Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Сливен, 27.05.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН САНДУЛОВ
Мл.с.СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
при секретаря М. Т., като
разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 199 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение № 9/13.02.2019
г. по гр.д.№ 97/2018
г. на Котелски районен съд, с което съдът е обявил за окончателен сключения на
25.12.2007 г. между Ц.Т.Х., действаща чрез пълномощника си Д.Г. М., като
продавач и Н.Б.Н. като купувач, предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, по силата на който Ц.Х. се задължила да прехвърли на Н.Н.
собствеността върху следните недвижими горски имоти, възстановени с Решение №
ПРЗЗ от 22.12.2007 г. на ОСЗ- Котел, а именно:
1.
Имот с № 000373, по картата на възстановена собственост в землището на
с. Стрелци, с площ от 237,834 дка, представляващ дървопроизводителна горска
площ, за който имот е изготвена скица № Ф39494/04.04.2008 г. и
2.
Имот № 092001 по картата на възстановената собственост в землището на
с. Стрелци, с площ от 41,266 дка, представляващ широколистна гора в местността
„Алчак“, за който имот е изготвена скица № Ф39493/04.04.2008 г.,
С решението Н.Н. е осъден да
заплати по сметка на Община Котел сумата от 699лв., представляваща 2.6 % данък
върху стойността на придобитото имущество по ЗМДТ и Наредбата за определяне
размера на местните данъци на територията на Община Котел, както и да заплати
по сметка на съдебната власт сумата от 295,69 лв., представляваща нотариални
такси.
Въззивната жалба е подадена от ответника в
първоинстанционното производство Ц.Т.Х., ЕГН **********,***, чрез процесуалния
й представител адв. Х..
Въззивниците – ищци в
първоинстанционното производство, основават твърденията си за порочност на
постановения от СлРС акт, на следното:
В жалбата си процесуалният представител на въззивницата релевира
оплаквания, че първоинстанционното решение е недопустимо поради отвод за
присъдено нещо, тъй като между същите страни, със същия предмет и въз основа на
същите правопораждащи факти е водено дело 531/2012 г. на КРС, в което с
решението си съдът е отхвърлил иска. Наведени са твърдения, че
първоинстанционния съд не бил обсъдил нито доказателствата, нито възраженията
на страната и делото било на практика без мотиви. Твърди се, че събраните
доказателства опровергавали представителната власт на Д. М., но съдът
неправилно нито е взел отношение по тях, нито се е произнесъл по възражението
за употребените копия в процеса. На следващо място се изтъква, че съдът не е
обсъдил и възражението за изтекъл давностен срок за предявяване на иска.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок, не
е постъпил отговор на въззивната жалба.
В с.з., въззивницата Ц.Т.Х., редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Адв. Х.
изпраща писмено становище, в което заявява, че поддържа жалбата по изложените в
нея доводи. Прави искане за обезсилване или отмяна на решението и присъждане на
разноски. Представя писмена защита.
Въззиваемите М. П.В. и В.Д.М., редовно
призовани, не се явяват, представляват се от адв П.. Той оспорва въззивната
жалба, а по същество в писмените си бележки твърди че жалбата е бланкетна, оспорва доводите изложени в нея
и подчертава наличието на всички материалноправни предпоставки за уважаването
на предявения иск и на иск по чл. 135 от ЗЗД.
Пред настоящата инстанция не
се събраха допълнителни доказателства.
Въззивният
съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260
и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания
акт съд.
Съдът извърши служебна проверка
на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното
съдебно решение е валидно, но с оглед обхвата на обжалването, същото е недопустимо.
При извършване на проверката
за наличие на положителните и отсъствие на отрицателните предпоставки за
правото на иск, въззивната инстанция намира, че решението е постановено при
наличие на отрицателна предпоставка за правото на иск, а именно влязло в сила
решение по същия спор между същите страни. В Решение № 60/27.08.2015 г. по гр.
д. № 531/2012 г. по описа на КРС, съдът
се е произнесъл по отношение на обявяването за окончателен на предварителен
договор, сключен на 25.12.2007 г. между Ц.Т.Х., действаща чрез пълномощника си Д.Г. М.,
като продавач и Н.Б.Н. като купувач, предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот, по силата на който Ц.Х. се задължила да прехвърли на Н.Н.
собствеността върху следните недвижими горски имоти, възстановени с Решение №
ПРЗЗ от 22.12.2007 г. на ОСЗ- Котел, а именно:
1.
Имот с № 000373, по картата на възстановена собственост в землището на
с. Стрелци, с площ от 237,834 дка, представляващ дървопроизводителна горска
площ, за който имот е изготвена скица № Ф39494/04.04.2008 г. и
2.
Имот № 092001 по картата на възстановената собственост в землището на
с. Стрелци, с площ от 41,266 дка, представляващ широколистна гора в местността
„Алчак“, за който имот е изготвена скица № Ф39493/04.04.2008 г., като е отхвърлил иска, тъй като е счел че договорът
е сключен без представителна власт и не обвързва продавача. В последния абзац
на мотивите е посочено, че недвижимият имот не се намира в патримониума на
продавача. Исковата
молба е била подадена от цесионерите по договор за цесия от 21.08.2012 г., в
който Н.Н. продал на въззиваемите вземането си по предварителния договор.
От гореизложеното е видно,
че атакуваното в настоящото производство решение е постановено при пълен
субективен и обективен идентитет на спорното право и основанието за възникването
му с предходно постановено и влязло в сила решение. Страните са едни и същи и
по двете дела – обещателят по предварителния договора Ц.Т.Х., ЕГН **********,***, в качеството и на
ответник и
частните правоприемници на купувача Н.Б.Н. - М. П.В., ЕГН **********,*** и В.Д.М., ЕГН **********,*** в качеството им
на ищци. Един и същ е и правопораждащия
факт, а именно правата се черпят въз основа на същия предварителен договор. Влязло в сила съдебно решение е абсолютна процесуална
пречка по смисъла на чл.299 , за
предявяване на нов иск, когато има идентитет между страните, основанието и
петитума на исковете по двете дела. В настоящото дело сме изправени пред точно
такава хипотеза.
Изключение от нея практиката на върховната инстанция
намира, когато след влизането на решението в сила са настъпили нови
правопораждащи или правоизменащи факти, които могат да доведат до промяна не
само на изхода по делото, но и променят основно претенцията. Въвеждат се в
настоящото производство като такъв факт успешно проведеният Павлов иск, с който
е обявена за частично недействителна спрямо правоприемниците на купувача по
предварителния договор, разпоредителната сделка на обещателя и съгласно постановките на ППВС № 1/65, кредиторът по
предварителния договор може да реализира вземането си с предявяване на иск по
чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Това би било
резонно, ако искът по 19 ал. 3 от ЗЗД
по предходното дело е отхвърлен на това основание, тъй като има обстоятелство,
което се явява релевантно и изменя спорното право. В случая обаче спорното
право е било отречено на друго основание.
Съдът в първото по време решение е приел, че предварителния договор е
негоден да породи търсените от ищеца последици, тъй като е сключен без представителна
власт. По отношение на това основание не са настъпили никакви правопораждащи
или правоизменящи факти след влизане в сила на решението, които да се вземат
предвид при ново предявяване на иск. Напротив, на практика с второто решение по
същия спор се е стигнало до ревизирането на мотивите и крайния извод по едно
влязло в сила решение, което е недопустимо по силата на чл. 299 от ГПК.
Независимо дали първото решение е постановено при непълнота на доказателствата,
при правилни или грешни изводи, те са
били стабилизирани при влизането в сила на решението. Влязлото в сила решение се ползва със сила на присъдено нещо, т.е. то е
задължително за страните и за техните наследници и правоприемници, за съда,
който го е издал, и за всички други съдилища и учреждения в страната.
Разрешеният с влязло в сила решение спор не може да бъде пререшаван. Това е
гаранция за стабилитет на решението и в отношенията между субектите.
Тъй като отводът за сила на пресъдено нещо е абсолютна процесуална
предпоставка, съдът следи за нея служебно и при установяването й е длъжен да
прекрати делото поради недопустимост на исковата претенция, то решението на
Котелския районен съд следва да се обезсили и производството по делото да се
прекрати.
В тази връзка съдът следва да присъди разноски в полза на Ц.Т.Х. -
ответницата по първоинстанционното производство, които същата доказва да е
направила в размер на 900 лв. по договор за правна защита и съдействие от
08.05.2018 г. и депозити за вещи лица в
размер на 200 лв.
Следват ищците да бъдат осъдени да довнесат държавна такса за
първоинстанционното производство в размер на 191,80 лв., тъй като общата
държавна такса на иска е 291,80 лв., която е изчислена на основание чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, във вр. с
чл. 71, ал.2 вр. с чл. 69, ал.1 т. 2 от ГПК, като от нея в първата инстанция са
внесени 100 лв.
Във въззивната инстанция право на разноски възниква за въззивницата Ц.Т.Х.,
която доказва направени такива в размер на 145,90 лв. за дължима държавна такса
(чл. 18, ал.1 от ГПК). Внесената до размера на 200 лв. държавна такса се явява
недължима.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 9/13.02.2019 г. по гр.д.№ 97/2018
г. на Котелски районен съд, като НЕДОПУСТИМО поради отвод за сила на пресъдено
нещо.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 97/2018 г. по
описа на КРС като НЕДОПУСТИМО
ОСЪЖДА М. П.В., ЕГН **********,*** и В.Д.М., ЕГН **********,*** да заплатят по
сметка на РС Котел сумата от 191,80 лв.,
представляваща държавна такса за първата инстанция.
ОСЪЖДА М. П.В., ЕГН **********,*** и В.Д.М., ЕГН **********,*** да заплатят Ц.Т.Х.,
ЕГН **********,*** сумата от 1100 лв.
разноски и адвокатско възнаграждение от първата инстанция, както и сумата от 145,90 лв. – представляваща разноски за
въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.