№ 15750
гр. София, 03.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110123129 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
По делото са постъпили две молби по чл. 248 ГПК с искане да се допълни
постановеното по делото решение в частта за разноските, а именно молба с вх. №
228905/02.08.2023 г., депозирана от адв. **, в качеството на процесуален представител в
заповедното производство на ответника П. Т. и молба с вх. № 228907/2.08.2023 г.,
депозирана от адв. ***, в качеството му на процесуален представител в заповедното
производство на ответника Р. В., като се иска да се присъдят разноски за заповедното
производство в тяхна полза в размер на 450 лева.
В срока за отговор ответникът по молбата депозира становище, в което оспорва
депозираната молба като неоснователна.
Софийски районен съд, след като съобрази изложените от молителите доводи,
намира следното:
Молбите за изменение на решението в частта за разноските са подадени от
молителите в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК и от лица, които се били
процесуални представители на ответниците по делото в заповедното производство, поради
което същите са допустими, но по същество са неоснователни.
По същество молбите за изменение на решението в частта на разноските са
неоснователни, защото съдът следва да присъди разноски за един адвокат в едно
производство, а не за двама, като съдът не е обвързан по никакъв начин от факта, че за двете
части на едно и също производство /заповедно и исково/ ответникът е представляван от
двама различни адвокати, затова съдът не дължи присъждане на разноски на адвоката за
заповедното производство, доколкото същото не е самостоятелно производство след като е
последвало исково след него.
Отделно от това за подаване на възражение по чл. 414 ГПК не е предвидено
заплащане на адв. хонорар в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, затова не следва да се присъжда какъвто и да било адв.
хонорар, дори ако в последствие исковете се отхвърлят в исково производство. И не на
1
последно място предвид размера на предявените искове адв. хонорар в размер на 450 лв. за
подадено възражение по чл.414 ГПК е прекалено завишен.
Съдът изцяло споделя мотивите на решението във връзка с определяне на разноските
в полза на ответниците по делото като не намира правни основания за преразглеждане на
решението си по реда на чл.248 ГПК.
Така мотивиран, съдът, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователни молба с вх. № 228905/02.08.2023
г., депозирана от адв. **, в качеството на процесуален представител в заповедното
производство на ответника П. Т. и молба с вх. № 228907/2.08.2023 г., депозирана от адв. ***,
в качеството му на процесуален представител в заповедното производство на ответника Р.
В., с които се иска допълване на постановеното по делото Решение № 12145/10.07.2023 г.,
постановено по гр. д. № 23129/2022 г. по описа на СРС, 124 състав, в частта му за
разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2