Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 19. 11. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в.
гр. д. № 9480 по описа на Софийския
градски съд за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на постъпила жалба от ответника в първоинстанционното производство Е.Т.П., ЕГН **********, адрес ***, ж. к.
„**********, съдебен адрес ***, Търговски дом, офис 140, (въззивник) чрез особения
представител адвокат А.В. срещу решение № 130880, постановено на 24. 06. 2020 г. от Софийския
районен съд, 145-и състав, по гр. д. № 77013 по описа за 2018 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение първоинстанционният съд е признал за
установено съществуването на вземания за лизингови вноски, застрахователни
премии и неустойка за забавено плащане на лизингова вноска на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 345, ал. 1 и ал. 2 от Търговския закон ТЗ) и чл. 92 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Всеки един от исковете е с цена под
5 000 лева.
Въззивникът твърди, че обжалваното
решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при
съществени процесуални нарушения, свързани с необсъждане на възраженията на
ответника. Поддържа, че нотариалната покана, с която според ищеца е било поискано
плащане на дължими ликвидни неплатени задължения и с която е бил прекратен
договорът за финансов лизинг, не е връчена по установения ред. Оспорва извода
на районния съд, че е без значение кога точно е прекратен договорът за лизинг.
Иска от въззивния съд да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Претендира на особения му представител да бъде определено и присъдено
възнаграждение във въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното
производство „Е.А.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, р-н „Искър“,
бул. „Христофор Колумб“ - сграда „**********, ет. * (въззиваемо
дружество). С писмено изявление за разглеждането на делото от въззивния съд
заявява, че оспорва въззивната жалба. Твърди, че обжалваното решение е
допустимо, обосновано и правилно. Поддържа, че първостепенният съд правилно и
обективно е установил и възприел фактическата обстановка по делото, като въз
основа на нея е изградил валидни и обосновани правни изводи.
Софийският градски съд, след като прецени твърденията на страните и
събраните доказателства, направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от заинтересовано лице чрез надлежно назначен
процесуален представител. В тези случаи държавна такса не се внася при
подаването на въззивната жалба (т. 7 от Тълкувателно
решение № 6 от 2013 г. по тълкувателно дело № 6 от 2012 г., ОСГТК на ВКС). При
това положение жалбата е редовна и допустима.
При служебна проверка въззивният съд
приема обжалваното решение за валидно и допустимо. Относно правилността му в
обжалваната част и с оглед на твърденията във въззивната жалба за неправилност
на дадената от първостепенния съд правна квалификация приема следното.
Предмет на делото са обективно съединени
искове за установяване на съществуването на вземания, свързани с договор за
лизинг. В тежест на ищеца е да докаже сключването на валиден договор за
финансов лизинг между страните и уговарянето на неустойка за забавено
изпълнение по него, предаването на лизинговата вещ и настъпването на
изискуемостта на лизинговите вноски и застрахователните премии в съответните
размери. В тежест на ответника е да докаже плащане на лизинговите вноски и
застрахователните премии.
Страните не оспорват изводите на
първостепенния съд, а и от събраните по делото доказателства се установява, че
те са сключили договор за финансов лизинг № 01019417/00001/16. 02. 2017 г.
(договорът за лизинг), по силата на който въззиваемото дружество – ищец е
придобило и предало на въззивника – ответник следната вещ: моторно превозно
средство марка и модел „Фиат Кубо“, шаси номер ZFA22500000291952,
двигател номер 350A10006934859 (лизингова вещ).
Въззивникът – ответник е поел задълженията да заплати 36 месечни лизингови
вноски в размер на по 190 евро и 29 евроцента без ДДС, съответно да заплаща на
въззиваемото дружество – ищец застрахователните премии по сключените
застрахователни договори спрямо лизинговата вещ (т. 13. 1 от общите условия към
договора за лизинг). Не се спори и по делото се установява също така и
сключването на два застрахователни договор във връзка с лизинговата вещ:
застрахователен договор за „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
(застрахователна полица № BG/07/117000573541
към „З.Д.Е.“ АД) и застрахователен договор „Каско на МПС“ (застрахователна
полица № 00500100189967 към „З.Д.Е.“ АД). Страните не спорят, а и от представения
по делото приемо-предавателен протокол следва да се приеме за установено, че
лизинговата вещ е била придобита и предадена от въззиваемото дружество – ищец
на въззивника – ответник. Освен това страните не спорят, а и от допуснатата от
първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза се установяват размерите
на незаплатените по цитираните договори лизингови вноски, съответно
застрахователни премии.
Спорът между страните във въззивното
производство е свързан с обстоятелството дали нотариалната покана за плащане на
изискуеми лизингови вноски в размер на 2 311 лева и 7 стотинки и други
дължими плащания, както и съдържаща едностранно изявление за прекратяване на
лизинговия договор (л. 93 от исковото производство на районния съд), е била надлежно връчена.
Въззивният съд приема, че направеното с
въззивната жалба оспорване на надлежното връчване на въпросната нотариална
покана няма връзка с правилността на извода на районния съд за настъпването на
изискуемостта на лизинговите вноски и застрахователните премии. Това е така,
защото, видно от договора за лизинг и застрахователните договори, за
лизинговите вноски и застрахователните премии са били уговорени срокове на
определени дни за изпълнение (тези дни са посочени в погасителния план към
договора за лизинг; според т. 13.1 от общите условия към договора за лизинг
застрахователните премии се заплащат съгласно изискванията на общите условия,
тоест техните падежи съвпадат с падежите на лизинговите вноски). При това
положение отправянето на покана не е условие за настъпването на изискуемостта
на вземанията за лизингови вноски и застрахователни премии. Изискуемостта
настъпва без покана на датата на съответните падежи. Връчването на нотариалната
покана е от значение единствено за прекратяването на договора за лизинг, не и
за изискуемостта на претендираните вземания за лизингови вноски и
застрахователни вноски, която е настъпила преди това съответно на уговорените
срокове. В този смисъл правилно районният съд е приел възражението на ответника
за връчването на нотариалната покана за ирелевантно, като въззивният съд също
приема съответното възражение във въззивната жалба за ирелевантно.
С оглед на лаконичността на подадената
чрез особения представител въззивна жалба осъществяваната въззивна проверка
следва да се ограничи до гореизложеното (чл. 269, изр. второ ГПК). Обжалваното
решение следва да бъде изцяло потвърдено като правилно.
Разноски. При този изход
на делото следва да бъдат присъдени разноски въззивното производство. Поради
липсата на направена претенция за разноски от страна на въззиваемото дружество
във въззивното производство, макар и да са налице данни за сторени от него
разноски във въззивното производство (депозит за възнаграждение на особения
представител на въззивника в размер на 211 лева), в негова полза разноски все
пак не следва да се присъждат.
От друга страна, тъй като държавна такса
по въззивната жалба не е била предварително внесена (т. 7 от Тълкувателно решение № 6 от 2013 г. по
тълкувателно дело № 6 от 2012 г., ОСГТК на ВКС) и предвид цялостната
неоснователност на въззивната жалба, въззивникът трябва да бъде осъден да внесе
съответната държавна такса в полза на Софийския градски съд.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение № 130880, постановено на 24. 06. 2020 г. от Софийския районен съд, 145-и състав, по гр. д. № 77013 по описа за 2018 г.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс Е.Т.П., ЕГН **********,
адрес ***, ж. к. „**********, да внесе по платежна сметка на Софийския градски
съд сумата в размер на 54 лева и 86
стотинки – държавна такса за разглеждането на въззивната жалба.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.