№ 3065
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20241100504748 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца Д. С. В. срещу решение №
1954/06.02.2024г., постановено по гр. дело № 16435/2023г. по описа на СРС, 123-и
състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника „Бул Био - НЦЗПБ“ ЕООД
иск по чл. 223, ал. 3 КТ, вр. чл. 57, ал. 1 КТ, за сумата 7 000 лева, представляваща
обезщетение в размер на пет работни заплати от общо седем такива при прекратяване
на трудовия договор поради придобито от В. право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Жалбоподателят намира, че атакуваното съдебно решение било
незаконосъобразно и неправилно. Първоинстанционният съд не обсъдил същинското й
оплакване, а именно как била пенсионирана. Заповед № 23/28.06.2021г. не била
изпълнявана фактически. Същата била издадена само формално, което се установявало
от сключения на следващия работен ден трудов договор № 3/04.01.2022г. и
допълнително споразумение към него от 28.06.2022г. По този начин фактически
трудовото й правоотношение продължило, служителят бил запазен на работа, но бил
постигнат резултат умишленото му лишаване от право на последващо обезщетение по
чл. 222, ал. 3 КТ в пълния му полагаем се размер. Реалното прекратяване на трудовото
й правоотношение станало със заповед № 20/20.12.2022г., когато ищецът имала
натрупан при ответника трудов стаж 10г. и 2м., предвид на което й се полагало
1
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 брутни заплати.
Ответникът „Бул Био - НЦЗПБ“ ЕАД (с предишно наименование и
правноорганизационна форма „Бул Био - НЦЗПБ“ ЕООД), в срока по чл. 263, ал. 1
ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
По делото било установено, че трудовото правоотношение с ищеца, възникнало от
трудов договор № 148/05.10.2012г., било прекратено считано от 01.01.2022г., поради
придобито от нея право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – чл. 328, ал. 1, т. 10
КТ, за което работодателят издал заповед № 27/23.12.2021г. Към датата на
прекратяването на трудовото правоотношение между страните били налице
предвидените в КСО предпоставки – придобито право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст. На преценката на работодателя било да упражни ли правото на уволнение на
това основание или не, предвид на което уволнението било законосъобразно. Към
посочената дата – 01.01.2022г. ищецът имала в предприятието на работодателя трудов
стаж от 9г., 2м. и 24 дни и при липса на предпоставките за изплащане на обезщетение
по чл. 222, ал. 3 КТ в по-голям размер, правилно на ищеца било изплатено
обезщетение в размер на 2 брутни заплати. Обстоятелството, че след това започнала
работа при същия работодател било без правно значение и за нея не възникнало право
на повторно изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяването на
последващото й трудово правоотношение с ответника. Отделно искът не бил доказан и
по размер. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на
въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира
следното:
В сезиралата съда искова молба, уточнена с молба от 18.04.2023г., ищецът Д. С.
В. излага, че в периода от 08.10.2012г. до 31.12.2022г., общо 10г. и 2м. работила при
ответника без прекъсване. През м.12.2021г. работодателят й връчил заповед за
пенсиониране, поради наличните условия за това. По нейна молба, за да направи 10г.
трудов стаж, на следващия работен ден – 01.01.2022г., със заповед на работодателя,
била отново назначена и трудовото й правоотношение между двата трудови договора
продължило без прекъсване. На 20.01.2022г. работодателят й превел обезщетение по
чл. 222, ал. 3 КТ в размер на две заплати. Намира същото за неправомерно, понеже
трудовото правоотношение продължило и тя натрупала при ответника стаж повече от
10 години. Позовава се на нормата на чл. 222, ал. 3 КТ и на КТД в ответното
2
дружество и твърди, че за работодателя й възникнало задължение за заплащане на
обезщетение в размер на 7 брутни заплати. Ищецът претендира сумата 7 000 лева,
представляваща неплатената й разлика от 5 брутни заплати, ведно със законните лихви
от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.03.2023г. до окончателното
погасяване.
Ответникът „Бул Био - НЦЗПБ“ ЕАД (с предишно наименование и
правноорганизационна форма „Бул Био - НЦЗПБ“ ЕООД) в срока по чл. 131 ГПК
депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен.
Към прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ
ищецът имала 9г., 2м. и 24 дни трудов стаж при ответника, предвид на което
работодателят й изплатил обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 2 брутни
заплати. Впоследствие на 04.01.2022г. бил сключен нов трудов договор с ищеца. Към
тази дата ищецът вече била упражнила правото си по чл. 222, ал. 3 КТ, и при
последващото прекратяване на трудовото правоотношение между страните нямала
право на повторно обезщетение на това основание. Сочи съдебна практика. При
всички положения релевантна за обема на отговорността на работодателя по чл. 222,
ал. 3 КТ била датата, на която ищецът придобила правото на пенсия поради
осигурителен стаж и възраст. Моли съдът да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Страните по делото не спорят и от представения по делото трудов договор №
148/05.10.2012г. и допълнителни споразумения от 01.01.2013г., 08.04.2013г.,
17.08.2015г., 01.02.2017г., 31.08.2017г., 01.11.2018г., 01.10.2019г. и 31.05.2021г. към него
се установява, че същите са били обвързани от валидно трудово правоотношение, в
рамките на което ищецът заемала длъжността лаборант при ответника. Съдът приема
за установено от представеното по делото предизвестие с изх. № 8000-21/09.12.2021г.,
връчено на ищеца на 10.12.2021г., че трудовото правоотношение между ищеца и
ответника било прекратено считано от 01.01.2022г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ
– поради придобито право от ищеца на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 1 КТ регламентира право на
работодателя да прекратява с предизвестие трудовото правоотношение с работник или
служител при придобито от последния право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Фактическият състав на нормата изисква работникът или служителят да е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст след сключване на трудовия
договор, като без значение за законността на уволнението е дали правото на пенсия е
упражнено от него. Уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ се извършва по преценка на
работодателя. Касае се за регламентирано право на работодателя, но не и до негово
задължение да стори това.
В случая страните по делото не са формирали спор, че към 01.01.2022г. ищецът
3
отговаряла на условията за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Напротив - с нарочна молба, именована становище, депозирана по делото с
вх. № 342300/29.11.2023г. ищецът В. изрично признала, че условията за пенсиониране
поради осигурителен стаж и възраст за нея били налице още на 16.07.2020г., т.е. при
действието на трудовото правоотношение между страните, възникнало по силата на
сключения между тях трудов договор № 148/05.10.2012г. и допълнителните
споразумения към него. Обстоятелството, че ищецът придобила право на пенсия на
16.07.2020г. не налага извод, че работодателят не може да прекрати трудовия договор
на посоченото в заповедта основание в по-късен момент. Придобиването на правото на
пенсия за осигурителен стаж и възраст през време на действието на трудовото
правоотношение е основание за прекратяването му по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, като
право на работодателя е да прецени в кой момент, след възникване на посоченото
основание, да прекрати трудовото правоотношение. В този смисъл - Решение
№ 379/10.01.2012г. по гр.д. № 300/2011г., III г.о. на ВКС.
Предвид нормата на чл. 335 КТ трудовото правоотношение се прекратява с
едностранно писмено изявление от едната страна до другата страна по
правоотношението. При прекратяване с предизвестие прекратяването става с
изтичането на срока на предизвестието, а при неспазване на срока на предизвестието -
с изтичането на съответната част от срока на предизвестието. За настъпването на
конститутивния ефект от упражненото преобразувателно право на страната по
трудовото правоотношение да го прекрати едностранно е необходимо получаването на
писменото и изявление от другата страна.
При липсата на законова забрана в обратния смисъл прекратяването на
трудовото правоотношение и конкретно получаването на писменото изявление на
работодателя подлежи на установяване в гражданския процес с всички
доказателствени средства.
В случая страните не са формирали спор и от удостоверителния запис върху
документа – отправено до ищеца В. предизвестие с изх. № 8000-21/09.12.2021г. се
установява, че на 10.12.2021г. същата получила изявлението на работодателя, че
трудовото правоотношение между страните ще бъде прекратено на основание чл. 328,
ал. 1, т. 10 КТ, считано от 01.01.2022г. Установява се от наличната в преписката на
делото нейна молба вх. № ВВ-5839/21.12.2021г., че ищецът В. поискала
пенсионирането й да бъде „отложено“ за периода до навършване на 10г. трудов стаж в
дружеството. Искането й било оставено без уважение, видно от поставената върху
молбата резолюция на работодателя „Не разрешавам! – За срочен договор за 6м.“.
Липсата на постигнато съгласие между страните в желания от ищеца В. смисъл се
установява и от издадената от работодателя последваща заповед № 27/23.12.2021г., с
която било постановено прекратяването на трудовото правоотношение между страните
4
поради придобито от ищеца право на осигурителен стаж и възраст. От
удостоверителния запис върху документа, а и безспорно между страните, съдът
приема за установено, че заповед № 27/23.12.2021г. на управителя на ответното
дружество била връчена на ищеца на 23.12.2021г., предвид на което ищецът узнала
липсата на съгласие на работодателя да оттегли отправеното предизвестие по молбата
й от 21.12.2021г. и ясната му воля да прекрати трудовото правоотношение с ищеца
считано от 01.01.2022г. на посоченото основание - чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Заповедта
била връчена на ищеца срещу подпис, с което бил завършен и фактическият състав на
чл. 335 КТ по прекратяване на трудовото й правоотношение от посочената в
документа дата – 01.01.2022г.
Настоящият съдебен състав, при гореустановените факти и изричната воля на
работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, възникнало от
първоначалния й трудов договор № 148/05.10.2012г., намира за неоснователни
доводите на въззивника, че това трудово правоотношение се запазило и след
01.01.2022г. Напротив – установява се установено ново такова, възникнало от
сключения на 04.01.2022г. нов трудов договор № 3/04.01.2022г. между страните, със
срок до 30.06.2022г., който срок впоследствие бил продължен с допълнително
споразумение от 28.06.2022г. и прекратен с изтичането на последния срок със заповед
№ 20/22.12.2022г.
Предвид нормата на чл. 222, ал. 1 КТ (приложима към прекратяването редакция
ДВ бр. 107 от 2020г.) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като
работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение
от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца,
а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години
трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се
изплаща само веднъж.
Константна е практиката на ВКС - решение № 15/02.02.2016г. по гр.д. №
2520/2015г. III г.о. на ВКС, решение № 50082/14.07.2023г. по гр.д. № 1463/2022г. ІІІ г.о.
на ВКС, решение № 270/24.03.2014г. по гр.д. № 1296/2013г. III г.о. на ВКС, и др.,
според която предпоставки за възникване правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3
КТ са прекратяване на трудовото правоотношение и придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Съществено значение има предпоставката еднократност
на обезщетението, което се изплаща само веднъж, при настъпване на посочените в
правната норма условия – прекратяване на трудовото правоотношение, след като
работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива само веднъж,
5
съответно обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ може да се получи само веднъж – при
възникване на правото за пенсия. Работникът или служителят следва да упражни
правото си на обезщетение при този работодател и по това правоотношение, при
действието на което е възникнало правото му на пенсия, респ. плащането по чл. 222,
ал. 3 КТ се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение,
при когото първоначално е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Ако впоследствие работникът или служителят отново постъпи на работа,
независимо дали се е пенсионирал, при следващото прекратяване на трудовото
правоотношение, той няма право на това обезщетение.
По горните мотиви ищецът, предвид изричното признание на ищеца, същата
придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 17.07.2020г., когато
неин работодател бил ответникът. Предвид нормата на чл. 222, ал. 1 КТ релевантно е
това прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или
служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е.
извършеното със заповед № 27/23.12.2021г. такова по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, произвело
ефект считано от 01.01.2022г.
Безспорно между страните и от доказателствата по делото, в т.ч.
удостоверителен запис в трудовата книжка на ищеца, извадка от електронна система на
ответника, неоспорени по делото и др. се установява, че към прекратяването на
трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ на
01.01.2021г. ищецът имала натрупан при ответника стаж в размер на 9 г., 2 м. и 24 дни.
При това положение обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, във вр. чл. 228, ал. 1 КТ се
определя в размер на две брутни трудови възнаграждения за месеца, предхождащ
месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или
последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение. Обезщетение именно в такъв размер работодателят изплатил на
ищеца на 20.01.2022г. и с извършеното плащане изцяло погасил задължението си към
ищеца.
По горните мотиви ищецът няма право на обезщетение при прекратяване на
трудовото й правоотношение, след като придобила право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст в размер на повече от платените й две брутни трудови възнаграждения
за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното
обезщетение. Предявеният от нея иск за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ
в по-голям размер от заплатения й такъв е неоснователен. Като правилно и
законосъобразно обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски пред въззивния съд има ответникът.
Същият претендира и доказва сторени разноски пред въззивния съд в размер на сумата
6
1 200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Същото е в размер на минималния
предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска
работа с ДДС, предвид на което възражението на ищеца за прекомерност по чл. 78, ал.
5 ГПК се явява неоснователно. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да
се присъди сумата 1 200 лева – разноски по делото, сторени пред СГС.
С аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса
остават за сметка на съда.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1954/06.02.2024г., постановено по гр.
дело № 16435/2023г. по описа на СРС, 123-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Д. С. В., ЕГН **********, да
заплати на „Бул Био - НЦЗПБ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 1 200 лева – разноски по
делото, сторени пред СГС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7