Р Е Ш Е Н И Е
№ 912/10.3.2012г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ТРИДЕСЕТ И ТРЕТИ ЪСТАВ, в публично съдебно заседание,
проведено на десети февруари през две
хиляди и дванадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н.КРЪСТЕВА
при
секретаря А.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3359 описа за 2011г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „БЯЛА- ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, кв. „***,
вх. 10, ет. 3, ап. 61, представлявано от М***, подадена чрез пълномощник адв.И*** от АК гр.Русе срещу ДП „СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ” – СТРОИТЕЛНО
ПОДЕЛЕНИЕ - ВАРНА, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „***”,
№ 1, представлявано от В***, с правно
основание чл.422 от ГПК, за установяване
вземането на ищеца по отношение на ответника за сумата от 24000.00лв./двадесет
и четири хиляди лева/, представляващо задължение по договор за търговско
представителство, сключен на 13.08.2007г. и фактура № 63/13.12.2010г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението по
ч.гр.д. № 1194/2011г. по описа на ВРС в съда – 25.01.2011 г. до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за процесната сума и е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК. В законоустановения срок длъжникът
е възразил, поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви
настоящия иск. Твърди се, че ищецът и
ответника са били в търговски отношения, въз основа на сключен на 13.08.2007г. договор за търговско
представителство по смисъла на чл. 32 и сл. от Търговския закон. По силата на
чл.1, ал.1 от договора "БЯЛА БИЛДИНГ КЪМПАНИ" ЕООД в качеството на
търговски представител приема да сътрудничи на Държавно предприятие "Строителство
и възстановяване" при извършване на търговската му дейност, срещу
възнаграждение. Размерът на възнаграждението е договорен в чл. 9, ал. 1 от
договора на 2 500.00 лв. месечно, като съгласно ал.2 на същия член търговецът-принципал-Държавно предприятие
"Строителство и възстановяване" се задължава да заплаща на търговския
представител - "БЯЛА БИЛДИНГ КЪМПАНИ" ЕООД дължимото възнаграждение в
размер на 2500.00 лв. в срок до 15 дни след изтичане на текущия месец. Търговецът-принципал не изпълнил в предвидените срокове
основното си задължение по договора за търговско представителство да заплати на
търговския представител дължимото възнаграждение за осем месеца, а именно
месеците януари, февруари, март, април ,
май, юни, юли, август 2009г., възлизащо общо на 20 000.00лв.. На 13.12.2010г.
"БЯЛА БИЛДИНГ КЪМПАНИ" ЕООД издава фактура № 63/13.12.2010г.
отразяваща дължимото възнаграждение по договора за търговско представителство
за тези месеци, заедно с начисления данък върху добавената стойност общо в
размер на 24 000.00 лева, и заедно с придружително
писмо, съдържащо покана за плащане на задължението я изпраща на Държавно
предприятие "Строителство и възстановяване" с куриер. Писмото с
приложената фактура са получени от ответника на 17.01.2011г. Независимо от това
Държавно предприятие "Строителство и възстановяване" не изпълнява
задължението си по сключения на 13.08.2007г. договор за търговско
представителство, да заплати дължимото възнаграждение за месеците януари,
февруари, март, април , май, юни,
юли, август 2009г., възлизащо общо
на 24 000.00 лева с включен ДДС, отразено във фактура №
63/13.12.2010г., поради което "БЯЛА БИЛДИНГ КЪМПАНИ" ЕООД подава до
Районен съд - гр. Варна заявление за издаване на заповед за изпълнение на това
задължение, в съответствие с чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс. Претендира се от ищецът с ИМ за уважаване на
исковата претенция и за заплащане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът Държавно предприятие
"Строителство и възстановяване" -строително поделение Варна ,ЕИК***,
със седалище и адрес на управление гр.Варна , ул.”***” № 1. Същият излага, че
иска е недопустим, респективно неоснователен.
Излага, че ако съда приеме, че иска е допустим/по който въпрос има
произнасяне с определение на ВОС/, следва да има предвид, че издадената фактура
63/13.12.2010г. е издадена в пълно нарушение на Закона за счетоводството и
ЗДДС, както и че претенцията на ищеца произтича от един недействителен договор,
а и фактурата сама по себе си като първичен счетоводен документ не е източник
на задължение за плащане на парични суми. Моли исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна както и да бъдат присъдени сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В с.з. ищецът, чрез
процесуален представител поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковете, а ответника настоява за отхвърлянето им и възразява за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
Съдът, като прецени становищата на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от договор за
търговско представителство, сключен на 13.08.2007г. между страните по делото,
ответникът, в качеството му на търговец и ищецът, в качеството му на търговски
представител са постигнали споразумение за осъществяване на търговско
представителство в посочения в чл. 1, ал.2 от Договора обем срещу заплащане на
възнаграждение, уговорено в чл.9 от Договора размер на 2500лв.. Макар, че в чл.
9, ал.1 от Договора не е изрично посочено, че задължението е месечно, това
следва от систематическото и логическо тълкуване на чл. 9, ал.2 във вр. с ал. 1 от Договора, от твърдението на ищеца и липсата
на оспорване на това обстоятелство от ответника в отговора и от разпоредбата на
чл. 38 от ТЗ.
В изпълнение на
Договора, ищецът е издал фактура № 63/13.12.2010г. за сумата от 24 000лв.
с ДДС, представляваща дължимото
възнаграждение за месеците от януари до август 2009г. вкл,
по договор за търговско представителство, сключен на 13.08.2007г.
Изпратена е покана от
13.12.2010г. до Директора на ответното дружество, за плащането на фактура №
63/13.12.2010г. Според приложена обратна разписка поканата е получена от
ответното дружество на 17.01.2011г. Представено е и становище на
ответника/л.54/, отправено до ищеца, в което се оспорва начинът на издаване на
фактурите, в противоречие на чл. 113, ал.4 от ЗДДС.
Видно от чл.27 на
представен по делото Правилник за
дейността и структурата на ДП „Строителство и възстановяване”, е че посочените
в чл.26 от Правилника поделения се представляват от своя директор; водят
самостоятелно счетоводство; откриват собствени разплащателни и по ЗДДС сметки в
банки;, се разчитат пряко или по ред, определен от ГУ на предприятието с републиканския бюджет и
бюджета на НОИ; имат свой печат; сключват от свое име и за своя сметка и на
своя отговорност търговски, туристически и други договори съгласно предоставени
пълномощни от главния директор; водят от свое име и за своя сметка съдебни и
арбитражни дела; задължително отчисляват и превеждат в указаните срокове
определените им финансови средства за главното управление. В Правилника е
определено, че всички поделения разполагат със свое седалище.
Представен по делото е
и договор за възлагане на управлението
на строително поделение на Държавно
предприятие "Строителство и възстановяване" – със седалище гр. Варна
от 05.01.2006г., сключен между Директора на Държавно предприятие
"Строителство и възстановяване" – гр. София, в качеството на
доверител и Директора на строително поделение на Държавно предприятие "Строителство и
възстановяване" – със седалище гр. Варна, в качеството на довереник.
Съгласно чл.2, ал.1 т.4 от този Договор
довереникът сключва договори за строителство, търговски и други договори от
името на доверителя, след надлежно упълномощаване от доверителя, респ. след
неговото разрешение.
Приложен към делото е Анекс от
27.05.2009 год., подписан за ответното предприятие – търговец, явяващ се
възложител на търговско представителство, от актуалния директор – инж. В***,
видно от който е, че страните по делото са уточнили предмета на сътрудничество
– чл.1, ал.2 – „търговския представител ще осъществява сътрудничеството по
ал.1, като посредничи при извършването на търговски сделки от търговеца,
извършва правни сделки от името и за сметка на търговеца или от свое име и за
негова сметка във връзка с доизграждане на обект: „Улична канализация и
пречиствателна станция за отпадни води с. Сребърна, общ. Силистра, както и ще
следва да представлява търговеца и отговаря за въвеждането в експлоатация на
целия обект, съгласно договор № 950/10.10.2002 год.”
Въз основа на установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Искът е предявен по реда на чл.422 вр. с чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение, поради което се явява процесуално допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
Разпределението на доказателствената тежест в
процеса изисква при предявен положителен установителен
иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане – наличието на валиден
договор за търговско представителство, изпълнението по него от страна на ищеца
и размера на задължението на ответника, а ответникът следва да докаже фактите,
които изключват, унищожават или погасяват това вземане.
Искът е допустим, като
предявен срещу надлежен ответник. От
разпоредбата на чл.27 на Правилник
за дейността и структурата на ДП „Строителство и възстановяване”, следва, че Държавно предприятие "Строителство и
възстановяване" - строително поделение Варна, е самостоятелно юридическо
лице, следователно разполага с процесуална правосубектност
да бъде страна в съдебен процес. В този смисъл възражението за
недопустимост на производството е неоснователно.
Неоснователно е и възражението за
недействителност на Договора за търговско представителство от 13.08.2007 год.,
с аргумент, че е сключен от името и за сметка на ответното предприятие, от В***,
в качеството на Директор на ДП „СВ”, под.Варна, т.е. подписан е от лице извън
обсега на представените му правомощия. Изрично
предвиденото нормативно правомощие на ответникът да сключва от
свое име, за своя сметка и на своя отговорност търговски договори, води до
извод за действителност на сключеният договор за търговско
представителство от 13.08.2007г./чл.27 от Правилник за дейността и структурата
на ДП „Строителство и възстановяване”,
издаден от Министерство на регионалното развитие и благоустройството/.
Посоченият договор от 13.08.2007г. има търговски характер и не попада в обхвата
на чл. 34 от Правилника, съгласно който за сключване на договори, свързани с
дейността на поделението, се изисква упълномощаване на директора на поделението
от главния директор. Представения по делото договор за възлагане на
управлението на строително поделение
на Държавно предприятие "Строителство и
възстановяване" – със седалище гр. Варна от 05.01.2006г., също не води до
извод за наличието на необходимост от упълномощаване от главния директор на
директора на поделението. Това е така, доколкото този договор от 05.01.2006г. е
двустранна правна сделка, важаща само в отношенията между страните, които са го
подписали. Посоченият договор не може и не създава задължения или ограничения
по отношение на трети лица, какъвто в случая се явява ищецът. По отношение на
третите лица има сила Правилникът за дейността и структурата на
ДП „Строителство и възстановяване”,
издаден от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, който по
своята същност представлява подзаконов нормативен акт.
Неоснователно е и възражението, че договора
от 13.08.2007г. е недействителен, тъй като не е обявен, чрез
вписване в Търговския регистър. Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.2 ТЗ,
договорът между търговеца и търговския представител трябва да се сключи в
писмена форма, каквато в случая е налице. Вписването му има значение да го
оповести по отношение на 3-тите лица, но не условие за действителност на
договора и за изпълнение на задълженията на страните по него, съгласно
собствените им договорености, т.е. не влияе на вътрешните им отношения.
Неоснователно е и възражението, че Фактура № 63/13.12.2010г. е издадена в
несъответствие с нормите на ЗЗДС, тъй като задължението на ответното
предприятие не произтича от този документ, а произтича от подписания между страните
договор. Освен това нарушенията в ЗДДС могат да влекат след себе си
неблагоприятни последици за страните при проверка от ТД на НАП по ЗДДС, но не
са състоятелни що се отнася за договорните правоотношения между страните.
Издадените фактури не пораждат задължения, същите само ги обективират.
Неоснователно е и възражението, че на
ответното предприятие Договора не е известен, че такъв в архива на
предприятието не е наличен и пр., тъй като видно от цитирания по – горе Анекс,
неоспорен от ответника относно истинността му, той е подписан от актуалния
представител на търговеца.
По делото не е спорно
изпълнението на задълженията на ищеца по договора за търговско представителство
от 13.08.2007г., нито липсата на изпълнение от страна на ответника, както и
размерът на задължението – 2500лв. месечно. Не се твърди и не се установява посочения
договор, сключен между страните да е развален или прекратен. Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал.1, предл.І-во ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението, поради което съдът приема за
установено вземането на ищцовото дружество срещу
предприятието ответник, както то е предявено за установяване между тях. Не е установено по делото плащане в полза на ищцовото дружество, като търговски представител на
ответното предприятие, на договорено възнаграждение в размер на 2 500.00 лв. месечно, платимо в срок до 15 дни
след изтичането на текущия месец, поради което е налице неизпълнение на това
договорно задължение, поето от ответното дружество за месеците януари, февруари, март, април, май,
юни, юли, август 2009г., възлизащо общо
на 24 000.00 лева с включен ДДС,
отразено във фактура № 63/13.12.2010г., издадена от ищцовото дружество.
Поради
гореизложеното съдът намира, че искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и отправеното искане от ищецът, ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 3230лв., представляващи разноски в
настоящото производство за д.т./480лв./ и адвокатско възнаграждение/2 750лв./.
Реализираните от него разноски в заповедното производство са вече присъдени от
заповедния съд и не могат да бъдат предмет на разглеждане в рамките на
специалното исково производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е
неоснователно, предвид установените в чл. 7, ал. 2 т. 4 и § 2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004год. на ВАдвС
за минималните размери на адвокатските възнаграждения критерии. В случая искът
е оценяем, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС
за оценяеми искове с определен интерес в размер над
10 000лв./каквато е настоящата хипотеза/ минималното възнаграждение за една
инстанция е 930 лева, съответно трикратния размер съгласно § 2 от ДР на
Наредбата е 2 790 лева, поради което и съдът намира, че заплатеното адвокатско
възнаграждение в посочен размер от 2 750лв. не е прекомерно.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че ответникът
ДП
„СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ” – СТРОИТЕЛНО ПОДЕЛЕНИЕ - ВАРНА, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „***”, № 1, представлявано от В*** ДЪЛЖИ
НА ИЩЕЦА „БЯЛА-***, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, кв. „***, вх. 10, ет. 3, ап. 61, представлявано от М***,
сумата
от 24000.00лв./двадесет и четири хиляди лева/, представляващо представляваща
дължимо възнаграждение за месеците януари, февруари,
март, април, май, юни, юли, август 2009г., по договор за търговско представителство, сключен на
13.08.2007г. и фактура № 63/13.12.2010г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявление по
ч.гр.д. № 1194/2011г. по описа на ВРС в съда – 25.01.2011г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА ДП
„СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ” – СТРОИТЕЛНО ПОДЕЛЕНИЕ - ВАРНА, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „***”, № 1, представлявано от В*** ДА
ЗАПЛАТИ НА „БЯЛА-***, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, кв. „***, вх. 10, ет. 3, ап. 61,
представлявано от М***, сумата от 3230,00лв./три
хиляди двеста и тридесет лева/, представляваща сторени в настоящото производство
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд. На
страните да се връчат преписи от решението.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА РЕШЕНИЕТО, заверен препис от
него с отбелязването върху него за датата му на влизане в сила да се докладва
по ч.гр. дело ч.гр.д. № 1194/2011г. на
ВРС, ХXVІ състав=
РАЙОНЕН СЪДИЯ: