. 10, ал. 5 от ЗСПД, с които е постановен отказ за отпускане на семейна помощ за деца, специалният закон не предвижда като процесуална предпоставка за допустимост на съдебното оспорване, обжалването на акта по административен ред /арг. чл. 10, ал. 6 от ЗСПД/. Поради изложеното, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, първи административен състав, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Съобразно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Оспорената заповед на директора на ДСП - Луковит е издадена от компетентния орган по смисъла на чл. 10, ал. 5 във вр. с ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от ППЗСПД. Съобразно цитираните разпоредби, именно в провомощията на директора на ДСП е издаването на заповед за отпускане, респективно – за отказ за отпускане на семейните помощи за деца. Оспорващият е от [населено място], който е в териториалния обхват на дейност на ДСП - Луковит /съобразно т. 53 от приложението към чл. 7, ал. 3 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане/, поради което и директорът ѝ е бил компетентен да се произнесе по заявлението. Видно и от представената по делото Заповед № ЧР-СП-1 13 от 27.01.2022 г. на изпълнителния директор на АСП /л. 20/, издателят на обжалваната заповед С. А. е заемал длъжността директор на ДСП – Луковит към датата на нейното постановяване. С оглед на което, липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповед № ЗСПД/Д-ОВ-ЛТ/1823 от 26.08.2024 г. на директора на ДСП – Луковит е в предписаната от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, в т.ч. адресат на акта, неговия издател и разпоредените с акта правни последици. Посочени са конкретни правнозначими обстоятелства, които органът е възприел и съобразил като фактическо основание на индивидуалния административен акт, както и правните основания за издаване на заповедта. Изложени са мотиви, макар и кратки, във връзка със съображенията на органа, обуславящи процесния отказ от подпомагане. Волеизявлението за отказ е обективирано в мотивиран акт в съответствие с чл. 10, ал. 5 от ЗСПД. В тази връзка съдът приема, че е спазена формата при издаване на административния акт.

При издаването на обжалваната заповед са спазени административнопроизводствените правила. Следва да се отбележи, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до унищожаемост на административните актове, а само същественото такова съгласно чл. 146, т. 3 от АПК, поради което и като установи, че липсват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдът констатира липса на същото отменително оснавание. Съгласно трайната съдебна практика, процесуалното нарушение е съществено, ако би могло да обоснове друг фактически и правен извод при издаването на акта. Процесният индивидуален административен акт е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Обжалваната заповед е издаден и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

Семейните помощи за деца са вид социално подпомагане при бременност, раждане и отглеждане на деца /чл. 1 от ЗСПД/ във формите, изброени в чл. 2 от ЗСПД.

В чл. 2 от ЗСПД са изброени видовете семейни помощи, като в т. 1 на ал. 3 от същия член е посочена месечна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година. За да получи исканата семейна помощ, жалбоподателят следва да отговаря не само на общите изисквания по чл. 3 и чл. 4 от ЗСПД, но и на условията по чл. 8, ал. 1 от ЗСПД и чл. 25 и чл. 26, ал. 1 от ППЗСПД.

Съобразно разпоредбите на чл. 8, ал. 1 от ЗСПД и чл. 25 и чл. 26, ал. 1 от ППЗСПД, процесната месечна помощ за отглеждане на дете се отпуска до навършване на една година на детето.

Между страните не се спори, а и от доказателствата в административната преписка се установява, че предвидените от чл. 3, т. 2 и чл. 4 от ЗСПД условия – заявителят и детето да са български граждани и детето да се отглежда в страната, както и доходът на И. да не надвишава дохода по чл. 4 от ЗСПД, са налице.

В случая обаче, не е налице последната визирана от приложимата правна уредба предпоставка за отпускане на помощта, а именно – детето, по отношение на което е заявено подпомагането, да не е навършило 1 година. Посочената пречка за отпускане на помощта – отрицателна материалноправна предпоставка, е установена по несъмнен и категоричен начин въз основа на представеното от И. с подаването на заявлението-декларация Споразумение по чл. 127, ал. 1 от Семейния кодекс СК/ от 20.05.2023 г. /л. 7/, видно от което детето В. В. А., за което е поискана помощта по чл. 8, ал. 1 от ЗСПД и чл. 25-30 от ППЗСПД, е родено на 05.05.2023 г., с оглед на което към датата на подаване на Заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-ОВ-ЛТ/1823 от 12.08.2024 г. детето безспорно е навършило 1 година.

Върху подлежащите на служебно попълване страници от заявлението-декларация по образец е налице материализиране на извършената проверка от служители на ДСП - Луковит. Взетите предвид данни за възрастта на детето са съответни на установените въз основа на писмените доказателствени средства. При това положение, изводът на органа относно навършването на възрастта по чл. 8, ал. 1 от ЗСПД е верен, а оспорената заповед е издадена при доказано фактическо основание за отказ да се отпусне помощта по чл. 8, ал. 1 от ЗСПД.

С оглед гореизложеното, не е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

Постановеният отказ е в съответствие и с целта на закона, посочена в чл. 1, ал. 2 от ЗСПД – да се подпомогне отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях. Доколкото административният орган е действал при условията на обвързана компетентност, то за него не е имало друга възможност, освен да постанови отказ за предоставяне на заявената месечна помощ за отглеждане на дете до една година.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че оспореният административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, при съблюдаване на законоустановената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и при съобразяване с неговата цел, а жалбата на В. А. И. се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на процеса разноски не следва да се присъждат, тъй като не са претендирани от страна на ответника.

Съгласно чл. 10, ал. 6, изр. второ от ЗСПД, решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Ловешки административен съд, първи състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на В. А. И. с адрес: [населено място], община Луковит, [улица], против Заповед № ЗСПД/Д-ОВ-ЛТ/1823 от 26.08.2024 година на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ - Луковит.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.