Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 06.08.2019 г. гр. А.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
А.КИ РАЙОНЕН СЪД граждански състав
На петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Таня Спасова
при секретаря Росица Марковска
като
разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 380 по описа за 2019
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по исковата молба на Р.С.Г. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – ***,
чрез адв. С.К. ***, против ДЗИ – Общо Застраховане ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, ***, като се претендира
осъждане на застрахователното дружество да заплати сумата от 2 521 лева
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата претенция, както и обезщетение за забава в размер на
450, 98 лева за периода от 12.07.2017 г. до 16.04.2019 г.
Поддържа се, че ищецът е собственик на лек
автомобил *** с рег. № ***, застрахован при ответното дружество по застраховка
„Каско+“ за 7 000 лева съгласно полица №
440117021008487 със срок надействие от 08.03.2017 г.
до 07.03.2018 г. със заплащане на застрахователна премия от 553, 90 лева.
Същият лек автомобил бил увреден на 14.05.2017 г. в района на община А., когато
по път ПП-773 на км.472 +2 срещу лекия автомобил изскочило огромно безстопанствено
куче, което водачът не могъл да избегне и убил на място. Уведомил
застрахователното дружество и била заведена щета № 44010211703345, а лекият
автомобил отремонтирал след което представил фактура
на застрахователя. Получил отказ за плащане, като въпреки последвалите молби и
възражения така и не се стигнало до преразглеждане на отказа и съответно
плащането на ремонта, извършен в доверен сервиз, както се изисквало по договора
със застрахователното дружество. Това наложило предявяване на настоящия ск срещу застрахователя.
В законоустановения срок от ответника е постъпил отговор по исковата молба,
с който оспорва претенцията като неоснователна. Оспорва се протокола за ПТП,
издаден във връзка с въпросния инцидент, вкл. в частта относно описания
механизъм на ПТП. Оспорва се причинната връзка между уврежданията и инцидента,
като се твърди, че посочените увреждания не кореспондират със заявеното събитие
и не могат да се получат по начина, посочен от ищеца – от удар в куче.
Поддържат, че липсва застрахователно събитие, респективно твърдяното събитие не
отговаря на действителното положение, като е налице основание за изключване на
отговорността на застрахователя, тъй като застрахованият не е предоставил вярна
и точна информация за обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното
събитие – т.9.1.9 от ОУ. Оспорва исковата претенция по размер. Оспорват се като
неоснователни и акцесорните на тях искови претенции.
Оспорва се и фактурата, тъй като извършените услуги не са в причинно следствена
връзка с процесното събитие. Желаят допускане на
съдебно автотехническа експертиза.
Съдът, след
като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от
фактическа страна, следното:
От писмените доказателства
– копия от Застрахователна полица
№ 440117021008478 с Общи условия по застраховка „Каско” на МПС, уведомление за щета на МПС с опис заключение по щета № 44102117033345/15.05.2017 г., фотоснимки, становище по щета, писмо изх. № ОЗ-772/12.07.2017 г. и възражение от ищеца,
се установява, че на 08.03.2017 г. между страните е бил сключен договор
за застраховка „Каско” относно л.а. „***” с рег. № ***. На 15.05.2017 г. ищецът
уведомил за настъпилата щета ответното дружество, като на същата дата негов
служител извършил оглед на увредената вещ, при което установил увреждания по облицовката
на предна броня, решетка декоративна с никел, преден капак, фар ляв, въздушна възглавица – шофьор, фар за мъгла – пр.д. С писмо от 12.07.2017 г. ответното дружество уведомило
ищеца, че по претенция – щета № 44102117033345/15.05.2017 г. няма да му бъде изплатено
обезщетение, тъй като заявените увреждания не са настъпили по механизма посочен
от застрахования.
Представен е оспорения от ответното дружество протокол
за ПТП № 1635005 от 14.05.2017 г., от който се установява, че полицейските
служители са посетили местопроизшествието, като са посочили като причина за ПТП
внезапното излизане на безстопанствено животно на пътното платно от дясно на
лява по посока на движението на лекия автомобил. Разпитан е свидетелят Х. И. С.,
баща на приятелката на ищеца, който се притекъл на помощ на ищеца след ПТП-то.
Същият потвърждава, че е видял убитото вследствие на удара животно, като същото
било огромно куче над 40 кг. Свидетелят не е категоричен дали е било куче от
намиращата се наблизо градина за киви или диво куче –
чакал, но е категоричен, че животното било огромно и по колата имало кръв и
косми, които били забелязани и от полицейските служители, посетили
местопроизшествието. Лекият автомобил преместили с пътна помощ, а той самият
снимал кучето, което след удара било отхвърлено на около 20 м от лекия
автомобил. Съдът няма основание да не кредитира показанията на този свидетел,
доколкото същите са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви, като
кореспондират с останалия доказателствен материал,
потвърждавайки отразеното в протокола за ПТП вследствие удар на лекия
автомобил, управляван от ищеца в посока гр. А. с голямо животно, най-вероятно
куче.
Съгласно заключението на вещото лице по
приетата съдебно-техническа
експертиза, се установява, че уврежданията могат да настъпят вследствие удар на куче в предната броня лекия
автомобил при условие, че кучето е било около 30 кг. И скоростта на движение на
автомобила е била над 119 км/ч или теглото на кучето е било около 20 кг и
скоростта на лекия автомобил е бил над 146 км/ч. При движение на лекия
автомобил с максимално разрешена скорост за участъка на пътя в района на ПТП –
90 км/ч, за да бъдат причинени претендираните щети би
следвало теглото на кучето да бъде около 52 кг. Вещото лице разяснява, че при
удар с куче с тегло около 20 кг и над 45 см първият контакт с лекия автомобил
става в областта на предната броня, като при удар с достатъчно висока скорост
бронята се напуква и се огъва навътре. След този удар кучето се издига нагоре и
следва втори удар в областта на предната маска, като този удар предизвиква
най-големи поражения върху автомобила. В зависимост от скоростта на удара може
да се деформира освен предната маска и радиаторите, така и предния капак на
автомобила. След този удар тялото на кучето се отхвърля напред, пада пред
автомобила и следва трети удар в долната част на бронята, който причинява
счупване на долната част на бронята, халогените и е
възможна деформация на интеркулера. При удар в куче
деформацията на бронята може да се получи честично
еластична, такава че деформацията да се върне в положението близко до
първоначалното, след като вече е счупена. В съдебно заседание, вкл. след изслушване
на гласните доказателства в присъствието на вещото лице, последното потвърждава,
че вероятността деформациите да се случили по заявения механизъм е много
голяма. Стойността на разходите по възстановяване на лекия автомобил
вещото лице определя по средни пазарни цени в размер на 2 568 лева.
Въз основа
на така установените факти, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният иск е осъдителен с правно основание чл. 405 ал.1 от КЗ.
Съобразно горецитираната правна норма и чл. 386, ал. 2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е
длъжен да плати в уговорения срок застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването на следните факти: сключен
и действащ между страните към момента на настъпване на застрахователното
събитие договор за застраховка "Каско на
МПС", увреждане на застрахованата с договора вещ - автомобил в резултат на
застрахователно събитие и размера на вредите. Респективно ответникът следва да
установи предпоставките изключващи отговорността му да плати дължимото
обезщетение или обосноваността на приетия от него размер на вредите.
По делото не се спори
между страните, че между тях е бил сключен
валиден договор за застраховка „Каско” обективиран в представената застрахователна със
срок на валидност
от 08.03.2017 г. до 07.03.2018 г. за процесния лек автомобил. Няма спор между страните,
че собственикът на автомобила е уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие на 14.05.2017 г. и е осигурил извършването на оглед. Не
се спори, а и се установява от подписания писмен опис, че автомобилът е бил
увреден към датата на огледа –
15.05.2017г., както и че застрахователят е отказал да заплати
застрахователно обезщетение.
Безспорно
установено също така е настъпилото застрахователно събитие – ПТП, настъпило в резултат на удар
в куче, излязло внезапно на платното за движение и настъпилите увреждания върху
автомобила в резултат на ПТП. В тази връзка са данните по протокола за ПТП,
които се потвърждават от показанията на свидетеля Х. С. и заключението на
вещото лице. Следва да се отбележи, че по делото
е безспорно установено, че ПТП е възникнало на 14.05.2017 г. късно вечерта,
като лекият автомобил е преместен от мястото на произшествието с пътна помощ и още
на следващия ден е направен опис на уврежданията от представител на
застрахователя, приложен по делото. Следователно може да се направи обоснован
извод, че констатираните увреждания са в пряка причинно следствена връзка с
инцидента, настъпил на 14.05.2019 г., доколкото събраните писмени и гласни
доказателства последователно и хронологично установяват инцидента и
уврежданията в следствие на инцидента.
Правото на
застрахователя да откаже да заплати застрахователно обезщетение е
регламентирано в чл. 408 от КЗ, която норма лимитативно определя основанията,
освобождаващи застрахователя от отговорност – 1. при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното
обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице;
3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон.
В настоящия случай не се твърди наличието
на нито едно от тези обстоятелства. Макар доказателствата да сочат точно
обратното, дори да се приеме, че декларирането на неправилен механизъм на
настъпване на вредите е такова неизпълнение, от застрахователя не бяха
представени доказателства по делото в тази насока, доколкото се изисква
неизпълнението да е значително с оглед интереса на застрахователя. Съдът намира
за незаконосъобразен отказа на застрахователя, обоснован с наличието на
изготвеното становище по щета № 44010211703345 с дата от 05.07.2017 г.,
доколкото не е ясно от кого е съставено и на какво основание се счита за
обвързващо застрахования. Още повече, видно е, че същото е съставено почти два
месеца след декларирането на инцидента от лица, сред които не присъства
експерта, установил щетите на 15.05.2017 г., описани в опис заключение по щета № 44102117033345/15.05.2017 г., поради
което неясна остава констатацията на тези лица, че липсвали кръв и косми.
Отдалечеността във времето на становището от инцидента е обективен фактор,
който е следвало да бъде съобразен от застрахователя при изготвяне на
становището.
По изложените съображения, настоящият
съдебен състав намира, че уврежданията по застрахования автомобил са настъпили
в срока на действие на договора и съобразно описания от вещото лице механизъм.
За пълнота следва да се отбележи, че за ангажиране на отговорността на
застрахователя е достатъчно наличието на установени увреждания по време на
действие на договора. Позоваването на т.9.1.9 от ОУ не се доказа, т.е. че
ищецът декларира обстоятелства, различни от действително случилото се.
Доказателствата са точно в обратната насока, както писмени, така и гласни, като
съдът няма основание да приеме механизъм, различен от описания от ищеца – ПТП в
резултат с внезапно излязло на пътното платно безстопанствено животно. Добросъвестното
изпълнение от ищеца на облигационните и процесуалните му задължения да опише
действителната фактическа обстановка не следва да става повод за прилагане на
правото в негова вреда. Поради това не следва да се субсумират
под гореизброените неизпълнения на законовоустановени
или уговорени с Общи условия по застраховка „Каско“
задължения на застрахования, които да са извършени виновно от него и/или да са
значителни с оглед интереса на застрахователя. Отделно от това, не се и твърди
те да са довели до възникване на застрахователното събитие, вследствие на което
да обуславят законосъобразен отказ за заплащане на дължимото обезщетение.
Стойността на ремонт, който да
възстанови лекия автомобил в състоянието, в което се е намирал преди ПТП,
вещото лице е определило на 2 568 лева, а ищецът претендира по-малка по
размер сума - заплатените от него 2 521 лева, в която връзка по делото са
приложени фактура и фискален бон.
Предвид гореизложените правни доводи и съобразно събраните доказателства по делото, съдът намира
за установено наличието на всички
елементи от фактическия състав, пораждащ претендираните права на ищеца, поради което предявеният иск с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ следва да се уважи
изцяло за сумата от 2 521 лева.
Съгласно
чл.409 от КЗ застрахователят
дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение
след изтичане срока по чл. 405
освен в случаите на чл.
380, ал. 3, като срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.
108, ал. 1 – 3 или 5. Ищецът претендира законна лихва за забава, считано от
12.07.2017 г. – деня на отказа на застрахователя до 16.04.2019 г. – деня преди
завеждане на исковата претенция като сумата възлиза на 450, 98 лева и следва да
се присъди в цялост с оглед крайния резултат по главния иск.
Следва да се присъди и законна лихва,
считано от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното
плащане.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от
ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените
по делото разноски, които според приложения списък по чл.
80 ГПК и доказателствата за реалното им
извършване – договор за правна помощ на л.14, разписка на л.76 и вносна бележка за държавна такса – л.16, в общ размер
от 550, 84
лева.
С оглед
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ***, представлявано от К. Х.в Ч. – главен изпълнителен
директор и Б. А. В. – изпълнителен директор, да заплати на Р.С.Г. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес *** – ***, чрез адв. С.К. ***, сумата от 2 521 лева,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди по собствения му лек
автомобил „***” с рег. № *** вследствие на ПТП от 14.05.2017 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва от 450,
98 лева за периода от 12.07.2017 г.до 16.04.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата претенция – 17.04.2019 г. до
окончателното плащане, както и съдебно деловодни разноски в размер на 550, 84
лева
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Препис да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: