Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен, 10.01.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание седми януари през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря Поля Цанева като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №4097 по описа за 2018год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно съединени
искове с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е
образувано по подадена искова молба от „А.З.С.Н.В.” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, ***, представлявано от ***- Управител против А.Б.В., в която се твърди, че на дата 19.05.2017г. е
подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с
Приложение 1 от същата дата, сключен на основание чл. 2.1. от Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016г., които договори са
сключени между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК ********* и „А.з.с.н.в.”
ЕАД с ЕИК *********, по силата на което вземането на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД срещу А.Б.В., произтичащо от договор за стоков кредит №
2405009/30.08.2016 г. е прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор, което вземане е
индивидуализирано в Приложение 1 от 19.05.2017 г. към Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.05.2017г.Приложение №
1/19.05.2017г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 19.05.2017г. е представено само с данните
на длъжника А.Б.В., тъй като данните на останалите длъжници са защитени, съгласно Закона за защита на
личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2,
3, 5, във вр. с чл. 23, ал.
1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/.Твърди се, че в изпълнение на изискванията
на закона на ответника е изпратено по реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с Изх. № УПЦ-П-УКФ/2405009 от
31.05.2017г. посредством „Български пощи“ ЕАД с
известие за доставяне.Твърди се,че видно
от приложеното известие за доставяне уведомлението за цесията е получено лично
от длъжника на 02.06.2017г. в 14.30ч. пэосачва се, че в случая следва да се има
предвид, че съгласно чл. 4.3. от договора за цесия, „А.з.с.н.в.“ ЕАД, в
качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да
изпраща уведомления за извършената цесия, за което А.з.с.н.в. има изрично
пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.Към
настоящата искова молба представят заверено копие от уведомлението за
извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с Изх. №
УПЦ-П- УКФ/2405009 от 31.05.2017г.Процесното вземане произтича от сключен на
30.08.2016г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД /кредитодател/ и А.Б.В.
/кредитополучател/ Договор за стоков кредит №2405009 /Договора/, при спазване
на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Общите
условия /ОУ/, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД предоставя стокови
кредити и които са неразделна част от Договора.Твърди се, че с подписването на Договора
кредитополучателят удостоверява, че му е предоставен целият обем преддоговорна
и договорна информация от страна на банката, получил е екземпляр от ОУ,
запознат е с тях и безусловно ги приема.Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ОУ към Договора, когато „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД отпуска стоков кредит, същият се
отпуска за цената на стоката, закупена от Потребителя в търговски обект. В този случай сумата по кредита се превежда от кредитодателя
директно към съответния търговец, от който кредитополучателят закупува стоката,
като кредитът се счита усвоен от потребителя на датата на заверяването на
сметката на съответния търговец със сумата на отпуснатия кредит. Така,
при условията на Договора и ОУ, кредитодателя е предоставил на кредитополучателя
кредит в размер на 1 658,00 лв. /хиляда шестстотин
петдесет и осем лева и 00 ст./, като отпусната сума е преведена по банковата
сметка на търговеца , с което
кредитодателят е изпълнил своето задължение по договора.Твърди се, че е издадено е Уведомление №2405009 от
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД до Технополис България ЕАД за подписания
Договор за стоков кредит в размер на 1658,00 лв. /хиляда шестстотин петдесет и
осем лева и 00 ст./, което е послужило като основание
за предоставянето на стоката, обект на финансирането, от Технополис България
ЕАД на ответника. В същото Уведомление ответникът се е
подписал, че на 30.08.16г. е получил стоката, а за предоставянето на
стоката на ответника, Технополис ЕАД е издал на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД дубликат от фактура за закупуването на същата, върху който също е положен
подписът на ответника.Съгласно сключения Договор страните са постигнали
съгласие, че главницата или общия размер на кредита е 1880,84 лв. /хиляда
осемстотин и осемдесет лева и 84 ст./, която сума
представлява сбор от чиста стойност на кредита /цената на стоката/ от 1658,00
лв. /хиляда шестстотин петдесет и осем лева/ и застрахователна премия от 222,84 лв. /двеста двадесет и два лева и 84 ст./. Подписвайки договора за кредит,
кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я
върне в срока на договора ведно с начислените лихви и разноски на
кредитодателя. Страните са уговорили, че усвоената парична сума за срока
на действие на договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на
която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на
покупката на стоката от търговския обект, като годишният лихвен процент е в
размер на 25,00 % /двадесет и пет процента/. Така, подписвайки договора, страните
са постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в
общ размер на 528,28 лв. /петстотин двадесет и осем
лева и 28 ст./. Общата сума, която кредитополучателят
се е задължил да върне при сключване на договора за кредит е в размер на 2409,12 лв. /две хиляди четиристотин и девет лева и 12 ст./,
която съгласно клаузите иа Договора е платима на 24 /двадесет и четири/ броя
анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 100,38 лв. /сто лева и
38 ст./, като в инкорпорираният в Договора погасителен план са посочени и
датите, на които следва да се погаси всяка една от вноските - първата
погасителна вноска е с падеж на 21.09.2016г., а последната е с падеж на
21.08.2018г. Посоченият в погасителния план размер на всяка
месечна погасителна вноска включва съответна част от главницата на отпуснатия
кредит, договорната /възнаградителна/ лихва върху главницата към момента на
предоставяне на кредита и съответна част от застрахователната премия.Крайният
срок за издължаване на всички задължения по кредита е 21.08.2018г. /дата
на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/, но предвид
обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за
заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем,
на основание чл. 13, ал. 2, от Общите условия,
неразделна част от договора за кредит, съгласно който кредиторът има право да
обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в т.ч. изтекли и непогасени
вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за забава, такси и
комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на две
последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихва/. „А.з.с.н.в. “ ЕАД в Уведомлението за цесия по реда на чл. 99 от ЗЗД, изпратено
до ответника е и съобщил на същия, че поради допуснато просрочие и неплащане на
погасителни вноски по договора го кани да изплати или разсрочи задължението си,
като ако не изплати или разсрочи задължението си, срещу него ще бъдат
предприети съдебни действия за събиране на дължимите суми, както и на гърба на
уведомлението изрично е посочено, че вземанията по процесния договор са изцяло
изискуеми. Уведомлението за цесията и за обявяване на предсрочната изискуемост
е получено от ответника на 02.06.2017г., съгласно приложеното известие за доставяне от „Български
пощи“.Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от ОУ, при забава в плащанията на
дължимите от кредитополучателя суми, същият дължи на кредитодателя, освен
всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер
на годишната законна лихва, разделена на 360 /триста и шестдесет/ дни, за всеки
ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На длъжника е начислено обезщетение за забава върху незаплатените
дължими суми в общ размер на 161,41лв. /сто шестдесет и един лева и 41
ст./ за периода от 21.10.2016г. до датата на входиране
на задължението в съда.Кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен
заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 141,64
лв./сто четиридесет и един лева и 64 стотинки/, с която са погасени, както
следва: възнаградителна лихва: 75,53 лв., главница: 61,20 лв. и лихва за забава 4,91 лв.Твърди си се, че предвид
изложеното з.А.з.с.н.в. ЕАД възниква правен интерес да предяви вземането си по
съдебен ред, с оглед на което е входирано Заявление по чл. 410
от ГПК срещу длъжника А.Б.В. в деловодството на Районен съд - гр. Плевен. Съдът е образувал ч.гр.д. № 1486 по описа му за
1819,64лева /хиляда и осемстотин и
деветнадесет лева и 64 стотинки/ - главница по 23 броя неплатени погасителни
месечни вноски за периода от 21.10.2016 г. до 21.08.2018 г.,;
227,05лева /двеста двадесет и
седем лева и 05 стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за
периода от периода от 21.10.2016 г. до 19.05.2017 г. /датата на прехвърляне на
задължението/;
156,50лева /сто петдесет и шест
лева и 50 стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от
21.10.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда,законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на Заявлението .
В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи кумулативно
предявените обективно съединени положителни установителни искове, моли съдът да
постанови Решение, с което да осъди А.Б.В., като Кредитополучател по Договор за
стоков кредит №2405009/30.08.2016 г, да плати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК
********* следните неизплатени по процесния договор суми, а именно:
1819,64лв. /хиляда и осемстотин и деветнадесет лева и 64 стотинки/ -
главница по 23 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от
21.10.2016 г. до 21.08.2018 г.;
227,05лева /двеста двадесет и седем лева
и 05 стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от
периода от 21.10.2016 г. до 19.05.2017 г. /датата на прехвърляне на
задължението/;
156,50лева /сто петдесет и шест лева и
50 стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.10.2016
г. до датата на подаване на заявлението в съда,
законна лихва върху главницата считано от датата на подаване
на исковата молба /31.05.2018 г./ до окончателно погасяване на дълга.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител ответницата по делото.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,
доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна :
От приложеното ч.гр.д.№1486/2018г. по описа на ПлРС се установява, че
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумите, както
следва: сумата 1819,64лв.,
представляваща главница, сумата 227, 05 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода от 21.10.2016 г. до 19.05.2017 г., сумата 156, 50 лв., представляваща лихва за забава за периода от
21.10.2016 г. до 01.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.03.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 94, 06 лв. разноски по делото, от които 44, 06 лв. внесена
държавна такса и 50, 00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Вземането произтича от следните
обстоятелства: задължение по Договор за стоков кредит № 2405009/30.08.2016 г.,
сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК ********* и А.Б.В., и
Приложение № 1/19.05.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, ЕИК *********, и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК
*********.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства, намира за установено следното:
Претенцията на
ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр.
с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№1486/2018год.
по описа на Плевенския районен съд. Предявените искове
са допустими, тъй като във всички случаи,
когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от
длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Не е оспорено, че е
сключен договор 30.08.2016
г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД /кредитодател/ и А.Б.В.
/кредитополучател/ Договор за стоков кредит №2405009 /Договора/, при спазване
на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Общите
условия /ОУ/, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД предоставя стокови
кредити и които са неразделна част от Договора. Съгласно сключения Договор
страните са постигнали съгласие, че главницата или общия размер на кредита е
1880,84 лв. /хиляда осемстотин и осемдесет лева и 84 ст./,
която сума представлява сбор от чиста стойност на кредита /цената на стоката/
от 1658,00 лв. /хиляда шестстотин петдесет и осем лева/ и застрахователна
премия от 222,84 лв. /двеста двадесет и два лева и 84
ст./. Подписвайки договора за
кредит, кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и
да я върне в срока на договора ведно с начислените лихви и разноски на
кредитодателя. Страните са уговорили, че усвоената парична сума за срока
на действие на договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на
която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на
покупката на стоката от търговския обект, като годишният лихвен процент е в
размер на 25,00 % /двадесет и пет процента/. Така, подписвайки договора,
страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да
бъде в общ размер на 528,28 лв. /петстотин двадесет и
осем лева и 28 ст./. Общата сума, която кредитополучателят
се е задължил да върне при сключване на договора за кредит е в размер на 2409,12 лв. /две хиляди четиристотин и девет лева и 12 ст./,
която съгласно клаузите иа Договора е платима на 24 /двадесет и четири/ броя
анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 100,38 лв. /сто лева и
38 ст./, като в инкорпорираният в Договора погасителен план са посочени и
датите, на които следва да се погаси всяка една от вноските - първата
погасителна вноска е с падеж на 21.09.2016г., а последната е с падеж на
21.08.2018г. Посоченият в погасителния план размер на всяка
месечна погасителна вноска включва съответна част от главницата на отпуснатия
кредит, договорната /възнаградителна/ лихва върху главницата към момента на
предоставяне на кредита и съответна част от застрахователната премия.
По делото към исковата молба е приложено уведомление от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД до ответницата за извършената цесия. Позовава се и на връчено съобщение за предсрочна изискуемост,преди подаване на заявлението.
С оглед установяване връчване връчване на уведомление за предсрочна изискуемост на кредита и оспорване подписа на длъжника на известието на български пощи е назначена СГЕ, като ВЛ категорично е заявило,че подписа не е на лицето.
Назначена е била и СИЕ ,като ВЛ е посочило, че дължимите суми, са тези посочени в ИМ.
С оглед на спорните въпроси и възраженията на процесуалния представител на ответника, съдът приема следното:
Правото да обяви кредита за предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза на кредитора. Приема се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми. За да може договорното изменение да прояви своето действие, е необходимо длъжника да е уведомен, т.е.изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника. Според възприетото разрешение в т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д №4/2013 г., постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника – кредитополучател. Дадените с тълкувателното решение задължителни указания намират приложение и в хипотезата на предявен иск за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но дори и в заявлението да се съдържа изявление, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, то това не обуславя извод, че е волеизявлението е надлежно съобщено, доколкото препис от заявлението не се връчва на длъжника. Дори и с подаването на исковата молба, не би могло да се приеме, че е налице надлежно обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като т.18 от ТР №4/2014 г. изрично предвижда, че в хипотезата на предявен по реда на чл.422 от ГПК установителен иск, предсрочната изискуемост следва да е настъпила преди подаване на заявлението и във всички случаи кредиторът трябва да е уведомил за това длъжника. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. В конкретния случай, в чл.13, ал.2 от договора е предвидено, че при определине условия- неплащане, цялото задължение става автоматично предсрочно изискуемо. Независимо от така постигнатата договореност между страните, съдът счита, че тази клауза не е породила действие, доколкото кредитната институция не е заявила изрично, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника-кредитополучател преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Ето защо, поради неангажиране на доказателства, че кредиторът е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не може да се приеме за установена изискуемостта на претендираното вземане по договора за кредит.
Съдът намира, че следва да се произнесе и по възражението на процесуалния представител на ответника за недължимост, поради невръчване на съобщението за цесия на ответника. Безспорно по делото е, че заемателят е прехвърлил вземането си към ответника на ищеца.Безспорно по делото е, че уведомлението за цесията е връчено на особения представител на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата. С договора за цесия кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника, нужно е само постигнато съгласие между кредитора и третото лице. За да произведе действието си спрямо длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същия да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В случая е налице валиден договор за цесия потвърден от цедента , с който вземането на цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера, ищец по настоящото производство. Законът изисква уведомяването на длъжника да се извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши от новия кредитор, ако е налице представителна власт за това. Видно от съдържанието на приложените пълномощни цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомяване от негово име на всички длъжници за цедираните вземания , което не противоречи на чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД, доколкото изпълнява целите на посочените разпоредби. За да произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника. по делото няма доказателства уведомлението да е изпращано до длъжника. По ч.гр.д.№ 8780/2017 г. заповедта за изпълнение не е достигнала до длъжника, връчена е на основание чл.47 ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление по чл.47,ал.1 от ГПК и след като не е намерен работодател, чрез който да стане връчването на заповедта за изпълнение, съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск почл. 422 от ГПК. В исковото производство ответникът, въпреки положените усилия, също не е открит на регистрираните постоянен и настоящ адрес, от справката от НАП е видно, че няма регистран трудов договор, т.е. съобщенията не могат да бъдат връчени чрез работодателя, което е наложило да и бъде назначен и да се представлява в процеса от особен представител, комуто е връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея, включая всички книжа, свидетелстващи за сключения договор за цесия, имащ действие и спрямо задължението на ответника. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба . В практиката си по реда на чл.290 от ГПК ВКС приема, че прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо длъжника, ако последния е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера уведомление, достигнало до него. / Решение №123 от 24.06.2009 г. по т.д.№12/09 г. на ІІ т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д.№1711/13 г. на І т.о./ В това производство обаче длъжникът не се представлява от упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното право факти, включително знанието за извършената цесия. На ответника е назначен особен представител по реда на чл.47,ал.6 от ГПК , на който са връчени съдебните книжа. В отговора си по чл.131 от ГПК особения представител е направил оспорване на иска основано на липсата на надлежно уведомяване за цесията. Връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника /поради невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага.След като не е налице надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела действието си спрямо ответника.
Предвид изложеното, съдът счита че предявените установителни искове, следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.Следва да се отхвърлят и предявените, при условията на евентуалност, осъдителни искове, тъй като не е доказано качеството на кредитор на ищеца.
При този изход на делото на ищеца не следва да се присъждат разноски.
При този изход на делото,факта, че по искане на особен представител на ответника е назначена СГЕ, с оглед и тежестта за доказване, и че на ВЛ е заплатено от бюджета на съда, следва да се осъди ищеца да заплати по сметка на ПлРС сумата 100лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ”„А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, ***против
А.Б.В., ЕГН**********, искове с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86 от
ЗЗД , за установяване вземането на
кредитора за следните суми : 1819,64лева /хиляда и осемстотин
и деветнадесет лева и 64 стотинки/ - главница по 23 броя неплатени погасителни
месечни вноски за периода от 21.10.2016 г. до 21.08.2018 г.,;227,05лева /двеста
двадесет и седем лева и 05 стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва,
начислена за периода от периода от 21.10.2016 г. до 19.05.2017 г. /датата на
прехвърляне на задължението/;156,50лева /сто петдесет и шест лева и 50
стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.10.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда,законна лихва
върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението 01.03.2018г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение №1000/02.03.2018г. по ч. гр.д.№1486/2018г.- по описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ”„А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, ***против
А.Б.В., ЕГН**********, искове с
правно основание чл. 79 ал. 1
от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД , за осъждане
на ответника да заплати на ищеца следните суми : 1819,64лева /хиляда и осемстотин и
деветнадесет лева и 64 стотинки/ - главница по 23 броя неплатени погасителни
месечни вноски за периода от 21.10.2016 г. до 21.08.2018 г.,;227,05лева /двеста
двадесет и седем лева и 05 стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва,
начислена за периода от периода от 21.10.2016 г. до 19.05.2017 г. /датата на
прехвърляне на задължението/;156,50лева /сто петдесет и шест лева и 50
стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.10.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда- 01.03.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата ,считано от 31.05.2018г. до изплащане на
вземането, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА”„А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ***ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС сумата 100лв., представляваща възнаграждение за ВЛ.
решението подлежи на обжалване
пред плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: