О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Перник, 28.03.2018
г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК,
гражданско отделение, IV-ти състав, в
закрито заседание по гр. д. № 01551 по описа на съда за 2018 г., проведено на двадесет
и седми март две хиляди и осемнадесета година, като разгледа докладваните от
съдия Михаил Алексов материали по делото, за да се произнесе все предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД.
Образувано е по постъпила искова от “ЧЕЗ Електро България”
АД с ЕИК/Булстат: *********, със седалище/адрес на управление: гр. София п.к.
1784, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес
център, представляван от Ярослав Бергер и Кремена Стоянова Стоянова
Срещу
И.Е.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***
за признаване на установено по отношение на ответника,
че той дължи на ищеца сумите както следва: сумата 299,46 лв. /двеста деветдесет
и девет лева и 46 ст./, представляваща главница за ползвана ел. енергия по
издадени фактури за периода от 27.09.2016 г. до 24.08.2017 г., сумата от 13,45
лв. /тринадесет лева и 45 ст./ лихва за периода от 22.11.2016 г. до 27.09.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата от 299,46 лв., считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.10.2017 г.
до окончателното изплащане на вземането.
След
извършена проверка на основание чл. 130 ГПК съдът констатира, че така
предявеният иск е недопустим, поради което производството по делото следва да
се прекрати.
Съображенията за това са следните:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 410 от ГПК. Предпоставка за допустимостта му е кумулативното
наличие на издадена заповед за изпълнение по заявление на ищеца срещу ответника
за вземане, идентично с вземането предмет на иска, депозирано в срока по чл.
414, ал. 1 от ГПК възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК за
предявяване на установителния иск.
Видно от служебно изисканото и приложено ЧГД № 06623/2017
г. по описа на ПРС, същото е образувано по заявление на ищеца срещу ответника
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за вземане,
идентично с вземането, предмет на настоящия иск. Такава е издадена от съда. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което и на основание чл. 415, ал. 1 от
ГПК съдът е указал на заявителя правото му да предяви на иск за установяване на
вземането в едномесечен срок от съобщението, като със същото разпореждане го и
предупредил, че при непредявяване на иск в указания срок издадената заповед за
изпълнение ще бъде обезсилена. Заявителят е уведомен за горепосоченото
разпореждане на 31.01.2018 г. Преклузивният
едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК е изтекъл на 28.02.2018 г. /сряда/.
Съгласно чл. 60, ал. 3 от ГПК „Срокът, който се брои на месеци, изтича на
съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно
число, срокът изтича в последния му ден.“ Исковата молба е подадена по пощата
на 02.03.2018 г, от когато е и пощенското клеймо.. Спазването на преклузивния
срок за предявяване на установителния иск по чл. 415 от ГПК е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на образуваното въз основа на него
съдебно производство. В настоящия случай този срок не е спазен, поради което
производството е недопустимо и следва да бъде прекратено.
Съгласно обвързващата съда съдебна практика
обективирана в т.13 от ТР № 4 /18.03.2014 г. по т.д.№ 4 /2013 г. на ОСГТК
издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист подлежат на обезсилване
при прекратяване на производството по иска предявен по реда на чл. 422, вр. чл.
415, ал.1 ГПК. На основание чл. 415, ал. 2 от ГПК издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 06623/2017 г. по описа на ПРС следва
да бъде обезсилена.
Поради изложеното, Пернишки районен съд
О П Р Е Д Е
Л И
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по гр. д. № 01551/2018г. по описа на Пернишки районен
съд, поради недопустимост на предявения иск с правна квалификация чл. 415, ал.
1, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за признаване на
установено, по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите както следва: сумата
299,46 лв. /двеста деветдесет и девет лева и 46 ст./, представляваща главница
за ползвана ел. енергия по издадени фактури за периода от 27.09.2016 г. до
24.08.2017 г., сумата от 13,45 лв. /тринадесет лева и 45 ст./ лихва за периода
от 22.11.2016 г. до 27.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 299,46 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 06.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОБЕЗСИЛВА на
основание чл. 415, ал. 2 от ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 5518/09.10.2017 г., издадена по ЧГД № 06623/2017 г. по описа на Районен съд - Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред Пернишки окръжен съд.
СЛЕД влизане в сила на определението, препис от
същото, ведно с ЧГД № 06623/2017 г. по описа
на ПРС да се върне на състава на съда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: