РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Силистра, 17.06.2021 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на осми юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 80 по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят Д.Р.С., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, сезира съда с искане за отмяна на заповед № 21-1099-000153 / 12.03.2021 г., издадена от началник на група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Силистра, с доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон.
Ответникът – началник на група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Силистра – оспорва жалбата.
Съдът прие за установено следното:
С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 359443 / 11.03.2021 г., съставен от длъжностно лице на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Силистра, е констатирано, че на 11.03.2021 г., в 12,42 ч., в гр. Силистра, бул. „Македония“, е било осъществено управление на лек автомобил „БМВ X5“, ***, със затъмнени челно / странични стъкла, ограничаващи видимостта на водача към пътя, с което е нарушен чл. 105, ал. 2 ЗДвП.
Въз основа на гореописания акт за установяване на административно нарушение и съдържащите се в него констатации ответникът е издал обжалваната заповед № 21-1099-000153 / 12.03.2021 г., с която, на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ ЗДвП, е приложил прямо жалбоподателя принудителна административна мярка, изразяваща се във временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността. В заповедта се съдържа също така отбелязване, съгласно което от жалбоподателя е отнето свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № ***.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. „а“ ЗДвП, една от хипотезите на принудителната административна мярка, изразяваща се във временно спиране от движение на пътно превозно средство до отстраняване на неизправността, се свежда до техническа неизправност на превозното средство. Реализацията на тази законова хипотеза се доказва от гореописания АУАН, който се ползва с обвързваща материална доказателствена сила (чл. 189, ал. 2 ЗДвП), необорена в настоящото производство. С оглед на това, обжалваната заповед се явява материално законосъобразна. Същата е издадена в писмена форма и съдържа надлежно оформено фактическо и правно основание, както и всички останали реквизити, изисквани от закона. Доколкото цялото производство пред ответника се изчерпва с издаването на заповедта, не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не се установява със заповедта да са преследвани цели, различни от законоустановените. Нейният автор е компетентен орган, надлежно овластен със заповед по по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, видно от документите, съставляващи л. 9 – 11 от делото. Следователно по отношение на оспорената заповед не са налице основанията за отмяна по чл. 146 АПК.
Неоснователни са изложените в жалбата доводи. 1/ Действително в разпоредителната част на оспорената заповед не е индивидуализирано моторното превозно средство, което се спира временно от движение. Касае се за непълнота, която обаче би могла да бъде отстранена единствено по реда на чл. 62, ал. 1 АПК. Това означава, че нейното отстраняване не може да се търси по реда на обжалването. Поради тази причина пълната воля на административния орган трябва да се извлече от мотивите на атакувания административен акт, в които се съдържа следната фраза: «[...] спира се от движение лек ав-л "БМВ X5" *** [...]». Цитираната фраза дава изчерпателен отговор на въпроса за предмета на процесната принудителна административна мярка, поради което не може да се възприеме аргументът на жалбоподателя, че непълнотата на разпоредителната част е равнозначна на липсата на заповед за прилагане на принудителна административна мярка. 2/ Дори да се възприеме за вярно твърдението на жалбоподателя, че към днешна дата процесната техническа неизправност не е налице, това не би могло да обоснове съществуването на предявеното с жалбата потестативно право на отмяна. Защото, съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, материалната законосъобразност на оспорения административен акт се преценява към момента на издаването му, а не към момента на приключване на устните състезания пред съда, освен ако се касае за нови факти с ретроактивно действие (чл. 142, ал. 2 АПК). Такова ретроактивно действие обаче не настъпва при последващо отстраняване неизправността на моторното превозно средство, поради което не би могло да се приеме, че обсъжданият административен акт подлежи на отмяна с обратна сила на основание факт, следващ по време издаването на акта.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. посл. АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Р.С., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, срещу заповед № 21-1099-000153 / 12.03.2021 г., издадена от началник на група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра.
Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 във вр. с ал. 1 ЗДвП.
СЪДИЯ: