Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260119
28.06.2021
година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
осми юни 2021 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Иванка
Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 409 по описа на
съда за
2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 357, ал. 1 от КТ за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение”.
Производството е
образувано по искова молба на Й.М.Й. срещу Рудник „Трояново-1“, клон на „Мини
Марица-изток“ ЕАД, с която се предявява иск с правно основание чл. 357 КТ за
отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Ищецът твърди,
че работи на длъжност „машинист на разтоварна стрела на многокофов багер
Рс20000№143“ в участък РТНК-1 по трудов договор № 136/13.06.2014 г. и
допълнително споразумение № 289/16.08.2017 г. Твърди, че му била връчена на
10.06.2020 г. заповед № 49/22.05.2020 г. бил дисциплинарно наказан с наказание
„предупреждение за уволнение“ за допуснати нарушения на основни функции и
задължения по длъжностна характеристика по т.2.6 – да следи и контролира
натоварването на материала; за нарушение на чл. 59, ал. 3 от Инструкцията за
безопасност на труда – недопускане на падането на негабаритни маси по
транспортьорите. Твърди, че били нарушени разпоредбите на чл. 189 КТ, чл. 193 КТ и чл. 195 КТ. Твърди, че не било установено кога била попаднала релсата на
ГТЛ и кога я наранила, за да се прецени кой служител е виновен. Твърди, че
заповедта не била мотивирана, тъй като не било посочено конкретно негово
действие или бездействие, с което да е нарушил своите функции и задължения, не
било описано ясно нарушението, нито времето и мястото на допускането му.
Твърди, че не е допуснал вмененото му нарушение да види релсата, като излага
съображения за работата си, липсата на задължение да следи и да види релсата.
Иска от съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед за налагане
на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” като
незаконосъобразна. Представя писмена защита. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
е постъпил отговор от ответника Рудник „Трояново-1“, клон на „Мини
Марица-изток“ ЕАД, в който взема становище, че искът е допустим, но
неоснователен, необоснован и недоказан. Не оспорва обстоятелствата, че ищецът
работи на длъжност „машинист на разтоварна стрела на многокофов багер
Рс20000№143“ в участък РТНК-1 по трудов договор № 136/13.06.2014 г. и
допълнително споразумение № 289/16.08.2017 г. Твърди, че на 24.04.2020 г. в
деловодството на „Рудник Трояново-1“ постъпил акт за авария вх. № 73/27.04.2020
г., с който се уведомява за възникнала авария и наранено ГТЛ 1111 в участък
РНТК-1 на рудника. Твърди, че със заповед на управителя била сформирана комисия
за разследване на аварията, която в протокол констатирала, че на 22.04.2020 г.
работникът Борислав Георгиев около 7 часа сутринта забелязал „черта“ на
работния борд на гуменото платно на ГТЛ, спрял задвижващата станция и забелязал
забита релса между челната чистачка и бункера, за което подал сигнал на
съответните служители. Твърди, че след получаване на сигнала се предприели
действия по отстраняване на релсата, но след огледа се установило, че гуменото
платно има нараняване по цялата дължина на работния протектор, а на места и
платът. Твърди, че комисията установила наличието на релса с дължина
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Дисциплинарното
наказание „предупреждение за уволнение” се налага, когато е налице виновно
неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя, наложеното
наказание се явява съответно. Същевременно законът поставя изисквания към
процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя,
мотивиране на заповедта. За законността на наложеното дисциплинарно наказание
работодателят следва да докаже наличието на посочените предпоставки - спазване на
материалните и процесуалните правила за ангажиране на дисциплинарната
отговорност на работника, както и наличието на вменените на работника нарушения на
трудовата дисциплина.
С проекта
на доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК от 04.09.2020
г., и обявен за окончателен с протоколно определение от 08.06.2021 г., са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът
Й.М.Й. работи на длъжност „машинист на разтоварна стрела на многокофов багер
Рс20000№143“ в участък РТНК-1 по трудов договор № 136/13.06.2014 г. и
допълнително споразумение № 289/16.08.2017 г., като на 10.06.2020 г. на ищеца
била връчена заповед № 49/22.05.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ за допуснати нарушения на основни функции и
задължения по длъжностна характеристика по т.2.6 – да следи и контролира
натоварването на материала; за нарушение на чл. 59, ал. 3 от Инструкцията за
безопасност на труда – недопускане на падането на негабаритни маси по
транспортьорите.
На основание
чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест като е указал на ответника, че при така
отделените като безспорни обстоятелства следва да
установи законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание – спазване
на материалните и процесуалните правила за ангажиране на дисциплинарната
отговорност на ищеца, както и наличието на вменените на ищеца
нарушения на трудовата дисциплина.
В
процесната заповед № 49/22.05.2020 г. е посочено, че дисциплинарното наказание
на ищеца е наложено за нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в
следното: на 22.04.2020 г. срещу 23.04.2020 г. не е положил достатъчно усилия
да следи и контролира натоварването на материала /въглища или откривка/ върху
ГТЛ, като по време на нощна смяна „В“ багер Rs2000-143
е работил в посока север на първи разкривен хоризонт. При работа по
планировка, която е била до 2,20 часа е имало три последователни спирания от
металдетектор, при които не са намерили материал в лентата. След като започнали
работа на горна шайба се задействал металдетектора в 2,35 часа и багерната
бригада открила стомано-бетонен траверс. След това е имало още четири спирания,
като последното е било в 5,10 часа, при което багерната бригада не е открила
материал. При развъртане на багера от централен режим, релса с дължина 1620мм е
попаднала заедно с транспортирана земна маса в кола приемна на ГТЛ1122, която е
била разположена на полета № 53 и № 54 от ГТЛ. От там затрупаната релса е
транспортирана от гуменото платно до разтоварния бункер на ЗС1122 и се е
разтоварила на ОС1121. От гумено платно на ГТЛ1121 затрупаната релса се е
придвижила до разтоварен бункер на ЗС1121 и се е разтоварила на ОС1102. От
гумено платно на ГТЛ1102 релсата се е придвижила до разтоварен бункер на ЗС1102
и се е разтоварила на ОС1101, а от гуменото платно на ГТЛ1101 се е придвижила
до разтоварен бункер на ЗС1101 и се е разтоварила на ОС1111, от гумено платно
на ГТЛ1111 се е придвижила до разтоварен бункер на ЗС1111, като при пропадането
надолу единият ѝ край се опира в конструкцията на челната чистачка и
засяда между челната чистачка и гумената облицовка на откатната дъска от
бункера. Вследствие последващото ѝ притискане от постоянно пропадащата
транспортирана земна маса ъгълът на петата на релсата се вклинява между челната
чистачка и лентовото платно, опасващо задвижващия барабан. След като се е
установила в това положение тя започнала да наранява гумената лента, в резултат
на което е увредено лентово платно с дължина
Заповедта
е връчена на ищеца на 10.06.2020 г. – виж признанието на факта от страна на ищеца
в исковата молба. С това на 10.06.2020 г. на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение” с оспорената заповед № 49/22.05.2020 г.
Исковата молба е депозирана в съда на 10.08.2020 г., поради което е спазен двумесечният
срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ.
От приетата
по делото заповед № 49/22.05.2020 г. е видно, че същата е подписана от управителя
на Рудник Трояново-1, представляващ клона на „Мини Марица – изток“ ЕАД и явяващ
се представляващ работодателя на ищеца съгласно §1, т. 1 от ДР на КТ. Поради
това заповедта е издадена от носителя на работодателската компетентност за
налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага. Посочено е в заповедта, че ищецът не е положил
достатъчно усилия да следи и контролира натоварването на материала върху ГТЛ, с
което е нарушил задължение по длъжностната си характеристика по т.2.6 – „да
следи и контролира натоварването на материала /въглища и откривка/ върху ГТЛ“,
както и Инструкцията за безопасността на труда при експлоатацията, текущото
поддържане и ремонта на багерите, претоварачите и насипообразувателите в „Мини
Марица изток“ ЕАД по чл. 59, ал. 3 – „Недопускане падането на негабаритни маси
по транспортьорите“. По този начин в заповедта за дисциплинарно наказание,
както е посочено и от ищеца, не е посочено нито едно негово действие или
бездействие, с което виновно да е нарушил трудовата дисциплина или да не е
изпълнил възложена му работа. Посочването в заповедта бланкетно, че ищецът не е
положил достатъчно усилия да следи и контролира натоварването на материала, не
описва деяние с конкретни обективни параметри. Не може да се извлече това
деяние и от последващото описание на случилото се през нощната смяна и в каква
връзка е това описание с неположените достатъчно усилия от страна на ищеца. В
този смисъл съдът намира, че процесуално заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание не отговаря на изискването на чл. 195 КТ, тъй като на практика
липсата на описание на конкретни действия или бездействия, осъществяващи
съставите на посочените нарушения, което не позволява на ищеца да осъществи
правото си на защита, както и на съда да провери нейната законосъобразност.
Посочването на нарушените или незспазени разпоредби от длъжностната
характеристика не установяват с какви действия или бездействия работникът е
извършил тези нарушения.
Отделно от
това съдът намира, че правната норма, посочена като нарушение на трудовата
дисциплина /чл. 187, т. 3 КТ/, не отговаря на изложените след това неизпълнени
задължения, визирани в длъжностна характеристика - тъй като това не
представлява неизпълнение на възложена от работодателя работа, а попада в
разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, а именно: неизпълнение на други
трудови задължения. Тоест дори и нарушенията на трудовата дисциплина не са
описани коректно от работодателя. Поради изложеното съдът намира, че не е
спазена законовата процедура при налагане на дисциплинарното наказание на
ищеца.
По повод на случилото се ищецът е дал
писмено обяснения на 23.04.2020 г. /л.23/, непосредствено след свършване на
смяната. Поради това съдът намира, че на ищеца са искани обяснения
по реда на чл. 193 КТ във връзка с конкретния случай, независимо липсата на
писмен документ за искане на обяснения. Съдът намира, че е спазена разпоредбата
на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като работодателят е приел обясненията на ищеца преди
да наложи дисциплинарното наказание. Потвърждение на това е съдържанието на
даденото от ищеца обяснение. Освен посоченото, видно от оспорената заповед /виж
титулната част/ в същата е посочено изрично, че са взети предвид дадените от ищеца
обяснения вх. № 8146-3/24.04.2020 г. Поради това съдът намира за неоснователно
възражението на ищеца за нарушаване на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ.
По същество, относно вмененото на ищеца
нарушение на трудовата дисциплина, съдът намира следното:
Непосредствено
преди издаване на обжалваната заповед № 49/22.05.2020 г. за налагане на
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, работодателят е издал и
заповед № 39 от 20.05.2020 г., с която е ангажирана ограничена имуществена
отговорност на ищеца за сумата от 1627,93 лв. за абсолютно същото нарушение
/виж титулната част и мотивите на заповедта, находяща се на л.101-102/. От това
е видно, че за едно и също деяние в случая на ищеца е ангажирана ограничена
имуществена отговорност и дисциплинарна отговорност. И двете заповеди са
оспорени от ищеца, като тази за ограничена имуществена отговорност поради
специфичния характер на развитие на производството, се разви съдебно
производство по искова молба на „Мини Марица – изток“ ЕАД. Поради тази причина
настоящото производство беше спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК с
определение от 01.10.2020 г. до приключване на производството по гр.д. №
3139/2020 г. на РС-Стара Загора, това е производството по реализиране на
ограничена имуществена отговорност на ищеца за същото деяние. Това съдебно
производство приключи с влязъл в сила съдебен акт – решение № 1028 от
20.11.2020 г., с което беше отхвърлен като неоснователен искът на „Мини Марица
– изток“ ЕАД срещу Й.М.Й. за заплащане на сумата от 1627,93 лв., представляваща
обезщетение при условията на ограничена имуществена отговорност за причинена по
небрежност имуществена вреда на 23.04.2020 г. в размер на 3336100 лв. при
изпълнение на трудовите му задължения като „машинист на разтоварна стрела на
многокофов багер Рс2000-№143“ в участък РТНК-1 на Рудник Трояново-1. Съдът счита,
че е обвързан от силата на пресъдено нещо от фактите, визирани в разпоредбата
на чл. 210, ал. 3 КТ във вр. чл. 203, ал. 1 КТ, по които се е произнесъл съдът
в решение № 1028 от 20.11.2020 г. по гр.д. № 3139/2020 г. на
РС-Стара Загора, което е потвърдено изцяло с решение на Окръжен съд - Стара
Загора от 16.03.2021 г. по в.гр.д. № 1032/2021 г. Един от задължителните факти
при реализиране на ограничената имуществена отговорност е наличието на проявена
небрежност при или по повод изпълнение на трудовите задължения. Съдът е приел,
че ищецът не е проявил небрежност или да не е положил дължимата грижа при
изпълнение на трудовите си задължения да следи и контролира натоварването на
материала, като причината за аварията се дължи на обективни причини, създаващи
възможност посоченият предмет /релса/ да не бъде открит дори и при полагане на
дължимата грижа от страна на ищеца. С отхвърляне на иска по чл. 210, ал. 3 КТ
се отрича наличието на проявена небрежност от ищеца при или по повод изпълнение
на работата. Силата на присъдено нещо е задължителна за съда и страните по този
въпрос и не може да пререшава. Смисълът на разпоредбите на чл. 298 и чл. 299 ГПК е като се разреши един въпрос с влязло в сила съдебно решение, да не може
да се разрешава същия въпрос в ново дело, като по този начин се избягва
възможността от постановяване на противоречащи си съдебни актове. Установява се
от доказателствата по делото, че настъпилата авария се дължи на нормален
производствено-стопански риск по смисъла на чл. 204 КТ, за който служителите не
отговарят имуществено.
С оглед на
това съдът намира, че не е налице извършено виновно от ищеца деяние, което да
представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187 КТ и да
налага ангажиране на неговата дисциплинарна отговорност.
Като
заключение съдът намира, че ищецът не е извършил вмененото му с оспорената заповед
№ 49/22.05.2020 г. нарушения на трудовата дисциплина, поради което наложеното му
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” е незаконосъобразно и ще
следва да се отмени, а предявеният иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ за
отмяната му е основателен и следва да се уважи.
Относно
разноските и дължимата държавна такса:
При този
изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
разноски в производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Такива са доказани в
размер на 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 05.08.2020 г. /л.28, удостоверено плащане от 200 лв. в
договора и фактура № 176 от 05.08.2020 г., което служи като разписка за
получената сума съгласно т.1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, и разписка за
сумата от 200 лв. по представената фактура № 2 от 23.04.2021 г./.
Следва на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество да бъде осъдено да заплати по
сметка на РС-Раднево държавната такса за производството, която съдът определя в
размер на 50 лв. съгласно чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по предявения иск от Й.М.Й., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу „Рудник Трояново-1“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД,
вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 8330175520023, с адрес на
управление с. Трояново, община Раднево, дисциплинарното наказание „Предупреждение
за уволнение”, наложено на Й.М.Й. на длъжност „машинист на разтоварна стрела на
многокофов багер Рс2000-№143“, със заповед № 49/22.05.2020 г. на управителя на „Рудник
Трояново-1“, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Рудник Трояново-1“, клон на „Мини Марица
изток” ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 8330175520023, с адрес
на управление с. Трояново, община Раднево, да заплати на Й.М.Й., ЕГН **********,
с адрес ***, основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските в производството в размер
на 400 лева (четиристотин лева).
ОСЪЖДА „Рудник Трояново-1“, клон на „Мини
Марица изток” ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 8330175520023, с
адрес на управление с. Трояново, община Раднево, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на РС-Раднево, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна
такса за производството в размер на 50 лв. (петдесет лева).
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: