№ 157
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Вера Чочкова
Стефан Милев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241000601631 по описа за 2024 година
Съобразно изискванията на чл. 339 НПК, Софийският апелативен съд
намери следното:
С Присъда № 18 от 23.05.2023 г., по НОХД № 504 по описа за 2021 г.,
Софийският окръжен съд е признал подсъдимия Б. И. З. за виновен в това, че:
На 19.02.2019 г. в землището на с. Драговищица, общ. Костинброд,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото - без повод нанесъл удари с
ръце и крака по тялото на С. Н. И. и заявил „Той ми е работник и ще го правя
каквото си искам", като деянието е съпроводено със съпротива срещу органи
на властта, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред -
отправил към инспектор Н. А. Г. и инспектор С. Д. Й., служители на ГД
„Национална полиция", отдел „Криминална полиция" ругатни: „Ще ви ***
майката, какви полицаи сте! Ще ви смачкам! Вие ли ще ми казвате какво да
правя! Какво като сте полицаи, сега ще видите какво ще стане! Какво като се
събирате, сега ще видите какво ще стане"; като по своето съдържание
деянието се отличава с изключителна дързост - нанесъл побой на значително
по - възрастно от него и беззащитно лице и извършил описаните действия по
1
отношение на двама полицейски служители, и цинизъм - отличава се с
особена наглост, и грубо неуважение и незачитане на установения обществен
ред и органите, натоварени с опазването му е на основание чл. 325, ал. 2, пр. 1,
пр. 2 и пр. 3, вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на 1 година лишаване от
свобода, като изпълнението на това наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК
е било отложено за срок от 3 години.
Същият подсъдим е признат за НЕВИНЕН за това да е блъснал с ръце
няколко пъти в областта на раменете инспектор С. Д. Й. и да е замахнал да му
нанесе удар с ръка, като е ОПРАВДАН по обвинението в тази му част.
Със същата присъда Софийският окръжен съд е признал подсъдимия Л.
И. З. за виновен в това, че:
На 19.02.2019 г. в землището на с. Драговищица, общ. Костинброд, в
съучастие като съизвършител с И. Л. З., извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото - към инспектор Н. А. Г. и инспектор С. Д. Й., служители на ГД
„Национална полиция", отдел „Криминална полиция” отправил ругатни и
заплахи „Какви сте вие? Сега ви *** майката! Сега ще ви избия, сега ще
видите вие! Ще ти завра пистолета в задника! Ще ви *** майката, ще ви убия!
Каква полиция какви пет лева, сега ще видите какво ще стане!” и замахнал с
юмрук към главата на инспектор Н. А. Г., като по своето съдържание деянието
се отличава с изключителна дързост - извършил е описаните действия по
отношение на двама полицейски служители и на основание чл. 325, ал.2, пр. 3,
вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на 1 година и
6 месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено
на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години и 6 месеца.
Окръжният съд е признал подс. Л. И. З. за невинен в това да е отправял
към инспекторите Н. Г. и С. Й. думите „Все си ти бе мърльо! Ще видиш какво
ще се случи с теб!", като го оправдал по обвинението в тази му част.
На основание чл. 304 от НПК подс. Л. И. З. е признат за невинен в това,
че на 19.02.2019 г., в землището на с. Драговищица, общ. Костинброд, да е
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в навяхване на дясната
коленна става, предизвикало трайно затрудняване на движенията на десния
долен крайник за повече от 30 дни, на полицейски орган - инспектор Н. А. Г.,
служител на ГД "Национална полиция", отдел „Криминална полиция", като го
2
избутал назад с ръце, поради което стъпил накриво, при изпълнение на
службата му - изпълнение задълженията по чл. 61, ал. 4 от ЗМВР - „За
пресичане на престъпления полицейските органи осъществяват мероприятия
за преустановяване на изпълнителното деяние, предотвратяване настъпването
на престъпните му последици и ограничаване на техните размери.“, чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР „Полицейските органи могат да задържат лице за което има
данни, че е извършило престъпление“ и чл. 152 от ЗМВР „Държавните
служители са длъжни да оказват помощ или съдействие на лица, намиращи се
в опасност, и за предотвратяване или пресичане на правонарушения.“, като го
оправдал по обвинението в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 2, пр.
4, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Б. З. е осъден, да
заплати деловодните разноски, в следните размери: 134.40 лв. по сметка на
Окръжна прокуратура - София; 395.60 лв. по сметка на Окръжен съд – София.
Подс. Б. И. З. е осъден да заплати на С. Н. И., с ЕГН **********, сумата
от 600 лв., представляваща разноски за адвокатски хонорар.
Така постановена присъдата не е влязла в сила. В срока за атакуването й
са постъпили протест от Окръжна прокуратура и жалби от двамата подсъдими
по делото, които имат следното основно съдържание:
Прокурорът в протеста и допълнение към него оспорва правилността на
присъдата относно оправдаването Л. З. по обвинението за престъпление по чл.
131 ал.2 пр.4 т.2, вр.чл.129 ал.2 от НК. Твърди, че при постановяването на
присъдата е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила като
фактическите изводи на първата инстанция, че не е доказано подсъдимият Л.
З. да е извършил престъплението по член 131 алинея 2 НК не са верни. Съдът
е анализирал установените факти изопачено, отделно и изолирано без да ги е
съпоставил един с друг и без да се съобрази с правната и формална освен
скала житейска логика нарушение народ чл. 14, ал. 1 от НПК. Прокурорът
изтъква, че фактът на съприкосновение между този подсъдим и св. Н. Г. се
потвърждава от показанията на Г., кв. С. Й.. Показанията на последния съдът е
анализирал изолирано и само една част от тях. превратно са тълкувани и
показанията на св. А. и п.. Не са взети предвид показанията на тези свидетели,
че подсъдимите са били много агресивни подсъдимият Л. З. бил много
3
настървен като налитал с тяло и отправял заплахи. Необосновани са изводите
за нанесен удар с пистолет от. св. Й. на подс. Б. З.. Същевременно не се ценят
показанията на св. Б., която заявил, че нямало наранявания по подсъдимите.
Същото потвърдили и свидетелите п., А., Г. и Б., заявяващи, че не са видели
следи от наранявания по подсъдимите. Съдът не взел предвид и показанията
на в.л. Н., че зачервявания се проявяват много бързо, почти веднага след
нанасяне на травматичното въздействие, а в рамките на 1/един/ час
обикновено започва развитието на отока. Зачервявания, отоци и травми не са
констатирани и описани и във фиша за спешна медицинска помощ, съставен
от екипа прегледал подсъдимия в сградата на РУ- Костинброд, повече от час
след твърдения удар. На снимките направени в следствения арест, повече от
4/четири/ часа след конфликта, зачервявания, сходни на описаните от вещото
лице не се наблюдават. В случай, че наистина е бил нанесен такъв удар, то
зачервявания и отток е следвало да се възприемат от свидетелите Б., А., п.,
останалите полицейски служители и екипа на Спешна медицинска помощ.
От материалите на делото е видно, че подсъдимият сам и по
непринудителен начин е отишъл в РУ и едва там е бил задържан и ако е имало
нанесен удар по главата на същия това е следвало да се е случило в сградата на
полицейското управление, ако е оказвал съпротива.
Твърди се, че св. Ц. З., вуйчо на подсъдимите. поради близките му
роднински връзки и личното му участие в конфликта на страната на
подсъдимите, чрез отправяне на заплахи към полицейските служители е
заинтересован от изхода на делото. Същевременно този свидетел не е
очевидец, а пресъздава обстоятелства, разказани му от подсъдимия Б. З..
По отношение показанията на св. А. И. следва да се подходи с особено
внимание не само защото бил близък приятел с бащата на двамата подсъдими
- И. З., спрямо когото наказателното производство е прекратено поради
смъртта му, а и поради объркаността, противоречивостта и липсата на
всякаква житейска логика в тях. В показанията си на съдебното следствие св.
А. И. няколко пъти заявява, че е видял лице да „посяга“ да нанесе удар на
подсъдимия Б. З., но не видял удар, докато в показанията си приобщени по
реда на чл. 281 от НПК свидетелства за две лица в близост до подсъдимия и
едното от тях нанася удар на подсъдимия с някакъв предмет. Същевременно,
въпреки че отивал да помага на подсъдимия при нанасян му побой, след като
4
видял твърдения удар върху подсъдимия Б. З. се уплашил и върнал назад, но и
не сигнализирал органите на реда. Свидетелят представя объркано и неясно
различни факти по отношение лицето, което му се обадило, причините,
поради които бил повикан и отишъл на мястото и дори в показанията пред
разследващия орган отказва да отговори дали св. С. И. е бил там, как е
изглеждал и защо не е подал сигнал на телефон 112. Нито един свидетел не е
възприел приближаване или присъствието на А. И. на място. Твърди се, че
това лице въобще не е било на място и не е видяло нанасяне на удар с
пистолет на подсъдимия. Поради това свидетелските му показания не следва
да се кредитират като достоверни и въз основа на тях да се правят изводи за
фактите по делото.
За мащаба и степента на агресивност на подсъдимите и конфликта
следва да се съди и от обстоятелството, че на мястото са били изпратени
всички налични в момента служители от РУ- Костинброд.
Наложените на подсъдимите Б. З. и Л. З. наказания неправилно са
определени към минимума предвиден за престъплението по чл. 325, ал. 2 от
НК, тъй като в случая е налице превес на отегчаващите наказателната
отговорност обстоятелства. Такива са наличието на няколко квалифициращи
признака, извършването на няколко престъпни деяния от подсъдимия Л. З.,
мащаба на конфликта, липсата на критичност към извършеното и на
съжаление и от двамата подсъдими; подбудите за извършване на
престъплението- незачитане на правилата за поведение в обществото и
органите на властта. Смекчаващи са единствено чистото съдебно минало на
подсъдимите към датата на деянията и добри характеристични данни. При
така установените смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност
обстоятелства и съотношението между тях се налага извод, че наказанието на
всеки от подсъдимите следва да бъде определено при превес на отегчаващите.
Прави се искане за отмяна на постановената първоинстанционна
присъда и постановяване на нова такава с признаване на подсъдимия Л. З. за
виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 2, вр. чл. 129,
ал. 2 от НК, за което е имало повдигнато обвинение пред първата инстанция и
увенчаване на наложените наказания на подсъдимия Л. И. З. и подсъдимия Б.
И. З..
Защитникът на подс. Б. И. З. и Л. З. оспорва присъдата в осъдителната
5
част. В допълнение към въззивната жалба посочва, че присъдата е неправилна,
необоснована, постановена при допуснати съществени процесуални
нарушения и при неправилно приложение на материалния закон в
обжалваната част. Твърди че наложеното наказание е явно несправедливо. За
подс. Б. И. З. намира необоснованост на мотивите относно това как е
осъществено инкриминираното деяние по чл. 325 ал.2 НК, твърди че не е
мотивирано по какъв начин е осъществен основния състав на престъплението,
какви са били конкретните деяния извършени от лицето, в какво нарушават на
обществения ред и в какво се изразяват тези действия съчетани със съпротива
срещу орган на власт.
По отношение на квалифициращите признаци „дързост и цинизъм
защитата се позовава на Решение № 432/15.11.1972 г. по НД № 413 /72 г. , I НО
, ППВС № 2/1974 и ТР №1 от 28.09.2017 г. по т.д. №1 /2017 г. ВКС, ОСНК.
Излага конкретни съображения и относно неправилното приложение на
материални закон с осъждането на подсъдимите по чл.325, ал.2 пр.1, пр. 2, пр.
3, вр. ал.1 НК.
Подобни съображения защитникът излага и относно обективно приетите
факти и обстоятелства от съда по отношение на подс. Л. З. за престъплението
по чл. 325 ал.2 НК, като оспорва изводите на съда като необосновани. Прави
анализ на фактическите изводи на съда като заключава , че ако бъдат приети
съображенията на съда изложени в мотивите то би следвало подсъдимия Л. З.
да бъде признат за виновен, че е извършил престъплението по ал 1 на чл. 325
НК. Защитата счита ,че не е приложен правилно материалния закон и съдът е
направил неправилни фактически изводи. Поради недоказаност на
обвиненията подсъдимите следва да бъдат оправдани.
Предлага и двамата негови подзащитни да бъдат признати за невинни,
алтернативно - да бъдат намалени наказанията им.
На съдебните прения пред въззивния съд страните излагат доводи със
следното кратко съдържание:
Прокурорът от Апелативна прокуратура - София поддържа протеста на
СОП. Моли обжалваната присъда да бъде отменена в оправдателната част, с
която съдът е признал за невиновен Л. З. за престъплението по чл. 131 НК и да
бъде постановена нова осъдителна такава, както и да бъдат увеличени
наложените наказания на двамата подсъдими за престъплението по чл. 325, ал.
6
2, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Счита, че деянията, за които са били повдигнати
обвинения на двамата подсъдими, са доказани по безспорен и категоричен
начин. Намира показанията на пострадалия Г. и на свид. Й. за достатъчно
правдиви, достатъчно последователни, както е приел и ВКС в решението си за
възобновяване на делото.
Моли да бъде отменена присъдата в оправдателната част по отношение
на подсъдимия Л. З. за престъплението по чл. 131 НК и да бъде признат за
виновен по това обвинение, както и да бъдат увеличени наказанията за
двамата подсъдими за престъплението по чл. 325 НК.
Защитникът на подсъдимите Адв. Н. заявява, че поддържа изцяло
аргументите, които са изложени от адв. В. в допълнението към въззивната
жалба.
Относно подс. Б. З. твърди, че евентуалните негови действия насочени
спрямо С. И., са продиктувани от личен мотив, тъй като е напуснал в този ден
работното си място, и в този ден се е случил въпросният инцидент.
Мястото, където се е случило това събитие, е извън населено място,
няма хора, няма трафик, дори да приемем, че има някакво деяние спрямо С.
И., счита, че то не може да бъде квалифицирано като такова по чл. 325 НК. В
тази връзка е и задължителна съдебна практика на ВКС - ТР № 432/72 г., което
казва, че „не трябва да се квалифицира като хулиганство деяние, при което
има лични мотиви, което е извършено където няма хора, нито действа с
намерение деянието му да стане достояние на много граждани и по този начин
да опетни или да дискредитира лицето, по отношение на което е действал“.
Налице са много противоречия по отношение на действията
подсъдимите, относно С. И.. Налице са много съществени противоречия
относно това кой е участвал в евентуалния побой.
Самият И. твърди, че „двама човека са извършвали спрямо него
физическа агресия, като единият беше бащата И.“. На няколко други места той
отново категорично посочва, че двама са евентуалните извършители, които
той твърди и все още по делото несъмнено не се доказа кои са точно тези
двама, тъй като самият пострадал говори, че единият от тях е бащата И..
Съдът не е отговорил на тези възражения в съдебния си акт.
Относно демонстрираната съпротива спрямо полицейските служители
7
счита, че е неправилна правната квалификация, тъй като тези служители не са
изпълнявали своите служебни задължения към този момент, били са с
цивилни дрехи, немаркиран автомобил и не са се легитимирали, като дори не е
установено дали са имали валидни полицейски карти. Не е установено по
безспорен начин в съзнанието на двамата извършители да се е отразило това,
че те действат срещу полицейски служители.
Относно думите, които са евентуално казани срещу тези полицейски
служители, които обосновават обвинителната теза свидетелските показания от
досъдебната фаза са събрани на принципа „копи-пейст“ и са абсолютно
идентични показанията, като е напълно нелогично и неправдоподобно няколко
различни лица да са възприели абсолютно идентично едни и същи факти.
Дори техническите грешки съвпадат при копирането на тези показания.
Защитникът твърди, че няма данни за позвъняване на тел. 112, има
противоречия относно това ползвали ли са полицейските служители помощни
средства, белезници, имали ли са такива изобщо на разположение, тъй като
има спорове, единият твърди, че е имал, а другият, че не са имали.
Не е ясно имало ли е изобщо физически контакт спрямо някой от
подсъдимите и полицейските служители. На базата на анализ на
противоречията в доказателствените средства, защитникът смята, че
физически контакт изобщо не е имало между инспектор Й. и някой от двамата
подсъдими.
Счита, че не са налице признаците за изключителна дързост и цинизъм,
които законът изисква, за да е налице тази правна квалификация и няма нито
едно доказателство относно наличието на такива действия.
По отношение на Л. З. защитникът навежда, че свидетелските показания
относно неговите евентуални думи са копирани и не може да се установи нито
думите, нито най-вече обектът, тоест лицето, спрямо което те евентуално са
изречени.
Защитникът изтъква, че е налице много сериозно нарушение на
принципа за разглеждане на делата в разумен срок. Делото не се
характеризира нито с особена фактическа, нито с особена правна сложност,
като в тази насока считам, че искането на прокуратурата за евентуално
увеличаване на наказанията е
8
Моли настоящият съдебен състав да остави в сила присъдата в
оправдателната й част, а в осъдителната й част да я отмени и да постанови
нова присъда, с която да признае по всички обвинения двамата подсъдими за
невиновни.
В условията на алтернативност, моли наказанията им да бъдат намалени
поради големия срок на наказателното производство, данните за личността на
двамата подсъдими и невисоката обществена опасност на деянието.
Подсъдимият Л. З. в лична защита отрича да е направил това деяние.
Моли да бъде оправдан, защото не е виновен. В последната си дума Л. З. моли
да бъде потвърдена оправдателната му присъда.
Подсъдимият Б. З. в лична защита моли да бъде оправдан тъй като не е
извършил това деяние. В последната си дума Б. З. моли да бъде оправдан.
След запознаване с материалите по делото настоящият състав на САС
намери следното:
Присъдата на Сожфийски окръжен съд е протестирана и обжалвана,
като е била вече проверена по въззивен ред от друг състав на САС. С
присъда № 7 от 23.02.2024 г. постановена по ВНОХД № 1318 по описа за 2023
година, на 9-и наказателен състав на САС е отменил присъдата на Софийски
окръжен съд в частта, в която подсъдимите Б. и Л. З.и в съучастие като
извършители са били признати за виновни за извършено престъпление по
чл.325, ал.2 пр.1, 2 и 3 във вр. с ал.1 от НК, а в останалата й част присъдата е
била потвърдена.
Така постановената присъда на Софийски апелативен съд е влязла в
сила на 20. 06. 2024 г., тъй като в срока за атакуването й по реда на
инстанционния контрол срещу нея не е бил депозиран протест или жалба.
Преди да изтекат шест месеца от влизане в сила на така постановената
присъда пред ВКС е образувано производството е по реда на глава ХХХІІІ от
НПК, по искане на и.ф. главен прокурор, за възобновяване на наказателното
производство за отмяна на влязлата в сила присъда на САС и връщане на
делото за ново разглеждане на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
С Решение № 656 от 16.12.2024 г. на Върховния касационен съд, 3-то
9
наказателно отделение по НДВ № 779/ 2024 год. на основание чл. 425 вр. чл.
422, ал. 1, т. 5 от НПК е възобновил наказателното производство, отменил
влязлата в сила присъда № 7/23.02.2024г., постановена по внохд № 1318/2023г.
по описа на АС – София и върнал делото за ново разглеждане от друг състав
на АС – София от стадия на подготвителни действия за разглеждане на делото
в съдебно заседание.
В мотивите на касационното решение е посочено , че въззивният съд
следва да даде отговор на съображенията в протеста относно авторството и
механизма на осъщественото престъпление по чл. 131 от НК, кои фактически
положения прима и кои отхвърля, както и правни съображения защо липсва
осъществено от подсъдимия Л. З. престъпление по чл. 131 от НК.
Изразява се несъгласие с разсъжденията на апелативният съд относно
липсата на престъпление по чл. 325 от НК и за двамата подсъдими.
Допълнителният аргумент за липсата на публичност на хулиганските
действия, тъй като на мястото на разигралите се събития не са присъствали
други хора освен пострадалия И. и полицейски служители Г. и Й. съставът на
ВКС намира за незаконосъобразен, тъй като хулиганство е налице и тогава,
когато хулиганските действия не са извършени на публично място, но след
това са станали достояние или могат да станат достояние и на други лица,
какъвто е процесният случай. В нарушение на чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, е
прието, че свидетелите Г. и Й., макар и да са органи на власт по смисъла на чл.
93 от НК, не се явяват органи по опазване на обществения ред.
Настоящият състав на Софийския апелативен съд провери изцяло
правилността на присъдата и за да се произнесе намери , че приетата от
съставът на СОС фактическата обстановка съответства на доказателствата по
делото и като такава следва да бъде възприета без изменения, а именно:
От края на 2018 г. свидетелят С. И. работел във фермата на И. З.
(понастоящем покойник) и се грижел за животните му – крави и телета,
отглеждани в обор в гр. Костинброд. Отношенията между двамата не били
уредени с писмен договор, а срещу труда си свидетелят И. получавал храна и
живеел при лоши битови условия във фургон до животновъдния обект.
Към началото на 2019 г. свидетелят Н. Г. заемал длъжност разузнавач II
степен, а свидетелят С. Й. - длъжност разузнавач I степен, и двамата в сектор
„Престъпления против собствеността“ на отдел “Криминална полиция“ при
10
Главна дирекция “Национална полиция“ - МВР. На 19.02.2019 г. Г. и Й. били
командировани в района на гр. Костинброд, със служебен автомобил марка
“БМВ“ с per. № ********, за изпълнение на оперативна задача, съгласно
Заповед № 32863К-405/19.02.2019 г. на директора на ГДНП. Двамата били с
цивилни дрехи, а автомобилът не бил обозначен като полицейски и бил със
затъмнени стъкла. На същата дата рано сутринта, без да уведоми никого,
свидетелят С. И. напуснал животновъдния обект и тръгнал пеша към фермата
на бившия си работодател – свидетеля С. С., в село Зимевица. Когато
установил отсъствието на свидетеля И., подсъдимият Б. З. тръгнал да го
търси, с намерение да му поиска сметка за това, че самоволно е напуснал
работата си и оставил животните. Той се придвижвал с автомобил, като
настигнал И. на излизане от с. Драговищица, община Костинброд, в
землището на селото. В разорана нива встрани от пътното платно
подсъдимият Б. З. започнал да нанася на И. удари с юмрук в областта на
гърдите и го повалил на земята, където започнал да го рита в торса, а
пострадалият поради напредналата си възраст и телосложението си (нисък на
ръст и слаб), не успявал да се защити, нито да отговори на ударите му.
Междувременно свидетелите Н. Г. и С. Й. се движели с посочения по-
горе служебен автомобил по същия път през с. Драговищица в посока гр.
Монтана. Те забелязали спрения на банкета на пътното платно автомобил на
подсъдимия Б. З., а на десетина метра от него, в нивата - самия подсъдим и
пострадалия И.. Свидетелите възприели нанасяния от подсъдимия побой и
решили да се намесят, за да бъде прекратено упражняваното насилие.
Те спрели автомобила, слезли от него и се отправили към лицата в
нивата. Когато ги забелязал, подсъдимият Б. З. преустановил нанасянето на
удари върху пострадалия И. и им казал да си тръгват, както и „Той ми е
работник и ще го правя каквото си искам“.
Тогава свидетелите Й. и Г. се представили на подсъдимия Б. З. като
полицейски служители и му показали служебните си карти. В отговор
подсъдимият Б. З. отправил към тях на висок глас думите „Ще ви *** майката,
какви полицаи сте! Ще ви смачкам! Вие ли ще ми казвате какво да правя!“, а
на приближаването към него на свидетелите казал, че ще се обади по телефона
и ще видят. След това подсъдимият Б. З. позвънил по телефона на баща си – И.
З., и му казал да дойде, тъй като има някакви полицаи с джип и искат да го
11
убиват.
Подсъдимият Б. З. позвънил по телефона и на брат си – подсъдимия Л.
З., и му казал същото. Подсъдимият Б. З. се обадил по телефона и на свидетеля
А. И., с думите, че е нападнат, като му обяснил къде се намира.
Във възникналата словесна разпра между свидетелите Й. и Г., от една
страна, и подсъдимия Б. З. – който викал към тях „Какво като сте полицаи,
сега ще видите какво ще стане!", свидетелят Й. предупредил подсъдимия, че е
въоръжен, но тъй като последният продължавал да повтаря на висок глас
„Какви полицаи сте? Сега ще видите!“, свидетелят Н.й Г. се обадил на
телефон 112 и помолил да им бъде изпратено подкрепление - при което
подсъдимият отправил към тях и репликата „Какво като се събирате, сега ще
видите какво ще стане."
Свидетелите Й. и Г. се приближили към подсъдимия Б. З., като Й.
посегнал към него в опит да го респектира, а подсъдимият се дръпнал и
продължил да вика срещу тях. Тогава Й. извадил пистолета си и нанесъл със
страничната му повърхност удар в дясната част на главата на подсъдимия, и
замахнал за втори път, при което подсъдимият вдигнал дясната си ръка и
ударът попаднал в близост до китката (малко над нея).
Свидетелят А. И., който случайно се намирал наблизо, стигнал с
автомобила си до мястото и спрял. Когато видял, че някой от двамата мъже
посяга към подсъдимия, той незабавно си тръгнал, а по време на движението с
автомобила се обадил на баща му, като след известно време – когато
ситуацията вече била спокойна, се върнал отново до местопроизшествието.
На мястото пристигнал с автомобила си И. З., на когото полицейските
служители също се представили, показали му служебните са карти и
разчитайки, че като по-възрастен той ще съумее да прекрати словесната
агресия на сина си, му обяснили, че нямат намерение да убиват Б. З. и че той е
нанасял побой на пострадалия С. И..
Тогава И. З., който бил с превързана ръка, също се включил в скандала,
като отправил към полицаите репликите: „Ако не ме болеше пръста, щях да ви
завра пистолетите в задниците! Вие не знаете с кой си имате работа и какво
ще ви се случи. Какви сте вие? Какво като сте полицаи! Сега ще видиш какво
ще ти се случи, щом си вреш носа, където не ти е работа! Ей, мърльо, какъв си
ти, та да ми казваш какво ще правя? Ще ви *** майката, каква полиция сте
12
вие, смешници! Сега ще видите какво ще стане с вас! Все си ти бе мърльо!"
Междувременно от дежурния на РУ Костинброд по сигнала на тел. 112
били изпратени униформените полицейски служители П. п. и В. А., които
пристигнали на местопроизшествието със служебен автомобил марка „Опел
Астра“ с рег. № ********, надписи „Полиция“ и поставена синя лампа. Те се
опитали да разберат какво се случва и да успокоят участниците в словесната
разпра, тъй като свидетелите Г. и Й., от една страна, подсъдимият Б. З. и баща
му – от друга, викали едни срещу други и се псували взаимно.
След като въпреки пристигането им скандалът продължил, свидетелят
А. се свързал с дежурната част на РУ Костинброд и поискал да бъдат
изпратени още полицейски служители.
На мястото пристигнал и свидетелят Ц. З. (брат на И. З. и чичо на
подсъдимите Б. З. и Л. З.), на когото подсъдимият Б. З. преди това също се
обадил по телефона, като му казал, че двама души са спрели с „хикс петица“,
казали му, че са полицаи и започнали да го бият с пистолет в главата. Ц. З.
провел разговор със свидетелите Н. Г. и С. Й. и от тях разбрал, че са тръгнали
на акция и видели в полето двама души да се дърпат.
Свидетелят Й. влязъл в служебния автомобил и седнал на шофьорската
седалка, докато колегата му Г. останал извън автомобила (в близост до него).
Междувременно и подсъдимият Л. З. пристигнал с автомобила си – по
времето, когато все още не били пристигнали поисканите допълнително от
свидетеля А. полицейски служители. Когато разбрал от баща си, че
свидетелите Й. и Н. Г. са се намесили в извършваните от брат му действия по
отношение на пострадалия С. И., подсъдимият Л. З. се присъединил към баща
си, който продължавал да вика към тях „Сега ви *** майката! Ще ви ***
майката, ще ви убия! Какви сте вие? Какво като сте полицаи!“ - като също
започнал да вика срещу Й. и Г., употребявайки репликите „Какви сте вие?
Сега ви *** майката! Сега ще ви избия, сега ще видите вие! Ще ти завра
пистолета в задника! Ще ви *** майката, ще ви убия! Каква полиция? Какви
пет лева? Сега ще видите какво ще стане!” И. З. се приближил до Н. Г., хванал
с две ръце шията му и я стиснал. Г. се дръпнал и успял да се изплъзне от
ръцете му, а И. З. изритал с крак една от вратите на служебния автомобил.
След това подсъдимият Л. З. замахнал с юмрук към главата му, но не успял да
нанесе удар. Н. Г. започнал да отстъпва назад, а след като подсъдимият Л. З.
13
тръгнал рязко към него, побягнал встрани от пътното платно – в нивата. След
него за кратко се затичал и подсъдимият Л. З. – без да го настига, после се
отказал да го гони и се върнал обратно на пътя. При бягството си свидетелят
Г. стъпил накриво с десния си крак. Свидетелят С. Й. привел в движение на
заден ход служебния автомобил, колегата му излязъл от нивата и се качил при
него, след което двамата се отдалечили от местопроизшествието.
По неустановено в хода на съдебното следствие време подсъдимият Б. З.
напуснал за кратко местопроизшествието, след което се върнал.
По разпореждане на свидетелката Р. Р. (на длъжност началник група
„Охранителна полиция“ в РУ Костинброд) към местопроизшествието били
насочени всички полицаи, които се намирали по това време в районното
управление, като на мястото пристигнали и свидетелите О. Т., В. Б., П. Б., И.
Б. и Т. Г..
Свидетелката Р. провела разговор с И. З. и му обяснила, че за изясняване
на случая трябва да се снемат обяснения от всички участници в него и се
налага той и синовете му да отидат в районното управление. Те се съгласили,
качили се на автомобилите си и се явили в управлението. Там подсъдимият Б.
З. се оплакал, че не се чувства добре, при което бил повикан екип от спешна
помощ, който го прегледал и приложил необходимите за овладяване на
установената невротична криза медикаменти.
Пострадалият С. И. бил откаран с повиканата от свидетеля В. А.
линейка. Първоначално той бил прегледан във ФСМП Костинброд, където
била поставена диагноза контузия на дясна гръдна половина и бил насочен
към „Пирогов“. В УМБАЛСМ „Пирогов“ било направено рентгеново
изследване на гръдния кош на пострадалия, което не установило травматични
промени по гръдни и коремни органи и ребрата.
От заключението на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р З. К.
(впоследствие починал) и приподписано от вещото лице д-р В. Т., и от разпита
на вещото лице Т. в съдебно заседание, съдът установил, че на пострадалия е
причинена контузия (натъртване) в областта на дясната гръдна половина,
причинило болка и отзвучало за около 5-7 дни от датата на травмата.
Констатираното травматично увреждане е в резултат на действието на твърд
тъп предмет и може да се получи при удари с юмрук или ритник, каквито
данни има по делото. Вещото лице Т. пояснил пред съда, че контузията е общо
14
понятие в случаите, когато няма някаква видима травматична находка, и не
може да се прецени дали е причинена с еднократен удар или с повече от едно
въздействие. Експертът изключил контузията да е причинена със скачане
върху пострадалия, докато той лежи на земята, тъй като по този механизъм ще
бъде причинена много тежка гръдна травма (смачкване на гръдния кош,
начупване на ребрата), предвид възрастта и телосложението на подсъдимия.
На 20.02.2019 г. свидетелят Н. Г. бил прегледан от вещото лице д-р Т. К.,
като съгласно заключението на СМЕ № 44/2019 г. било установено, че по
лявата странична повърхност на шията, в средната й долна трета има четири
успоредно разположени едно на друго и косо, спрямо дългата ос на шията
кръвонасядания, с удължена форма и червеникав цвят, а по външната
повърхност на дясната подбедрица, в горната трета има слабо изразен оток на
площ 6-7 см. Кръвонасяданията на шията са получени в резултат на
действието на твърди тъпи предмети с ограничена контактна повърхност по
механизма на притискане с такива, каквито характеристики имат и крайните
части на човешките пръсти, като на пострадалия са причинили болка и
страдание. Предвид данните за болка в областта на дясната подбедрица е
препоръчано да се извърши консултация със специалист ортопед –
травматолог. Както кръвонасяданията по шията, така и травмата на крака на
свидетеля Н. Г. са били обект на СМЕ, изготвена от вещото лице д-р З. К.
(впоследствие починал) и приподписана от вещото лице д-р В. Т.. По
отношение на второто увреждане – дисторзио (навяхване) на дясната коленна
става, е констатирано, че от медицинска гледна точка то е било сравнително
тежко, получено е по метода на ротация на крайника (каквито условия се
създават при стъпване накриво, както е било обсъждано и от вещото лице д-р
К.), като движенията в дясната коленна става са били затруднени около 50-60
дни от датата на травмата, т. е. това травматично увреждане е имало за
последица трайно затрудняване движенията на десния долен крайник, за
повече от 30 дни. Както д-р К., така и д-р Т. са категорични, че навяхването на
дясната коленна става може да се получи и без външна намеса, при загуба на
равновесие.
Подсъдимият Б. З. бил задържан първоначално по ЗМВР, а след това с
постановление на прокурор по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК. На 21.02.2019 г.
подсъдимият бил прегледан от специалист от медицинския център в ареста,
като при него били констатирани травматични увреждания – оток на пръстите
15
и китката на дясна ръка, и контузия на челото вдясно, за които той декларирал,
че са получени при задържането му от полицейски служители в Костинброд,
преди настаняването му в ареста. Уврежданията били фотографирани. След
освобождаването му от ареста, подсъдимият Б. З. посетил съдебен лекар, като
съобщил, че на 19.02.2019 г. непознат мъж го ударил с пистолет по челото
вдясно, опитал се да се предпази с дясната си ръка, при което вторият удар с
пистолета попаднал по гръбната повърхност на ръката – която се подула и
започнала да го боли.
Обективно било установено при прегледа, че в областта на дясната
челна изпъкналост има бледо мораво кръвонасядане с кафеникав оттенък, на
площ с неправилна форма и размери около 2/1 см, с разлята периферия, на
фона на набелязан разлят оток; долната трета на дясната предмишница,
дясната китка и дясната ръка до основите на пръстите са обхванати от добре
изразен, плътен оток, силно болезнен при палпация, като отокът е особено
силно изразен по лакътния ръб на китката и дланта, където е съчетан с
набелязано дифузно бледо мораво кафеникаво кръвонасядане; активните и
пасивни движения в китката и в пръстите от втори до четвърти са силно
ограничени и болезнени; движенията на първи пръст са по-слабо засегнати, но
също са ограничени; всички структури на оточната област са силно болезнени
при палпация, с точка на максимална болезненост около средната част на пета
дланна кост.
Медицинският специалист дал заключение в изготвеното СМУ, че
травматичните увреждания могат да се получат от действието на твърди тъпи
предмети, каквито характеристики могат да имат и частите от пистолет, като
увреждането на дясната ръка може да се получи по типа „защитно
увреждане“, при предпазване с ръка от насочен към главата удар – по време и
начин, съобщен от подсъдимия в предварителните сведения.
В хода на съдебното следствие е допусната и изготвена СМЕ, според
която уврежданията на подсъдимия Б. З. са от характер да причинят болка и
страдание; уврежданията в дясната челна област на главата и в областта на
дясната ръка са резултат от действието на твърди тъпи предмети; травмите не
могат да се обяснят с нанасянето на удар с твърд тъп предмет с ограничена
контактна повърхност и изключват напълно възможността да са от нанесен
удар с пистолет; ако се приеме, че видното на направената фотоснимка по-
16
червеникаво оцветяване по гръбната повърхност на петия пръст на дясната
ръка е кръвонасядане, заедно с оток по лакетния ръб на дланта, експертът
посочва механизъм на получаване такъв, свързан с нанасяне на нееднократни
удари от прегледания с ръка свита в юмрук – в подкрепа на което е и
установената при съдебно-медицинското освидетелстване най-изразена
болезненост при опипване около средната част на пета дланна кост. При
разпита в съдебно заседание вещото лице д-р Н. пояснява, че установеното
кръгловато увреждане в близост до китката на ръката е възможно да е
получено от еднократен удар с дръжка на пистолет или с пистолет, но в
съвкупност всичките увреждания по ръката не могат да бъдат получени само
от пистолет; както и че травмата в областта на челото може да бъде нанесена
със страничната повърхност на пистолета.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от събраните
по делото от първата инстанция писмени и гласни доказателства. Фактите са
отразени адекватно в мотивите към присъдата и съответства на всички
доказателства по делото. Първият съд задълбочено е анализирал всички
доказателства по делото и правилно е приел, че следва да се кредитират
показанията на св. Н. Г. и С. Й.. В тази насока са и показанията на св. С. И.,
дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им, тъй като са в унисон с целия доказателствен
материал и обясняват случилото се. Явно при разпита се пред съда той се е
страхувал от подсъдимите, които са го третирали унизително като са го
заставяли да работи без заплащане в замяна на храна и подслон. Неговите
показания се подкрепят и от показанията на св. С. С., който описва как е С. И.
бил отведен да работи на фермата на З.и и как е бил предупреден от кмета на
населеното място да не се занимава със случая, за да не пострада. Това ясно
сочи, че З.и са внушавали страх и са били склонни към саморазправи, не само
с работника им И., но и с други граждани. Обосновано съдът е анализирал
заключенията и заявеното от вещото лице относно съдебно-медицинската
експертиза на уврежданията на С. И., което потвърждава изцяло приетото от
съда обстоятелство за нанасянето на побой на това лице от Б. З..
Именно тази публична саморазправа е станала доС.ия на случайно
преминаващите по пътя Н. Г. и С. Й., които в качеството на полицейски
17
служители се намесили да прекратят побоя.
Обосновано и аргументирано съдът е преценил обстоятелствата относно
твърденията на С. И., Н. Г. и С. Й. касаещи интензитета на побоя – хвърлянето
във въздуха на пострадали, скачането по тялото и ритането на главата му от Б.
З.. Съпоставянето на тези твърдения със заключението на съдебно-
медицинската експертиза и показанията на св. П. п. и С. С. е дало основание
на съда да приеме за установена горната фактическа обстановка обосновавано
и спазвайки изискванията на НПК за обективно установяване на истината.
Окръжният съд задълбочено е анализирал показанията на свидетелите за
случилото се след намесата на Н. Г. и С. Й. и е стигнал до верни изводи, че
след появата и легитимирането им като полицейски служители побоят е бил
прекратен, в каквато насока са и показанията на двамата. Правилно е дадена
вяра на показанията на двамата полицейски служители относно циничните и
обидни думи, които Б. З. е отправил към Н. Г. и С. Й. на висок глас и на
публично място. Техните показания са последователни, подробни и
кореспондират едни с други. Настоящата инстанция изцяло споделя тези
изводи, които обуславят и направените правни заключения относно случилото
се. Основателно са отхвърлени обясненията на подс. Л. З., който отрича
въобще да е извършвал действия насочени срещу полицаите, включително и
да е използвал обидни и вулгарни думи и изрази като защитна позиция.
Очевидно, че поведението му е започнало с насилието срещу С. И., което
обяснява и намесата на св. Н. Г. и С. Й.. За случилото се след това, при
наличието на противоречия между обясненията на подс. Б. З. и св. Н. Г. и С. Й.
и частично св. С. И., правилно е дадена вяра на показанията на полицейските
служители, които са последователни и кореспондират с развилите се
впоследствие събития.
По същите съображения правилно първоинстанционният съд е
обосновал поведението на появилия се впоследствие обвиняем Л. З. и
отправените закани и цинични думи към св. Н. Г. и С. Й., съпътстващи явно
агресивното му поведение.
В тази насока обоснован е изводът на съда, че липсват доказателства Л.
З. да е заявявал „Все си ти бе мърльо! Ще видиш какво ще се случи с теб!"
като е постановил оправдателна присъда в тази част на обвинението.
Аргументирано и задълбочено първоинстанционният съд е анализирал
18
наличните гласни доказателства относно поведението на И. З. - впоследствие
е починал. Твърденията на свидетелите относно поведението на И. З.,
състоящо се в отправените цинични изрази и закани, както и хващането на Н.
Г. за шията съвпада със съдържанието на освидетелстването му в
заключението на СМЕ, където са констатирани налични кръвоизливи по
шията и това е обяснено с поведението на И. З..
Обоснован е изводът на първата инстанция и относно липсата на
доказателства, които да обосноват тезата на обвинението, че подсъдимият Л.
З. е избутал назад с ръце свид. Г., поради което той е стъпил накриво и така му
е била причинена инкриминираната средна телесна повреда. Изтъкнати са
основателно наличните противоречия между показанията на св. Г. и Й. в тази
насока, за това, в кой момент, е било избутването и къде точно е станало това.
– според Г. пред автомобила им, а според Й. встрани от колата. Свидетелят П.
п., който е полицейски служител е наблюдавал случилото се и е възприел, че
подсъдимия Л. З. е подгонил Н. Г., който побягнал в полето. Свидетелят п. е
наблюдавал непрекъснато случилото и не е видял употреба на физическа сила
от когото и да е. В тази насока са и показанията на свид. В. А., който е
забелязал, че подс. Л. З. рязко е тръгнал към Г., но твърди, че физически
контакт между двамата не е имало. Ето защо следва да се приеме , че от
фактическа страна първоинстанционният съд обосновано е приел, че не са
налице достатъчно доказателства, които по безспорен начин потвърждават
тезата на обвинението, че подс. Л. З. да е блъснал свидетеля Н. Г. и в резултат
на това му е причинил телена повреда. Правилно е прието, че при движението
си назад Н. Г. спонтанно и без външна намеса е стъпил накриво и по този
начин е навехнал дясната си коленна става.
Поради изложеното въззивната инстанция счете, че делото е изяснено от
фактическа страна.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Първият съд е анализирал всички събрани доказателства и въз основа на
тях е извел верни изводи. Обосновано и законосъобразно поведението на
подсъдимите е оценено като хулиганство. Нанасянето на побой на С. И. от
подс. Б. З. на публично място представлява грубо нарушаване на обществения
ред. Мястото е публично защото се намира в непосредствена близост до
19
оживен първостепенен път и поведението на този подсъдим е станало
достояние на пътуващите по пътя . Това поведение е направило впечатление
на св. Н. Г. и С. Й., които в качеството на полицейски служители са се
намесили, за да преустановят побоя. След като те се легитимирали като
полицейски служители агресията на подс. Б. З. се насочила към тях с
отправянето на цинични обиди и закани и явно неподчинение на тяхното
законно разпореждане. Така подсъдимият Б.З. е осъществили и
квалифицираната форма на хулиганството деянието му е било съпроводено
със съпротива срещу орган на властта, изпълняващи задължения по опазване
на обществения ред, а отправените обиди и закани към полицаите правилно са
квалифицирани от първия съд като деяние съпроводено с изключителен
цинизъм и дързост – съставомерно по чл. 325, ал.2, пр. 1, пр. 2 и пр. 3, вр. ал. 1
от НК. Обосновано е прието, че не са налице достатъчно доказателства и
правилно подсъдимия е бил оправдан да е блъскал с ръце няколко пъти в
областта на гърдите инспектор С. Й. и да е замахвал да му нанесе удар с ръка.
Подсъдимият Л. З. също е осъществил състава на престъплението по чл.
325, ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Той се е появил на
местопроизшествието след обаждане от страна на брат си - Б. по телефона, че
има проблеми с полицията. Л. З. също е отправил обидни и цинични думи към
полицейските служители, опитвал се е да удари единия от тях и е
демонстрирал пълно пренебрежение към всякакви норми за поведение в
обществото. Деянието му е били съпроводено с изключителен цинизъм и
дързост видно от отправените обиди и закани за саморазправа с полицаите.
Правилно е прието, че и този подсъдим е имал съзнанието за длъжностното
качество на двамата полицаи, тъй като още в телефонния разговор ,брат му -
Б. му е съобщил, че има проблеми с тях и го вика да му помогне в
саморазправата. Всички тези насилнически и скандални действия са
извършени публично и са изразявали явно неуважение към приетия
обществен ред.
Обосновано съдът е признал Л. З. за невинен да е причинил телесна
повреда на Н. Г.. В резултат на положените усилия и изчерпателните
следствени действия съдът не е установил наличието на доказателства,
установени по несъмнен начин, че Г. е стъпил накриво и е изкълчил крака си в
резултат на блъскане от страна на Л. З.. При липсата на категорични
доказателства и противоречия в наличните съдът правилно е приложил закона
20
и е постановил обоснована от правна страна присъда.
Поради тези причина настоящият състав на САС приема , че присъдата
на окръжния съд е правилна и правно обоснована.
ПО ПРОТЕСТА НА ПРОКУРОРА:
По същество в протеста се съдържа искане за отмяна на оправдаването
на Л. З. за причиняването на телесна повреда на Н. Г. и увеличаване на
наказанията и на двамата подсъдими.
По отношение на оправдаването на Л. З. неоснователно се оспорва
наличието на противоречия в показанията на св. Й.. Такива обективно са
налице и те сочат на неубедителност на неговите показания относно това къде
и как пострадалият е бил бутнат от подс. Л. З.. Неправилно е интерпретирано
в допълнението към протест заявеното от друг очевидец - св. п.. Този
свидетел в нито един момент не е заявявал, че е видял съприкосновение между
свид. Й. и подс. Л.З.. Правилно е прието, че се касае за случайно събитие
състоящо се в придвижването на пострадалия Й. и неволното му стъпване
така, че да се навехне крака му. Поводът е бил поведението на Л. З., но
липсват убедителни доказателства, че той е оказал някакво физическо
въздействия по отношение на пострадалия и така да е причинил увреждането
му
Поради тези причини изводите на първоинстанционния съд са
обосновани, като протестът в тази му част е неоснователен и следва да бъде
оставен без уважение.
Неоснователно е и искането на прокурора за увеличаване на наказанията
на подсъдимите. Изнесените в допълнението към протеста аргументи че
следва да се отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство отказът им
да се признаят за виновни и да изразят съжаление не почиват на закона.
Правото на защита дава възможност на подсъдимия да не се признава за
виновен и упражняването на това право не може да се третира като
отегчаващо отговорността му обстоятелство, както уместно е отбелязал в
мотивите към присъдата си първоинстанционният съд. Не се явява отегчаващо
отговорността обстоятелството незачитането на правилата за поведение в
обществото и органите на властта. Това обстоятелство е всъщност
престъплението, за което са осъдени подсъдимите и съобразно разпоредбата
на чл. 56 НК „не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са
21
взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление“.
Настоящата инстанция счете, че определените на подсъдимите
наказания са справедливи и не намери основания за завишаването им, поради
което остави протеста без уважение и в тази му част.
ПО ЖАЛБАТА НА ЗАЩИТНИКА НА ПОДСЪДИМИТЕ:
В жалбата и допълнението към нея изтъкват съществено нарушение на
процесуалните правила, оспорва се обосноваността на присъдата, сочи се на
нарушение на материалния закон водещо до прилагането на материалния
закон по отношение на несъставомерно деяние и алтернативно се моли за
намаляване на размера на определените наказания.
Относно възражението, че липсват мотиви относно извършването на
престъплението по чл. 325, ал.2, пр. 1, пр. 2, пр. 3 от НК от подс. Б. З., следва
да се отбележи, че в мотивите към присъдата първият съд е описал от
фактическа страна поведението на този подсъдим, изразило с в нанасянето на
побой на С. И. на публично място, появата на служителите на МВР,
легитимирането им и опитите да спрат побоя. Описани са циничните думи и
закани на подсъдимия към полицаите. Съдът е направил извод относно
хулиганското поведение на подсъдимия преди пристигането на полицаите,
поведението му след като те се легитимирали като такива и е направена
оценка на държанието му, което съответства на приетата правна
квалификация – стр. 27 от мотивите към присъдата, а именно „Тъй като
побоят над пострадалия е бил преустановен не по собствената воля на
подсъдимия Б. З., а поради това, че той е бил прекъснат в действията си от
полицейските служители, които се легитимирали като такива, и въпреки това
подсъдимият е манифестирал желанието си да продължи с действията спрямо
пострадалия И. с отправянето на ругатните: „Ще ви *** майката, какви
полицаи сте! Ще ви смачкам! Вие ли ще ми казвате какво да правя! Какво
като сте полицаи, сега ще видите какво ще стане! Какво като се събирате, сега
ще видите какво ще стане". Настоящата инстанция се съгласява с посочените
изводи и счита, че са налице изискуемите от закона мотиви. Съпротивата не е
задължително физическо нападение над органите на властта, а е налице и
22
тогава когато извършителите не прекратяват действията въпреки намесата на
тези органи -Постановление №2/74 г. на Пленума на ВС. В случаят
Подсъдимият Б. З. не е прекратил доброволно и по собствена воля побоя над
С. И., като след намесата на полицаите е заявил намерение да го продължи и
същевременно се е нахвърлил и срещу тях с обидни думи и закани,
продължавайки хулиганските си действия.
Неоснователно е възражението, че се касаело за лична разправия на
полето между Б. З.и и С. И., където нямало други лица. В случая поводът за
започване на хулиганството е бил нанасянето на побой на С. И., като това е
било безпричинно и само за да се демонстрира превъзходството на
подсъдимия над по-възрастния и безпомощен във физическо отношение
човек. Начинът на извършването на това деяние очевидно грубо нарушава
обществения ред, а мястото не е било изолирано, тъй като се е намирало в
близост до оживен път, по който са минавали автомобили. Фактически това
място е било публично, тъй като неопределен брой лица са имали възможност
да наблюдават действията на подсъдимия. Всъщност поради това се е
стигнало и до намесата на полицейските служители, които са преминавайки
по пътя с автомобила си са видели саморазправата над С. И. осъществявана от
подс. Б. З..
Основното в случая е, че мястото несъмнено е било публично, а с
действията си подсъдимият Б.З. обективно е целял от една страна да
демонстрира, че не желае да се съобразява с общоприетите норми в
обществото, както и че може да прави каквото си иска с пострадалия И.,
защото му бил работник.
Обстоятелството, че мястото на извършване на деянието не е пречка за
квалификацирането му като хулиганство се потвърждава и от решението на
ВКС с което е възобновено настоящото дело.
Неоснователно е възражението в жалбата, че хулиганското поведението
на Л. З. е квалифицирано с белега съпроводено със съпротива срещу орган на
властта. Видно от обвинителния акт и присъдата този подсъдим не е бил
обвиняван за такова поведение и не е осъждан за такова престъпление. Л. З. е
осъден за престъпление по чл. 325, ал.2, пр. 3 НК като предложение 3 е когато
деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост. В тази й
част жалбата е несъотносима към атакувания съдебен акт, тъй като това което
23
се оспорва не съществува обективно.
Неоснователно е възражението, че същият подсъдими – Л. З. не е
извършил хулигански действия. Той е узнал за възникналия конфликт от
телефонното обаждане на брат си и веднага е пристигнал на
местопроизшествието. Употребил е цинични изрази и се е опитал физически
да се разправи с полицаите. Именно затова поведението му е квалифицирано
като извършено с изключителна дързост. Не почива на установените факти,
твърдението в допълнението към жалбата, че полицаите са нарушавали
обществения ред и безпричинно нападнали Б. З. и затова Л. З. действал само,
за да защити брат си. В тази насока са приетите за установени изрази на Л. З.
към двамата полицаи, от които несъмнено може да се направи извод за
поведението му, което правилно е квалифицирано като хулиганско. От
съдържанието тези изрази се вижда, че той много добре е разбрал за
длъжностното им качество и точно заради това е отправил закани и цинизми
по техен адрес демонстрирайки пълно пренебрежение към обществения ред и
законността.
Не са основателни и възраженията относно размера на наказанията и
искането за тяхното намаляване. Определените наказания са достатъчно
снизходителни и са справедливи, като съдът е съобразил и смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, а с оглед отлагане на
изтърпяването им не се налага коригирането им поради продължителния срок
от извършване на деянието до настоящия момент.
При служебната проверка не бяха установени нарушения на
процесуалните правила, които да са основание за отмяна на присъдата или
такива които дават основания за нейното изменение.
Водим от изложеното и на основание чл. 338 от НПК, Софийски
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 18 от 23.05.2023 г., по НОХД № 504 по
описа за 2021 г. на Софийски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен
касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщаването на страните за
24
изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25