Решение по дело №1550/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.25, ал.3 от Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАВ). Образувано е по жалба на дружество „ПАРС 2017“ ЕООД със седалище в [населено място] срещу Заповед № БС-6957/14.08.2024г. за спиране на цялата дейност по търговия с храни на обект – бистро „Илмар“ на адрес [населено място], [улица], издадена от Директора на Областна дирекция по безопасността на храните (ОДБХ) [населено място]. В жалбата се твърди, че по силата на постигнато между дружество „ПАРС 2017“ ЕООД и дружество „ИЛМАР“ ООД последното поело задължение да осигури всякакви разрешения за ползване на обекта, вкл. и такова по чл.23, ал.2 от Закона за храните (ЗХ). Дружество „ИЛМАР“ ООД имало издадено разрешение за регистрация, поради което се твърди, че за обекта имало разрешение. Поради тези причини заповедта се явявала постановена при нарушение на материалния закон и се иска нейната отмяна.

В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по оспорването - Директорът на ОБДХ Бургас, не е взел становище по жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.

Ответникът се представлява от главен юрисконсулт З. Н., която оспорва жалбата.

В срока по чл.149, ал.3 от ГПК пълномощникът на ответника е представил писмени бележки, в които са развити подробни съображения по съществото на спора.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

Дружество „ПАРС 2017“ ЕООД е със седалище в [населено място]. Осъществява търговска дейност – търговия с храни (риба), в бистро „Илмар“ в [населено място], [улица].

По делото е представена първа страница от договор за сътрудничество и съвместна дейност, сключен на 01.06.2022г., между дружество „ИЛМАР“ ООД, ЕИК *********, и дружество „ПАРС 2017“ ЕООД, в който дружествата са декларирали намерението си за сътрудничество, менажиране и осъществяване на стопанска дейност на бистро „Илмар-риба“ в условията на трайно изпълнение в рамките на договорения срок от 01.06.2022г. до 30.09.2024г. и са се споразумели дружество „ИЛМАР“ ООД да осигури материалната база за осъществяване на търговската дейност, както и всички разрешения за ползване и експлоатация на обекта, вкл. от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Не е представен целия текст на договора, както и дали е подписан от представителите на договарящите страни.

На 13.08.2024г. в търговския обект била извършена проверка от трима инспектори при БАБХ, които съставили Констативен протокол № 0014364/13.08.2024г., в който обективирали установяванията от проверката : В заведението имало хора, които консумирали храна, без обектът да е вписан в националния електронен регистър на БАБХ. На проверяващите бил представен описания в предходния абзац договор. Установено било незадоволително състояние на обзавеждането. Протоколът е подписан от проверяващите и от Р. Х. – управител на „ПАРС 2017“ ЕООД.

На 14.08.2024г. срещу дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.23, ал.1 вр. чл.24, ал.1 от ЗХ, затова че извършва дейност по търговия с храни, без обектът да е вписан в публичния национален регистър на бизнес операторите.

Издадено е и наказателно постановление № 47/07.10.2024г. от Директора на ОБДХ Бургас, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева на основание чл.128, ал.1, т.3 от ЗХ. Наказателното постановление е получено на 08.10.2024г. Според изявлението на представителя на ответника, наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в сила. От страна на жалбоподателя не се ангажираха доказателства за друго.

Обжалваният по делото акт е Заповед № БС-6957/14.08.2024г. на Директора на ОДБХ [населено място], с която на основание чл.24, ал.2, т.1 от ЗУАВ е спряна цялата дейност по търговия с храни на обект – бистро „Илмар“, считано от 14.08.2024г., затова че в обекта се извършва търговия в храни, без обектът да е регистриран в националния регистър на БАБХ на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване, с което са нарушени разпоредбите на чл.23, ал.1 вр. чл.24, ал.1 от ЗХ. Заповедта съдържа изрично указание, че може да се обжалва пред АдмС Бургас в 14-дневен срок, както и че обжалването не спира изпълнението.

Заповедта е връчена на „ПАРС 2017“ ЕООД на 19.08.2024г., а жалбата е подадена по пощата на 02.09.2024г., при спазване на 14-дневния срок за обжалване.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

С оспорената заповед е наложена принудителна административна мярка (ПАМ). Заповедта има характер на индивидуален административен акт, оспорването на който се движи по процесуалните правила на АПК, съобразно разпоредбата на чл.25, ал.3 от ЗУАВ. Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания административен акт. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Липсват очертаните в чл.159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

При извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът не установи оспореният акт да е нищожен и да са нарушени изискванията на чл.59 от АПК за форма. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение, срокът и реда за обжалване и подпис на лицето, персонализиращо административния орган. В заповедта се съдържа словесно описание на приетите за установени от административния орган факти и посочване на правното основание за налагането на ПАМ.

Заповедта е издадена при упражняване на делегирани правомощия, съгласно заповед № РД 11-2148/20.09.2023 г. на Изпълнителния директор на БАБХ, с която на основание чл.24, ал.2 от ЗУАВ са оправомощени всички директори на ОБДХ да издават заповеди за спиране на дейността на обект, в който се извършва дейност по агрохранителната верига, когато обектът не е одобрен и регистриран по съответния ред – т.1 от заповедта. Съгласно чл.24, ал.2 от ЗУАВ, ръководителите на съответните ведомства по чл.7, ал.1, в рамките на тяхната компетентност, или оправомощени от тях длъжностни лица издават заповед за спиране на дейността на обект, в който се извършва дейност по агрохранителната верига, когато при осъществяване на официалния контрол и други официални дейности се установи, че обектът не е одобрен или регистриран по съответния ред. В чл.7, ал.1 от ЗУАВ са изброени компетентните органи по смисъла на чл.4 от Регламент (EС) 2017/625, осъществяващи официален контрол и други официални дейности, са, в т.ч. и БАБХ – т.4. Съгласно чл.5, ал.1 от Закона за БАБХ, агенцията се ръководи и представлява от изпълнителен директор. Следователно органът, компетентен да наложи ПАМ спиране на дейността на обект по реда на чл.24, ал.2, т.1 от ЗУАВ, е изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него длъжностно лице, както е в случая.

При проверката по чл.146, т.3 от АПК съдът не установи да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а и от страна на жалбоподателя не се твърдят такива. Управителят на дружеството е присъствал по време на извършване на проверката, представил е доказателства и е подписал протокола, а след връчване на заповедта е упражнил субективното си право да я обжалва.

При проверката по чл.146, т.4 от АПК за съответствие на оспорената заповед с материалния закон съдът установи следното :

Бистрото, дейността на което е спряна, е обект по смисъла на §1, т.10 от ДР на ЗХ, тъй като в него се извършва предприемаческа дейност с цел печалба – предлагане на риба и рибни продукти, като дейността е свързана с който и да било от етапите от производство, преработка и/или дистрибуция на храни, съобразно смисъла на това понятие, според обяснението в §1, т.5 от ДР на ЗХ.

Съгласно чл.23, ал.1 от ЗХ, производство, преработка и/или дистрибуция на храни се извършват след регистрация или одобрение по реда на закона.

Съгласно чл.24 от ЗХ, БАБХ поддържа на интернет страницата си публичен национален регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване.

Според чл.6, § 2 от Регламент (ЕО) 852/2004, всеки оператор на предприятие за храни в частност уведомява съответния компетентен орган по начин, изискван от последния, за всяко предприятие под негов контрол, което извършва дейност по производство, преработка и разпространение на храни, с оглед на регистрацията на всяко подобно предприятие. Съгласно чл.23, ал.2, т.1 от ЗХ, компетентен орган за регистрация за целите на Регламент (ЕО) № 852/2004 е директорът на ОБДХ – по местонахождението на обекта за производство, преработка и/или дистрибуция на храни.

Редът за регистрация е уреден в чл.26, ал.1 – ал.7 от ЗХ. Според чл.26, ал.1, за регистрация на обект за производство, преработка и/или дистрибуция на храни или за производство на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води по Регламент (ЕО) № 852/2004, бизнес операторът подава до съответния компетентен орган по чл.23, ал.2, т.1 или 2 изброени в няколко пункта документи, като според ал.2, т.11, заявлението следва да съдържа и датата на започване на дейността, която не може да бъде по – рано от 14 дни от датата на подаване на заявлението. От посочената разпоредба явства, че бизнес операторът сам определя кога ще започне дейността си и следва да подаде заявлението най – малко 14 дни преди определената дата. Тогава когато компетентният орган установи, че заявлението е основателно, издава заповед по реда на чл.26, ал.7, т.2 от ЗХ за вписване в съответния регистър по чл.24 обекта за производство, преработка и/или дистрибуция на храни за заявените дейности, като действието на регистрацията е безсрочно.

От установените факти и от приложимия закон съдът установи, че в бистро „Илмар“ е била извършвана дейност по производство, преработка и/или дистрибуция на храни, поради което дружество „ПАРС 2017“ ЕООД, като бизнес оператор, е следвало да се подаде заявление по чл.26 от ЗХ за регистрация на обекта в регистъра на обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване. По делото нито се твърди, нито има доказателства дружество „ПАРС 2017“ ЕООД да е подавало заявление по чл.26 от ЗХ, респ. бистрото да е вписано в регистъра по чл.24 от ЗХ. Недоказано е твърдението в жалбата, че в полза на дружество „ИЛМАР“ ООД било издадено разрешение за вписване. Дори и такова вписване да е налице, за да ползва то настоящия жалбоподател, следва да е налице универсално правоприемство по смисъла на разпоредбата чл.26, ал.17 от ЗХ, поставяща изискване дейността в обекта да не е прекъсвана или променяна, както и заявяване на промяна на вписаните обстоятелствата по реда на ал.14 и ал.15.

Напълно несподелими са наведените в жалбата доводи за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. На първо място, по делото не е представен целия текст на договора, сключен между дружеството – жалбоподател и дружество „ИЛМАР“ ООД, и дали договорът е подписан от управителите на дружествата. Дори и такъв договор да е сключен, той е изцяло без правно значение за настоящия спор, тъй като договорът действа само в отношенията между страните, а по отношение на трети лица само в предвидените от закона случаи (чл.21 от Закона за задълженията и договорите). Действие спрямо трети лица, в частност спрямо БАБХ, не е предвидено в закон. Неизпълнението на договора за сътрудничество и съвместна дейност от страна на „ИЛМАР“ ООД не може да се противопоставя срещу акт на административен орган, издаден при изпълнение на неговите властнически правомощия. За дружеството – жалбоподател е отворен пътя за защита на нарушените му права вследствие неизпълнение на договора от страна неизправния му съкотрагент, но по общия исков ред.

Тъй като обектът – бистро „Илмар“, не е вписан в националния регистър по чл.24 от ЗХ, правилно е била наложена ПАМ по реда на чл.24, ал.2, т.1 от ЗУАХ, където е предвидено издаване на заповед за спиране дейността на обекта, в който се извършва дейност по агрохранителната верига, когато при осъществяване на официалния контрол и други официални дейности се установи, че обектът не е одобрен или регистриран по съответния ред. "Агрохранителна верига" са всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни и фуражи съгласно чл.3, §16 от Регламент (ЕО) № 178/2002, както и производството и разпространението на растителен и животински репродуктивен материал, като се вземат предвид и всички аспекти, които имат потенциално въздействие върху безопасността на храните и фуражите и се разглеждат като един непрекъснат процес - §1, т.1 от ДР на ЗУАВ. В случай че се установи, че налице всички условия на чл.24, ал.2, т.1 от ЗУАХ, компетентният орган действа при условията на обвързана компетентност, като чл.26, ал.7 от ЗУАВ допуска кумулиране на мерките по чл.138, §2 от Регламент (EС) 2017/625 с административнонаказателната отговорност.

По изложените съображения, обжалваната заповед се явява законосъобразна, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

По делото не са заявени претенции за разноски.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на дружество „ПАРС 2017“ ЕООД, ЕИК *********, седалище [населено място], [улица], представлявано от управителя Р. Х., срещу Заповед № БС-6957/14.08.2024г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните Бургас.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.