НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
Гр. Лом, 27.09.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети
март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело №
154 описа за 2019 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове
с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Предявени са обективно съединени искове от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК ********, гр. София, чрез пълномощника си, ю.к. Д.А., срещу П.Ц.Г.,
ЕГН **********,***, за
установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл.
410 ГПК.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на
02.04.2017 год. между третото лице БДСК ЕАД и ответника е сключен договор за
стоков кредит, по силата на който ответникът е получил стоков кредит в размер
на 3151 лв. за закупуване на избрани от него стоки в магазини на ТЕХНОПОЛИС
БЪЛГАРИЯ ЕАД/ЗОРА ММС ООД, който е следвало да върне на 30 месечни вноски.
Ответникът не е изпълнил
изцяло задълженията си по договора за заем. Преустановил е плащанията на
01.05.2017 год. Предсрочна изискуемост е обявена от първоначалния кредитор на
10.11.2017 год.
С Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 29.09.2017 год. подписаното
Приложение № 1.1 от 10.11.2017 год., първоначалният кредитор, третото лице БДСК
ЕАД е прехвърлил вземанията си към ответника на настоящия ищец.
За това по заявление на ищеца
била издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1538/2018 на ЛРС, която била
връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК и съдът е указал на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си.
За това ищецът иска: да бъде
признато от съда за установено, че ищецът има следните вземания срещу ответника
по Договор за стоков кредит № 256326/02.04.2017 год.:
- 3151,20. главница,
- 645,55 лв. – договорна
лихва за периода от 01.05.2017 год. до 10.11.2017 год. – датата на настъпване
на падежа на последната вноска;
- 99,72 лв. – лихва за забава
/мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода 01.05.2017 год. –
датата на настъпване на забавата, до датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 23.02.2018 год.,
Ведно със законната лихва
върху главницата от подаване заявлението по чл. 410 ГПК (07.03.2018 год.) до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и направените
разноски по заповедното и настоящото исково производство.
Писмен отговор в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът е приел, че между страните са няма спорни фактически
твърдения.
Приложено
е ч.гр.д. № 1538/2018 год. по описа на РС – Лом, видно от което по Заявление на
ищеца и в негова полза е издадена Заповед № 980 от 01.08.2018 год., за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника – длъжник за
посочените в исковата молба суми.
Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК и съдът с Разпореждане от 09.11.2018
г. е указал на заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от съобщението. Последното е получено от заявителя-настоящ
ищец на 28.11.2018г.
Искът
по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок (видно от п.клеймо).
Предявеният иск е допустим. Налице
е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна
страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен такъв.
Страните
са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.
Ищецът
не се представлява. В писмено становище поддържа предявения иск.
Моли да бъде постановено
неприсъствено решение, предвид неявяването на ответника и неупражняването от
негова страна на правото на отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Претендира
да им бъдат присъдени направените в исковото и заповедното производство разноски.
Не представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът,
редовно и своевременно призован не се е явил в съдебно заседание и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че с връчените
на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и
доказателствата към нея, ведно с Разпореждане от 31.01.2019 год., с оглед
упражняване правото на подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/, които са
получени от него на 08.05.2019 год. чрез майката В. Й., със задължение да
предаде и призовка за страна за открито съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно
с Определение от 25.08.2020 г. по чл. 140 ГПК, връчено на 28.02.2021 год. при
условията на чл. 41, ал. 2 ГПК, на страната, са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание.
С оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, предявеният
иск се явява вероятно основателен.
На основание горното, съдът
намира, че с оглед направеното искане и наличието на предвидените в чл. 238 ал.
1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено
решение, като главният иск да бъде уважен в предявения размер.
Предвид уважаването на
главния иск, не се дължи произнасяне по евентуалния.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК,
ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по
разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК
ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за
тази в общ размер на 626,05 лв., от които 348,12 лв. по исковото и 277,93 лв.
по заповедното производство.
Мотивиран от горните
съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.Ц.Г., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК ********, гр. София, по силата на Договор за стоков кредит №
256326/02.04.2017 год., сключен с БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК ********, следните суми, за които има
издадена Заповед № 980 от
01.08.2018 год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 1538/2018 год. на ЛРС:
- 3151,20 лв. (три хиляди сто
петдесет и един лаве, 20 ст.) главница,
- 645,55 лв. (шестстотин
четиридесет и пет лева, 55 ст.) – договорна лихва за периода от 01.05.2017 год.
до 10.11.2017 год. – датата на настъпване на падежа на последната вноска;
- 99,72 лв. (деветдесет и
девет лева, 72 ст.) – лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница за периода 01.05.2017 год. – датата на настъпване на забавата, до
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.02.2018 год.,
Ведно със законната лихва
върху главницата от подаване заявлението по чл. 410 ГПК (07.03.2018 год.) до
окончателното изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА П.Ц.Г., ЕГН **********,***, да
заплати на АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК ********, гр. София, сторените разноски в исковото и в
заповедното производство, в общ размер на 626,05
лв. /шестстотин двадесет и шест лв., 05 ст./
Решението
не подлежи на обжалване.
Районен съдия: