РЕШЕНИЕ
№ 265
гр. Монтана, 11 юни 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, V състав, в публично заседание на 23.05.2019 г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА, при участието на прокурора ГАЛЯ
АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА исково адм.
дело № 110 по описа на АдмС – Монтана за 2019 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл.
1 от ЗОДОВ.
Образувано
е по искова молба на „Т*** “ ООД от гр. Ш*** , ул. „Л*** К*** “ № 1 против Областна
Дирекция на МВР Монтана за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 14693.35 лева, за периода 01.10.2018 г. – 01.01.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба и разноските направени
в производството, същите резултат на отменената, с влязло в сила съдебно
решение по адм.д. № 602/2018 г. на Административен съд Монтана, Заповед за
прилагане на ПАМ № 18-0370-000128 от 01.10.2018 г. на Началник РУП към ОДМВР
Монтана, РУ Вършец. Вредите обосновава с невъзможността от ползване на МПС
влекач „Д*** “ ***, рег.
№ С*** , същото предмет на лизингов договор, за което е наложена ПАМ – временно
спиране от движение за срок от три месеца и за който период са заплащани
Гражданска отговорност, Каско, лизингови вноски и паркинг. В съдебно заседание
и писмена защита адв. И.М., поддържа иска и счита, че незаконосъобразното
лишаване от право на ползване на определена вещ винаги съставлява вреда.
Заповедта за прилагане на ПАМ, която е отменена като незаконосъобразна е
единствената причина ищцовото дружество да не може да ползва автомобила или
издадената Заповед пряко и непосредствено води до лишаване от правото на
ползване, без да има друго събитие, прекъсващо тази причинно-следствена връзка.
Лизинговите вноски се дължат именно с цел МПС да се ползва по предназначение,
за което дружеството е било възпрепятствано.
Ответната
страна - Областна Дирекция на МВР Монтана, в отговор на исковата молба /л. 57/
оспорва исковата претенция. Навежда съображения, че плащанията извършени от
дружеството във връзка със сключените договори за лизинг, застраховки „ГО“ и
„Каско“ не са в резултат на издадената и отменена Заповед за налагане на ПАМ. По
отношение на заплатените суми за паркинг, счита че същите също са резултат от
сключени договорни отношения и нямат връзка с издаването на отменената Заповед
за прилагане на ПАМ.
Окръжна
прокуратура - Монтана, чрез прокурор Г*** Александрова дава писмено заключение
за отхвърляне на исковата претенция, като неоснователна. Счита, че основанието
за заплащане на вноските по лизинг на автомобила и застраховките са съответните
сключени от дружеството договори, а сумите не са възникнали в резултат на
издадената заповед. Тези суми биха били дължими независимо дали МПС се ползва
или е спряно от движение.
Съдът, след
преценка на представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0370-000128 от
01.10.2018 г. на Началник РУП към ОДМВР Монтана, РУ Вършец, на основание чл.
171, т. 2, б. „н“ от ЗДвП на Г*** Т*** З*** , гр. С*** е наложена ПАМ –
временно спиране от движение на МПС влекач „Д*** “ Х***, рег. № С*** за срок от три месеца и е
иззето СРМПС № *********. С влязло в сила на 30.01.2019 г. Решение № 40 по адм.д.
№ 602/2018 г. на Административен съд Монтана, Заповедта за прилагане на ПАМ е
отменена.
Съгласно
СР част I № ********* на МПС с рег. № С***
, собственик на описаното МПС е „Т*** Х*** Р*** “ ЕООД. Последното дружество сключва
договор за оперативен лизинг с „Т*** “ ООД, гр. Ш*** и с приемо-предавателен
протокол от 23.02.2017 г.,в качестовто си на лизингодател предава МПС на „Т*** “
ООД, гр. Ш*** , който е с качество на лизингополучател. /л. 7-9 от приложеното административно дело/
По
делото са приложени още фактури за заплащане на лизинговите вноски за периода
23.10.2018 г. – 22.01.2019 г., фактура за платен паркинг в гр. Лозен, общ.
Столична от дата 31.12.2008 г., сметка за платена полица „ГО“, считано от 15.02.2018
г. до 14.02.2019 г., писмо до ищцовото дружество от С*** А*** за датата на
премиите по застрахователни полици по извършено смесено застраховане,
извлечение от ТР и РЮЛНЦ за общия статус на „Т*** “ ООД, гр. Ш*** .
При така установената фактическа обстановка,
Административен съд-Монтана, намира от правна страна следното:
Съдът
намира исковата молба за процесуално допустима, предвид изискването на чл. 204,
ал. 1 от АПК. Същата е предявена след приключване на надлежно проведено
производство по оспорване на издаден административен акт – Заповед за прилагане
на ПАМ № 18-0370-000128 от 01.10.2018 г. на Началник РУП към ОДМВР Монтана, РУ
Вършец. Последната е отменена с влязло в сила на 30.01.2019 г. съдебно Решение по
адм.д. № 602/2019 г. на Административен съд Монтана.
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
гражданите и юридическите лица, произтичащи от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод
изпълнение на административна дейност. Исковете се разглеждат по реда на чл.
203 и сл. АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ – Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице.
За да
бъде реализирана успешно отговорността предвидена в ЗОДОВ, ищецът следва да
установи следните материалноправни предпоставки, а именно: наличие на
незаконосъобразен акт, респ. действие или бездействие на орган или длъжностно
лице; същите да са при или по повод изпълнение на административна дейност;
вреда и причинна връзка между вредата и съответният акт/действие/бездействие.
Исковата
молба, въпреки че е подадена от лице, което не е адресат на отменения, като
незаконосъобразен, акт, негови права като правото да ползва МПС спряно от
движение, пряко са засегнати от нейното издаване. Искът е насочен срещу
надлежен ответник по смисъла на чл. 205 от АПК – юридическото лице на органа,
издал незаконосъобразният административен акт.
Страните
не спорят по първите две предпоставки, а именно: наличието
на незаконосъобразен акт, издаден при и по повод упражняване на властнически
законови правомощия от административен орган – Началник РУП към ОДМВР Монтана,
РУ Вършец, който е отменен с влязло в сила съдебно решение.
По
отношение на третата и четвъртата предпоставка – претърпяна вреда и причинна
връзка с отменения акт, настоящият състав намира, че заплащането
на Гражданска отговорност, лизингови вноски и паркинг, респ. твърденията за
заплащане на Авто Каско, не представляват имуществена вреда за дружеството.
Основание за извършване на изброените плащания са сключени договори /било
писмени или при устно договаряне/ между дружеството и други правни субекти,
свободно встъпили в търговски взаимоотношения, върху които издадената Заповед
за ПАМ не се отразява, по начин, че да създава нови плащания, които са извън
договорените.
Ползването,
респ. неползването на МПС е въпрос, който не е скрепен със санкция по сключения
договор за лизинг, поради което от същия не може да се извлече вреда от
търсения характер, т.е. лизинговите вноски са дължими и в двата случая, както
при ползване, така и при неползване от страна на лизингополучателя. Само по
себе си неползването на дадено МПС, в определен период от време, не води до
настъпването на вреди с характер на претендираните. Обстоятелството, че с
издаването на Заповедта дружеството не е имало възможност да ползва посоченото
МПС по предназначение е въпрос различен от дължимите по сключените договори
лизингови вноски като същевременно би могло да представлява вреда от друг вид и
характер.
Липсата
на установена вреда от търсения вид и характер, е пречка да се търси причинна
връзка между нея и издадения и отменен акт. Дори да се приеме, че заплащането
на лизинговите вноски представляват вреди за дружество поради неползване на
МПС, то същите не са в пряка причинна връзка с издадената Заповед, каквато
връзка изисква законодателят. Същата е опосредена от сключения граждански
договор за лизинг, който не скрепява със санкция евентуалното неползване на
МПС, въпреки че същият е сключен с цел такова ползване. Издаването на
отменената Заповед за ПАМ не се отразява върху поетите, по вече сключения от
дружеството договор за лизинг, задължения, тъй като въпросът за ползването,
респ. неползването на влекача е ирелевантен за дължимостта на лизинговите
вноски. Неползването в тази връзка има последици от друг характер, не и такива
свързани със заплащане на дължимите вноски по този договор. Отменената Заповед
няма пряко отношение към изпълнението на поетите задължения по сключения от
дружеството договор за лизинг, респ. не е довела до заплащането на неустойка
или до друг непредвиден по този договор разход, който поради това да е в пряко
следствие от временното спиране от движение на МПС, в резултат на издадената
Заповед за ПАМ.
По
отношение на твърденията за заплащане на премии по сключена застраховка „ГО“,
то от една страна – такива плащания от страна на ищцовото дружество не се
представят, а от друга действително нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ предвижда,
че договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което
е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.
Тази регламентация, обаче, навежда единствено на извода, че за срока, в което МПС
е временно спряно от движение, задължените по закон лица не дължат заплащане на
такава застраховка по силата на самия закон. Заплащането на нещо, което не е
дължимо и то по силата на закона, не може да бъде вменено в отговорност на
трето лице, в случая държавата, респ. същото да се счита за вреда, която
подлежи на обезщетение. Обезщетението по ЗОДОВ изключва заплащането на вреди,
които са следствие на неправилно упражняване на законови права.
По
отношение на претендираните вреди от заплатени премии за Авто Каско, то по
делото липсват такива доказателства - както за договаряне, така и за заплащане
на този вид застрахователна премия. Представените доказателства са единствено
за заплатени лизингови вноски за периода 23.10.2018 г. – 22.01.2019 г., който
период същевременно дори не съответства на исковия. Дори да се приеме наличието на такива, то основанието
на това задължение е опазване на самото МПС от различни рискове като кражба,
природно бедствие и др., без да е обвързано с правото на ползване.
По
отношение на претендираната сума за заплатен паркинг, следва да се има предвид,
че липсват каквито и да са доказателства, обвързващи заплащането на този вид
услуга с отменената Заповед за прилагане на ПАМ. В тази връзка от съставения на
01.10.2018 г. АУАН, когато са иззети СРМПС и СУМПС на водача, е видно, че
въпросното МПС се е движило в района на РУ Вършец, поради което не става ясно основанието
за неговото придвижване до гр. Лозен, общ. Столична. Следва да се има предвид,
че МПС е имало процесуалната възможност със съставения АУАН да се придвижи до
място за съхранение, което да съвпада с неговото домуване, аргумент от чл. 172,
ал. 1, вр. с ал. 2, т. 1 и т. 5, ал. 4 и ал. 7, чл. 140, ал. 1 и чл. 157, ал. 6
от ЗДвП. В тази връзка и Заповедта за налагане на ПАМ е връчена на 20.11.2018
г., който период от време е напълно достатъчен за транспортирането му до това
място.
При
така събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият
състав счита, че в това производство ищецът не доказа по безспорен и
категоричен начин всички кумулативно изброени в чл. 1 от ЗОДОВ предпоставки, необходими
за успешното реализиране на търсената от него отговорност, поради което искът
му остава неоснователен.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искова молба на „Т*** “ ООД от гр. Ш*** , ул. „Л*** К*** “ № 1
против Областна Дирекция на МВР Монтана за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 14693.35 лева, за периода 01.10.2018 г. –
01.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба и разноските направени в производството, представляващи обезщетение в
резултат на отменена, с влязло в сила съдебно решение по адм.д. № 602/2019 г.
на Административен съд Монтана, Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0370-000128 от
01.10.2018 г. на Началник РУП към ОДМВР Монтана, РУ Вършец.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез Административен съд-Монтана пред
Върховен административен съд-С*** в 14 дневен срок от съобщението до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: