Разпореждане по дело №882/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4145
Дата: 17 октомври 2013 г.
Съдия: Росен Василев
Дело: 20131200500882
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 69

Номер

69

Година

27.3.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

02.27

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Иванка Вачкова

дело

номер

20124100500126

по описа за

2012

година

Производство по чл.258 и сл ГПК

С решение № 572 от 23.11.2011 год. по гр.д. № 746 по описа за 2011 год. Г. районен съд е осъдил М. М. М. от гр.Л. да заплати на ERА”Б. Е.”О. ,със седалище и адрес на управление гр.В.Т.,ул.”К.”,№ .. сумата от 1 466,88 лв.,представляваща сумата по договореното и неизплатено от нея възнаграждение при условията на чл.3.4 от договора за поръчка от 14.09.2010 год.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 12.04.2011 год. до окончателното й изплащане;сумата от 620 лв.,представляваща дължимото обезщетение при условията на т.6 от договора за поръчка от 14.10.2010 год. в размер на 10 % от обявената продажна цена,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на завеждане на исковата молба -12.04.2011 год. до окончателното й изплащане и сумата от 876 лв. разноски.Отхвърлил е иска на ERА”Б. Е.”О. -В.Т. против М. М. М. от гр.Л. за заплащане на сумата от 10,38 лв. дължима мораторна лихва на основание чл.86 ЗЗД върху сумата от 1 466,88 лв. за периода от 18.03.2011 - 11.04.2011 год.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от П. Ц.П. адвокат -ГАК,в качеството му на пълномощник на М. М. М..Жали се решението в осъдителната част.С жалбата се навеждат подробни съображения за неправилност ,необоснованост и незаконосъобразност на решението.Релевира следните доводи.Решението било постановено в противоречие с материално правните разпоредби на чл.280 - 292 ЗЗД уреждащи правната същност,както и правата и задълженията на страните по сключения договор за поръчка.

Прави се искане съдът да отмени решението на първата инстанция и постанови друго по същество,с което отхвърли изцяло предявените от ищцовата страна обективно съединени искове като неоснователни и недоказани.

С въззивната жалба не се прави искане за събиране на доказателства.Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от страната и от упълномощения адвокат.

В законовия срок е постъпил отговор адвокат Д.Д. -ВТАК,действаща като пълномощник на Т. Т. управител на ERА”Б. Е.”О.. Навеждат се подробни възражения за неоснователност на въззивната жалба и правилност на постановения съдебен акт.Не се прави искане за събиране на доказателства.

В съдебно заседание отговорът се поддържа от упълномощения адвокат.

Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях.

Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.Във въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

На основание чл.271 ГПК въззивният със счита решението за правилно и законосъобразно.

Предявени са обективно съединени искове по чл.79,ал.1 от ЗЗД,вр.чл.280 ЗЗД ,чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,които съдът намира за основателни и доказани.

Правните изводи на първоинстанционния съд,формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка са правилни.Въззивнната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд,които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона.На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на те искове в обжалваните части.

По направеното възражение във въззивната жалба,че неправилно съдът е приложил материалния закон.Това възражение е неправилно по следните съображения:

Установява се от събраните доказателства и не се спори от страните ,че са сключили договор за поръчка на 14.09.2010 год. по силата на който М. М. М. „възложител” и ERА”Б. Е.”О. ,наричан „ERА”,по силата на който възложителят възлага,а „E.” приема да посредничи при продажбата на описания в договора недвижим имот.Страните са договорили правата и задълженията на страните.Договорили са й последиците за възложителя,ако се откаже от уговореното обслужване по договора, а именно - заплащане на договореното възнаграждение.Договорено е и,че заплащането на възнаграждението се дължи й поради самия факт на свързване на страните по сделката.Не е спорно,че ответницата е подписала договора в качеството й на възложител.

Спорно по делото е изпълнил ли са страните поети с подписване на договора за поръчка от 14.09.2010 год.От събраните по делото доказателства се установява,че ищецът е публикувал имота в интернет страницата си.Уведомил е ответницата за наличие на кандидат купувачи.Завел е кандидатите за оглед в имота,достъпът до който бил осигурен от майката на ответницата. В последствие имотът бил продаден без посредничеството на ищцовото дружество от ответницита на кандидат купувачите,сем.Н. от гр.Т.,семейството,които представители на фирмата са водили на оглед в имота.Обстоятелство установено от разпитаната свидетелка на ищеца Р. Н..Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка досежно обстоятелството,че купувачите на имота са именно кандидатите заведени от довереника за оглед на имота,т.к. кореспондират с приложените по делото доказателства,а именно приложения договор за поръчка от 03.12.2010 год.сключен със съпругата на купувача по нотариалният акт З. Н../л.10 от делото/.Съдът намира за недоказано възражението на ответницата,че купувачът на имота вписан в нотариалния акт Н. Н. научил за предлагания имот от вестник „Б.”,т.к. противоречи приложените доказателства.Съпругата на Н. Н. е сключила с ищеца договор за поръчка.Въз основа на този договор семейството като кандидати за покупка на имота са заведени от представител на ищеца в имота за оглед. Покупката на имота е осъществена в режим на СИО и е без значение кой от двамата съпрузи е вписан в Н.А. като купувач.Изложеното сочи,че ищцовата страна добросъвестно е изпълнявала задълженията си по сключения договор с ответницата.На следващо място следва да се отбележи,че ищцовата страна е бил лишен от възможността да изпълнява задълженията си по финализиране на сделката,т.к.няма начин да съдейства за сключване на продажната сделка,за която не е уведомен,че ще бъде реализирана.Поначало договорът за поръчка е едностранен и безвъзмезден.В случая страните са договорили възнаграждение за довереника в размер на 3 % от продажната цена на имота,но не по -малко от 750 евро. - чл.286 от ЗЗД Тази договореност превръща подписаният между страните договор за поръчка в двустранен ,възмезден ,консенсуален,обусловен от насрещните задължения на двете страни.Наред с договорката за посредничество при продажбата на описания в договора недвижим имот страните са се договорили при отказ от страна на възложителя от гарантираното от довереника с настоящия договор посредничество при продажбата дължимост на договореното възнаграждение.Както и че същото възнаграждение се дължи поради самия факт на свързване на страните по сделката. -чл.5 от договора „Общи условия”.По делото е установено,че ответникът се е отказал от сключения договор за поръчка и е влязъл в преки договорености с купувача.Тези действия на ответната страна не освобождават страната от задълженията й за заплащане на възнаграждение по чл.5 от договора и при доказаните действия,че ищецът е свързал страните по договора за покупко-продажба на имота .По тези съображения претендираната сума в размер на 750 евро,с левова равностойност 1466,88 лв.е дължима от ответната страна.

На следващо място страните са договорили и неустоична клауза в размер на 10% от обявената продажна цена при неизпълнение на задълженията от страна на възложителя -чл.6 от договора.Ответницата е влязла в преки договорки с купувачите,с което е нарушила разпоредбата на чл.3.3 от договора и е възпрепятствала изпълнението на сключения договор за поръчка,поради което дължи на ищеца неустойка в размер на 620 лв./виж Н.А. № 82/2011 год. на нотариус Д. Т.,л.11 от делото/.

Изложеното налага извод на правилност на атакувания съдебен акт и неоснователност на въззивната жалба,която следва да бъде оставена без уважение.

Въззивният съд споделя изцяло изводите на първата инстанция,поради което решението като правилно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 572 от 23.11.2011 год. по тр.д. № 746 по описа за 2011 год. на Г. районен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател : Членове :

Решение

2

7D21DC16D27BE214C22579CE006299BB